ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 977
гр. Бургас , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501235 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Булукрайн-ММ“ ООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр.С., ж.к.”Г. Д.”, ул.“К. в.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя М. Д. Д., против разпореждане № 930/09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2428/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Булукрайн-ММ“
ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г.
А. А. ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“Л.“ № *, ет.*, за сумите от 22 000 лв. – главница и
11 000 лв. – лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно, тъй
като в молбата-уточнение заявителят е изпълнил указанията на съда и е уточнил, че се касае
за неоснователно обогатяване от страна на А. Ж. А., който е починал и негов правоприемник
е сина му – длъжника Г. А. А., като неоснователното обогатяване е доказано видно от
влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 98/2011 г. по описа на БОС. Сочи се, че
предявената сума е за неоснователно обогатяване, като част от нея е прехвърлена на
„Булукрайн-ММ“ ООД, по силата на което е издадена и съответната фактура за цитираната
сума от 22 000 лв., която сума е фактурирана в счетоводството и във всички баланси и
отчети на дружеството, както и лихвата за забава от 11 000 лв. Изложени са подробни
доводи за наличието на неоснователно обогатяване от страна на наследодателя на длъжника
и съответно от самия длъжник във връзка с придобиването на собствеността на апартамент
№ *, находящ се в гр.Б., ул.“Ш.“ № *, вх.*, ет.*. Моли въззивния съд да отмени
разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със
заявлението вземания, както и за разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
1
насрещната страна.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба,
събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което
има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира жалбата за неоснователна.
Производството по ч.гр.д.№ 2428/2021 г. по описа на РС-Бургас е образувано по
подадено от „Булукрайн-ММ” ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против Г. А. А., за заплащане на сумата от 22 000 лв. –
главница и сумата от 11 000 лв. – лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявленито, както и направените по
делото разноски.
В т.12 от заявлението, за обстоятелства, от които произтича вземането е посочено –
„Фактура № * от дата 31.12.2015 г. по цесионен договор от 09.04.2010 г. прехвърлени на 50
% от предявената сума от 300 000 евро към бащата на получателя А. Ж. А. ЕГН *** –
починал на 29.11.2015 г. за неоснователно обогатяване за ап.* ет.* ул.“Ш.“ гр.Б.,
собственост на Д. и М. Д.“. В т.14 от заявлението, като допълнителни изявления е посочено
– „До момента длъжникът не е платил за неоснователно обогатяване на нашия апартамент в
центъра на Бургас“.
Заявлението е било депозирано първоначално в РС-Карлово, като е образувано
ч.гр.д.№ 99/2021 г. по описа на същия съд.
С Разпореждане № 39/21.01.2021 г. районният съд е оставил заявлението без
движение за отстраняване на нередовности, като е приел, че от изложените в заявлението
факти не става ясно каква е действителната претенция – на договорно основание или за
неоснователно обогатяване. В случай, че сумата се претендира на договорно основание, не
става ясно между кого и какъв договор е бил сключен, за каква сума, кога е настъпило
задължението за плащане на тази сума и въз основа на какви факти същата се претендира
спрямо посочения в заявлението длъжник. В случай, че се касае за претенция за
неоснователно обогатяване, не става ясно по какъв начин длъжникът или неговият
праводател са се обогатили за сметка на заявителя, кой е получил сума без основание, на
неосъществено или отпаднало основание, не е посочена и датата, въз основа на която се
претендира лихва за забава. Поради това, на заявителя е указано да изложи всички
обстоятелства, на които заявлението се основава, както и да заплати допълнителна държавна
такса от 552 лв.
С молба-уточнение вх.№ 1165/19.03.2021 г. заявителят „Булукрайн-ММ“ ООД е
уточнил, че се касае за неоснователно обогатяване от страна на А. Ж. А., чийто
правоприемник е длъжника – сина му Г. А. А., по отношение на апартамент № *, реална
2
собственост на М. и Д. Д., които като член кооператори са го заплатили изцяло и са
получили съответно от ЖСК * по Закона за ЖСК нотариален акт за този апартамент, но
бащата на длъжника неправомерно се снабдил с нотариален акт за същия апартамент, без да
е заплатил нито една стотинка за него, като в тази връзка са изложени подробни
съображения. Посочено е, че предявената сума за неоснователно обогатяване, част от нея са
прехвърлени на „Булукрайн-ММ“ ООД, по силата на което е и издадена съответната
фактура за цитираната сума от 22 000 лв., която е фактурирана в счетоводството и във
всички баланси и отчети на дружеството, както и лихва за забава в размер на 11 000 лв.
Уточнено е също, че се търси обезщетение за неоснователно обогатяване, което е станало
реално на 11.04.2007 г. и с което се е обогатил ответника, респективно неговия наследник.
Към молбата е приложено платежно нареждане за заплатена държавна такса от 552 лв.
С определение № 155/25.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 99/2021 г. по описа на РС-Карлово,
съдът след като е констатирал, че постоянният адрес на длъжника е в гр.Бургас, на
основание чл.118 ГПК е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на РС-Бургас.
След постъпване на делото в РС-Бургас същото е образувано като ч.гр.д.№
2428/2021 г. по описа на БРС.
С обжалваното разпореждане № 930/09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2428/2021 г. на БРС, районният съд е отхвърлил на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК
подаденото от „Булукрайн-ММ“ ООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника Г. АН. АН., за заплащане на сумите от 22 000 лв. – главница и
11 000 лв. – лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г. За да отхвърли заявлението,
съдът е приел, че с постъпилата молба-уточнение заявителят не е отстранил нередовностите
в заявление във връзка с дадените му указания, тъй като не са посочени обстоятелства, от
които да е видно, че длъжникът или неговият праводател са се обогатили за сметка на
заявителя, както и връзката между евентуалното обедняване и обогатяване, като
претендираното вземане не е индивидуализирано чрез правопораждащия юридически факт,
вида и обема на предявеното притезание и страните по заявеното материално
правоотношение.
Въззивният съд намира така постановеното от БРС разпореждане за правилно, а
депозираната против него частна жалба за неоснователна. Съображенията са следните:
Заповедното производство по чл.410 ГПК е безспорно, формално и едностранно,
като предоставя облекчен съдебен ред за внасяне на безспорност в правните отношения
между кредитора и длъжника. Именно поради формалния характер на заповедното
производство, в разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК законодателят е въвел като условие за
редовност на заявлението спазването на изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 ГПК.
Задължение на съда е да провери дали постъпилото заявление е редовно съгласно чл.410,
ал.2 ГПК, като съгласно чл.411, ал.2, т.1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от
външна страна. Както е прието в мотивите към т.2б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, точната
3
индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на
заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение В случай, че в
заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на
отхвърляне, като заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към
заявлението документи. Това означава, че за уважаване на заявлението, заявителят следва да
посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването,
съществуването и изискуемостта на претендираното от него вземане.
В конкретния случай, заявителят „Булукрайн-ММ“ ООД твърди, че претендираното
със заявлението вземане за главница от 22 000 лв. и лихва от 11 000 лв. произтича от
неоснователно обогатяване, като предявената сума е прехвърлена на дружеството-заявител
от страна на М. и Д. Д.и, по силата на което е издадена Фактура № */31.12.2015 г. по
цесионен договор от 09.04.2010 г., осчетоводена в счетоводството на дружеството.
Следователно, заявителят претендира плащане като цесионер и доколкото при цесията се
касае до частно правоприемство, за да се приеме, че е основателно искането за издаване на
заповед за изпълнение от частен правоприемник при договор за цесия, прехвърлянето на
вземането следва да е съобщено на длъжника. В заявлението обаче не се твърдят факти, нито
се представят доказателства относно съобщаване на цесията на длъжника. В т.12 от
заявлението е записано: „Фактура № * от дата 31.12.2015 г. по цесионен договор от
09.04.2010 г. прехвърлени на 50 % от предявената сума от 300 000 евро към бащата на
получателя А. Ж. А. ЕГН *** – починал на 29.11.2015 г. за неоснователно обогатяване за
ап.* ет.* ул.“Ш.“ гр.Б., собственост на Д. и М. Д.“. В молбата-уточнение от 19.03.2021 г. са
изложени подробни съображения и доводи, че вземането е за неоснователно обогатяване,
като отново е посочено само, че същото е било прехвърлено на „Булукрайн-ММ“ ООД. В
заявлението и в молбата-уточнение не се съдържат изобщо твърдения дали, кога и как
наследодателят на длъжника Г.А. е бил уведомен от стария кредитор за прехвърлянето на
вземането, след което той да дължи изпълнение на новия кредитор. За да има надлежна
индивидуализация на вземането по основание, трябва да бъдат изложени твърдения за това
кой е носителят на вземането и да бъде посочен и правопораждащият факт, за да може
длъжникът да е в състояние да прецени дали да подаде възражение. Не е достатъчно в
заявлението да са индивидуализирани само страните по договора за цесия и предметът на
същия, а следва да се посочи и уведомяването на длъжника като обстоятелство, на което се
основава вземането по чл.127 ал.1 т.4 ГПК. Това е така, понеже, ако длъжникът не е
уведомен, то прехвърлянето няма действие по отношение на него съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД и
той не би имал задължение да изпълнява на новия кредитор. В случая обаче, макар и да е
уточнено от заявителя, че се претендираната сума представлява обезщетение за
неоснователно обогатяване, в заявлението и уточняващата молба въобще не се съдържат
твърдения длъжникът да е бил уведомен за цесията, на която „Булукрайн-ММ“ ООД
основава качеството си на заявител.
При това положение и с оглед изричната разпоредба на чл.410 ал.2 ГПК, съгласно
която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 ГПК, съдът намира, че
в случая нередовностите на заявлението не са били отстранени в дадения за това срок, тъй
като в същото не се съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането
на заявителя (относно цесията и съобщаването й на длъжника). Ето защо, правилно
заповедният съд е отхвърлил заявлението на основание ч.411, ал.2, т.1 ГПК, поради което
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, искането на жалбоподателя за разноски в настоящото
производство е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 930/09.04.2021 г., постановено по ч.гр.д.№
2428/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „Булукрайн-ММ“
ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г.
А. А. ЕГН **********, с адрес гр.Б., ул.“Л.“ № *, ет.*, за сумите от 22 000 лв. – главница и
11 000 лв. – лихва за периода от 31.12.2015 г. до 31.12.2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5