О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. С., 04.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 2
състав, в публични заседания провели се на втори октомври и тринадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при участието на секретарите М. Д. и Г. Владова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 4260 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692, ал. 2-4 ТЗ.
Синдикът на „Е.С.” АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******** – Р. М., е съставил и заявил за обявяване на 05.08.2019
г. Списък на неприетите вземания на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********,
предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, във връзка с подадена на основание чл. 688,
ал. 3 ТЗ от кредитор НАП молба с вх. № 88044/05.07.2019 г. /подадена по пощата
на 03.07.2019 г./, с която са предявени за приемане публични вземания. В така
съставения и обявен от синдика списък са включени публични вземания в следните
размери : сумата в размер от 4 352 153,75 лв. – сбор от публични
вземания за начислени данъци възникнали до датата на РОПН, въз основа на влязъл
в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С.;
сумата в размер от 681 058,99 лв. – начислени лихви върху главното вземане
/4 352 153,75 лв./ които са възникнали до датата на РОПН, въз основа на влязъл
в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С.,
както и сумата в размер от 1 038 552, 32 лв. - начислени лихви върху
главното вземане /4 352 153,75
лв./ които са възникнали в периода от 24.02.2017 г. до 02.07.2019 г. /след датата
на постановяване на РОПН/, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С.. Възприетото от
синдика основание да не приеме така предявените в производството по
несъстоятелност публични вземания за данъци се базира на това, че същите не са
предявени от носителя им в сроковете очертани
в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Този списък е обявен в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Е.С.”
АД – в несъстоятелност на датата – 09.08.2019 г.
Синдикът на „Е.С.” АД – в
несъстоятелност, с ЕИК ******** – Кр. Б., е съставил и заявил за обявяване на
24.09.2020 г. Допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите на „Е.С.“
АД /н./, с ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, във връзка
с подадена на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ, в чието съдържание попадат и такива
предявени от кредитора НАП с негова молба вх. № 261445/17.09.2020 г. /подадена
по пощата на 15.09.2020 г./, с която са предявени за приемане публични
вземания. В така съставения и обявен от синдика списък са включени публични
вземания в размер на сумата от общо 598 969,37 лв. /512 153,78 лв. –
главница и 86 815,59 лв. – лихви/ – публични вземания за начислени данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода от м.01.2017 г. до
30.06.2020 г. Възприетите от синдика основания да не приеме така предявените от
носителя им вземания в производството по несъстоятелност се състоят в следното
: От приложените към молбата АУЗ № 7216-18022-1/09.10.2018 г. относно
установяване на ДНИ и ТБО за имоти разположени в гр. С., ул. „*******за периода
от 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г. и АУЗ № 7216-18023-1/10.10.2018 г. относно
установяване на ДНИ и ТБО за имоти разположени в гр. С., ул. „*******отново за
периода от 01.01.2017 г. до 30.06.2018 г. се установявало, че една част от
заявените за приемане вземания касаещи м.01.2017 г. м.12.2017 г. не могат да
бъдат приети, защото са предявени от носителя им след изтичане на 3-месечния
срок разписан в чл. 688, ал. 1 ТЗ, в чиито предели е възможно да бъдат
предявявани вземания възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Това било така, защото
производството по несъстоятелност спрямо длъжника било открито на
23.02.2017 г. /вписано в ТР на 27.02.2017 г./, а упоменатите вземания за 2017
г. са възникнали от първо число на м. януари 2017 г. – чл. 28, ал. 1 ЗМДТ,
което означава, че е трябвало да се предявят от кредитора в производството до
27.05.2017 г., което не е било сторено. На самостоятелно основание синдикът
подчертава, че вземания за ДНИ и ТБО са били предявени от кредитор НАП съгласно
негова молба с вх. №
70725/20.05.2017 г., респективно са били приети за удовлетворяване в
производството от синдика в рамките на изготвения и одобрен списък на
допълнително предявените вземания. Що се касаело до публичните вземания за
начислени ДНИ и ТБО до 30 06.2018 г. нямало уточняване от кредитора на период и
основание по отношение на тяхното възникване, като тази индивидуализация нямало
как да се извършава служебно от синдика, а е в тежест на кредитора предявяващ
вземането. Относно другите два броя АУЗ приложени от НАП към молбата му за
предявяване на вземания касаещи начисляване на ДНИ и ТБО за периодите 01.07.2018
г. – 30.06.2020 г. и доказателствата свързани с тяхното връчване на
адресата-длъжник ставало ясно, че процедурата по връчване не се е реализирала
надлежно. Аргумент в тази посока е, че АУЗ са получени от служител на синдик – М.
на 03.08.2020 г., като към този момент функциите синдик на дружеството вече са
били поети от Ц.М. – факт установим от вписванията в ТР. В този контекст АУЗ е
трябвало да се връчат на него, защото той е имал качеството на синдик на „Е.С.”
АД – в несъстоятелност в периода от 30.07.2020 г. до 10.09.2020 г. Друго
съображение за негативното произнасяне на синдика почива на това, че не всички
имоти в сградите разположени на ул. „Панайот Волов“ и ул. „Искър“ се притежават
от длъжника, като относно тези съставляващи негова собственост чрез подадена по
реда на чл. 14 от ЗМДТ декларация е посочено пред органа по приходите към
Столична община, че имотите не се ползват, което обуславя липса на основание за
начисляване на ТБО след този момент, тъй като подобна услуга не е предоставяна
по обслужване на тези имоти. По отношение на заявените за приемане ДНИ и ТБО
относно имот разположен в гр. Оряхово от синдика е изтъкнато, че приложеното
към молбата за предявяване писмо от Община – Оряхово за дължими ДНИ и ТБО за
периода 2015 г. – 2019 г. не може да служи, като доказателство за установяване
на публични задължения от посочения вид, доколкото това е допустимо да става
единствено с актове по чл. 103 и/или по чл. 107 от ДОПК, а цитираното писмо
няма такъв характер.
От страна на кредитора – НАП са
подадени възражение с вх. № 104461/20.08.2019 г. /депозирано по пощата на
15.08.2019 г./ и с вх. № 271031/09.10.2020 г. /депозирано по пощата на 06.10.2020
г./.
С възражение вх. № 104461 кредиторът оспорва решението на синдика за неприемане на
предявените от НАП с молба вх. № 88044/05.07.2019 г. /подадена по пощата на
03.07.2019 г./ публични вземания, чиито общ размер възлиза на сумата 4 352 153,75 лв., съставляващи
начислени ДНИ и ТБО и лихви върху тях, въз основа на издаден и влязъл в сила РА
№ Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. Поддържа се, че според чл. 164, ал. 4 ДОПК, когато публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът
незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания, така както е
предявено. Тази специална разпоредба въвеждала изключение от общия ред за
приемане на вземания от страна на синдика, установен в чл. 687, ал. 2 ТЗ, като
тази специална регулация за приемане на публичните вземания е възприета с цел
постигане защита на публичния интерес. Доуточнява се, че правилото на чл. 164,
ал. 4 ДОПК не установява срок за предявяване и приемане на публични вземания,
които са признати с влязъл в сила акт, а така също не прави разграничения между
вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника. В този контекст спрямо подобен
род вземания синдикът не можел да се позовава на неспазване на общите срокове
разписани в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Правейки обратното с вземанията на НАП по молба
вх. № 88044/05.07.2019 г. синдикът бил допуснал нарушение на специалния
императивен ред за предявяване, разглеждане и приемане на публичните вземания /тези
установени с влязъл в сила акт/ в производството по несъстоятелност. РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. бил влязъл в сила след надлежното му
съобщаване на синдика и липсата на оспорване в установените за това срокове. На
следващо място се изтъква, че предявените публични вземания са обезпечени
посредством навременно вписан запор върху настоящи и бъдещи вземания на
длъжника в ЦРОЗ, което му давало преимуществено право на удовлетворение по
смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По тези съображения от кредиторът се
настоява съдът по несъстоятелността да постанови определение по реда на чл.
692, ал. 4 ТЗ, с което да извърши промяна в списъка на неприетите вземания
обявен на 09.08.2019 г. по партидата на „Е.С.“ АД /н./ водена при АВ, като
бъдат изключени предявените от НАП публични вземания в общ размер от 6 071 768,06
лв. и вместо това същите бъдат включени в списъка на приетите вземания,
предявени от кредитори на „Е.С.“ АД /н./
при предвиждане ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, доколкото
същите са обезпечени с вписан под № 2017031401648 запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ,
въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни мерки издадено на
05.10.2016 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – С..
Синдикът на „Б.“ АД /н./ на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ е депозирал писмено
становище по възражение с вх. № 104461 подадено от НАП, като е изложил, че
същото е допустимо, но неоснователно. Упоменава, че РОПН спрямо „Е.С.“ АД /н./
е вписано по партидата на дружеството на 27.02.2017 г., като всички възникнали
в полза на кредиторите вземания спрямо този търговец е трябвало да бъдат
предявени от тях в сроковете очертани в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. По отношение на
публичните вземания установени с влязъл в сила акт специалното законодателство
уредено в чл. 164 ДОПК установявало правилото, че същите не могат да бъдат
предмет на оспорване, като в конкретния случай тези вземания изобщо не били
оспорени от страна на синдика. Справката за момента на възникването им при
запознаване със съдържанието на ангажирания РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019
г. показвала, че става дума за начислени данъци за периода обхващащ времето от
2013 до 2015 г., тоест публични вземания, чиято дължимост предшествала момента
на откриване на производството по несъстоятелност /2017 г./. От синдика са
формулирани резерви, че с нормативният текст на чл. 164 ДОПК се преследва
регулация на реда и сроковете за предявяване на публичните вземания на
държавата, поради което упражняването на тези права трябвало да се осъществява
по общите разписани в ТЗ правила. Пропускът на приходната администрация да го
стори в период надвишаващ 2 години обуславял решение за неприемането на
предявените от НАП едва през 2019 г. публични вземания в общ размер от 6 071 768,06 лв. Освен това на самостоятелно
основание по мнение на синдикът коментираните публични вземания били погасени
по давност, тъй като били изтекли повече от 5 години, считано от момента от
когато те е трябвало да бъдат заплатени от длъжника в полза на НАП. По тези
съображения синдикът настоява пред съда по несъстоятелността да остави
подаденото възражение без уважение.
В насроченото за разглеждане на
възражението съдебно заседание провело се на 02.10.2020 г. възразилият кредитор
НАП не изпраща процесуален представител, а синдикът е на позиция, че
възражението е неоснователно, като са приповторени аргументите възпроизведени в
становището дадено от предходния синдик по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите и
исканията формулирани от кредитор – НАП, съответно позицията на синдика, както
и като съобрази осъществилите се процесуални действия по допълнително
предявяване на вземания от НАП и произнасянето на синдика по тях, чрез
съставянето на списъци за приемане/неприемане на същите, вкл. момента на
тяхното обявяване в ТР, а така също и съдържанието им, намира следното :
Възражение с вх. №
104461/20.08.2019 г. /депозирано по пощата на 15.08.2019 г./ е частично
основателно. Държавата, чрез кредитор НАП е предявила с молба от 03.07.2019 г.
публични вземания в следните размери : сумата в размер от 4 352 153,75 лв. –
сбор от публични вземания за начислени данъци възникнали до датата на РОПН, въз
основа на влязъл в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от
ТД на НАП – С.; сумата в размер от 681 058,99 лв. – начислени лихви върху
главното вземане /4 352 153,75 лв./ които са възникнали до датата на РОПН, въз
основа на влязъл в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от
ТД на НАП – С., както и сумата в размер от 1 038 552, 32 лв. - начислени лихви
върху главното вземане /4 352 153,75 лв./ които са възникнали в периода от
24.02.2017 г. до 02.07.2019 г. /след датата на постановяване на РОПН/, въз
основа на влязъл в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от
ТД на НАП – С., като на основание чл. 687, ал. 2 ТЗ, във връзка с чл. 164, ал.
4 ДОПК е пожелала същите да бъдат приети за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност открито и водено срещу „Е.С.“ АД /н./ при привилегирован ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
В случаят кредиторът НАП се
позовава на това, че въз основа на РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г.
издаден от ТД на НАП – С. са установени за дължими публични вземания с
адресат - „Е.С.“ АД /н./, съставляващи
начислени за периода от м.01.2013 г. до м.12.2015 г. вкл.. корпоративен данък и
данък добавена стойност, както и изтекли лихви върху тях. Установява се, че
ревизионният акт е успешно връчен на задълженото лице - „Е.С.“ АД /н./, чрез
назначеният му синдик – М. на 03.04.202019 г., като няма данни същия да е бил
оспорен по административен, респективно съдебен ред, което означава, че е
влязъл в сила.
Целта на
производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително
изпълнение, е да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите чрез
оздравителен план или чрез осребряване на притежаваното от длъжника имущество.
В Търговския закон са предвидени правила за упражняване на правото на
кредиторите да предявят вземанията си, възникнали преди откриване на
производството по несъстоятелност пред съда по несъстоятелността, като са
въведени преклузивни срокове за предявяването им по чл. 685, ал. 1 ТЗ - основен
срок и по чл. 688, ал. 1 ТЗ - допълнителен. Тези срокове касаят вземания, които
са предявяеми и не се отнасят до вземанията по чл. 687 от ТЗ, за които е
предвидено служебно приемане от синдика. В чл. 687 е предвидено задължение за
синдика да впише служебно две категории вземания: 1. вземания на работник или
служител, произтичащо от трудово правоотношение с длъжника и 2. публични
вземания, установени с влязъл в сила акт. Съгласно чл. 164, ал. 1 и ал. 4 от ДОПК, публичните вземания могат да се събират и чрез участие в производство или
чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника,
като в случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно
го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено.
Предявеното вземане, установено с влязъл в сила акт не може да бъде оспорено по реда на част
четвърта от ТЗ или чрез обжалване на определението на съда по несъстоятелността
за одобряване на списъка с приетите от синдика вземания. В случая са налице
установени с влязъл в сила акт публични вземания, които съгласно чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК е следвало служебно да бъдат включени от синдика в
списъка на предявените вземания независимо дали са били предявени в сроковете
по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ или извън тях, тъй като за тези публични
вземания законът не предвижда краен срок за предявяването им. Действително
задълженията, установени с издадения през 2019 г. ревизионен акт са за публични задължения, възникнали преди
датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 27.02.2017г., но точното
определяне по размер на тези задължения е направено с ревизионният акт. По тази причина
едва след влизане в сила на същия начисленото с него публично вземане става определено
по размер и може да бъде предявено без ограничение до приключване на
производството. Законодателят е предвидил само едно разграничение в
задълженията на синдика по чл. 164 от ДОПК в зависимост от това влязъл ли е в
сила или не актът, с който са установени публичните вземания, като в случаите,
когато актът е влязъл в сила /такъв е и настоящият случай/, вземанията следва
да се приемат от синдика безусловно. Следователно отрицателното решение на синдика по отношение неприемането на
заявените от НАП вземания с молба от 05.07.2019 г. /подадена по пощата на
03.07.2019 г./ базирано на пропускане на установените общи срокове по чл. 685 и
чл. 688 ТЗ е неправилно и трябва да бъде ревизирано от съда по
несъстоятелността чрез извършването на съответната промяна, като вземанията
бъдат включени в списък на приетите вземания, подлежащи на служебно приемане по
реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ.
Неоснователен се явява доводът на
синдика, че публичните вземания предмет на предявяване от НАП с молба от
05.07.2019 г. са погасени по давност и не подлежат на принудително
удовлетворяване в универсалното принудително изпълнение, доколкото те касаят
период от 2013 до 2015 г. Синдикът не разполага с правото да упражнява от името
на длъжника възражения за погасяване по давност на негови парични задължения,
още по малко може да се противопоставя на съществуването на публични задължения
установени с влязъл в сила акт – чл. 164, ал. 4 ТЗ, а напротив същия е длъжен
да се съобрази с тяхното съществуване и да ги приеме. Освен това приложените
към молбата за предявяване на вземанията доказателства ясно установяват
наличието на реализирали се предпоставки водещи до спиране течението на
давността – аргумент от чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 5 ДОПК.
На следващо място трябва да се
разгледа и въпросът свързан с евентуалната привилегия, с която предявените от
НАП с молба от 05.07.2019 г. /подадена по пощата на 03.07.2019 г./ публични
вземания се ползват. Кредиторът се позовава на това, че тези негови вземания
трябва да се ползват с предпочитано удовлетворяване разписано в чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, защото били обезпечени с надлежно вписан под № 2017031401648 запор в
ЦРОЗ по реда на ЗОЗ, въз основа на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки издадено на 05.10.2016 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП – С..
Доказателства за прилагането на подобна
обезпечителна мярка са налице към депозираната молба за предявяване. В този
смисъл с издадено постановление за налагане на предварителна обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК на
05.10.2016 г. публичен изпълнител при ТД на НАП – С. е наложил обезпечителни
мерки, съставляващи възбрана върху недвижими имоти притежавани от длъжника - „Е.С.“
АД /н./, както и запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми
предоставени за доверително управление находящи се в „ОББ“ АД и „КТБ“ АД, като същите
са наложени по повод евентуално затруднено събиране на публични вземания, чиито
размери подлежат на установяване в рамките на възложена ревизия със заповед от
19.06.2016 г. С определение от 14.02.2017 г. постановено в пределите на ч.адм.
д. № 1251/2017 г.
водено по описа на АССГ, 14 с-в е продължен срокът на наложените с цитираното
постановление предварителни обезпечителни мерки, до приключване на ревизионното
производство и издаване на акт по чл. 119 ДОПК на ревизираното лице „Е.С.“ АД
във връзка със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-22220216003956-020-001.09.06.2016 г. На 19.04.2019 г. публичен изпълнител при
ТД на НАП – С. издава Постановление за продължаване действието на наложени
предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК относно
вземания установени с издаден РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. в
размер на общо 5 946 029,92 лв. Съгласно удостоверение № 1076800/15.03.2017 г., което е издадено от
ЦРОЗ се установява, че по името на длъжника „Е.С.“ АД, въз основа на ПНОМ от 05.10.2016
г. е било извършено вписване с № 2017031401648 на разпореждания за служебно
вписване на запор на имущество по чл. 4 от ЗОЗ, с период на действие на
вписванията до 14.03.2022 г. Съгласно чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ при извършване на разпределение на
осребреното имущество вземанията се изплащат в следния ред: т. 1 вземания,
обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на
Закона за особените залози - от получената сума при реализация на
обезпечението. След
изменението обнародвано в ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. на
разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ЗОЗ, е отпаднало задължението
предвидено в предишната ѝ редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи
запорът, наложен по реда на ДОПК. Наред с това разпоредбата на § 49 от ПДР на
ЗИЗОЗ, предвижда запазване на действието само на вписаните към този момент
особени залози. Ето защо следва да се приеме, че макар и да е вписан запорът наложен по реда на ДОПК, то публичното вземане на НАП не се ползва
привилегия, равна на тази на заложния кредитор по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ,
когато то се удовлетворява в производството по несъстоятелност. На следващо
място, трябва да се съобразява и това, че в случая вписването на запора е станало, след
откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – 23.02.2017 г., поради което не може да се приеме, че възразяващият кредитор има качеството на
привилегирован такъв по смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Напротив публичните му вземания /главница и лихви/ възникнали до датата на
постановяване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, а тези за начислени лихви
след датата на РОПН по реда на чл. 722, ал.1, т. 9 ТЗ. В този аспект с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ подлежат на приемане публичните вземания за данъци в
размер на 4 352 153,75 лв. възникнали до датата на РОПН, въз основа
на влязъл в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на
НАП – С., както и тези за начислени лихви в размер на 681 058,99 лв. възникнали
до датата на РОПН, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С., респективно
при ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ подлежа на приемане
публичните вземания за начислени лихви в размер на 1 038 555,32 лв.,
които са възникнали след датата на РОПН, считано за периода от 24.02.2017 г. до
02.07.2019 г., въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С..
В обобщение разглежданото
възражение следва да се уважи в частта му отнасяща се до включване на
предявените от НАП с молба от 05.07.2019 г. в списък на приетите вземания,
подлежащи на служебно приемане по реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ при ред на
удовлетворяване посочен по-горе, респективно възражението да се отхвърли в
частта му, с която се настоява за признаване право на удовлетворяване на тези
вземания по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С възражение вх. № 271031 кредиторът оспорва решението на
синдика за неприемане на предявените от НАП с молба вх. № 261445/17.09.2020 г. /подадена по пощата на 15.09.2020 г./ публични вземания, чиито общ размер възлиза на
сумата от 598 969,37 лв. /512 153,78 лв. – главница и 86 815,59 лв. – лихви/ –
съставляващи начислени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода
от м.01.2017 г. до 30.06.2020 г. относно недвижими имоти разположени в гр. С., ул. „*******и ул. „*******.
Кредиторът най – напред посочва, че една част от така предявените и неприети от
синдика публични вземания имат за изпълнителни основания 4 броя влезли в сила
АУЗ, съгласно декларации. Поддържа се, че според чл. 164, ал. 4 ДОПК,
когато публичното вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно
го включва в списъка на приетите от него вземания, така както е предявено. Тази
специална разпоредба въвеждала изключение от общия ред за приемане на вземания
от страна на синдика, установен в чл. 687, ал. 2 ТЗ, като тази специална
регулация за приемане на публичните вземания е възприета с цел постигане защита
на публичния интерес. Доуточнява се, че правилото на чл. 164, ал. 4 ДОПК не
установява срок за предявяване и приемане на публични вземания, които са
признати с влязъл в сила акт, а така също не прави разграничения между
вземания, възникнали преди или след датата на съдебното решение за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника. В този контекст спрямо подобен
род вземания синдикът не можел да се позовава на неспазване на общите срокове
разписани в чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Ако съдът възприеме довода на синдика, че два
от АУЗ не са влезли в сила, защото не са връчени редовно на длъжника, то това
не съставлявало основание за отрицателно решение на синдика по включването на
предявените от НАП вземания, а единствено могло да обоснове приложение на чл.
164, ал. 5 ДОПК установяващ правилото, че при обжалване на акта служещ за
установяване на публичното вземане синдикът следва да включи същото в списъка
на приетите вземания, но под условие – влизане в сила на акта, посредством
които е установено вземането. Застъпва се виждането, че в настоящото
производство нямало възможност да се разглежда по същество позоваването на
синдика, че една част от самостоятелните обекти в сградите, за които е начислен
ДНИ и ТБО не се притежават, респективно ползват от дружеството-длъжник. Сочи
се, че разглеждането на подобно възражение можело да се осъществи само в
пределите на административно/съдебно производство по оспорване на АУЗ, каквото
не се е развило. Резерви са изказани и по отношение на аргумента на синдика, че
публичните вземания за ДНИ и ТБО дължими за 2017 г. са възникнали преди постановяване
на РОПН, а не след това, както поддържа кредитора НАП. В този контекст се
застъпва схващането, че към 23.02.2017 г. е започнал да тече срокът за
изпълнение на публичните задължения за 2017 г. от посочения характер, но не бил
изтекъл, защото падежите за плащане били установени до 30.06.2017 г. и до
31.10.2017 г. В този контекст кредиторът не бил обвързан от предявяване в
сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ, но дори и да се касаело до вземания
възникнали преди РОПН /23.02.2017 г./, то на основание чл. 164, ал. 4 ДОПК
задължение на синдика е било служебно да ги приеме без да бъдат нарочно
предявявани от носителя им. Отрича се да е налице и припокриване на вече
предявени и приети в производството публични вземания с носител НАП,
съставляващи ДНИ и ТБО, като се посочва, че тези предявени с молба от 2017 г.
касаят предходни години. По отношение на 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и частично
за 2020 г. предявяване не било извършвано от НАП преди това сторено с молбата
от 17.09.2020 г. Що се касае до публичните вземания за ДНИ и ТБО следващи се в
полза на община – Оряхово се обръща внимание, че според нормата на чл. 10 и сл.
от ЗМДТ разположените на територията на страната недвижими имоти се облагат с
данък недвижими имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на имота и
същият е дължим до промяна в собствеността на имота, или до неговото
унищожаване. При изготвяне на писмото от Община – Оряхово се сочи, че са били
съобразени декларираните от собственика по реда на чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства,
както и изготвените от служител на общината данъчни оценки за имотите
разположени в гр. Оряхово и така са били определени дължимите от „Е.С.“ АД ДНИ
и ТБО. Тоест изчисляването на данъкът и таксата било извършено надлежно по чл.
107 от ДОПК. Предвид това неустановяването на публичните вземания на община –
Оряхово с АУЗ, декларация или ревизионен акт не съставлява основание те да
бъдат включени в списъка на неприетите вземания изготвен от синдика по реда на
чл. 688, ал. 3 ТЗ. Отбелязва се и това, че в списъка с неприети вземания са
отнесени също така и публични вземания за държавна такса в размер на 342,34 лв.
и лихви в размер на 87,34 лв. без да са упоменати основания за неприемането им,
като същевременно тези вземания присъстват и като приети в изготвения и обявен
на 30.09.2020 г. в ТР списък на приетите вземания. Изтъква се, че към молбата
за предявяване на вземания НАП надлежно е представил издаден в негова полза ИЛ
за присъдената държавна такса, което означавало, че тя е трябвало да бъде
приета за удовлетворяване в производството по несъстоятелност, вкл. и като се
съобрази правилото на чл. 164, ал. 4 ДОПК. По тези съображения от кредиторът се
настоява съдът по несъстоятелността да постанови определение по реда на чл.
692, ал. 4 ТЗ, с което да извърши промяна в списъка на неприетите вземания
обявен на 30.09.2020 г. по партидата на „Е.С.“ АД /н./ водена при АВ, като
бъдат изключени предявените от НАП публични вземания в общ размер от възлиза на
сумата от 598 969,37 лв. /512 153,78 лв. – главница и 86 815,59 лв. – лихви/ –
съставляващи начислени данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода
от м.01.2017 г. до 30.06.2020 г. относно недвижими имоти разположени в гр. С.,
ул. „*******и ул. „*******и вместо това същите бъдат включени в списъка на
приетите вземания, предявени от кредитори на
„Е.С.“ АД /н./ при предвиждане ред на съответния ред за удовлетворяване
предвиден в ТЗ.
Синдикът на „Б.“ АД /н./ на основание чл. 690, ал. 1 ТЗ е депозирал
писмено становище по възражение с вх. № 271031 подадено от НАП, като е изложил,
че същото е допустимо, но неоснователно. Възразява се, че публичните вземания
предмет на предявяване с молбата от 17.09.2020 г. които са възникнали преди
РОПН могат да бъдат безсрочно заявявани от носителят им в производството по
несъстоятелност без да се държи сметка за общите срокове разписани в нормите на
чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Аргумент за обратното не следвал от нормата на чл. 164,
ал. 4 ДОПК. Списъкът на служебно приеманите вземания по чл. 687, ал. 2 ТЗ също
подлежал на изготвяне веднъж и то в пределите на сроковете установени в чл. 685
и чл. 688 ТЗ, като недопустимо било подобен списък да се съставя по повод
установени публични вземания, което установяване е станало със съответния акт
година след постановяване на РОПН. Поддържат се и всички останали основания за
неприемане на вземанията предявени с молба от 17.09.2020 г., като съображенията
в тази насока се обогатяват.
По тези съображения синдикът
настоява пред съда по несъстоятелността да остави подаденото възражение без
уважение.
В насроченото за разглеждане на
възражението съдебно заседание провело се на 13.11.2020 г. възразилият кредитор
НАП не изпраща процесуален представител, а синдикът е на позиция, че възражението
е неоснователно, като е извършено препращане към доводите изложени от синдика в
писменото му становище дадено по реда на чл. 690, ал. 2 ТЗ.
Съдът, като прецени доводите и
исканията формулирани от кредитор – НАП, съответно позицията на синдика, както
и като съобрази осъществилите се процесуални действия по допълнително
предявяване на вземания от НАП и произнасянето на синдика по тях, чрез
съставянето на списъци за приемане/неприемане на същите, вкл. момента на
тяхното обявяване в ТР, а така също и съдържанието им, намира следното :
Поставеното на разглеждане
възражение с вх. № 271031 депозирано от НАП е частично основателно, като
решението на синдика да неприеме предявените с молба от 17.09.2020 г.
/депозирана на 15.09.2020 г./публични вземания за начислени ДНИ и ТБО по
отношение права на собственост притежавани от длъжника „Е.С.“ АД /н./ е частично
неправилно и следва да се коригира от съда по несъстоятелността.
На първо място по отношение на
предявените вземания касаещи начисляване на ДНИ и ТБО през 2017 г. трябва да се
посочи, че доколкото се касае до вземания от категорията на публичните такива
установени с влязъл в сила акт /АУЗ от 09.10.2018 г. и АУЗ от 10.10.2018 г.,
връчени на длъжника на 24.10.2018 г., чрез синдика – М./, то по смисъла на чл.
687, ал. 2 ТЗ синдикът е бил длъжен да ги впише служебно в списъка на
предявените вземания, като тук правилото за предявяване на вземания възникнали
преди постановяване на РОПН в сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ не намира
приложение, тъй като е налице специалната норма на чл. 164, ал. 4 ДОПК даваща
защита на публичния интерес /аргументи в посока изключване действието на
посочените общи срокове за предявяване
на вземанията в производството по Т. несъстоятелност вече бяха изчерпателно
изложени при обсъждане на предходното възражение упражнено от кредитора НАП/. Няма
данни така издадените два АУЗ да са обжалвани от адресата им – „Е.С.“ АД,
поради което следва да се възприеме, че същите са добили стабилитет. По
отношение на това, дали признатите с тези актове публични вземания са формирани
при съобразяване на обстоятелствата свързани с правото на собственост върху
имотите, за които са начислени ДНИ и ТБО
разположени в гр. С., в т.ч. и обстоятелството, дали същите са
декларирани като такива, чието ползване не се осъществява от техния титуляр,
трябва да се отбележи, че възможността за подобни оспорвания е отпаднала за
длъжника, вкл. и за синдика /чл. 164, ал. 4 ДОПК/ от момента на влизане в сила
на акта за установяване на посочените задължения. В този контекст вземанията за
ДНИ и ТБО начислени за 2017 г. с влязъл в сила АУЗ издаден на 10.10.2018 г.
възлизащи в размер на общо 154 307,94 лв. /138 265,87 лв. – главница и
16 042,07 лв. – лихва/, съответно вземанията за ДНИ и ТБО начислени за
2017 г. с влязъл в сила АУЗ издаден на 09.10.2018 г. възлизащи в размер на общо
7 738,85 лв. /6 945,43 лв. –
главница и 793,42 лв. – лихва/ подлежат на приемане за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност развиващо се спрямо „Е.С.“ АД, като
вземанията за главница по двата АУЗ, доколкото са възникнали преди
постановяване на РОПН подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т.
6 ТЗ, а тези за лихва доколкото са възникнали след постановяване на РОПН
/възникват след изпадане на длъжника в забава, което е считано от 01.07.2017
г./ подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. На приемане
подлежат и вземанията за ДНИ и ТБО начислени за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. с влязъл в сила АУЗ издаден на 10.10.2018 г. възлизащи в размер 69 131,43
лв. – главница и 2 428,65 лв. – лихва, съответно вземанията за ДНИ и ТБО
начислени за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. с влязъл в сила АУЗ
издаден на 09.10.2018 г. възлизащи в размер на 793,42 лв. – главница и 108,74 лв.
– лихва/ подлежат на приемане за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност развиващо се спрямо „Е.С.“ АД, като вземанията за главница по
двата АУЗ, доколкото са възникнали след постановяване на РОПН подлежат на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, респективно тези за лихва
подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Тъй като
лихвите упоменати по-горе са такива начислени до датата на издаване на всеки от
АУЗ, което е 09.10.2018 г. и 10.10.2018 г., но наред с тях предмет на
предявяване от кредитора НАП са и лихвите начислени върху главните публични
вземания за ДБИ и ТБО установени с двата АУЗ, считано от датата следваща
издаването до датата -29.07.2020 г., то и тези публични вземания за лихви
подлежат на приемане в производството по несъстоятелност при ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
Тук е мястото да се подчертае, че няма дублиране на вече предявени
вземания от НАП с негова молба от 29.05.2017 г. отнасящи се до начислени ДНИ и
ТБО за 2017 г., каквито съждения излага синдика при формиране на решението си
да не приеме същите. Предмет на молбата на НАП от 29.05.2017 г. действително
съставляват публични вземания за ДНИ и ТБО, но те имат за основание издадени
два АУЗ от 21.03.2017 г. и касаят вземания от посочената категория начислени за
2014 г., 2015 г. и 2016 г. Следователно този довод на синдика е напълно
голословен и несъответен на материалите по делото. Що се касае до съображението
на синдика, че относно предявените от НАП вземания за ДНИ и ТБО до 30.06.2018
г. отсъствало уточнение на период и основание в молбата от 17.09.2020 г. трябва
да се отбележи, че действително в словесната част на молбата подобна очаквана
от синдика индивидуализация не е направено, но като неразделна част от молбата
е ангажирана справка за публичните задължения на „Е.С.“ АД – в несъстоятелност,
в която са присъства достатъчно ясна разбивка на вземанията, които са предмет
на упражненото от кредитора НАП право на предявяване в протичащото
производството по несъстоятелност.
На следващо място трябва да бъдат
обсъдени вземанията за начислени ДНИ и ТБО за имоти разположени в гр. С., ул.
„П. Волов“ и ул. „Искър“ за периода
01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., въз основа на издадени два броя АУЗ от
29.07.2020 г. Синдикът е отказал да включи тези вземания в списъка на приетите
вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, тъй като не произтичали от
влезли в сила актове за установяване на публични вземания, доколкото връчването
на двата АУЗ се било реализирало на 03.08.2020 г., но на лице с вече изгубена
представителна власт /синдикът М. бил освободен, считано от 30.07.2020 г., като
на негово място за периода от 30.07.2020 г. до 10.09.2020 г. за синдик бил
назначен – Ц.М./. Съдът по несъстоятелността намира за неоснователно така
възприетото от синдика съображение. Вярно е, че на 30.07.2020 г. е извършено
освобождаване на стария синдик и назначаване на нов такъв, но до встъпването на
новоназначения синдик – М. функциите на такъв продължават да се изпълняват от
освободения. Освен това, дори да се възприеме схващането, че синдик – М. не е
разполагал с представителна власт да получи надлежно двата АУЗ издадени на
29.07.2020 г., то това съвсем не означава, че новият назначен за периода от 30.07.2020 г. до 10.09.2020 г. синдик на
дружеството – длъжник Ц.М. не ги е получил надлежно. Напротив след встъпването
в длъжност на новия синдик – Ц.М. е била предадена цялата документация водена
по отношение на производството по несъстоятелност спрямо „Е.С.“ АД /н./, част
от която са и получените два броя АУЗ, което означава, че той съвсем редовно се
е уведомил за издаването им, респективно срокът за обжалването им е започнал да
тече. Следователно двата акта за установяване на задължения издадени по реда на
чл. 107 ДОПК на 29.07.2020 г. трябва да се смятат за надлежно връчени на
адресата им не по-късно от края на м. август, като няма данни в срока за
обжалване това право да е било упражнено от легитимирания да го стори
представител – синдик М./синдик Б.. По тази причина без съмнение към датата –
15.09.2020 г. /подаването на молбата за предявяване на вземания по реда на чл.
688, ал. 3 ТЗ/ същите са добили стабилитет, предвид което установените
посредством тях публични вземания е трябвало да се приемат за възникнали и
съществуващи от синдика, тъй като така повелява нормата на чл. 164, ал. 4 ДОПК.
Вместо това синдикът неправилно е счел, че те не са установени с влязъл в сила
акт и не ги е приел за удовлетворяване в производството по несъстоятелност. И тук
по отношение на довода, че признатите с АУЗ от 29.07.2020 г. публични вземания /ДНИ и ТБО начислени за
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г./ са формирани при съобразяване на
обстоятелствата свързани с правото на собственост върху имотите разположени в
гр. С., в т.ч. и обстоятелството, дали същите са декларирани като такива, чието
ползване не се осъществява от техния титуляр, трябва да се отбележи, че
възможността за подобни оспорвания е отпаднала за длъжника, вкл. и за синдика
/чл. 164, ал. 4 ДОПК/ от момента на влизане в сила на акта за установяване на
посочените задължения. В този контекст вземанията за ДНИ и ТБО начислени за периода
от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г. с
влязъл в сила АУЗ с № 7216-20066-1 издаден на 29.07.2020 г. възлизащи в размер
на общо 15 041,56 лв. /13 753,21 лв. – главница и 1 288,35 лв. –
лихва/, съответно вземанията за ДНИ и ТБО начислени за периода от 01.07.2018 г.
до 30.06.2020 г. с влязъл в сила АУЗ с №
7216-20067-1 издаден на 29.07.2020 г. възлизащи в размер на общо 302 593,30
лв. /276 522,49 лв. – главница и
26 070,81 лв. – лихва/ подлежат на приемане за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност развиващо се спрямо „Е.С.“ АД, като
вземанията за главница по двата АУЗ, доколкото са възникнали след постановяване
на РОПН и не са били заплатени на съответните са от категорията подлежащи на
удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, а тези за лихва доколкото
са възникнали след постановяване на РОПН подлежат на удовлетворяване по реда на чл. 722,
ал. 1, т. 9 ТЗ.
Правилни обаче се явяват
аргументите изложени от синдика във връзка с отрицателното му решение за
неприемане на предявени от НАП от 27.09.2020 г. публични вземания отнасящи се
до начислени ДНИ и ТБО за периода от 2015 г. до 2019 г. по отношение на
притежаван от длъжника имот разположен в гр. Оряхово. При запознаване с
приложеното към молбата за предявяване Писмо от 27.07.2020 г. подписано от
главен специалист „МДТ“ при Община – Оряхово се констатира, че същото
съставлява изявление на общинския орган по приходите до Началника на Отдел „Т.
несъстоятелност“ при ЦУ на НАП – С., като се предоставя информация за актуалния
размер на публичните общински вземания /главница и лихви/ към 27.07.2020 г. за
начислени ДНИ и ТБО за недвижими имоти притежавани от дружеството – „Е.С.“ АД,
като към него е приложена справка, в която е отразено, че общия размер на
задълженията към посочената дата възлиза на 12 937,33 лв. /10 500 лв. –
главница и 2437,33 лв. – лихва/, като от тях предявени за приемане по реда на
чл. 688, ал. 3 ТЗ с молбата от 27.09.2020 г. са главница в размер на 3 825
лв. и лихви в размер на 181,48 лв. или общо 4 006,48 лв. Към молбата за
предявяване на вземания по отношение на тези вземания, кредитор НАП не ангажира
ревизионен акт, съответно акт за установяване на задължения съставен по реда на
чл. 107, ал. 3 ДОПК, или депозирани декларации от собственика по реда на чл. 14
от ЗМДТ, а единствено цитираното писмо и справка. Задълженията за ДНИ и ТБО са
от категорията на публичните общински вземания – чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК, като установяването им съгласно уредбата заложена в чл. 166 ДОПК, чл. 4,
ал. 1 и чл. 96 от ЗМДТ става по реда предвиден в ДОПК. В този порядък Глава XIV от ДОПК съдържа коментираната
нормативна уредба, като установяването на публичните задължения е предвидено да
става посредством подаваните от данъчно-задължените лица декларации / чл. 104 и
сл. ДОПК/, издаване на актове за установяване на задължения /чл. 107, ал. 3 ДОПК/ респективно ревизионен акт /чл. 108 ДОПК/. Следователно въз основа на
представените към молбата доказателства не може да се направи извод за
установяването на коментираните публични задължения за ДНИ и ТБО относно имот
разположен в гр. Оряхово, чрез нормативно разписаните за това способи и
процедури в Глава XIV от ДОПК, а това означава, че НАП не е провел необходимото
доказване за възникването и съществуването на така предявеното за приемане по
реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ публично вземане. В този смисъл преценката на синдика за неустановеност на
тези вземания е съвсем обоснована и правилна, като напълно се споделя от съда,
а възражението на НАП в тази му част, като неоснователно трябва да се остави
без уважение.
Що се отнася до предявените от
НАП с молба от 17.09.2020 г. вземания за сумата от 255 лв. – присъдена държавна
такса с ИЛ от 06.02.2020 г. издаден по т.д. № 4260/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 с-в, както и за сумата в размер
от 87,34 лв. – начислена лихва върху посочената такса се констатира, че по
отношение на същите произнасянето на синдика е позитивно, като те са включени в
изготвения и обявен от него на 30.09.2020 г. ТР – АВ Допълнителен списък на
приетите предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ. Същевременно обаче
синдикът не е отчел това обстоятелство изготвяйки Допълнителен списък на неприетите
предявени вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ и е пропуснал да ги приспадне
от общия размер на предявените с молбата от 17.09.2020 г. вземания, като по
този начин ги е отнесъл в сумите от 512 153,78 лв. – главница и 86,815,59
лв. – лихва, за които е аргументирал, че не следва да бъдат приемани за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Това съставлява фактическа
грешка допусната от синдика в Допълнителния списък на неприетите предявени
вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, която трябва да се коригира в пределите
на настоящото производство, като от сумите 512 153,78 лв. – главница и
86,815,59 лв. – лихва се приспаднат предявените от НАП и същевременно приети от
синдика вземания за сумата от 255 лв. – присъдена държавна такса с ИЛ от
06.02.2020 г. издаден по т.д. № 4260/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 с-в,
както и за сумата в размер от 87,34 лв. – начислена лихва върху посочената
такса.
Така
мотивиран на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ИЗКЛЮЧАВА по Възражение с вх. № 104461/20.08.2019
г. /депозирано по пощата на 15.08.2019 г./ подадено от Национална агенция за
приходите от Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с
ЕИК ********, предявени в срока по чл. 688 от ТЗ, който списък е обявен в Търговския регистър при Агенция по
вписванията на 09.08.2019 г. публични вземания в следните размери : сумата в
размер от 4 352 153,75 лв. – сбор от публични вземания за начислени данъци
възникнали до датата на РОПН, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С.; сумата в
размер от 681 058,99 лв. – начислени лихви върху главното вземане /4 352 153,75
лв./ които са възникнали до датата на РОПН, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С., както и сумата
в размер от 1 038 552, 32 лв. - начислени лихви върху главното вземане /4 352 153,75 лв./ които са възникнали в
периода от 24.02.2017 г. до 02.07.2019 г. /след датата на постановяване на
РОПН/, въз основа на влязъл в сила РА № Р 22220216003956-091-0018/20.03.2019 г.
издаден от ТД на НАП – С., като ВКЛЮЧВА
в Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********
подлежащи на приемане по реда на чл. 687, ал. 2 ТЗ предявените от Национална
агенция за приходите с молба от 05.07.2019 г. /депозирана по пощата на
03.07.2019 г./ публични вземания съставляващи, както следва : сумата в размер
от 4 352 153,75 лв. – сбор от публични вземания за начислени данъци възникнали
до датата на РОПН, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С. ползваща се с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; сумата в размер от 681
058,99 лв. – начислени лихви върху главното вземане /4 352 153,75 лв./ които са
възникнали до датата на РОПН, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С. ползваща се с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както и сумата в размер от 1
038 552, 32 лв. - начислени лихви върху главното вземане /4 352 153,75 лв./
които са възникнали в периода от 24.02.2017 г. до 02.07.2019 г. /след датата на
постановяване на РОПН/, въз основа на влязъл в сила РА № Р
22220216003956-091-0018/20.03.2019 г. издаден от ТД на НАП – С. ползваща се с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. № 104461/20.08.2019 г. /депозирано по пощата на 15.08.2019
г./ подадено от Национална агенция за приходите, в частта му с която е поискано
определяне на привилегия за удовлетворяване на предявените с молба от
05.07.2019 г. /депозирана по пощата на 03.07.2019 г./ публични вземания по реда на чл. 722, ал. 1,
т. 1 ТЗ, поради обезпечеността им с вписан в ЦРОЗ запор по реда на ДОПК.
ДОПУСКА ПОПРАВКА на изготвения от синдика Допълнителен списък на неприетите предявени
вземания в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ, които е обявен по партидата на „Е.С.“ АД
/н./, с ЕИК ******** на 30.09.2020 г., като в пункт 2 от същия в колона 4,
ВМЕСТО „598 969,37 лв., от които 512 153,78 лв. – главница и
86 815,59 лв. – лихва“ ДА СЕ ЧЕТЕ „598 627,03 лв., от които 511
898,78 лв. – главница и 86 728,25 лв. – лихва“.
ИЗКЛЮЧАВА по
Възражение с вх. № 271030/09.10.2020 г. /депозирано по пощата на 06.10.2020 г./
подадено от Национална агенция за приходите от Допълнителния списък на
неприетите вземания на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********, предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, който списък
е обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.09.2020
г. публични вземания в следните размери : сумата от 138 265,87 лв. – главница,
представляваща сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими
имот и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018
г.; сумата от 16 042,07 лв. – начислена лихва върху главните вземания /138
265,87 лв./ към 10.10.2018 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за
установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018 г.; сумата от 69 131,43 лв. – главница, представляваща
сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими имот и такса
битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., въз основа на издаден и
влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018 г.; сумата от 2 428,65
лв. – начислена лихва върху главните вземания /69 131,43 лв./ към 10.10.2018 г., въз основа на издаден и
влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018 г.; сумата от 6 945,43 лв. -
главница, представляваща
сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими имот и такса
битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., въз основа на
издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-18022-1/09.10.2018
г.; както и сумата от 793,42 лв. – начислена лихва върху главните вземания /6
945,43 лв./ към 09.10.2018 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за
установяване на задължение № 7216-18022-1/09.10.2018 г.; сумата от 3 455,35 лв.
- главница, представляваща сбор на публично-правни вземания за начислени данък
недвижими имот и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на
задължение № 7216-18022-1/09.10.2018 г.; както и сумата от 108,74 лв. –
начислена лихва върху главните вземания /3 455,35 лв./ към 09.10.2018 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18022-1/09.10.2018 г., като ВКЛЮЧВА
в Списъка на вземанията подлежащи
на служебно приемане в производството по несъстоятелност открито спрямо „Е.С.“
АД /н./, с ЕИК ******** по реда на чл. 687 ТЗ, предявените от кредитора Национална агенция за приходите с молба от
17.09.2020 г. /депозирана по пощата на 15.09.2020 г./ публични вземания
съставляващи, както следва : сумата в размер от 138 265,87 лв. – главница,
представляваща сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими
имот и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18023-1/10.10.2018 г., която се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 6 ТЗ; сумата в размер от 6 945,43 лв. - главница, представляваща
сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими имот и такса
битови отпадъци за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., въз основа на
издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18022-1/09.10.2018 г., която се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722,
ал. 1, т. 6 ТЗ., а така също ВКЛЮЧВА
в Допълнителния списък на приетите предявени вземания на кредиторите на „Е.С.“
АД /н./, с ЕИК ********, изготвен по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, предявените от
кредитора Национална агенция за
приходите с молба от 17.09.2020 г. /депозирана по пощата на 15.09.2020 г./
публични вземания съставляващи, както следва : сумата в размер от 16 042,07 лв. – начислена
лихва върху главните вземания /138 265,87 лв./ въз основа на издаден и влязъл в
сила Акт за установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018 г., която се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 793,42
лв. – начислена лихва върху главните вземания /6 945,43 лв./ въз основа на
издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18022-1/09.10.2018 г., която се ползва при ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 69 131,43 лв. – главница,
представляваща сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими
имот и такса битови отпадъци за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18023-1/10.10.2018 г., която се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, т. 7 ТЗ; сумата в размер от 2 428,65 лв. – начислена лихва върху
главните вземания /69 131,43 лв./ към 10.10.2018 г., въз основа на издаден и
влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-18023-1/10.10.2018 г.,
която се ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; сумата в
размер от 3 455,35 лв. - главница, представляваща сбор на публично-правни
вземания за начислени данък недвижими имот и такса битови отпадъци за периода
от 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за
установяване на задължение № 7216-18022-1/09.10.2018 г., която се ползва с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; сумата в размер от 108,74 лв. –
начислена лихва върху главните вземания /3 455,35 лв./ към 09.10.2018 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-18022-1/09.10.2018 г., която се ползва с ред на удовлетворяване по чл.
722, ал. 1, ал. 9 ТЗ; сумата в размер от 37 910,65 лв. – начислена лихва върху главните
вземания /207 397,30 лв. сума формирана, като сбор между 138 265,87 лв. и
69 131,43 лв./ за периода от 11.10.2018 г. до 29.07.2020 г., която се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, както и сумата в
размер от 1 904,08 лв. – начислена
лихва върху главните вземания /10 400,78 лв. сума формирана, като сбор между 6 945,43
лв. и 3 455,35 лв./ за периода от 10.10.2018 г. до 29.07.2020 г., която се
ползва с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ИЗКЛЮЧАВА по
Възражение с вх. № 271030/09.10.2020 г. /депозирано по пощата на 06.10.2020 г./
подадено от Национална агенция за приходите от Допълнителния списък на
неприетите вземания на кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********, предявени
в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, който списък
е обявен в Търговския регистър при Агенция по вписванията на 30.09.2020
г. публични вземания в следните размери : сумата от 13 753, 21 лв. – главница,
представляваща сбор на публично-правни вземания за начислени данък недвижими
имот и такса битови отпадъци за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-20066-1/29.07.2020 г.; сумата от 1 288,35 лв. – начислена лихва върху
главните вземания /13 753,21 лв./ към 29.07.2020 г., въз основа на издаден и
влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-20066-1/29.07.2020 г.;
сумата от 276 522,49 лв. – главница, представляваща сбор на публично-правни
вземания за начислени данък недвижими имот и такса битови отпадъци за периода
от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за
установяване на задължение № 7216-20067-1/29.07.2020 г.; както и сумата от
26 070,81 лв. – начислена лихва върху главните вземания /276 522,49 лв./ към
29.07.2020 г. въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на
задължение № 7216-20067-1/29.07.2020 г., като ВКЛЮЧВА в Допълнителния списък на приетите предявени вземания на
кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********, изготвен по реда на чл. 688, ал.
3 ТЗ, предявените от кредитора
Национална агенция за приходите с молба от 17.09.2020 г. /депозирана по
пощата на 15.09.2020 г./ публични вземания съставляващи, както следва : сумата в
размер от 13 753, 21 лв. – главница, представляваща сбор на публично-правни
вземания за начислени данък недвижими имот и такса битови отпадъци за периода
от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за
установяване на задължение № 7216-20066-1/29.07.2020 г. ползваща се с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; сумата в размер от 1 288,35 лв. –
начислена лихва върху главните вземания /13 753,21 лв./ към 29.07.2020 г., въз
основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на задължение №
7216-20066-1/29.07.2020 г. ползваща се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал,
1, т. 9 ТЗ; сумата в размер от 276 522,49 лв. – главница, представляваща сбор
на публично-правни вземания за начислени данък недвижими имот и такса битови
отпадъци за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2020 г., въз основа на издаден и
влязъл в сила Акт за установяване на задължение № 7216-20067-1/29.07.2020 г.
ползваща се с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; както и сумата
от 26 070,81 лв. – начислена лихва върху главните вземания /276 522,49 лв./ към
29.07.2020 г., въз основа на издаден и влязъл в сила Акт за установяване на
задължение № 7216-20067-1/29.07.2020 г. ползваща се с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Възражение с вх. № 271031/09.10.2020 г. /депозирано по пощата на
06.10.2020 г./ подадено от Национална агенция за приходите, в частта му с която
е поискано изготвеният от синдика Допълнителен списък на приетите вземания
предявени от кредитори на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ******** да бъде променен, като
в същия бъдат включени предявените с молба от 17.09.2020 г. публични вземания,
съставляващи : сумата в размер от
3 825,00 лв. – начислен ДНИ и ТБО за 2019 и 2020 г. относно имоти
разположени в гр. Оряхово, както и сумата в размер от 181,48 лв. – начислена
лихва към 29.07.2020 г. върху главницата
/3 825,00 лв./.
ОДОБРЯВА на основание
чл. 692, ал. 4 ТЗ Списък на подлежащите на служебно приемане по реда на чл.
687, ал. 2 ТЗ вземания на кредитори на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ******** при
съдържание посочено в настоящото определение.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършените изменения и
поправки с настоящото определение изготвените от синдика Допълнителни списъци
на приетите и неприети предявени от кредиторите на „Е.С.“ АД /н./, с ЕИК ********
вземания по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, които списъци са обявени в Търговския
регистър при Агенция по вписванията на 30.09.2020 г.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: