№ 381
гр. Шумен, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И. Й. Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630201390 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №23-1729-000128 от 23.03.2023 год. на
Началник РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на В. Б. С., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като в жалбата си излага конкретни съображения в подкрепа на искането. В
съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който
поддържа жалбата на изложените в нея съображения.
За ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в
последното съдебно заседание по делото не се явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на Договор за покупко-продажба, за който била издадена фактура
№31/14.02.2023 год. „АГРО ТГ“ ООД, с ЕИК205841639 закупило от „ЛЕС ГРУП“ ООД
колесен трактор ЮМЗ 6АКЛ с номер на рама 759888. Посоченият трактор бил регистриран
в Областна дирекция „Земеделие“ на 24.02.20000 год. с рег.№ ПП0161АЕ. На 14.02.2023
год. жалбоподателят В. Б. С. управлявал посочения колесен трактор, като се движел в
с.Хитрино по ул.“Еделвайс“. Около 12.50 часа на същия ден бил спрян за проверка от
служители при РУ-Шумен, като било установено, че посочения трактор няма регистрация.
По този повод било образувано досъдебно производство №140/2023 год. по описа на РУ-
Шумен за деяние по чл.345, ал.2 от НК, във вр. с чл.345, ал.1 от НК. С постановление от
21.02.2023 год. на прокурор от ШРП досъдебно производство №140/2023 год. по описа на
РУ-Шумен било прекратено, като същото било изпратено на Началника на сектор „ПП“ към
ОД на МВР-Шумен с оглед преценка за ангажиране административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
На основание разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №23-1729-
000128 от 23.03.2023 год. на Началник РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на
В. Б. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** са наложени административни наказания
“глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
/шест/ месец на основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на свидетелите К.
М. К. и Е. Н. С., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К.
М. К. и Е. Н. С.. Същите пряко са възприели фактите, за които свидетелстват, като лично са
извършили проверката на жалбоподателя и са констатирали самото нарушение. В същото
време показанията им са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят е управлявал посочения в акта и в наказателното постановление колесен
трактор, който не е имал регистрация.
По делото не се спори, че процесното МПС марка „ЮМЗ 6АКЛ“ с номер на рама
2
759888 представлява колесен трактор. В тази връзка съдът съобрази легалната дифиниция
дадена в §6, т.15 от ДР на ЗДвП, съгласно която "Трактор" е моторно превозно средство,
предназначено за извършване на специфични дейности, както и за теглене на товарни
ремаркета и съгласно която в движението по пътищата се допускат само колесните
трактори, като към колесните трактори се приравняват и самоходните шасита.
Въпреки, че по делото липсват каквито и да е документи за същото от събраните в
хода на производството доказателства се налага извода, че посоченото превозно средство
представлява именно „колесен трактор“.
Според нормата на чл.143, ал.5, т.2 от ЗДвП, не се регистрират: трактори за селското
и горското стопанство, които подлежат на регистрация по реда на Закона за регистрация и
контрол на земеделската и горската техника.
С оглед на изложеното съдът напълно споделя тезата на процесуалният представител
на жалбоподателя, че предвид определената и безспорна по делото категоризация на
превозното средство, редът за регистрацията на същото е този, предвиден в Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника и приетата на основание чл.11,
ал.9 от него Наредба №2/03.02.2016 год. за условията и реда за регистрация на техниката по
ЗРКЗГТ.
В същото време обаче в случая е без значение какъв е редът за регистрация на
процесното МПС, доколкото за същото е дадена възможност да се движи по пътищата, а
съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1, изречение първо от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
В случая нарушението се състои в това, че на посочените в оспореното
наказателно постановление дата и час жалбоподателят е управлявал колесен трактор, който
с разпоредбата на §6, т.15 от ДР на ЗДвП е допуснат до движение по пътищата и съответно
следва да отговаря на изискванията на чл.140, ал.1 от ЗДвП, а именно да има необходимата
регистрация и табели с регистрационни номера.
Не се спори от страните по делото, включително и от жалбоподателя, че по време
на извършване на проверката посочения колесен трактор не е имал регистрация по
предвидения за това ред. Следователно същият не е имал право да се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване.
В този смисъл за прецизност следва да бъде посочено, че от представената в хода
на досъдебното производство справка от регистъра на Областна дирекция „Земеделие“,
гр.Шумен се установява, че колесен трактор ЮМЗ 6АКЛ с номер на рама 759888 е бил
регистриран в Областна дирекция „Земеделие“ на 24.02.2000 год. с рег.№ ПП0161АЕ. В
същото време обаче, видно от писмо рег.№316р-6749/16.02.2023 год., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Шумен се установява, че в
регистрите на сектор „Пътна полиция“ няма данни за регистрирано МПС с номер на рама
3
759888 и с рег.№ПЛ0161АЕ, както и че при проверка в архив дневници се установява, че с
посочения рег.№ПЛ0161АЕ е бил регистриран съвсем друг колесен трактор, а именно модел
„Беларус ЮМЗ 6СЛ“ с номер на рама 286124, собственост на АПК „ДОН“, с.Обнова.
Изложеното потвърждава извода, че управлявания от жалбоподателя колесен
трактор не е имал съответна регистрация. А доколкото, въпреки това обстоятелство същият
е бил управляван от жалбоподателя по път, отворен за обществено ползване, се налага
извода, че правилно е била ангажирана неговата административно-наказателна отговорност
за посоченото в наказателното постановление нарушение на чл.140, ал.1, предл.първо от
ЗдвП.
Съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
жалбоподателката е осъществила нарушението и от субективна страна и то с форма на
вината умисъл. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че С. е бил наясно с
обстоятелството, че управлявания от него колесен трактор е без регистрация и че няма право
да го управлява.
В тази връзка съдът съобрази събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К. М. К. и Е. Н. С., от които се установява, че по
време на извършване на проверката жалбоподателят им е заявил, че му е известно, че
управлявания от него колесен трактор няма регистрация, но че го е закупил за части.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалният му представител, че целта на жалбоподателя е била да
измести трактора на кратко разстояние, за да намери естакада, посредством която да качи
трактора на платформа. В тази връзка от материалите по делото се установява, че тракторът
е бил закупен от с.Каменяк, от където е тръгнал жалбоподателя, а нарушението е било
установено в с.Хитрино. В същото време от разпита на свидетелите К. М. К. и Е. Н. С. се
установява, че всъщност на територията на с.Каменяк се намира естакада, която е можело да
бъде използвана за качване на трактора на платформа, както и че жалбоподателят е извикал
платформа едва в тяхно присъствие и то след спирането му за проверка.
Съдът намира, че наказващият орган правилно е издирил и приложимата за
посоченото нарушение санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал и
наказанията, като е наложил на жалбоподателя предвидените в разпоредбата на чл.175, ал.3,
предл. първо от ЗДвП санкции в техния минимален размер, а именно „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът не кредитира твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
нарушението следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В тази връзка, въпреки, че в самото наказателно постановление не са изложени
мотиви в този смисъл, съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на
административно-наказващият орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на
нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Описаното в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за останалите
4
участници в движението по пътищата, доколкото липсата на регистрация води до
невъзможност моторното превозно средство да бъде индивидуализирано, а и да бъде
преценено дали същото отговаря на изискванията за движение по пътищата, отворени за
обществено ползван, без да създава опасност за останалите участници. Управлението на
МПС без регистрация би довело и до избягване на административно-наказателна
отговорност от страна на управляващото го лице при евентуално извършено нарушение,
регистрирано с техническо средство, доколкото същото следва да бъде установено и
регистрирано чрез заснемане на регистрационния номер на автомобила и неговото
последващо установяване. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, поради което и същото не може да
бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28
от ЗАНН.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-1729-000128 от 23.03.2023 год. на
Началник РУ-Шумен към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на В. Б. С., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: *** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200
/двеста/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 /шест/ месец на
основание чл.175, ал.3, предл.първо от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА В. Б. С., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *** да заплати на ОД на
МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
5
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6