Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 03.12.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №4565/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от П. В.С., с която е предявен иск срещу Главна дирекция „Б. с о. п.“
(ГДБОП) и М.В.Р. (МВР), с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за сумата
от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигане и поддържане на обвинение по НОХД
№303/2001 г. по описа на ОС – Шумен, по което ищецът е оправдан за едно от
повдигнатите обвинения, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 22.09.2010 г. е привлечен като обвиняем
по д.п. № 154/09 г. по описа на ОДМВР – гр. Шумен за извършено престъпление с
пострадали П. Л.и Р.Р.. Твърди, че в периода
15.04.2011 г. – 15.04.2016 г. служители при ГДБОП, при осъществявана от тях
служебна дейност, са извършили спрямо ищеца разследване, на основание на което
ищецът е бил привлечен като обвиняем, задържан е по време на разследването,
спрямо него е проведен съдебен процес, приключил с влязъл в сила съдебен акт,
съгласно който, част от първоначално повдигнатите обвинения са отпаднали поради
негодност на доказателствените средства да обосноват
при условията на пълно и главно доказване участието и вината на ищеца, в т.ч.
поради непригодност на доказателствата, събрани при проведеното разследване от
страна на служителите на ГДБОП, а друга част от повдигнатите обвинения били
потвърдени от съда вследствие едностранчиво проведеното разследване от страна
на служителите при ГДБОП. Твърди, че в хода на разследването служителите при
ГДБОП са работили по една единствена версия, обосноваваща участието и вината на
ищеца в твърдените престъпни състави, без разследващите органи да проверяват
други версии, а така също и без да са събрали всички относими
и необходими доказателства за разкриване на обективната истина. Твърди, че с
присъда от 20.12.2012 г. ОС – Шумен го е признал за виновен по повдигнатите му
обвинения и е бил осъден на „доживотен затвор без право на замяна“, която
присъда е частично отменена от горестоящата съдебна
инстанция, като с влязъл в сила съдебен акт е признат за невинен по обвинения
за следните престъпления: по т. 1 от обвинителния акт с правна квалификация по
чл. 116, ал. 1, т. 9 и т. 10, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, че е извършил деянието в
съучастие с подсъдимия В.П.К., като извършител, както и по обвинение деянието
да е извършено с користна цел и по начин и със средство, опасни за живота на
мнозина; по т. 2 от обвинителния акт с правна квалификация по чл. 116, ал. 1,
т. 7, т. 9 и т. 10, вр. чл. 20, ал. 3 и чл 54 НК за умишлено умъртвяване на П.И.Л.; по т. 3 от
обвинителния акт за умишлено умъртвяване на Р.А.Р.; по т. 4 от обвинителния акт
с правна квалификация чл. 321, ал. 3, предл. първо и предл. второ, т. 1, вр. ал. 1, предл. първо и второ НК; по т. 5 от обвинителния акт с
правно основание чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10, вр.
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 НК; по т. 6 от
обвинителния акт с правна квалификация по чл. 330, ал. 3, вр.
ал. 2, т. 2 и т. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 3 НК (палеж на лек автомобил, собственост на П.И.Л.). Твърди, че поради това, че служителите на ГДБОП са
извършили едностранно разследване, се е оформила представа, че са налице
достатъчно данни за извършено престъпление, което е допринесло за вземане на
решение за повдигане на обвинение срещу ищеца и привличането му като обвиняем
по наказателно дело пред Шуменския окръжен съд като същите обвинения
впоследствие са отхвърлени с влязла в сила присъда. Твърди, че повдигнатото му
обвинение в тежко престъпление криминализира името му
в обществото, което е довело до изключването му от постове, които е заемал като
председател на Европейската федерация по сумо,
председател на Българската федерация по сумо, експерт
в Народното събрание, опетнено е името му в обществото, което е градил с
години; увредено е неговото психическо и физическо здраве, развил е хипертония,
диабет II степен, агорафобия.
Ответникът ГДБОП оспорва допустимостта и основателността на
иска. Навежда доводи, че ГДБОП не е процесуално легимирана
страна като ответник в настоящото производство, тъй като твърдените противоправни действия на служителите му обхващат периода
2011 г. – 2015 г., когато дирекцията не е правосубектно
лице – като самостоятелно юридическо лице ГДБОП е създадена със ЗИДЗМВР, обн. ДВ, бр. 14/20.02.2015 г. и не е универсален
правоприемник на бившата дирекция от структурата на МВР. Сочи, че ДАНС е
правоприемник на активите, пасивите, архива и другите права и задължения на
бившата ГДБОП. Твърди, че служителите, които са отговорни за извършените от тях
действия по разследването във връзка с повдигнатите обвинения срещу ищеца, са
държавни служители, назначени със заповед на министъра на вътрешните работи,
т.е. те са били в служебно правоотношение с Министерство на вътрешните работи,
а не с дирекцията. Навежда доводи, че прокуратурата носи отговорност в
хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ
и че разследващите полицейски служители са изпълнявали разпореждания на
прокурора в досъдебното производство. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът МВР оспорва допустимостта и основателността на
иска. Навежда доводи, че МВР не е процесуално легитимирана страна като ответник
по иска, а такава се явява Прокуратурата, тъй като прокурорът повдига и
поддържа обвинението за престъпления от общ характер, като ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразност. Навежда
доводи, че искът е неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като
се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта
на исковете и пасивната процесуална легитимация:
Съгласно ТР № 3
/ 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, пасивно легитимиран по искове за обезщетение за вреди,
причинени на граждани е държавният орган – юридическо лице, с който съответното
длъжностно лице, пряк причинител на вредата, се намира в трудови или служебни
правоотношения (т.6 от цитираното ТР). Ищецът твърди, че са му причинени вреди
от служители на посочените ответници, при
извършване на служебната им дейност по разследването, с което обосновава
правната легитимация на ответниците. Съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 1 НПК, в редакцията, обн. в ДВ, бр. 32 от 2010 г., в
сила от 28.05.2010 г., действаща към датата, на която се твърди ищецът да е
привлечен като обвиняем в досъдебното производство – 22.09.2010 г., разследващи
органи са 1. следователите; 2. служителите от МВР, назначени на длъжност
„разследващ полицай“, 3. полицейските органи в МВР - в случаите, предвидени в
този кодекс. С последващи изменения на тази разпоредба (доп. - ДВ, бр. 93 от
2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) към разследващите органи са включени и
служителите от Агенция „Митници“, назначени на длъжност „разследващ митнически
инспектор“ (допълнена е т. 2 на ал. 1), както и митническите органи в Агенция
„Митници“ в случаите, предвидени в този кодекс (допълнена е т.3 на ал. 1). С
измененията на закона, в ред. на ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013
г.) към разследващите органи са включени разследващите агенти от Държавна
агенция „Национална сигурност“, определени със заповед на председателя на
агенцията. Видно от твърденията на ищеца, първоинстанционната
присъда, с която е осъден по повдигнатите му обвинения, е постановена на
19.12.2012 г. и следователно, разследването в досъдебното производство е
завършило и е било образувано съдебно производство преди влизане в сила на
изменението на т. 2, ал. 1 на чл. 52 НПК през 2013 г., т.е. разследващи органи към
този момент са следователите, служителите от МВР на длъжност „разследващ
полицай“, полицейските органи в МВР, разследващите митнически инспектори, както
и митническите органи в Агенция „Митници“. Следователите са магистрати – в
състава на съдебната власт, те могат да извършват разследване, но само за
престъпленията, които са изчерпателно изброени в чл. 194, ал. 1 и ал. 2 НПК. В
случая, не се твърди лицата, извършили разследването, да са били следователи.
Прокурорът също може да извършва разследване и това му правомощие е
конституционно установено (чл. 127, т. 2 от Конституцията) и развито в НПК. В
случая не се твърдят вреди от действия на прокурора, извършени при
разследването. ГДБОП е една от главните дирекции на МВР съгласно чл. 38 ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014
г.), създадена със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР (обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) и като главна дирекция е
със статут на юридическо лице (чл. 37, ал. 2 от Закона за МВР). Като отделен
субект на правото обаче тази структура е създадена няколко години след
приключване на разследването. От тук следва, че в процесния период
разследването в е проведено от служители, чието трудово или служебно
правоотношение като разследващи полицаи или полицейски органи е с МВР. Ето защо
ответникът ГДБОП не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по иска –служителите,
провели разследване по досъдебното производство на ищеца, не са били в трудово
или служебно правоотношение с този ответник, доколкото той не е съществувал
като субект на правото към момента на разследването. Както бе посочено по-горе,
към този момент разследващи органи са следователите от МВР на длъжност
„разследващ полицай“ и полицейските органи в МВР. Ето защо ответникът
Министерство на вътрешните работи е пасивно легитимиран по смисъла на т.6 на ТР
№3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС да отговаря за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи при провеждане на процесното досъдебно производство. Ответникът ГДБОП не
е процесуално легитимиран по посочения критерий и искът срещу него е
недопустим, като производството по този иск следва да се прекрати.
Неоснователни са
възраженията на ответника МВР относно допустимостта на производството срещу
него. Както бе посочено по-горе, съгласно на т.6 на ТР №3/22.04.2005 г. по т.д.
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС процесуално легитимиран да отговя по иск по чл.2 ЗОДОВ за вреди от действия на правозащитни органи, е субектът, с който лицата,
причинили вредата, са в трудово или служебно правоотношение. С ТР №5/2013 г. на
ОСГК на ВКС се приема, че в исковете по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата като
ответник следва да се представлява в съдебното производство от Прокуратурата на
РБ и разследващите органи, които разледващи органи в
настоящия случай са от състава на МВР. Ето защо МВР е легитимирано да отговаря
по процесния иск, без значение като самостоятелен ответник или наред с Прокуратирата на Република България (двата органа нямат
съвместна процесуална легитимация и срещу кого да насочи иска си е в избор на
ответника).
Наказателното
производство включва две фази – досъдебна и съдебна. Органи на досъдебното
производство са прокурорът и разследващите органи, а на съдебното производство
- съда и прокурора. В конкретния случай претендираните вреди са от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето
е оправдано. Не може да се сподели тезата на ответника МВР, че
разследващите органи не отговарят в случаите на незаконно обвинение, понеже
досъдебното производство се ръководи от прокурора. Действително, държавният
орган, който е оправомощен да повдига и поддържа
обвинение по наказателни дела от общ характер, е прокурорът - това му
правомощие е конституционно установено в разпоредбата на чл. 127, т. 3 от Конституцията и доразвито в НПК. Съгласно чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението за
престъпления от общ характер като съгласно ал. 2 в изпълнение на тази
задача той ръководи разследването и
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане
като наблюдаващ прокурор. Същевременно
разследващите органи не са органи на прокурора и не действат по негово
възлагане. Уредбата им е в Глава 6 „Разследващи органи“ и е отделна от тази на Глава
5, касаеща правомощията на прокурора. От
систематичното тълкуване на разпоредбите, уреждащи досъдебното производство,
както и правомощията на прокурора и разследващите органи следва, че
разследването е предвидено да се извършва основно от разследващите органи.
Съгласно чл. 212, ал. 2 НПК в определени случаи (когато се извършва оглед,
включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако
незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на
доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164 НПК) досъдебното производство се счита за образувано
със съставянето на протокола за първото действие по разследването, което се
извършва от разследващия орган. Съгласно чл. 219, ал. 1 НПК обвиняемият се
привлича като обвиняем със съставянето на постановлението му за привличане на
обвиняем, което се извършва от разследващия орган. След окончателното
приключване на разследването разследващият орган изпраща делото на прокурора
като изразява мнение по него (чл. 235 НПК). След като разследването е в
компетенциите на разследващите органи и на прокурора, няма пречка МВР да
отговаря за действията на своите служители, извършени в хода на разследването. В
подобен смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 ГПК – реш.
№157/21.12.2018 г. по гр.д. №4776/2017 г. на ВКС, III ГО и др. Поради
това, искът срещу МВР е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ:
Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни правоохранителни органи, е обективна като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ и включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите.
От приетите писмени доказателства (преписи от постановени присъда на първоинстанционният съд и присъди и решения по въззивен и касационен контрол и Бюлетин за съдимост) се установява, че с присъда № 29 / 20.12.2012 г. по НОХД №303/2001 г. по описа на ОС – Шумен ищецът, ведно с други подсъдими, е признат за виновен по обвинения в извършване на осем престъпления: за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 НК (убийство с користна цел, извършено предумишлено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група) с пострадал П.И. Л.; за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7, т. 9 и т. 10 НК (убийство с користна цел, извършено предумишлено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група) с пострадал Р.А.Р.; за участие в организирана престъпна група (чл. 321, ал. 3, предл. 1 и предл. 2, т. 1 НК); за причиняване на тежка телесна повреда на Н.Г.П.с правна квалификация чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10; за палеж, извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група по чл. 321а или организирана престъпна група по чл. 330, ал. 2, т. 4 с пострадала Н. Г. П.; за палеж, при който обектите са увредени или унищожени чрез взрив по чл. 333 НК, вр. чл. 330, ал. 2, т. 4 с пострадал Н.Г.П.за причиняване на телесна повреда от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група (чл. 131, ал. 1, т. 8 и т. 10 НЛ) с пострадал А.И.Б.. С първоинстанционната присъда ищецът е оправдан по обвинение за извършен палеж на лек автомобил, собственост на „Райфазен лизинг – България“ ООД, ползван от П.И. Л.. С присъда № 1 / 27.02.2014 г. по ВНОХД № 194/2013 г. на Варненския апелативен съд е извършена въззивна проверка на присъдата. С решение № 493/15.06.2015 г. по н.д. № 1559/2014 г. на ВКС е отменена присъдата по две от обвиненията, касаещи престъпленията по чл. 116, ал. 1, т. 7, ъ. 9 и т. 10 против личността на П.И. Л.и Р.А.Р.и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – гр. Варна, като в останалата част присъдата по НОХД №303/2001 г. по описа на ОС – Шумен е влязла в сила. С присъда № 12 / 04.05.2016 г. по ВНОХД №194/2013 г. по описа на Варненски апелативен съд присъда № 29 / 20.12.2012 г. по НОХД №303/2001 г. по описа на ОС – Шумен е отменена в частта за един от подсъдимите, който не е ищеца. С решение № 234/01.12.2017 г. по к.д. № 407/2017 г. на ВКС, II н.о. е изменена присъда № 12 / 04.05.2016г. по ВНОХД №194/2013 г. по описа на Варненски апелативен съд и подсъдимият П.В.С., ведно с други подсъдими, е оправдан по обвинение в извършване на престъпление по чл. 116 НК с пострадал Р.А.Р.. С Решение № 162/30.09.2015 г. по ВЧНД № 300/2015 г. Варненският апелативен съд е увеличил наложеното от първоинстанционния съд общо наказание на подсъдимия П. В.С., което след изменението става 19 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Следователно, по делото е доказано, че ищецът е бил подсъдим по обвинения за тежки престъпления, включително за участие в организирана престъпна група, палеж, причиняване на телесна повреда и убийство на П.И. Л.и Р.А.Р., като по отношение на убийството на убийство на П.И. Л.и Р.А.Р.присъдата е отменена, а по обвинение за палеж на лек автомобил, собственост на „Райфазен лизинг – България“ ООД, ползван от П.И. Л., подсъдимият е признат за невинен още с първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила в частта, с която ищецът е признат за виновен в образуване и ръководене на организирана престъпна група, причиняване на телесни повреди и умишлени палежи на чуждо имущество. Следователно, налице са първите две предпоставки от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ.
Съгласно практиката на ВКС фактът на незаконното обвинение е достатъчен, за да се приеме, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателното преследване (в т.см. решение № 480 / 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО и решение № 427 / 16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на ВКС, III ГО).
Установява се от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, че към месец септември 2010 г., когато ищецът е привлечен като обвиняем в процесното наказателно производство, той е страдал от редица хронични заболявания: есенциална хипертония, захарен диабет – тип 2 – новооткрит, затлъстяване 1 степен. След 2010 г. здравословното му състояние се влошава – имал е тежко варираща артериална хипертония, тежки хипертонични кризи, силно покачване на кръвната захар, предизвикано от стрес, високостепенно затлъстяване. От месец август 2011 г. ищецът е с разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на поведението. Вещото лице сочи в експертизата, че влошаването на артериалната хипертония и повишаване на нивото на кръвната захар и гликирания хемоглобин при ищеца са дължи на следните фактори: наследствена предиспозиция, затлъстяване, неспазен диетичен режим и стрес, като всички тези фактори съвместно водят влошаване. Вещото лице приема, че ищецът има наследствена предразположеност за заболяването хипертония, но силният стрес е допринесъл, наред с другите фактори, за усложняване на заболяването, както и влошаване на диабета и метаболитния синдром. От изложеното съдът приема, че е налице увреждане на здравето на ищеца, изразяващо се във влошаване на протичането на хроничните му заболявания, налични към началото на наказателното производство, като стресът, предизвикан от наказателното производство, е един от факторите (общо – няколко на брой), водещи до това влошаване.
От свидетелските показания на Е.П.– съпруга на ищеца, се установява, че задържането на ищеца го е сломило психически, не е можел повече да изпълнява професионалните си задължения, да спортува, отразило се е негативно на отношенията с детето му и с нея като съпруга, които дълго време не е можел да вижда. Преустановил е и професионалната си дейност в областта на спорта – като председател на Българската федерация по сумо и член на Европейската федерация, както и в парламентарна комисия по младежта и спорта. След началото на съдебното производство много колеги са се отдръпнали по него. Следователно, по делото се установява, че от привличане на ищеца като обвиняем за него са настъпили вреди, засягащи личната му сфера – негативно е засегнат семейния му живот, физическия и психическия му статус, професионалната му изява.
Следва да се съобрази, че в образуваното досъдебно производство спрямо ищеца е извършено разследване и му е повдигнато обвинени за участието му в няколко престъпления, повечето от които тежки умишлени, между които са участие в организирана престъпна група, палеж, причинена телесна повреда на П.И. Л.и А.И.Б., за които престъпления ищецът е признат за виновен и осъден. С първоинстанционната присъда ищецът е оправдан по обвинение за извършен палеж на лек автомобил, ползван от П.И. Л., а впоследствие първоинстанционната присъда е отменена по отношение на обвиненията убийство на Р.А.Р.и П.И. Л.. Следователно, обвинението е било основателно в по-голямата си част. Следва да се съобрази и това, че на 19.05.2011 г. ищецът е постъпил в затвора в София за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 19 години. Ето защо установените вреди за ищеца са в причинна връзка както с обвиненията, за които е оправдан, така и с обвиненията, за които е признат за виновен и осъден на 19 години лишаване от свобода. По делото не е доказано, че влошаването на здравето на пострадалия и негативното отражение върху личния му живот са в причинно-следствена връзка именно с обвиненията, по които ищецът е оправдан. Поради това следва да се приеме, че всички негативни последици за ищеца са настъпили общо от наказателното производство – както от обвиненията, за които е оправдан, така и от тези, за които е осъден. За изчерпателност следва да се отбележи, че не е доказано и твърдението, че заради повдигнатите му обвинения, за които впоследствие е бил оправдан, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в освобождаване от заемани постове (от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е бил нещатен сътрудник към една от парламентарните комисии на Народното събрание като му е бил издаден единствено пропуск за достъп до сградите на Народното събрание, който пропуск е анулиран на 27.07.2010 г., т.е. близо два месеца преди ищецът да бъде привлечен като обвиняем; в периода 17.11.2009 г. – 24.11.2014 г. ищецът бил е председател на Българската федерация по сумо като видно от информация, предоставена от федерацията, причина за освобождаване на посочения пост е изтичането на мандата му; в периода 18.09.2010 г. – 07.05.2011 г. ищецът е бил президент на Европейски сумо съюз като от предоставена от организацията справка се установява, че ищецът е освободен поради това, че не е можел да изпълнява задълженията си като президент).
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на имуществените вреди се определя от съда по справедливост. В конкретния случай, при преценка на обезщетението, следва да се съобразят възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който се е водело наказателното производство, както броят и вида на престъпленията, които са били разследвани в досъдебното производство и за които обвиняемият е осъден с влязла в сила присъда лишаване от свобода за 19 години, тежестта на обвиненията, за които е оправдан и техният брой, в сравнение с общо повдигнатите обвинения, за които е осъден с влязла в сила присъда. При определяне на размера на обезщетението, същото следва да се съобрази със стандарта на живот и икономическата конюнктура в конкретния момент, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия. Обезщетението следва да се определи глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан (т. 11 на ТР № 3/22.05.2005 г. на ОСГК на ВКС). Следователно, щом по едно и също наказателно производство, по които страната е била привлечена като обвиняем, са причинени неимуществени вреди, те са във връзка с всички обвинения - търпените неимуществени вреди са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са повдигнати в едно, а в множество отделни дела (решение № 449 от 16.05.2013 г. по гр.д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV Г.О.). Вредите са в резултат на всички повдигнати обвинения, както на тези, за които ищецът е осъден (за които отговорност за държавата не възниква), така и за тези, за които е оправдан (за които държавата отговаря). Видно от други дела, заведени от ищеца, за част от обвиненията по ДП №154/2009 г. на ОДМВР - Шумен, по които е оправдан, на ищеца вече са присъдени обезщетения с влезли в сила решения на съда (виж л.348 и сл.), които също следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението в настоящото производство.
Предвид изложените по-горе критерии, съдът приема, че справедливото обезщетение в конкретния случай е в размер на 500 лв. За разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искането за присъждане на законната лихва е основателно, като началният момент, от който се дължи, е датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение - 15.06.2015 г.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. В конкретния случай, на ищеца не се дължат разноски, тъй като е освободен от внасянето на държавна такса, а процесуалното представително е на основание ЗПрП.
На ответниците следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 и ал.4, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, съразмерно на отхвърлената част на исковете и прекратената част от делото – 270 лв. на ответника МВР и 300 лв. на ответника ГДБОП.
Ответникът МВР следва да бъде осъден да заплати в полза на съда на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, вр. чл.78, ал.6 ГПК, разноските за експертиза в размер на 400 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА М.В.Р., адрес: гр. София, ул. „****, да заплати на П.В.С., ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по НОХД №303/2001 г. по описа на ОС – Шумен, по което ищецът е частично оправдан, ведно със законната лихва от 15.06.2015 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 50000 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството в частта му по иска чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ, предявен от П.В.С., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Б. с о.п.“, адрес: гр. София, бул. ****, за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по нохд №303/2001 г. по описа на ОС – Шумен, по което ищецът е частично оправдан.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН **********, да заплати на М.В.Р., адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 270 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.В.С., ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция „Б.с о.п.“, адрес: гр. София, бул. ****, на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.В.Р., адрес: гр. София, ул. „****, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 400 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: