Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна, 16.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на втори октомври две хиляди
и осемнадесета година в състав :
СЪДИЯ: Кремена
Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1868/2018 г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 82
от Закон за водите.
Образувано е по жалба от „ХЕЛТ
ЕНД УЕЛНЕС“ АД /в несъстоятелност/ ЕИК *********, представлявано от синдик Б.К.К.
срещу Решение № 45/26.04.2018 г. издадено от директор на Басейнова дирекция
„Черноморски район“ /БДЧР/, с което на основание чл. 79а, ал.1, т.1 и т.3 от Закон
за водите /ЗВ/ е отнето Разрешително за водовземане от подземни води, чрез нови
водовземни съоръжения № 21590112/11.05.2012 г. издадено от директора на БДЧР,
изменено с Решение № 1042/29.01.2013 г. на директора на БДЧР, за водовземане от
подземни води, чрез водовземно съоръжение – Тръбен кладенец ТК „ХЕЛТ ЕНД
УЕЛНЕС“ АД – КК „Св. Св Константин и Елена“, общ. Варна, обл. Варна, с цел и
обект на водовземането: за други цели – поливане на зелени площи и измиване на
площадки за нуждите на Хотелски комплекс „Сана парк“, находящ се в гр. Варна,
КК „Св. Св Константин и Елена“ издадено на „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС“ АД – в
несъстоятелност.
Жалбоподателят
сочи, че за определен период от време не упражнява права си по издаденото
разрешително, поради това, че не експлоатира комплекса по предназначението му
като балнеохотел, тъй като има материални затруднения, които му пречат да
упражнява дейността си. Не са верни посочените факти, че дружеството не
водовзема, поради това, че имота не е електрифициран.
Дружеството
е имало обективна причина да не изпълни изискуемите условия в разрешителното за
водовземане, поради това, че за определен период е нямало действащи органи на
управление. Водовземането се извършва, чрез ново водовземно съоръжение, което е
изградено със средства на жалбоподателя. Счита, че не са налице сочените факти
по чл. 79а, ал.1, т.1 и т.3 от ЗВ, поради което оспореното решение е
незаконосъобразно. Сочи, че в скоро време обекта ще започне да извършва дейност
като балнеохотел и ще се възстанови ползването на подземни води. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторени разноски и
възнаграждение за един адвокат.
Ответникът –
директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, чрез юрисконсулт П. оспорва
жалбата. Излага, че са налице предпоставките за издаване на оспореното решение,
чиято цел е освобождаване на природен ресурс и евентуалното му предоставяне на
други ползватели. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
От представените по делото писмени доказателства се
установява, следното:
Разрешително
за водовземане от подземни води, чрез нови водовземни съоръжения №
21590112/11.05.2012 г. е издадено от директор на БДЧР, изменено е с Решение № 1042/29.01.2013
г. на директор на БДЧР, титуляр на разрешителното е „ХЕЛТ
ЕНД УЕЛНЕС“ АД, целта на разрешителното е – други цели /поливане на зелени
площи и измиване на площадки/, водовземното съоръжение е Тръбен кладенец „ХЕЛТ
ЕНД УЕЛНЕС“ АД, КК „Св. Св. Константин и Елена“ с дълбочина 50 м., намиращ се в
УПИ ІІ-139, кв.11 по плана на КК „Св. Св. Константин и Елена“, общ. Варна,
обект на водоснабдяване – хотелски комплекс „Сана парк“ в КК „Св. Св.
Константин и Елена“. Разрешителното е с срок на действие от 11.05.2012 г. до
30.08.2022 г.
Извършена е проверка на
обект – хотелски комплекс „Сана парк“, съставен е Констативен протокол №
213в/08.06.2016 г. от главен специалист при БДЧР в присъствието на двама свидетели
присъствали на проверката. Установено е в момента на проверката, че показанията на водомера са
6911 куб. м
С писмо вх. №
26-00-653/30.06.2016 г. по описа на БДЧР от „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС“ АД са
представени: Доклад по чл. 48, ал.1, т.12 от ЗВ за 2015 г., Декларация по чл.
194б от ЗВ за 2015 г. и отчети за ползваните количества вода за периодите
01.07.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 2871 куб. м. и 01.01.2016 –
30.06.2018 г. в размер на 0 куб. м. От представените отчети се установява, че от
01.11.2015 г. дружеството не е извършвало водовземане, поради това, че
показанията на водомера от 30.10.2015 г. до 30.06.2016 г. са 6911 куб. м.
Изготвени
са: 1.Доклад на 08.06.2016 г. от гл. специалист при БДЧР, в който е посочено,
че не е представен доклад за изпълнение условията в резрешителното за 2015 г.,
не е представена декларация по чл. 194б от ЗВ, не са платени таксите за
водоползване в размер на 1430, 56 лева за 2015 г. и са посочени дължимите такси
за предходни години; 2. Доклад на 21.03.2017 г. от гл. експерт при БДЧР за водовземане
на минерални води, който не е относим към настоящия случай; 3. Доклад на
21.03.2018 г. от гл. експерт при БДЧР за водовземане на минерални води, което
не е относим към настоящия случай.
Предвид установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда
на чл. 168 от АПК съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорването,
доколкото процесното решение е неблагоприятно за нея като създаващо ограничения
и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването /решението е съобщено на 05.06.2018
г., жалбата е подадена на 18.06.2018 г./. Жалбата е срещу индивидуален
административен акт, който съгласно нормата на чл. 82 от ЗВ може да се оспорва пред съд по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следва,
че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно
чл. 79а, ал.1 от ЗВ, органът по чл.
52, ал. 1 може да постанови отнемане на разрешителното за водовземане или
ползване на водния обект при определени условия. Разрешително за водовземане от
подземни води, чрез нови водовземни съоръжения №21590112/11.05.2012 г. и
Решение № 1042/29.01.2013 г. за неговото изменение са издадени от директор на
БДЧР на основание чл. 52, ал.1, т.4 от ЗВ. Следва, че директорът на БДЧР е имал
компетентност да издаде оспореното решение.
В процесния административен
акт са изложени фактически и правни основания за издаването му, същото е
изискуемата писмена форма и е със
съдържание съгласно чл. чл. 59, т.1-9 от
АПК.
Жалбоподателят не е уведомен
за започване на производство по издаване на оспореното решение, с което е
допуснато нарушение на чл.26 ал.1 от АПК. При недопускането му не би се
стигнало до други правни изводи на административния орган, поради което
допуснатото процесуално нарушение не е съществено. Също така дружеството не е
лишено от възможност да организира защитата си и да представи доказателства
относно срочното и надлежно изпълнение на задълженията си по разрешителното за
водовземане и в настоящото производство, но не го е сторил, което потвърждава,
че допуснатото процесуално нарушение не е ограничило правото на защита на
жалбоподателя и не е основание за отмяна на решението.
Съставен е
Констативен протокол №213в/08.06.2016 г. от служители на БДЧР, в който е
удостоверено, че към 08.06.2016 г. показанията на водомер № 000395 са 6911 куб.
м. Видно от представените отчети от жалбоподателя за ползване на вода съобразно
процесното разрешително, последното ползване на вода е било до 30.10.2015 г.,
поради това, че показанията на водомера тогава са били 6911 куб. м. и за
следващите месеци, за които е подаден отчет /до 30.06.2016 г./ няма промяна в
показанията на водомера. Следва, че в продължение на осем месеца от 01.11.2015
г. до 30.06.2016 г. жалбоподателят сам е посочил, че не извършва използване на
водностопанската система за водовземане на подземни води. След 30.06.2016 г.
липсват доказателства, че е започнало водовземане, както към момента на издаване
на административния акт – 26.04.2018 г., така и към настоящия момент. Следва,
че за срок повече от една година от 01.11.2015 г. до 26.04.2018 г.,
жалбоподателя не е ползвал изградената
водностопанска система – тръбен кладенец „Хелт едн Уелнес – КК „Св. Св.
Константин и Елена“ с дълбочина 50 м, поради което законосъобразно е прието от
ответника, че е налице предпоставката по чл.79а, ал.1, т.1 от ЗВ за отнемане на
разрешителното.
Административния орган не е бил длъжен
да извършва проверка на мястото на водовземането или в дружеството дали
съответните условия са изпълнени, или да иска от дружеството представяне на
доказателства за тяхното изпълнение. Това е така, тъй като с влезлия в сила
административен акт - съответното разрешително за водовземане на подземни води
по арг. на чл.71 от ЗВ, дружеството е било надлежно задължено да представя на
директора на БДДР съответната информация, а именно:
Съгласно процесното разрешително част
„Изисквания към програмата за мониторинг“ т.3 е следвало жалбоподателя ежегодно
да изследва в акредитирана лаборатория химичния състав на черпените подземни
води по показателите pH,
електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати,
фосфати, хлориди и сулфати, като първия анализ да бъде през 2014 г. Липсват
доказателства жалбоподателя да е изпълнил въведеното изискване. Поради това,
законосъобразно е прието от ответника, че в периода 01.08. – 30.09.2016 г. и през
2017 г., титулярът на разрешителното не е изследвал в акредитирана лаборатория
химичния състав на черпените подземни води от сондажа с показатели, съгласно
издаденото разрешително.
Съгласно процесното
разрешително част „Изисквания към програмата за мониторинг“ т.1 е следвало
жалбоподателя ежемесечно в последния ден на месеца да отчита показанията на
водомера за ползваните водни обеми за разрешените цели на водовземане. Видно от
представените отчети, дружеството е представило последен отчет за периода
01.01.2016 г. до 30.06.2016 г., след което не изпълнило вмененото му
задължение. Поради това правилно административния орган е отчел, че
жалбоподателя не е представил в БДЧР данните от изпълнения ежемесечен
мониторинг на добитите водни обеми и измерените водни нива към 31.12.2016 г.,
към 30.06.2017 г. и към 31.12.2017 г.
Съгласно процесното
разрешително част „Задължение за плащане на такса за водовземане“, т.1 е
въведено задължение за жалбоподателя да заплаща такса за водовземане,
определена на база на ползвания обем вода и целите на водовземане, съгласно
Тарифа за таксите на МС, не по-късно от датата на посочения в разрешителното
начален срок за упражняване правото на водовземане. Последната декларация по
чл.194б от ЗВ, която е подадена от жалбоподателя е от 06.02.2016 г. и е за
периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г., като е отчетено иззетото количество вода за
година по разходомерно устройство № 000395 и дължимата сума за заплащане. За
2016 г. срокът за подаване на посочената декларация е бил до 31.01.2017 г. и за
2017 г. срокът е бил до 31.01.2018 г.
Правилно е установено от ответника липсата на подаване на декларации,
което обосновава и липса на представяне на информация за определяне на
дължимата такса по образец утвърден от МОСВ.
Съгласно процесното
разрешително част „Задължение за плащане на такса за водовземане“, т.2,
титулярът на разрешителното ежегодно към 31 януари на следващата година
представя в БДЧР /по месеци, сезони и годишно/ за изчисляване на дължимата
такса по образеца, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на
интернет страницата на басейновата дирекция и на МОСВ. Последният доклад по
чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ е представен от жалбоподателя в БДЧР на 27.03.2016 г. и
е обхващал периода 01.01.2015 – 31.12.2015 г. Законосъобразно е прието от
ответника, че не е спазено изискването по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ от
жалбоподателя за представяне на доклад за изпълнението на условията в
издаденото разрешително в срок до 31.03.2017 г. за отчитане на 2016 г. и в срок
до 31.03.2018 г. за отчитане на 2017 г.
Жалбоподателят не
оспорва установените факти. Сочи, че причината за неизпълнение на задълженията
му са обективни, поради това, че за определен период от време е нямало
действащи органи на управление, като с решение от №1528/27.07.2017 г. на СГС по
т. д. № 7058/2016 г. е обявена неплатежоспособностт на дружеството и е открито производство
по несъстоятелност, като датата на неплатежоспособността е 02.06.2016 г.
В разрешителното за
водовземане и неговото изменение, както и ЗВ не е предвидена възможност
титуляра на разрешителното да не изпълнява задълженията си по него при изпадане
в неплатежоспособност и обявяване в несъстоятелност, поради това, доводът на
жалбоподателя, че са били налице обективни причини, които са препятствали
изпълнение на задълженията му е неоснователен. Липсват доказателства
жалбоподателя да е отправил искане до ответника за отсрочване на задълженията
му по изпълнение на процесното разрешително. Бездействието му сочи, че той
самия не е преценявал причините за неизпълнение на задълженията му за
обективни. В този смисъл бездействието на жалбоподателя не следва да се тълкува
в негова полза.
За да отнеме
разрешителното, ответника е длъжен да констатира неизпълнение на условията в
разрешителното, което е сторено по четири различни точки за периода 2016 г. и 2017 г., поради което решението на
органа е съобразено с принципа на съразмерност предвиден с чл. 6 от АПК.
Жалбоподателят сочи,
че разрешителното за водовземане е чрез ново водовземно съоръжение, което било
изградено със средства и за нуждите на дружеството. Същото не може да се
предостави на друго лице, освен при промяна собственика на имота, като при
отнемане на разрешителното има опасност от настъпване на инцидент с
непредвидими последици /жалбоподателят не е уточнил за какъв инцидент има
предвид/. Сочените неблагоприятни последици за жалбоподателя не са по-големи от
тези да не се използва воден ресурс при наличието на такъв, поради това
доводът, че оспорения административен акт е незаконосъобразен е неоснователен.
Съдът приема, че процесния административен акт е съобразен с чл.6, ал.5 от АПК,
с оглед възможността ползването на подземна вода да се предостави на друго
лице.
Водим от
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Предвид
изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 143, ал.1 от АПК искането на
жалбоподателя за присъждане на сторени разноски в производството е
неоснователно и се отхвърля от съда.
От ответника не е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи
произнасяне по дължимостта му .
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-
Варна,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „ХЕЛТ ЕНД УЕЛНЕС“ АД /в
несъстоятелност/ ЕИК *********, представлявано от синдик Б.К.К. срещу Решение №
45/26.04.2018 г. издадено от директор на Басейнова дирекция „Черноморски
район“.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението
му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: