Р
Е Ш Е
Н И Е №
199
18.07.2019г.,гр.Кюстендил
В
И М Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание, проведено на шестнадесети април, през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина
Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:Е.С, след
като разгледа, докладваното от съдия Стамова, в гр.д.№97/2019г. по описа на
КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С решение 632/28.12.2018г. Дупнишкият районен съд отхвърля, като
неоснователен предявеният от С.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пл.
„Свобода“ № 1, представлявана от Кмета инж. М. Ч., иск с правно основание
чл.55,ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в
размер на 15357.10 лв., представляваща получена без основание наемна цена по
сключения между страните договор № ТД-000515/01.05.2006г. за отдаване под наем
на общински поземлен имот, за периода от месец април 2013г. до месец юли 2018г.
В срок ищеца, чрез пълномощник
– адв.С. обжалва решението.С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и
уважаване на иска.Жалбоподателят поддържа неправилна преценка на събраните
доказателства.Позовава се на факта на учредено право на строеж за изграждане на
жилищни сгради върху държавна земя и сочи доказателства за установяването
му.Поддържа, че имотът в който попадат тези жилищни сгради е отреден за
комплексно жилищно строителство, като на основание чл.15,ал.3 ЗС в редакцията
му след 1974г., когато е учредено правото на строеж то е включвало ползването
на незастроената част от терена.В качеството му на собственик на жилище и на
право на ползване на незастроеното място, и доколкото парцелът представлява
прилежащ терен към жилищните сгради той
не дължи заплащане на наем на Община Дупница във връзка с разположен от него в
УПИ павилион.Община Дупница според него няма право да ползва упи І за
комплексно жилищно строителство в кв.200 по плана на гр.Дупница, като отдава
под наем части от него и поради това липсва основание за получаване на сумите
предмет на исковата молба.Сочи съдебна практика – решение №461/27.04.2012г. на
ВКС по гр.д.1316/2010г., постановено по реда на 290 ГПК съдържащо разрешение за
пространствения обхват на правото на ползване при учредено върху урегулиран
държавен парцел право на строеж.Релевира и довода, че за успешно провеждане на
иск за връщане на дадено при начална липса на основание не е необходимо
обявяването на конкретен договор за нищожен, с оглед ППВС №1/28.05.1979г. по
гр.д.№1/79г.
Препис от жалбата е връчен на
насрещната страна.В писмен отговор е противопоставено становище за
неоснователност на жалбата.Становището се основава на следните
твърдения:жалбоподателят бил собственик само на павилион за търговска дейност,
разположен в процесния имот – отреден за комплексно жилищно строителство, но не
и на терена под него, поради което ползва терена на основание процесния договор
за наем с Община Дупница.Поради невъзможност за формиране на нов имот, който да
се обособи, като прилежащ терен към търговския обект не са удовлетворени
исканията му за покупка на терена.Формулирано е искане за потвърждаване на
решението.
Жалбата е подадена в срок и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Нови доказателства във
въззивното производство не са ангажирани.
Съдът след като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в
тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:
Не се спори между страните за
това, че ищецът е собственик на търговски обект – павилион за търговска
дейност, намиращ се в гр.Д.,
ул.”***”,
между бл***
и бл.***със
застроена площ от 90 кв.м.За установяване на това обстоятелство е представен
договор за продажба на търговски обект( павилион) от 10.02.1995г.
Няма спор между тях и за това,
че павилионът е разположен в упи І- за комплексно жилищно строителство, в
кв.200 по регулационния план на гр.Дупница.
За ползването на заетата от
павилиона площ ищецът се позовава на сключени
договори за наем между Община Дупница и жалбоподателя, а именно договор за наем
от 01.05.2003г., с анекс №1 към същия, договор за наем от 01.05.2006г.с анекс
от 31.10.2006г,20.02.2008г. и 17.05.2012г. и 09.04.2014г.
Няма спор по делото за това, че
К. е платил, като наемна цена въз основа на този договор за наем за периода от
м.април 2013г. до 24.07.2018г. исковата сума.Това се установява и от заключение
с вх.№15277/28.11.2018г. на в.л. Ш. от което следва, че сумата
включва наемна цена и лихви за забава.
Като твърди, че парцела в който
са изградени четири блока , представлява прилежащ терен към жилищните сгради, и
в качеството му на собственик на самостоятелен обект е притежател на
съответната част от правото на строеж, което включва и правото на ползване на незастроената площ,
а Община Дупница е собственик на голата собственост, ищецът претендира
осъждането й да му заплати - да му върне исковата сума, като получена без
основание.
Становището на Община Дупница,
е че площта заета от павилиона е частна общинска собственост, както и теренът
на парцел І, кв.200 по регулационния план на гр.Дупница, която е предоставена
под наем на ищеца, което обосновава получаването на исковата сума, като наемна
цена по валиден договор за наем.Общината счита, че подавайки заявления за
обособяване на самостоятелен обект, който да бъде закупен от въззивника на
практика той признава тези обстоятелства.
С молба до Община Дупница
ищецът се е позовал на писмо- препис от ДСО”Промишлено строителство” с
изх.№ІІІ-614 от 12.01.1977г. до СД ИНМ гр.С.Д., че е изплатена сумата
20120.49 лева с б.б. с К№***
от 22.03.1968г., за отстъпване на право на строеж от ГОНС гр.С.Д. за
жил.бл.№****
в кв.***,
копие на К№****.
за получени парични средства, копие на Г.С. за стойността на обекта и площта на
нулевия цикъл от 8658 кв.м. за бл.5,6,7 и 8 , скица на изброените блокове,
според която павилионът попада в терен за който е изплатено право на строеж К.
е поддържал, че не следва да плаща наем, като притежател на право на строеж.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, строено на
държавно място №18, том ІІІ, н.д.№339/1977 е, че въззивникът е собственик на
апартамент №5, на І етаж, вх.Б, вляво от входа в ЖСК”Строител”, ул.”***” бл.***, състоящо
се от 105.89 кв.м. заедно с мазе №19, таван №18, гараж №5 и 6,14% ид.части от
общите части на сградата и правото на строеж в кв.277 по плана на гр.Станке
Димитров.Правото му на собственост не се оспорва, както не се оспорва, че номера
277 и 200 касаят един и същ квартал.
Със заявление с
вх.№94-с-743/09.08.2016г. и заявление 94-с-743/05.01.2017г. К. *** с искане за
покупка на общинската земя под павилиона
му, представляваща половината от цялата такава, доколкото останалата е платена
от собствениците на ЖСК”***”
вх***,
отразена в генерална сметка и в ПСД.Представен е протокол за строителна линия,
препис извлечение от решение №105, протокол №25 от 10.12.1972г. на ИК на ГОНС
гр.С.
Д.,
относно отстъпено право на строеж на ЖСК” Строител” и на строителството на държавни апартаменти на
Промишлено строителство – район ТЕЦ „Бобов дол” в кв.277 по регулационния план
на града, генерална сметка и квитанция №1214 от 22.03.1968г. за сумата 20120.40
лева.
Парцел І – за комплексно
жилищно строителство с площ 15 328 кв.м., находящ се в кв.200 по плана на
гр.Дупница е актуван с акт №980/25.04.2003г. за частна общинска собственост.От
този имот е образуван нов - а именно упи ІІ за жилищно строителство в кв.200 по
регулационния план на гр.Дупница, с площ от 395 кв.м., актуван, като частна
общинска собственост с АЧОС №1645/25.06.2007г.
Местоположението на павилиона в
упи І е отразено на скица №758/05.10.2016г.
С исковата молба и във
въззивното производство не се поддържа твърдение, за принадлежащо на ищеца
право на собственост върху част от терена, върху който е разположен павилиона.
При тези обстоятелства с
обжалваното решение искът е отхвърлен.Решението е правилно.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание, даденото с оглед
на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено, и според третия
подлежи на връщане даденото с основание, което е отпаднало с обратна
сила.
В случая вземането си за връщане
на исковата сума ищецът основава на липса на основание за плащането й, поради нищожност
на сключен между страните договор за наем, поради липса на основание.
В тежест на ищеца по предявения
иск е да докаже плащане на исковата сума, като при доказване на този факт
ответникът е този, който следва да установи наличие на основание за
получаването й, доколкото отрицателни факти не подлежат на доказване.
Между страните не се спори за
плащането на исковата сума.Този факт е установен и със заключение на в.л. Ш..
Спорът по делото е относно
наличието респ. липсата на основание за получаването й от ответника, като в
тази връзка същия се позовава на договор за наем, по силата на който е получено
плащане, касаещ терен представляващ частна общинска собственост.
Ищецът не оспорва, че сумите е платил, в
изпълнение на договор за наем, но твърди, че този договор е лишен от основание,
предвид обстоятелството, че като собственик на обект в сграда в режим на етажна
собственост, построена върху държавен, а сега общински парцел притежава
съответна идеална част от правото на строеж върху терена, от което произтича
правото на ползване на незастроената част, а ответната община е титуляр на
голата собственост.Предвид притежавано право на ползване липсва основание за
сключване на договор за наем с Общината.
Изложените
доводи са неоснователни.Съгласно чл. 105 ал.1 НДИ(отм) когато се отстъпва право на строеж върху
урегулиран държавен парцел за жилищно строителство, лицата, които са получили
това право, придобиват право на ползуване и на незастроената част от земята, а
според ал.2 предходната алинея не се прилага при отстъпване право на строеж в
жилищни комплекси или когато са изградени вътрешноквартални градини по силата
на чл. 52 от Закона за
териториално и селищно устройство .
В случая ищецът се позовава на право на
собственост върху самостоятелен обект и на съответна част от правото на строеж
за сграда изградена в упи – отреден за комплексно жилищно
строителство.Следователно правилото на чл.105 ал.1 НДИ не се прилага респ.
правото на ползване произтичащо от правото на строеж не се разпростира и върху
незастроената част от парцела.
Но дори и да се приеме, че от
принадлежността на правото на строеж на
идеална част за сграда, построена в държавен респ. общински парцел, отреден за
комплексно жилищно строителство произтича и право на ползване на цялата незастроена
част на УПИ –І с оглед разпоредбите на
чл.15, ал.3 ЗС(отм) и чл.130, ал.4 ЗТСУ(отм) при действието на който е учредено
и реализирано право на строеж върху държавен имот, то липсва правна норма, от
която да се направи извод, че това право
обхваща всякакви фактически действия, в това число поставянето на
павилион, за осъществяване на търговска
дейност, от собственик на самостоятелен обект с припадаща се част от правото на
строеж върху общинска земя.
С оглед разпоредбата на чл.64
ЗС, съгласно която, собственикът на постройката може да се ползува от земята
само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго, следва, че такава възможност липсва.Дори и да се приеме, че
пространствените предели на произтичащото от притежавано право на
строеж(постройка) върху държавна( общинска) земя, признато при действието на посочените правни норми,
което не отпада независимо от отмяната им (Решение № 294 от 21.09.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 62/2012 г., I г. о., ГК) ползване на земята, обхваща цялата
незастроена площ, то това не обуславя извод и за друго съдържание на правото на
ползване, извън използването на постройката според нейното предназначение и за
цели свързани с бита на собствениците на постройката като напр.за домакински
нужди, засаждане на цветя, игра на децата.
Ако законодателната воля е била при
учредено право на строеж върху държавна земя, в урегулиран поземлен имот
отреден за комплексно жилищно строителство, приобретателите на правото на
строеж да имат право да поставят
съоражения за търговия от вида на посочените в чл.120а от ЗТСУ(отм) –
вкл.павилиони, като следствие от придобитото право на строеж и произтичащото от
същото право на ползване, то тя би била изрично изразена, както например с чл.131
ЗТС(отм) е признато, че правото на строеж, отстъпено
върху отделен държавен парцел извън системата на комплекси, включва право да се
построят при спазване на действуващите разпоредби и застроителните планове и
необходими второстепенни постройки, както и подземни гаражи и паркинги за леки
моторни коли.
В контекта на изложеното и
доколкото основанието на правната сделка винаги се предполага, а в случая
въззивникът не доказа по безспорен и категоричен начин липса на основание за
процесния договор за наем, въз основа на който е плащал наемна цена, то изводът
на районния съд, че извършеното плащане не е лишено от правно основание, а
предявения иск е неоснователен настоящата инстанция споделя.
Решението е
правилно и следва да се потвърди.
С оглед неоснователността
на жалбата неоснователно е искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни
разноски.Ответникът не претендира разноски поради което такива не му се
присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №632/28.12.2018г. постановено от Дупнишкия районен съд по
гр.д.№2061/2018г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: