№ 344
гр. Перник, 29.11.2017г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание
проведено на трети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело №
172 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 2 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на С.Б.С., чрез адв. И.Й.,***, офис № 4 предявена срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи -
гр.Перник.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за вредите, причинени му от
незаконосъобразно задържане от органите на полицията, станало на
17.09.2015 г. около 01:30 часа, когато установил, че автомобилът му марка
„Ситруен Ц2“ с рег. № РК5905ВМ, паркиран пред бл. 31 на ул. „Юрий Гагарин“ е
„запушен“ от два други автомобила и е невъзможно придвижването с него. С.С.
потърсил съдействие от органите на реда, след подаден сигнал на тел. 112. На място дошли
полицейски служители, които след като бил преместен единия от автомобилите,
които ограничавали движението на автомобила на ищеца, наредили на С. да
премести собственото си МПС с рег. № РК5905ВМ. След извършена маневра от страна на
ищеца, същият бил обвинен, че управлява МПС без СУМПС и след употреба на
алкохол. С.Б.С. със Заповед № 3133-989 от 17.09.2015г. е задържан за срок от 24
часа. Заповедта е обжалвана по съдебен ред и е отменена като незаконосъобразна.
С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразното му
задържане от полицейските органи на 17.09.2015г., заедно със законната
лихва върху исканата сума, считано от датата на извършване на незаконното
действие до окончателното плащане. Иска се и присъждане на направените по
настоящето дело разноски. На основание чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК е допуснато изменение на размера иска, като същият е увеличен на 10 000
лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2015г. до окончателното плащане. Неимуществените вреди са вследствие на незаконното
му задържане и се свеждат до това, че е
изживял редица отрицателни емоции и претърпял психични страдания, стрес и
дискомфорт, които са дали отражение върху здравословното му състояние, като
същото се е влошило. Пропуснал е полет, на който е бил зачислен и е изпитал
притеснение заради евентуална негативна реакция от страна на работодателя. Незаконното
му задържане е увредило честта и доброто му име сред приятели, колеги и в
обществото, в резултат на което хората започнали да се отнасят към него с
подозрение и недоверие. Дълбоко покрусен е и от факта, че задържането му
поражда и обществена нагласа и към неговата майка. Искането до съда е за постановяване на
осъдително решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в
размер на 10 000лв.
В съдебно
заседание ищецът се представлява от пълномощниците си адв. Б.Б. и адв. Е.К., от АК-София. Поддържат исковата молба по основание и по размер и
представят писмени бележки с подробно изложени аргументи. Претендират и за присъждане на направените в производството по
делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът-Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-гр. Перник, чрез пълномощника си–юрисконсулт З.В. оспорва исковата молба по основание и размер. В пледоарията по
същество и в писмено становище излага доводи за неоснователност на претенцията,
тъй като не са налице всички посочени в закона предпоставки, а вредите, за
които се твърди, че са претърпени от ищеца не са доказани. На първо място сочи, че фактическата обстановка описана в исковата молба не
кореспондира с констатациите, направени от полицейските органи и описани в
докладна записка рег. № 1158р-6958 от
07.10.2015г. и справка рег. № 1158р-6959/07.10.2015г.. В условията на алтернативност,
излага становище за прекомерност на претендираното обезщетение. С тези аргументи, развити в писмен отговор,
ответникът моли исковете да се отхвърлят. Претендира присъждане на разноски,
изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Перник, чрез участвалият по делото прокурор А. пледира допустимост и основателност на иска за
причинените неимуществени вреди. По отношение на размера, излага доводи, че същият е
завишен и следва да се има предвид размерът на иска в първоначално депозираната
искова молба.
Административен съд-Перник, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, представените писмени
доказателства и писмените становища, представени от страните в производството,
намира за установено следното:
По фактите:
Със Заповед за задържане
на лице рег. № 313з-989 от 17.09.2015г., издадена от полицейски орган при ОД на
МВР-Перник спрямо ищеца е приложена ПАМ "Задържане за срок до 24
часа" в помещение за временно задържане в РУ към ОД на МВР-Перник, за
това, че съзнателно пречел на полицейски органи да изпълняват задълженията си
по служба. Заповедта
е обжалвана и с решение № 280 от 26.08.2016г., постановено по АД № 273/2016г.
по описа на Административен съд-Перник е отменена като незаконосъобразна. Решението
е влязло в сила на 22.09.2016г.
Станев
е останал
фактически задържан в помещението за временно задържане на полицейското
управление от 03.55ч. до 21.20 на 17.09.2015г., видно от книга на задържани
лица.
Не се спори, че с решение
№ 280 от 26.08.2016г., постановено по АД № 273/2016г. по описа на
Административен съд-Перник заповедта е отменена като незаконосъобразна, а
решението е влязло в сила на 22.09.2016г..
За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по
делото са разпитани свидетели-майката на ищеца-А.С. Б. и Й.Е.А., приятел. Представени
са и са приети писмени доказателства, свързани със здравословното му състояние
и с пропуснатия полет. Изслушана е психиатрична експертиза, която като
неоспорена от страните е прието като годно доказателства и се цени в цялост.
От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от С.Б.С. е
процесуално допустим, доколкото се основава на отменен с влязло в сила съдебно
решение незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице
рег. № 313з-989 от 17.09.2015г., издадена от полицейски орган при ОД на
МВР-Перник, която е отменена с влязло в сила решение по административно дело № 273/2016г. на Административен
съд-Перник.
От изложените в исковата молба фактически обстоятелства, на които се
основават иска и неговият петитум, следва да се приеме, че се търси отговорност
на ОД на МВР-Перник за вреди, причинени от административния орган, издал
заповедта за задържане при нейното изпълнение, което изпълнение представлява
административна дейност. Чрез изпълнението на незаконосъобразния акт от
полицейския орган са му причинени вреди, които съответната администрация следва
да обезщети. Правосубектен ответник по искове за вреди от този вид съгласно
разпоредбата на чл. 205 от АПК
е юридическото лице, от състава на което е органът, издал незаконосъобразния
акт-в случая ОД на МВР-Перник. В случая издателят на заповедта е полицейски
орган, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при РУ към ОД на МВР-Перник. Интересът
от предявяването на иска и легитимацията на ищеца са обусловени от твърдение за
настъпила неимуществена вреда за ищеца от незаконосъобразен акт, на които той е
адресат. Искът е заявен в законово определения срок, след отмяната на
административния акт, от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу надлежната пасивно легитимирана страна, пред задължения
да го разгледа съд и като такъв се явява допустим за разглеждане по същество.
Разгледан по същество той е и частично основателен, като доказан по
основание, но не и по размер. Мотивите за съда в тази насока са следните:
Съгласно чл. 7 от Конституцията на Република България
държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на
нейни органи и длъжностни лица. Разпоредбата се съдържа в глава първа на
Конституцията, посветена на основните начала за държавно устройство, но същата
не е пряк път за защита. Тя прогласява основен принцип, осъществяването, на
който трябва да се уреди със закон. Такъв закон е Законът за отговорността на държавата
и общините за вреди. ЗОДОВ разграничи отговорността на два вида-отговорност за
дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи,
като в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс,
като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, като искът за
обезщетение може да се предяви пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. В случая и настоящия адрес и мястото на увреждането са в гр.
Перник, поради и Административен съд-Перник е компетентен да разгледа спора.
В разпоредбата на чл. 203 АПК е регламентиран
редът за предявяване на искове за обезщетения, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение
е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган.
Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1
от ЗОДОВ, незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или
бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна
дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да било елемент от
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинените вреди. Искът е осъдителен и с него се цели
възмездяване на лицето, претърпяло вреди вследствие на незаконосъобразни
актове, действия и бездействия. Отговорността на държаната не е безусловна и за
да бъде ангажирана, то следва да бъдат налице визираните в чл. 1 от ЗОДОВ
предпоставки посочени по-горе.
В настоящия случай, искът е насочен срещу
надлежен ответник-ОД на МВР-Перник,
който е юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран ответник по
иска.
От събраните по делото доказателства е видно, че
ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на отмяна на Заповед за задържане на лице. В настоящия случай, от приложените
от страна на ищеца писмени доказателства се установява, че е налице първата
предпоставка-налице отменен незаконосъобразен административен акт- Заповед за
задържане на лице, рег. № 313з-989 от 17.09.2015г., издадена
от полицейски орган при ОД на МВР-Перник, отменена с решение на Административен
съд-Перник, влязло в сила на 22.09.2016г.. Спор относно този факт между
страните не съществува. Наред с това, от събраните доказателства-показанията на
свидетеля А.Б.-майка на ищеца, се установи, че след задържането се е влошило
здравословното му състояние и дълго
време се оплаквал от главоболие, учестен пулс и високо кръвно. След задържането
станал недоверчив и изгубил доверие в органите на реда. Тъй като е пилот и
работи в Беларус, същият си идва както и преди задържането, почти всеки месец
за по 2-3 дни, но след инцидента престанал да излиза и бил потиснат. Усетила за себе си, че след
случая съседите се резервирали от нея и почуствала недоверие. Из квартала
плъзнали слухове, които създали напрежение у ищеца и у нея самата. От показанията на свидетеля Й.А. се
установява, че двамата са добри познати. Свидетелят А. е пилот-командир на
самолет и познава ищеца още от младежките му години. Познава го като добър,
възпитан и отзивчив човек, които има много приятели. Работи като командир на
самолет в чужда държава, което трудно се постига. Владее отлично руски и
английски език. Счита, че в Беларус се ползва с добро име и работодателите му имат доверие. Задържането му се е отразило тежко и ищецът е
започнал да страни от хората. В професионален план след инцидента продължава да
е пилот на самолет. След задържането са се появили болки в сърдечната област,
безсъние и раздразнителност. Ходили са заедно
в Сити клиник. Съседи и приятели, които преди инцидента идвали за услуга
било то за лекарства или за литература се отдръпнали от него и от ищеца.
От заключението на приетата по делото
съдебно-психиатрична експертиза се приема, че в резултат на преживяното по
време на задържането и последващите от това негативни събития е възникнало
разстройство в адаптацията, протекло в подостра и сравнително лека фаза.
Продължителността е била няколко месеца с постепенна и бавна нормализация. Към
настоящия момент нормализацията е напълно приключила. От амбулаторен лист от
23.09.2015г., общопрактикуващият лекар е констатирал заболяване лек депресивен
епизод и е предписал медикаментозна терапия. Предписаните лекарства според
експерта следва да се приемат минимум два месеца. „Деанксита“ е лек антидепресант, а „Сероксата“ е
конвенционално умерено-силен антидепресант. Задържането се е отразило негативно
на сърдечното здраве на ищеца, но само в
степен на евентуално временно влошаване на съществуващи преди това сърдечни и
други соматични заболявания. В резултат на развилото се разстройство в
адаптацията, ищецът е преживял психически страдания. Естеството и симптомите на
понесената психо-травма би могла да се появи отново при повторен конфликт с
органите на реда. При ищеца е налице преживян стрес в житейска ситуация и е
налице психическо състояние, проявяващо се в телесни изтръпвания, депресивни
състояния, които са израз на чувство за малоценност. Това чувство не е могъл да
го преработи психически и това адаптивно разстройство според експерта е възникнало единствено и
само от задържането, а не от друг
фактор.
Въз основа
на възприетите доказателства, съдът намира за доказани като факт отрицателните
емоции и психически страдания, произтичащи лично за ищеца от задържането.
Установява се по безспорен начин, че ищецът е задържан за срок от приблизително
18 часа, въз основа на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло
в сила съдебно решение. Самият престой в помещение за временно задържане в
резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 73 от ЗМВР
обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и
физическото състояние на всяко лице. Ето защо следва да се приема, че по повод
задържането, както по време, а и след това С. е преживял психически дискомфорт,
който се доказа от съдебно-психиатричната експертиза. Адаптивното разстройство
на здравето е възникнало единствено от задържането и е отшумявало бавно във времето. Въз основа на
това се приема, че е налице е пряка причинно следствена връзка
със задържането и вредоносния резултат.
Не са
доказани претендираните неимуществени вреди, изразили се в засягане доброто име
на ищеца в обществото. Съдът счита, че в никакъв случай не е доказано подобно
отношение от страна на работодателя към ищеца, а още по-малко причина за това
да е задържането на ищеца, което е отменено от съда. От задание за полет № 75
се установява, че С. е бил в списъка на служебни пасажери, който е трябвало на
17.09.2015г. с полет Пловдив-Хелзинки-Минск2 да лети, но не е летял, т.е. не се
е наложила отмяна на планиран полет свързан с негови преки задължения. Не се
сочат доказателства, от които да се установява, че същият вследствие на
задържането е нарушил трудовата дисциплина, нито има данни и позовавания, от
които да се установява, че работодателя след задържането е променил отношенията
при и по повод на престирания труд. Свидетелят Асенов сочи, че ищецът и към
настоящия момент работи на тази длъжност, поради което в професионално отношение
задържането не е рефлектирало.
По отношение
на личностна промяна свързана със задържането и отношението на познати,
приятели, колеги и съседи към него от показанията на свидетелят А. и
свидетелката Б. се приема, че
задържането му се е отразило тежко и трудно го е преживял, което
кореспондира и със заключението на експерта, поради това, показанията им в тази
връзка се ценят въпреки наличието на роднинска връзка и елемент на
заинтересованост. Ищеца е започнал да
страни от хората. В последствие приятели и съседи се отдръпнали и започнали да
ги гледат подозрително и свидетелката Б.
и свидетеля А.. Показанията им в тази връзка се ценят, но като такива с
липсваща конкретика, тъй като никои от двамата свидетели не свидетелства да е
бил пряк очевидец на проведен разговор с приятели или на среща с трето лице.
По-скоро това са лични възприятия по отношение на самите тях, но тук е мястото
да се посочи, че ищецът не е оторизиран да търси обезщетение на чужди
неимуществени вреди, каквито са евентуалните отрицателни емоции на член от
семейството му и на негов приятел. С оглед на това, съдът намира, че не е
доказана личностна промяна на ищеца свързана със задържането, която да е дала
отражение върху контактите му с познати, приятели, колеги.
Въпреки изложеното в горните два пункта, състава
приема, че са налице доказани психически страдания, пряко свързани с отменената
като незаконосъобразна заповед за задържане. С оглед на това са налице са и
останалите, визирани в чл. 4 от ЗОДОВ предпоставки за присъждане на обезщетение
за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на задържането и
настъпилите от отмяна на незаконосъобразната заповед за задържане вреди, като
вредите са пряка и непосредствена последица от задържането, като на ищеца се дължи
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-психически страдания,
силно притеснение и страх. Доказа се и
причинната връзка между неимуществените вреди и отменения административен
акт-вследствие на задържането, извършено със заповедта за задържане, ищецът е развил
адаптивно разстройство на здравето, чувство за малоценност, започнал да изпитва
страх и се е затворил в себе си. Преки
са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат. Неимуществените вреди представляват сериозно
засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в
претърпяване на болки /като болката е краткотрайно преживяване на неприятно
усещане, предизвикано от външно въздействие/, и страдания /страданието е
продължаваща болка/. Предвид обстоятелството, че в ЗОДОВ липсва разпоредба как
се определя обезщетението за неимуществени вреди, то следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, в който е залегнал основен принцип на правото,
според която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото
се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се
определят на принципа на справедливостта. Обезщетението за неимуществени вреди,
предвидено в чл. 52 ЗЗД, възмездява главно страданията или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането.
Задължителни указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, се съдържат в т. ІІ на Постановление № 4/1968г. на ВС. Съгласно него,
понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
сочената норма, не е абстрактно, а е всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението. При телесни увреждания, такива обективни
обстоятелства би могло да са свързани с начина на извършване, характера на
увреждането, произтичащите от нето физически и психологически последици, като
при причиняване на смърт, съгласно постановлението от значение са и възрастта
на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и
близките му, които търсят обезщетение за неимуществени вреди, както и редица
други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да определи конкретния размер на обезщетение по справедливост.
Също така, изхождайки от Постановление № 4/1968г.
Пленумът на ВС изрично е приел, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие и е дал само една от възможните насоки-справедливостта да се
преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства.
Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а
елементи на възмездяване, които при това следва да бъдат възмездени, именно по
справедливост, което последно понятие е останало недефинирано, и поради това
води до невъзможност да се проследи механизма на определяне на крайния размер
на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението,
което следва да се присъди на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди
вследствие отмяната на незаконосъобразния административен акт-заповедта за
задържане, следва да бъде в размер на 3000 лева, което е справедливо и ще
репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди-изразяващи се в психическо
разстройство на здравето. Размерът на обезщетението от 3000 лева е определен от
съда, като е съобразен размера на обезщетенията, които присъжда Съдът по
правата на човека в своите решения по близки казуси (напр. в решение от
18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото „Кехайов срещу България“; решение от
05.04.2007г. на ЕСПЧ по делото „Тодор Т. срещу България“; решение от
12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото „Стайков срещу България“), но също така е
съобразен и с реалния стандарт на живота в Република България, към момента на
увредата и към настоящия момент, вкл. и с размерите на минималната работна
заплата и социални пенсии в страната за процесния период, които са със значително по-ниски стойности от
тези в останалите страни-членки на ЕС.
Доказателства
за размера на обезщетението до пълния му размер от 10 000 лева, не се
представиха. Претендираното обезщетение до пълния размер на обезщетението от 10
000 лева е недоказано и неподкрепено с доказателства. В тежест на ищеца е да
установи и докаже по безспорен начин както основанието на иска си, така и
размера на исковата претенция.
В контекста на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че на ищеца С. следва да се присъди обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 3000 лева, което е справедливо и съответно и ще го обезщети
за претърпените от него неимуществени вреди. Искът за разликата над 3000 лева
до предявения размер от 10000 лева е недоказан и ще бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на законната лихва върху
сумата от 3000 лева, от дата 17.09.2015г.
до окончателното изпащане на сумата. Задължението за лихва има акцесорен
характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид обстоятелството,че искът
за обезщетение е основателен до размер на 3000 лева, то законна лихва се дължи
на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното решение, с което е
отменена заповедта за задържане е влязло в сила на 22.09.2016г.. Именно, от
датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен унищожаемият
административен акт-заповедта за задържането е началният момент, от който може
да се претендира законната лихва и именно от този по-късен момент се дължи
законната лихва. В подкрепа на този извод е и т.4 то ТР № 3/2004 година на ОСГК
на ВКС, според което, при незаконни актове на администрацията началният момент
на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане, е влизане в сила на решението, с което се
отменят унищожаемите административни актове, при нищожните – това е моментът на
тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните
органи–от момента на преустановяването им. Съгласно чл. 86 от ЗЗД, законната
лихва се дължи от деня, в който вземането е останало изискуемо и длъжникът се
смята в забава, без да е отправена до него покана за изпълнение. Искът за присъждане
на законната лихва от дата 17.09.2015 година до окончателното изплащане на
сумата е недоказан с оглед началния момент на дължимост на законната лихва и
акцесорният иск следва да бъде отхвърлен за периода от 17.09.2015 година до 22.09.2016
година. Началният момент на дължимост на законната лихва е настъпил на дата 22.09.2016
година, когато е влязло в сила решението на Административен съд-Перник за
отмяна на заповедта за задържане и законната лихва се присъжда от 22.09.2016г.
до окончателното заплащане.
При
този изход от делото е основателна претенцията на ищеца за присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично и въз основа на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 302лв. /триста и два
лева/, съразмерно с уважената част от иска.
Въпреки
частичното уважаване на исковата претенция, искането на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, тъй като съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото само в три
хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне изцяло на
иска. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. С оглед на
това претенцията на ответника по иска за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователна и не подлежи на уважаване.
Воден от горното и на основание чл. 203 АПК,
вр.с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник да заплати на С.Б.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3000лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на отмяна на
заповед за задържане с рег. № 313з-989 от 17.09.2015г. издадена от полицейски
орган при ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 22.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3000лева до предявения размер от 10 000лева, както и ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на законната лихва върху сумата за периода от 17.09.2015г. до
22.09.2016г..
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-Перник да заплати на С.Б.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 302
лева /триста и два лева/ разноски по административно дело № 172/2017г. по описа
на Административен съд-Перник.
Решението може да се обжалва от страните в 14
дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на Република
България.
Съдия:
/п/