№ 35140
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110113054 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 19, ал. 1 ЗИД на АПК, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр.
чл. 145 и сл. АПК
Производството по делото е образувано по жалба с вх. № ПО–15-2564/28.02.2023 г.
при ............., подадена от В. В.ов Й. против Решение № 1471-1 от 02.02.2023 г., постановено
от ...................., с което е отказано възстановяването в полза на жалбоподателя, в качеството
му на наследник по закон на лицето И.М.П., в стари реални граници на правото на
собственост върху имот, представляващ нива, находяща се в землището на местност ............,
с площ от 1 360 кв. м., с искане за отмяната му, респ. обезсилването му като
недопустимо/неправилно.
Оспорващият В. Й. твърди, че с Решение № 1471/29.03.1994 г. Общинската поземлена
комисия – „Кремиковци“ е отказала да възстанови в стари реални граници собствеността
върху недвижим имот, представляващ нива, находяща се в землището на м. ............, с площ
от 4 000 дка. Посочва се, че това решение е обжалвано, като с Решение от 11.03.1998 г.,
постановено по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, IV Търговско
отделение, е признато и възстановено в реални граници правото на собственост върху нива,
находяща се в землището на м. ............, с площ от 1 360 кв.м., заключена между буквите
БВГД, съгласно заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от
решението. В последното съдът е приел, че приложение следва да намери разпоредбата на
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ и правото на собственост върху поземления имот да бъде възстановено в
реални граници. Съгласно чл. 45 от ППЗВ жалбата се твърди, че съдебното решение е
представено пред ПК Кремиковци на 20.07.1998 г. Съгласно чл. 45 ППЗСПЗЗ въз основа и в
съответствие с решението, Общинската служба по земеделие е длъжна да постанови
решение за възстановяване правото на собственост. В жалбата се излага, че съдебното
решение е представено пред ПК Кремиковци на 20.07.1998 г., но въпреки това последната
не се произнесла с решение в срок. На 16.01.2023 г. В. Й. отправил писмено искане за
привеждане в изпълнение на решенето о т 11.03.1998 г. Посочва се, че с Решение № 1471 –
1/02.02.2023 г. Общинска служба земеделие – Източна отново отказала да възстанови в
стари реални граници собствеността върху нивата в полза на ищеца, в качеството му на
наследник на И.М.П., въпреки че това право е установено с влязло в законна сила съдебно
решение. Жалбоподателят оспорва така постановеното решение като недопустимо,
необосновано и неправилно, тъй като поземлената комисия е следвало да изпълни съдебното
решение, а не да извършва нова преценка относно обстоятелството дали недвижимият имот
подлежи на възстановяване в стари реални граници или следва да бъде възстановен чрез
предоставянето на равностоен недвижим имот, което задължение следва от разпоредбите на
чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Постановявайки ново решение по съществото
1
на спора, който вече е решен от съда, ПК е излязла извън законовите си правомощия в
нарушение на материалния закон. Наред с това, решението не съдържа мотиви, относими
към конкретния случай. Счита, че дори и да не са налице основанията за възстановяване на
имота в стари реални граници административният орган е следвало да обезщети
правоимащия с равностоен имот от общинския или държавния поземлен фонд. Моли за
отмяна на така постановеното Решение № 1471 – 1/02.02.2023 г. на Общинска служба
земеделие – Източна и за връщана на преписката на поземлената комисия с указания за
изпълнение на Решение от 11.03.1998 г., постановено по гр. д. № 178/1997 г. по описа на
СГС. Евентуално, моли съда да постанови решение, с което отново да възстанови процесния
недвижим имот в стари реални граници и в полза на лицата, които имат право на това.
Съдът указа на страните доказателствената тежест по делото, както следва:
В тежест на оспорващия е да установи, че е наследник на лицето, в полза на който и в
това качество, е възстановено правото на собственост по отношение на процесния имот,
както и, че са били налице условията за издаването на акта, в т.ч. липсата на проведени
мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността върху имота в стари
реални граници, представяне на съдебното решение за възстановяване на собствеността в
Общинската служба по земеделие преди обнародването в "Държавен вестник" на
обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне.
В тежест на административният орган е да установи съществуването на фактическите
основания, посочени в оспорения акт, в т.ч. наличието на изработен план за земеразделяне, в
който да попада процесният имот, за което обстоятелство не се сочат доказателства, както
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.
На ответната страна – административният орган, издал оспорения акт ОСЗ – Източна
следва отново да бъдат дадени указания да представи списък на страните в производството
по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били
призовани, дадени с разпореждането на съда от 13.05.2023 г.
На ответната стана следва да бъде дадена възможност за становище по депозираната
жалба и изложените в същата твърдения.
Представените от оспорващия и от ОЗС-Изток писмени материали следва да бъдат
приети като доказателства по делото, като на жалбоподателя бъдат дадени указания да
представи четлив препис от Решението от 11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа
на Софийски градски съд, IV Г търговско отделение, на което основава правата си върху
процесния имот.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.12.2023 г. от
10:40 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
оспорващия и от ОСЗ – Изток писмени материали.
УКАЗВА на оспорващия В. В.ов Й. в двуседмичен срок от получаване на
съобщението с препис от определението да представи четлив препис от Решението от
11.03.1998 г. по гр. дело № 178/1997 г. по описа на Софийски градски съд, IV Г търговско
отделение.
УКАЗВА на ответната страна Общинска служба земеделие – Източна в двуседмичен
срок от получаване на съобщението с препис от настоящото определение да представи
списък на страните в производството по издаване на оспорения административен акт –
2
Решение № 1471-1/02.02.2023 г. с посочване на адресите, на които те последно са били
призовани, както и възможността в същия срок да вземе становище по депозираната от В.
В.ов Й. жалба с вх. № ПО–15-2564/28.02.2023 г. при ОСЗ – Източна, изложените в същата
твърдения и по представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3