Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69/14.02.2017г.
гр. Монтана
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публичното заседание на десети февруари през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Момчил Таралански
Бисерка
Бойчева
при
секретаря А. А. и с участието на прокурора Г*** А., като разгледа докладваното
от съдия Таралански касационно административно-наказателно дело № 10 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с
чл.63 ЗАНН.
Обжалва се решение от 30.11.2016 г. по АНД № 304/2016
г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно постановление №
12-000732/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Монтана. Със същото е наложена имуществена санкция на „Х*** ” ЕООД в размер на
300 лева, на основание чл.416, ал.5 от КТ въз връзка с чл.415в, ал.1 от КТ за
нарушение на чл.1, ал.2 от КТ.
Жалбоподателите Дирекция „Инспекция по труда”
– Монтана, в касационната си жалба и чрез процесуалния си представител в
съдебно заседание, обжалват решението и развиват доводи, че е постановено в
нарушение на материалния закон и като такова същото е неправилно, поради което
молят да се отмени обжалваното решение и се потвърди законосъобразното
наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция.
Ответниците по касационната жалба „Х***
” ЕООД, чрез процесуалния си представител в отговор на касационната жалба и в
съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на жалбата и молят съда да остави в сила
обжалваното решение, с който е отменено незаконосъобразното наказателно
постановление, като навеждат доводи за липса на трудово правоотношение,
респективно наличие на гражданско правоотношение, при което правилно е отменена
санкцията с обжалвания съдебен акт.
Окръжна прокуратура – Монтана, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, тъй като отношенията не били по характера си трудово-правни,
доколкото липсвали характеристиките на трудовото правоотношение и правилно съдът
е отменил санкционния акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е
неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по
същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, с което е
потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд – Берковица е
приел от фактическа страна, че на 18.08.2016 г. служители на Дирекция
”Инспекция по труда” – Монтана са извършили проверка по спазване на
разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия
на труд на търговското дружество „Х*** “ ЕООД, обект – склад за дърва в промишлената
зона на гр. Берковица, ул. „Х*** П*** И*** “ № 17, при която констатирали, че
работодателят е допуснал до работа лицето Н*** Г*** Н*** , с ЕГН * като
складира (реди) в палети дърва, без отношенията при предоставяне на работна
сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има
предварително сключен трудов договор в писмена форма, което е в нарушение на
чл.1, ал.2 от КТ. На 26.08.2016 г. е съставен Акт № 12-000732 за установяване
на административното нарушение, за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, който е
връчен на упълномощено лице на дата на съставянето. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН управителят А.И.И. е депозирал възражение (л.8 по АНД № 304/2016 г. на
БРС), като е посочил, че лицето Н*** Г*** Н*** , към момента на проверката, има
сключен договор за изработка, съгласно който приема да извърши със собствени
сили и средства редене на нацепени дърва в палети, като прилага и граждански
договор от 17.08.2016 г., сключен за срок до 30.08.2016 г. (л.14-15 по АНД №
304/2016 г. на БРС).
Наказващият орган е преценил, че търговското дружество
е извършило виновно вмененото нарушение на трудовото законодателство, като е
преценил, че нарушението е маловажно, с оглед неговото отстраняване и липсата
на вредни последици за работниците и служителите, като е издал на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.415в, ал.1 от КТ обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева.
От правна страна, съдът е приел, че в хода на делото
безспорно е установено, че към датата на проверката Н*** Г*** Н*** не е
извършвала трудова дейност, а дейност по постигане на договорен резултат – складиране
(редене) на нацепени дърва за огрев в палети, при което липсвали елементите на
трудовото правоотношение – изпълнявана длъжност по трудово правоотношение с
определено работно време, под контрола на работодател, при спазване на трудова
дисциплина, срещу уговорено трудово възнаграждение, а дейността, извършвана от Н***
представлявала еднократна дейност за постигане на конкретен уговорен резултат,
поради което самостоятелно осъществявала тази дейност т.е. в случая бил налице
резултат, отговарящ на хипотезата на чл.258 от ЗЗД, а именно изпълнителят да
изработи нещо. При този вид договор изпълнителят дължал определен конкретен
резултат, като сам определял начина на работа, времето и мястото, където следва
да извърши договореното.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване
на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – наведеното в
жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло и напълно развитите
от въззивния съд мотиви. В случая правилно и обосновано въззивният съд е приел,
че липсва административно нарушение, тъй като лицето Н*** Г*** Н*** , не е
престирала труд по смисъла на КТ, а е изпълнявала определена дейност по
съществуващ граждански договор – складиране на нацепени дърва в палети, като тази
дейност е извършвана в срока по договора. Тези изводи на въззивната инстанция
се подкрепят от ангажираните пред нея писмени и гласни доказателства, които
установяват, че към 18.08.2016 г. лицето е изпълнявало тази дейност,
представляваща дължима престация по съществуващ граждански договор за постигане
на определен резултат. Тези доказателства не са оспорени по надлежния ред и
правилно съдът ги е кредитирал. Докладчикът по настоящето дело е имал възможност
в мотивите към решенията по КАНД № 2/2012 г. и КАНД № 165/2014 г., по сходни
казуси, да отбележи, че естеството на дължимата престация, както и в този
случай, не може да се приеме, че е дейност по предоставяне на работна сила.
Дейността е специфична, насочена е към постигане на определен резултат и
изисква специални знания и умения, които нямат нищо общо с образователното ниво
на извършващия ги и не може да се окачестви като трудова, респективно
предоставяне на работна сила при спазване на трудова дисциплина и при наличието
на останалите елементи от съдържанието на трудовото правоотношение – работно
място, работно време и трудово възнаграждение. Предмет на гражданския договор е
извършването на материални действия, при което няма пречка тези действия да са
не само изработването на дадена вещ, но и постигане на определен резултат – нареждането
на 100 пространствени кубични метра дърва – предмет на сключения между дружеството
„Х*** “ ЕООД и лицето Н*** Г*** Н*** граждански договор, по естеството си
подвид на договора за изработка.
Налице е процесуално нарушение, допуснато от
наказващия орган, което въззивният съд не е отчел, без това да влияе на
правилността на решението му, което се изразява в това, че неправилно е
квалифицирано в санкционния акт нарушението като такова, за което може да се
приложи нормата на чл.415в КТ. В случая този по – благоприятен състав,
предвиден в специалния закон не е приложим, доколкото няма действия по
отстраняване на нарушението, след момента на откриването му, каквото е
императивното изискване на цитираната норма.
По изложените съображения съдът намира, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно, като постановено при липса на
състав на административно нарушение, доколкото по делото се установи, че лицето
Н*** Г*** Н*** е изпълнявала престацията, предмет на сключения с дружество „Х***
“ ЕООД граждански договор. Като е отменил незаконосъобразното наказателно
постановление, съставът на въззивния съд е постановил едно правилно съдебно
решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.11.2016
г. по АНД № 304/2016 г. на Районен съд – Берковица, с което е отменено
наказателно постановление № 12-000732/12.09.2016 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: