№ 39756
гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110148125 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Ищецът ЗАД"***" ЕИК ***, е предявил срещу Сдружение "***" ЕИК
***, искове по чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 1, т. 3 и чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 750 лв.-
дължима разлика до пълния претендирай размер от 88 000 лева -
застрахователно обезщетение за тотална загуба на товарен автомобил „***“ с
per. № ***, в резултат на ПТП от 24.06.2022г. по щета № ***, заедно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
както и сумата 1633.58 лв. - мораторна лихва върху главницата, считано от
04.07.2023г. до завеждане на исковата молба, както и направените по делото
разноски.
Основателността на исковете си ищецът обосновава с обстоятелството,
че на 24.06.2020г., при движение по главен път 71 от с. *** е посока към с. **,
община **, водачът на автомобил марка "**", рег. № ***, регистриран в
Кралство Англия, виновно е причинил пътно-транспортно произшествие, при
което бил увреден автомобил марка Мерцедес „**“ с peг. № *** с прикачено
полу-ремарке „**“ с per. ***. Към датата на събитието за увредения автомобил
при ищеца била сключена застраховка "Каско". За лекия автомобил,
управляван от причинилия произшествието водач, МПС „***“ с peг. № ***
бил регистриран в Обединеното кралство, но към датата на ПТП- 24.06.2022г.-
не е застрахован; за последен път е бил застрахован в Обединеното кралство
на 12.11.2021 г. / съгласно електронно писмо от ** (*** Ю Кей (Allianz UK) от
12 юни 2023 г. 11:23/.
1
За отстраняване на вредите по автомобила, ищецът заплатил
обезщетение на собственика на увредения автомобил „КУЛ“ ООД, в размер на
88 000 лева, с платежно нареждане от 15.08.2022г., определено като от
действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие от
103 000 лева. По повод отправената покана, НББАЗ възстановило на ЗАД
„***“ частично претендираното обезщетение, а именно- сумата от 77 250 лв.,
което е определил като 75% от действителната стойност на МПС /75% от 103
000 - 77250/, като останала дължима разликата от 10 750 лева. Встъпвайки в
правата на увреденото лице, той предявил претенция за изплащането на
сумата от 10 750 лв.- дължима разлика до пълния претендирай размер от 88
000 лева - застрахователно обезщетение за тотална загуба на товарен
автомобил „***“ с per. № *** в резултат на ПТП от 24.06.2022г. по щета №
***, заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата 1633.58 лв. - мораторна лихва върху
главницата, считано от 04.07.2023г. до завеждане на исковата молба, както и
направените разноски и адв. възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Сдружение "***" е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани. Не оспорва наличието на сключена застраховка
"Каско" за увредения автомобил, факта, че към датата на ПТП за л.а. марка
„***“ с peг. № *** бил регистриран в Обединеното кралство, но към датата на
ПТП- 24.06.2022г.- не е застрахован, че ищецът е платил застрахователното
обезщетение от 88 000 лева, както и че извънсъдебната претенция е заведена в
НББАЗ. Твърди се, че с изплащането на сумата от 77 250 лева ответникът
изцяло е изплатил стойността на причинените вреди. Сочи се, че процесните
вреди са определени в завишен от ищеца размер. Твърди се, че ответникът е
изплатил на ЗАД „***“ обезщетение за имуществени вреди по процесното
МПС „***“ с peг. № *** в размер 77 250 (седемдесет и седем хиляди двеста и
петдесет) лева на 20.03.2024 г, като с извършеното плащане на посочената
сума, ответникът е репарирал напълно и изцяло увредите по МПС. Предвид
горното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Извършвайки проверка за допустимост на предявените искове
/първоинстанционният съд следи служебно за допустимост на предявените
2
искове през времетраенето на цялото пред него/, съдът констатира, че същите
са недопустими.
Според чл. 506, ал. 1-3 КЗ *** (Бюрото) е сдружение с нестопанска цел
със седалище в град София, като се регистрира по реда на ЗЮЛНЦ. То е
представително национално бюро на застрахователите за Република България
в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата "Зелена карта" и задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в държавите-членки и държавите,
подписали Многостранното споразумение. Бюрото изпълнява и функциите на
компенсационен орган, извършвайки плащания в случаите по чл. 515 КЗ със
средствата от гаранционния фонд на бюрото. Съгласно чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ
претенцията на увреденото лице се обработва от Бюрото, ако застрахователят
на виновния водач няма кореспондент за територията на Република България
или, дори и да има такъв, Бюрото е приело решение да ликвидира щетата.
Според чл. 511, ал. 2 КЗ в случаите по ал. 1 увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или Бюрото не
са не произнесли по нея в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащането
на обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението. В случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно
събитие по чл. 511, ал. 1 КЗ и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 КЗ, Бюрото
е единствено процесуално легитимирано пред българския съд, освен ако искът
е предявен срещу застрахователя на виновния водач. В случаите на иск по чл.
515, ал. 1 т. 1 КЗ Бюрото е единствено процесуално легитимирано пред съда.
Съгласно чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ Бюрото в качеството си на компенсационен
орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република
България, само когато застрахователят на виновния водач или неговият
представител за уреждане на претенции в Република България не са дали
мотивиран отговор по исканията, включени в претенцията, в определения
срок, или застрахователят на виновния водач не е назначил представител за
уреждане на претенции в Република България. Съгласно ал. 2 право на
обезщетение има увреденото лице, което пребивава в Република България, ако
са налице изброените там условия.
С оглед горното съдът приема, че суброгиралият се в правата на
увреденото лице застраховател не разполага с процесуална легитимация за
предявяване на претенция срещу Бюрото. Видно от посочените разпоредби,
3
такова право е предоставено единствено на увреденото лице по смисъла на чл.
478, ал. 2 КЗ - лицето, включително пострадалото такова, което има право на
обезщетение за вреди, причинени от моторно превозно средство. Този извод се
подкрепя и от §48 и §49 от преамбюла на Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и
за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка. Според
тях ролята на органа за изплащане на обезщетения се състои в уреждане на
претенцията по отношение на всички претърпени от увреденото лице вреди
само в случаи, които могат да бъдат обективно установени, и поради това
дейността на този орган следва да се ограничава до проверка дали е отправено
предложение за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове,
без да се прави преценка по същество, а на юридическите лица, които по закон
се суброгират в правата на увреденото лице спрямо лицето, причинило
произшествието, или неговото застрахователно предприятие (например други
застрахователни предприятия или органи за социална сигурност), не следва да
бъде предоставяно право да предявяват аналогична претенция пред органа за
изплащане на обезщетения. При това положение следва извод, че Бюрото
разглежда претенции единствено на увредените лица, но не и на техните
застрахователи. Това е така, тъй като Кодексът за застраховането визира
Бюрото като страна по претенции и следващи от тях съдебни дела само от
страна на увредените лица, но не и от техните застрахователи, и именно в тази
насока следва да се тълкуват разпоредбите му, доколкото според § 7, т. 2 КЗ
той въвежда в българската правна система изискванията по Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Тъй като в директивата
се говори за отправяне на претенция, а КЗ не предвижда възможност за
такава, съдът приема, че се касае за липса на процесуална легитимация, която
влече след себе си и недопустимост на предявените искове. Фактът, че Бюрото
е заплатило извънсъдебно и доброволно определена сума като обезщетение,
не променя извода относно допустимостта на исковете, доколкото същата е
функция на предвиденото от закона право на иск, а не на поведението на
страните.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ВРЪЩА Искова молба, с вх. № 260873/13.08.2024г. на СРС, подадена от
ЗАД"***" ЕИК ***, срещу Сдружение "***" ЕИК ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 48125/2024г. на СРС, II ГО,
66 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Определението да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5