Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Перник, 08.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря А. М., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 569 по описа на съда за
2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.М.В. с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** /чрез адв. П.В./, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000681 от 31.08.2019 г., издадена
от С.Г.Л.– началник сектор ПП при ОДМВР - Перник. С оспорвания акт, на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Административният акт се оспорва с
твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на
адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по
чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК. Излагат се твърдения, че същият е постановен при
неизяснена фактическа обстановка, а описаното в обстоятелствената му част не
съответства на обективната действителност. Жалбоподателят отрича да е извършил
вменените му нарушенията по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява лично и с пълномощника си адв. В. ***. Поддържа жалбата и допълва
доводите в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски, но не
представя списък на същите.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание. Същият се представлява по пълномощие от гл.юрисконсулт
на ОДМВР – Перник З. В.***. Последната оспорва жалбата, счита същата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че ЗППАМ е правилна и
законосъобразна и при издаването й не са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон.
Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
Процесният акт е връчен на адресата му на
02.09.2019 г. /видно от разписката към него – л.11/. Жалбата срещу него е
депозирана на 09.09.2019 г., т.е. в законоустановения
срок.
Подадена е от лице с правен интерес и срещу
подлежащ на обжалване административен акт. С оглед на това, тя е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
При преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1158-000681 от 31.08.2019 г., издадена
от Слави Г. Лазов – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, на жалбоподателя С.М.В.,
на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, е наложена принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Мярката е наложена за това, че на 31.08.2019 г., около
19:50 часа, в с. М***, на ул. „***“, като водач на МПС – л.а. „***“ с рег. № ***,
управлява същия с посока от ул. „***“, като пред дом номер 2, с поведението си,
потегляйки рязко към лицето В.Г.И. с ЕГН **********, създава опасност за живота
и здравето на същия. Лицето С.М.В. има мирис на алкохол и нестабилна походка,
но отказва да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ ARBB-0017.
В заповедта е отразено също, че в хода на
проверката на водача е бил издаден и Талон за медицинско изследване с №
0044709.
Описаните деяния са квалифицирани като
нарушения по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за което
срещу В. е образувано административнонаказателно производство със съставянето
на АУАН серия GA, № 8647/31.08.2019 г. Последният е приет като доказателство
по делото. В обстоятелствената му част е отразена фактическа обстановка,
идентична с тази, описана в оспорваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-1158-000681 от 31.08.2019 г.
По делото са приети също:
- Заповед № 8121з-48 от 16.02.2015 г. на
министъра на вътрешните работи, с която определя длъжностните лица, които да
осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки
по чл.171 от ЗДвП /л.19/;
- Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на
директора на ОДМВР – Перник, с която оправомощава изброени длъжностни лица,
сред които и началниците на групи в СПП в ООП при ОДМВР – Перник, да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки /ПАМ/ по реда на Глава
шеста от ЗДвП съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на
ОДМВР – Перник /л.18/;
- Удостоверение УРИ № 313р-
12238/10.10.2018 г., издадено от началник отдел „Административен“ при ОДМВР –
Перник, от което е видно, че към датата 31.08.2019 г. С.Г.Л.е заемал длъжността
началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник /л.17/;
- Справка картон на водача С.М.В. /л.20 и
сл./;
- Талон за медицинско изследване № 0044709,
издаден на С.М.В. /л.35/ и др.;
Събрани са и гласни доказателства чрез
показанията на Р.Г.А. – мл.автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник
/актосъставител/, И.П.С. – старши полицай в група ООР към Първо РУ – ОДМВР –
Перник, А.Е.К. – полицай в група ООР към Първо РУ – ОДМВР – Перник, А.Б.Б. -
полицай в група ООР към Първо РУ – ОДМВР – Перник, М. С. П. и Р. С. М. –
приятели на жалбоподателя, Д. М. С. - майка на жалбоподателя, С.М.Г. - леля на
жалбоподателя и сестра на свидетелката Д. С., В.Г.И. – първи братовчед на
жалбоподателя и син на свидетелката С.Г..
Съдът дава вяра на всички показания, с
изключение на дадените от св. Д. С.. Тя е майка на жалбоподателя и това
обяснява противоречията между нейните изявления и разказаното от останалите
свидетели. От показанията на последните – логични, последователни и правдиви,
преценени в тяхната съвкупност, се установява следното:
В късния следобед на 31.08.2019 г.,
жалбоподателят С.М.В. и св. М.С. П. отишли по работа в с. В. при общият им
познат св. Р. С.М.. Тръгнали си около 18:30 часа. Пристигнали в с. М*** и се
отправили към дома на В.. Седнали в кухнята и се почерпили с ракия. По това
време се прибрала св. Д. М. С. - майка
на жалбоподателя. Влязла в стаята и видяла, че синът й и неговия приятел св. М.
П. пият ракия. Около 19:40 часа се обадила съпругата на П.. Той си тръгнал и
обективно не бил в състояние да възприеме случилото се около 10-тина минути
по-късно.
В 19:50 ч. жалбоподателят дошъл отнякъде с
лекия си автомобил „***“ с рег. № ***. Виждайки в двора братовчед си св. В.Г.И.,
с когото имали лоши отношения, първоначално спрял, а после рязко потеглил към
него. Уплашен, И. се отместил встрани. Колата на В. минала в непосредствена
близост до него и спряла на около 7-8 м по-нататък. Св. И. го попитал защо
прави това и забелязал, че В. е видимо пиян. Позвънил на телефон 112, в което
време жалбоподателят слязъл от автомобила, отишъл в двора, взел нож и го
заплашил, че ще го разпори, а после започнал да го гони с ножа. М. на В.И. –
св. С.М.Г., по същото време била в двора. Видяла, че В. се насочил с колата си
към сина й, а после възприела, че взема нож и започва да го гони. Тя самата и
майка й /баба на жалбоподателя и на св. И./ се опитвали да го възпрат, за да
предотвратят по-сериозни последици. Около петнадесет минути след обаждането на
тел.112, на мястото дошли полицаи от група ООР към Първо РУ – ОДМВР – Перник –
свидетелите И.П.С., А.Е.К. и А.Б.Б.. -
полицай в група ООР към Първо РУ – ОДМВР – Перник. Те изслушали обясненията на
св. И. и Г.. Видели и жалбоподателя. Той миришел на алкохол, имал нестабилна
походка и некоординирани движения. С полицаите се държал нормално и изпълнявал
разпорежданията им, но към свидетелите И. и Г. имал агресивно поведение,
заплашвал ги и отправял закани за убийство, но също така се опитвал да се
самонарани като удари главата си в ограда. Предвид изнесените от очевидците
твърдения, че непосредствено преди идването им В. се е опитал да прегази с
автомобила си св. И., полицаите потърсили съдействие от сектор ПП към ОДМВР –
Перник. Не след дълго дошли М. Й. и св. Р.Г.А. – мл.автоконтрольор в сектор ПП
при ОДМВР – Перник. Последният изслушал свидетелите очевидци И. и Г., а също и
сведенията, дадени от колегите му от група ООР, прегледал документите на
жалбоподателя В. и поискал да го изпробва за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ ARBB-0017. Последният отказал.
Оценявайки поведението на С.М.В. като
нарушаващо разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, св. Р.Г.А. образувал срещу него административнонаказателно производство,
съставяйки АУАН серия GA, № 8647/31.08.2019
г. Актът бил предявен на В.. Той отказал да го подпише, а това било
удостоверено с подписа на един свидетел: М. Ю. Й..
На същата дата, възприемайки изцяло
фактическата обстановка, описана в съставения АУАН и при преценка на другите
релевантни обстоятелства, ответникът по жалбата С.Г.Л.- началник сектор ПП при
ОДМВР – Перник, на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, издал срещу
жалбоподателя процесната заповед.
Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията,
визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за
неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед
е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, в приложимата му към датата на издаване на акта редакция, принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени
от тях длъжностни лица. ЗППАМ № 19-1158-000681 от 31.08.2019 г. е издадена от С. Г. Л.,
който е началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с делегирани правомощия съгласно
Заповед № 313з-1464/08.08.2017 г. на директора на ОДМВР – Перник, издадена на
основание Заповед № 8121з-48 от 16.02.2015 г. на министъра на вътрешните
работи.
Процесният административен акт е обективиран в писмена форма. Съдържа всички задължителни законоустановени
реквизити и е мотиви за издаването, които съответстват на установената и
възприета фактическа обстановка.
Спазен е
процесуалния ред за издаване на заповедта и не се установяват твърдените от
жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Не се констатира и
противоречие с материалноправните разпоредби. По смисъла на чл.171
от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те
са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се
обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21,
ал.1 от АПК
и се издава по реда на Глава
пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171
от ЗДвП
е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на
правната норма административно нарушение, което се установява с акт за
административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП
може да се приложи принудителна
административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на водач,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
В случая ПАМ, съгласно описаното в
заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят С.М.В. е
управлявал МПС - лек автомобил, и е отказал да бъде проверен с техническо
средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, но освен това не е
изпълнил и издаденото му предписание за медицинско изследване. Отказът на
жалбоподателя е удостоверен в редовно съставеният му АУАН, който съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена
сила за обективираните в него обстоятелства. Тя не е оборена в настоящото
съдебно производство. Напротив, от събраните по инициатива на жалбоподателя
гласни доказателства се установява обективираната и в АУАН, и в ЗППАМ
фактическа обстановка. Доказва се, че жалбоподателят е употребил алкохол –
ракия /потвърдено от свидетелските показания на М. П. и Д. С./, между 18:30 и
19:40 часа, т.е. непосредствено преди да подкара лекия си автомобил срещу
свидетеля-очевидец В.И. в 19:50 ч. Последното е възприето не само от
потърпевшия И., но и от св. С.Г.. Именно това е накарало И. да позвъни на
телефона на Национална система 112, заявено е от него при обаждането и е
потвърдено както при идването на органите на реда, така и под страх от
наказателна отговорност в съдебно заседание. Безспорно е също, че
жалбоподателят В. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, но освен това не е изпълнил
и издаденото му предписание за медицинско изследване.
Заповедта за прилагане на ПАМ е в
съответствие и с целта на Закона за
движението по пътищата – осигуряване на безопасността на движението по
пътищата, с цел опазване живота и здравето на участниците в движението, като се
осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата на ЗДвП.
От писмените доказателства към
административната преписка се установява, че описаната в заповедта фактическа
обстановка е правилно възпроизведена и същата е съответна на приложената правна
норма на чл.
171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
С оглед на изложеното се налага извода, че
оспорваната ЗППАМ отговаря на всички изисквания за законосъобразност, поради
което жалбата срещу нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Отделно, жалбоподателят е направил искане
за присъждане на направените по делото разноски, което при така направения
извод относно изхода на спора, се явява неоснователно и също следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
С.М.В.
с ЕГН **********, съдебен адрес: *** /чрез адв. П.В./, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-1158-000681 от 31.08.2019
г., издадена от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/