ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2716
гр. Пловдив, 25.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20225300502851 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.130 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. Г. Л.- В., ЕГН **********, чрез
пълномощника й адв. Й. Л., против Определение №11309 от 20.10.2022г.,
постановено по гр. д. №12799/2022г. на Районен съд- Пловдив, 21-ви гр.с.,
с което е върната исковата й молба против Община Пловдив и е
прекратено производството по делото. В жалбата се излагат съображения
за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му
и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана
страна, и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Й.Г.Л-В, ЕГН **********, е предявила против Община Пловдив иск
за признаване за установено, че не дължи сумите от 737,10 лв.- данък
върху превозните средства за периода 2011г.-2015г. и 594,43 лв.-
1
обезщетение за забава за периода 01.01.2012г.-19.10.2021г. по акт за
установяване на задължения по декларация №1990-1/19.10.2021г., за
събирането на които е образувано изпълнително дело №20228200400274
на ЧСИ Т.Л., рег. №820. В исковата молба и уточненията й ищцата е
посочила, че посочените вземания са били погасени по давност съгласно
чл.171, ал.1 от ДОПК към датата на съставяне на акта за установяването
им, който й бил връчен на 10.12.2021г. по реда на чл.32 от ДОПК, не бил
обжалван от нея и влязъл в сила на 29.12.2021г. С обжалваното в
настоящото производство определение първоинстанционният съд е приел,
че предявеният иск е недопустим, тъй като се основава на твърдения за
погасяване на вземанията по давност, изтекла преди издаване на акта за
установяването им, в който случай е неприложим редът за защита по
чл.439 от ГПК.
Частната жалба срещу така постановеното определение е
неоснователна.
Оспорените от ищцата вземания за данък върху превозно средство
и лихва за забава представляват публични общински вземания съгласно чл.
162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от ДОПК, установени с издаден на основание чл. 107, ал.
3 от ДОПК във връзка с чл. 4 от ЗМДТ акт за установяване на задължение
по декларация, който представлява изпълнително основание по смисъла на
чл. 209, ал. 2, т. 3 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 4, ал. 2, изр.2 от ЗМДТ
е предвидено, че принудителното събиране на данъците по този закон се
извършва от публичен изпълнител по реда на ДОПК или от съдебен
изпълнител по реда на ГПК, т.е. законодателят е предоставил на органите в
общинската приходна администрация да преценяват реда, по който да бъде
извършвано принудителното събиране на публичните вземания на
общината за данъци. В случая ответната община е избрала принудителното
събиране на процесните публични вземания да се извърши от частен съдебен
изпълнител по реда на ГПК, при което съгласно формираната съдебна
практика /Определение №130 от 24.07.2017г. на ВКС по ч.гр.д.
№756/2017г., първо гр.о./ защитата на длъжника по исков ред срещу
принудителното изпълнение следва да бъде реализирана по реда на чл. 439 от
ГПК. Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е предоставен на длъжника в изпълнителния
процес за оспорване на предприетото срещу него принудително изпълнение,
2
но съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК претенцията на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това
правило се отнася както за случаите, в които вземането по изпълнителното
основание е установено със сила на пресъдено нещо към момента на
приключване на съдебното дирене в исковото производство, респ.
арбитражното производство, така и за случаите на вземане, установено в
друго производство, но за събирането на което е приложим редът по ГПК. В
настоящия случай с исковата молба ищцата се позовава на изтекла преди
издаване на изпълнителното основание /акт за установяване на
задължения/ петгодишна погасителна давност съгласно чл.171, ал.1 от
ДОПК. Така заявеното възражение не може да съставлява основание за
предявяване на иск по чл.439 от ГПК, тъй като ищцата се позовава на
факти, настъпили преди издаване на изпълнителното основание. В този
случай защитата й следва да се реализира по реда на обжалване на акта
за установяване на задължения по реда на чл.107, ал.4 от ДОПК пред
ръководителя на звеното за местни приходи в общината съгласно чл.4,
ал.5 от ЗМДТ, респ. чрез обжалване на постановеното по жалбата й
решение пред съответния административен съд. От представените по
делото писмени доказателства не се установява дали ищцата е обжалвала
процесния акт за установяване на задължения. Същата е изложила
твърдения, че от 2013г. живее в чужбина, поради което актът й е бил
връчен по реда на чл.32 от ДОПК. При тези данни не може да се
направи извод дали ищцата твърди да е било налице редовно връчване
на акта. В случай, че актът не й е бил редовно връчен, то тя разполага с
възможността да го обжалва по посочения по- горе административен и
съдебен ред. Ако актът е редовно връчен и жалбата й е подадена след
изтичане на срока за обжалване, на разположение на ищцата е
възможността да иска възстановяване на срока за обжалване съгласно
чл.26 от ДОПК във връзка чл.89 от АПК, ако пропускането му се дължи
на особени непредвидени обстоятелства, като решението на
административния орган по това нейно искане също подлежи на съдебно
обжалване. От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
ищцата е правила и искане за отписване на задълженията съгласно
чл.173 от ДОПК, по което нейно искане се е произнесъл директорът на
3
Дирекция „Местни данъци и такси“ на Община Пловдив с представеното
по делото писмо изх. №22П-8531/29.08.2022г. Посоченото писмо, с което
искането й е било оставено без уважение по съображения, че било
образуване производство по реда на ГПК за събиране на задълженията,
също представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебно обжалване. При отписване на задълженията съгласно чл.173 от
ДОПК публичният взискател следва да поиска съгласно чл.433, ал.1, т.2
от ГПК прекратяване на изпълнителното производство за събирането им.
По така изложените съображения и доколкото в исковата молба
ищцата не се позовава на факти от кръга на тези по чл.439, ал.2 от
ГПК, то предявеният иск е недопустим, поради което исковата молба
правилно е била върната, а производството по делото- прекратено. Ето
защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №11309 от 20.10.2022г., постановено
по гр. д. №12799/2022г. на Районен съд- Пловдив, 21-ви гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4