Решение по дело №265/2019 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 5 януари 2021 г.)
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20197090700265
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

гр.Габрово, 19.02.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година  в състав:      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря Радослава Кънева и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдията РАЧЕВ адм. д. № 265 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда /КТ/. Образувано е по жалба с вх. № 1476/2.10.2019г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на „***” АД – Севлиево, ул. *****№ *, ЕИК *****, чрез адв. Р.Р.А.,***, сочен и като съдебен адрес, против Предписание № 10 от Протокол за извършена проверка ПР1924946/1.08.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ - Габрово. С обжалвания административен акт е предписано „работодателят да определи трудови норми на работещите на линия „казаните 7-8А“ след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители, съгласно чл. 250, ал.2 от КТ“

         В жалбата, в становищата по делото, включително и по съществото на спора, жалбоподателя, чрез своя процесуален представител изразява позиция за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Редом с другите доводи, основният такъв е, че в дружеството се прилага повременна форма на заплащане, а не сделна. Претендира се отмяна на акта и присъждане на деловодните разноски.

         Ответният административен орган, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Изразява позиция, че обжалваното предписание е законосъобразно. В случая било необходима да бъде изискано мнението на работниците. Позовава се на нормите на КТ, на европейското законодателство и юридическата доктрина. Моли отхвърляне на оспорването, присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, алтернативно пледира прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

         Съдът за да се произнесе съобрази следните, относими към настоящия правен спор факти:

         На 24.07.2019г. работна група от двама главни инспектори и старши юрисконсулта на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово са извършили проверка в Завод за производство на санитарна керамика, който е част от дружеството жалбоподател. Видно от протокола проверяващите са установили наличие на нарушения на трудовото законодателство, отразени в т.т.1-10. Относимата към настоящия спор констатация се съдържа в т. 10. Твърдяното за извършено нарушение се установявало от представения протокол № 75 на Комитета по Условия на труд и от дадените обяснения от представителите на работниците в този комитет и от представители на синдикалните организации в предприятието, като същото се изразява в следното: Работодателят е определил трудови норми на работещите на „казани 7-8А“, без да е взел мнението на заинтересованите работници и служители. С оглед тази констатация е постановено обжалваното в настоящото производство предписание по т.10 от посочения протокол.

         По искане на страните са разпитани свидетели, от съвкупната преценка на техните показания и от заключението на изслушаната експертиза се установява, че:

         -„казани Д7/8А“ е производствена линия, която е част от по-голяма линия с наименование „9/10“

         -„казани Д7/8А“ от своя страна представляват две линии /лява и дясна/ които се управляват от едно общо командно табло.

         -до средата на 2018г. за едно денонощие /производствения процес е трисменен, непрекъсваем/ цикълът на отливане на съответния продукт, се е повтарял шест пъти, а от тогава, до настоящия момент за едно денонощие се извършват осем цикъла

         -производствения процес е от такова естество че започнал цикъл на отливане при една работна смяна се довършва от следващата работна смяна

         -трудовото възнаграждение на работещите на посочената линия се състои от два компонента – основно възнаграждение, което е определено по „повременна (почасова) форма“, договорено е и допълнително възнаграждение, под формата на бонус, зависещ от обем, качество и брак. 

         -индивидуалното трудово възнаграждение не се изчислява на база брой отливки и няма разценка за една отливка

         -за периода юли 2018г.-декември 2019г. е имало общо 55 дни в които са произведени по-малко от 8 отливки за денонощие

         -произвеждането на по-малко от 8 отливки не се отразило на месечните заплати на работниците, получените възнаграждение съответстват на уговореното в съответния трудов договор

         -от картата описваща операциите които следва да бъдат извършвани на линията /л.22 от АНД 980/2019г./ става ясно, че и за трите работни смени в денонощието са предвидени по две почивки за всяка смяна – една от тридесет минути и една от петнадесет

         При така установената фактическа обстановка съдът намира оспорването за основателно.

         Съгласно чл. 247, ал.1 от КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното, а съгласно ал.2 размерът на трудовото възнаграждение за единица изработка (трудова норма) се уговаря между работника или служителя и работодателя и не може да бъде по-малко от предвиденото в колективния трудов договор.

         Правната доктрина, анализирайки посчената правна норма достига до следните изводи:

         Алинея 1 установява два основни критерия за определяне размера на трудовото възнаграждение: а) времетраенето на работата и б) изработеното.

         Първият критерий всъщност се свежда до продължителността на работното време като измерител на количеството жив труд. Именно продължителността на работното време, а не продължителността на работата е от значение в случая, понеже работникът или служителят е изправен, щом в рамките на работното време се е поставил на разположение на работодателя, макар и да не е работил. Този критерий се прилага обикновено за работи, при които съизмерването на възнаграждението с определен трудов резултат е невъзможно или представлява значителна трудност. В настоящия случай бе установено че от започването на изработката на изделието до неговия завършен вид са необходими от 56 до 72 часа. Самото изделие преминава през поредица от дейности, извършвани от различни работници и поради това дружеството е избрало точно този критерий за определяне на трудовото възнаграждение.

         Вторият критерий – „съобразно изработеното“, се свежда до определени количествени и качествени параметри на дължимия трудов резултат. При него размерът на трудовото възнаграждение се определя обикновено „на парче”, като изискуемото се количество продукция трябва да отговаря и на определени качествени изисквания. По изложените по-горе причини, работодателят не прилага тази форма на заплащане

         Тези два критерия лежат в основата на диференциацията на системите на заплащане на труда на повременна и сделна (акордна). Върху първия критерий се изгражда повременната система, а върху втория - сделната.

         От събраните по делото доказателства се достига до еднозначния извод, че в дружеството жалбоподател и в частност за работещите на Линия D7А/D8А (както според вещото лице е пълното и точно ноименоване на „казани 7/8А“) се прилага повременна система на заплащане на труда.

         Нормата на чл. 250 от КТ се отнася за случаите в които трудовото възнаграждение се определя по сделната система, поради което тази правна норма е неприложима за настоящия случай.

         Соченото сочи материална незаконосъобразност на обжалваното предписание. Същото следва да бъде отменено.

         Основателна се явява претенцията за заплащане на деловодни разноски. С оглед възражението по чл. 78, ал.5 от КТ от страна на ответника, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение (6,336.89 лева) е прекомерно и следва да бъде присъдено в размер 1,500.- лева, който е равен на тройния размер на минималния такъв (чл.8, ал.3 от Наредба № 1) и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът следва да заплати деловодни разноски на жалбоподателя в размер 1,850.-лв., от които 50.- лв. внесена държавна такса по делото, 1,500.-лв. адвокатско възнаграждение и 300.- лева възнаграждение на вещо лице.

Водим от горните и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Габрово

 

         Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Предписание № 10 от Протокол за извършена проверка ПР1924946/1.08.2019г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово, с което е предписано „работодателят да определи трудови норми на работещите на линия „казаните 7-8А“ след вземане на мнението на заинтересуваните работници и служители, съгласно чл. 250, ал.2 от КТ“.

 

         ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово да заплати на „***” АД – Севлиево, ул. *****№ *, ЕИК *****, сумата от 1,850.- лв. /хиляда осемстотин и петдесет/ лева, деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.  

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.

 

    

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: