О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                         №                      26.02.2020 год.              гр. Варна

 

 

Варненският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в следния състав:

                 

                                                                                  Председател: Мартин Стаматов

 

като разгледа докладваното от съдия Стаматов гражданско дело №  19704 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на глава „Тринадесета” от  ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „Час секюрити“ ЕООД.

Съдът, при извършената проверка по 129 ал. 1 ГПК установил, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, поради което с разпореждане от 06.02.2020г. я оставил без движение, като на ищеца било указано в законоустановения срок по чл. 129 ал. 1 ГПК да отстрани изрично посочените от съда нередовности - Да представи по делото на документ за внесен остатък в размер на  240 лева от дължимата държавна такса по сметка на ВРС върху предявените кумулативно съединени 4 иска, съобразно нормата на чл. 72 ал. 2 ГПК вр. чл. 3 ТДТССГПК – по 80 лв. за всеки неоценяем иск .

            Указани били на ищеца и законоустановените последици при неотстраняване на нередовностите в срок.

            Разпореждането на съда било редовно връчено на ищеца на 18.02.2020г., но дадените с него указания не са изпълнени до изтичане на срока по 129 ГПК на 25.02.2020г., в който е постъпила молба за продължаване на срока мотивирана с невъзможност на ищеца да плати в срок указаната държавна такса поради временни финансови затруднения.

            Съдът намира, че молбата за продължаване на срока е неоснователна, тъй като не са налице изискуемите от нормата на чл. 63 ГПК уважителни причини – ищецът е търговско дружество и за него е неприложима нормата на чл. 83 ГПК. Не са представени и доказателства за наличието на някакви обективни пречки /пр. запори на всичките му банкови сметки или др./ възпрепятстващи търговеца да внесе указаната му държавна такса.

Относно необходимостта за уведомяване на страната за постановеното определение по чл. 63 ГПК е налице съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, която настоящия състав споделя – пр. опр. №385 по ч.гр.д. №374/10 г., II г. о., опр. № 79 по ч.гр.д. №24/10 г., IV г.о., опр. № 193 по ч.гр.д. № 103/11 г., III г.о., опр. № 408 по ч.т.д. № 339/11 г. на II т.о., опр. № 126 по ч.т.д. № 448/2015 г., II т.о.; определение №103/07.06.2017 по гр. дело №1674/2017г., II г.о. и др.

            Въз основа на гореизложеното, и като взе предвид, че ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127 ГПК, като нередовностите в нея не са отстранени и към настоящия момент, съдът намира, че тя следва да бъде върната.

            Мотивиран от горното, ВРС

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба подадена от ищеца на 25.02.2020г. за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане от 06.02.2020г.

 

            ВРЪЩА на основание чл. 129 ал.3 от ГПК искова молба с вх. № 89509/03.12.2019г. на ВРС, въз основа на която е образувано гр.д. № 19704 по описа на ВРС за 2019г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

Определението, в частта му за връщане на исковата молба, подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд, в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................