О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
12 12 2019 год.
гр. Варна
Варненски окръжен съд –
наказателно отделение – в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА СЛАВКОВА
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа материалите по
ЧНД № 1191 по описа на Варненски окръжен съд за 2019год. и взе предвид данните
по делото констатира следното:
Производството е по реда на
чл. 243 ал. VІІІ от НПК, инициирано с протест от Ж. K. – прокурор в РП Варна, срещу определение № 1733/ 2019 г.
на РС Варна, с което е отменено постановление за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 356/16 год.,по описа на ОД - МВР Варна, водено за
престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК, срещу Г.Б. П.за това че на 23 04 1012
г. във Варна, при продължавано престъпление и с цел да набави за себе си имотна
облага, възбуждал и поддържал у 82 годишната Я.Д.заблуждение, посредством
манипулиране волята на последната и използвайки настъпилите у нея болестни
промени, като я мотивирал да подпише пълномощно, запис на заповед и разписка,
без да разбира свойството, значението и правните последици на тези документи и
с това й причинил имотна вреда в големи размери- на стойност *******лв.
Излагат се съображения в
подкрепа на оплакване срещу неправилността на атакувания съдебен акт, обсъжда
се счетения за незаконосъобразен дисонанс с направените от прокурора изводи и
се настоява, съдът да отмени обжалваното определение.
За да се произнесе по
инвокираните с протеста възражения,
настоящият въззивен състав съобрази следното :
Производството е прекратено,
с процесуалното основание по чл. 243 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК
За да стигне до този правен
извод, прокурорът е приел неоспорвана от първоинстанционния съд фактология, въз
основа на която е стигнал до несподелен правен извод, за безспорно отсъствие на
осъществен престъпен състав.
Формално погледнато,
правилността на първоинстанционните констатации не би следвало да подлежи на
проверка, тъй като прокурорът, неглижирайки дадените от множество съдебни състави указания, е преповторил, по
точно копирал, съдържанието на първоначалното си постановление за прекратяване
на производството. И след като това, съдържимо изводи за фактите и правото,
постановление е било нееднократно проверявано и основателно отменяно, то
последващата му проверка би се явила не само ненужна, а и незаконосъобразна.
Но, както бе споменато, спора
между прокурора и съдебните състави е свързан с достатъчността на
доказателствата за формиране на безспорен извод, е ли е осъществен състав на
престъпление от общ характер и от кого. Пет първоинстанционни и няколко
въззивни състава са обяснявали аргументирано на прокурора, че събраните по
време на досъдебното производство доказателства не са достатъчни за категоричност
на постановеното становище.
Със завидна упоритост
прокурорът е продължавал да устоява обратното си мнение, аргументирайки
обективна и субективна несъставомерност на извършеното.
Настоящият въззивен състав
намира, че в рамките на такова производство, съдът няма право да посочва
начин, метод или способ, по който да бъдат изяснени обстоятелствата по делото, а
обсъждането на всички събрани релевантни факти е, за да се отговори, дали
вътрешното убеждение е изградено в съответствие с процесуалните изисквания.
Мнението на докладчика по
делото е, че производствата по чл. 243 от НПК, особено ако съдебното становище
е за отмяна на прокурорското постановление,
следва да се разглеждат повторно от същия, а не от различни съдебни
състави. Обратното, според преценката му, води до ревизия на изразено становище
от равен по степен съд. Забраната по чл. 29 ал. 1 т. б“ в „ не е относима за
производствата по чл. 243 от НК.
Това отклонение съставът
намира за необходимо, заради убеждението си за относителна правилност на
постановлението, въпреки неизпълнението на дадените указания.
Отсъствието на потърсените от
първоинстанционния съд отговори, на безспорно необходими за установяването на
обективната истина въпроси, в този случай обаче не сочи за игнорирането им в
нарушение на законовите изисквания за обективност, пълнота и всестранност на разследването,
а за оправдан с прокурорска преценка правен извод, подлежащ на ревизия.
Главният подлежащ на
доказване факт е, осъществил ли е обвиняемият П.престъпление от общ характер.
Прокурорът, като държавен обвинител, е приел за безспорно доказано, обратното. Това той извел от наличните по делото доказателства.
Безспорно е че, Я.Д.е
прехвърлила правото на собственост върху притежаваните от нея 75 процента
идеални части от споменатото, в постановлението за привличане, жилище. Очевидно
е и че прехвърлителят е страдал от психично заболяване. Провъзгласен е за
недействителен договора за дарение, с който пълномощникът на Д. – обв.П.е дарил
5 % идеални части от имота и е обявен за недействителен този, с който са
продадените останалите 70 прехвърлени от Д. проценти. Факт е и че П.не е
запазил жилището за себе си, а е побързал да го продаде, тъй като според
прокурора е „ нямал лична нужда от него“, при това използвайки съмнителни
процесуални прийоми.
Възможно е и обосновано да се
предположи, че Д. е била в въведена в заблуждение от П.че той е целял имотна
облага от действията си и съзнавал, че с това ще й причини имотна вреда.
Възможно е в случая да не е налице
само деликт , какъвто поначало е и измамата като порок на волята при правните
сделки, визирана в чл.29 от ЗЗД и която е основание за тяхната унищожаемост, а
и да са осъществени и признаците и на престъплението „измама“.
Прави са съдебните състави,
че на всички релевантни обстоятелства са безспорно изяснени. Но това, според преценката на настоящия състав,
е вече обективно невъзможно.
Съществуват и вероятности,
описаното от прокурора да е вярно- обвиняемият да е давал пари на заем на Д.,
тя да е била в адекватно здравословно състояние, да е изявила желание
доброволно да прехвърли собствеността си, да е подписала по собствено желания
инкриминираните документи и да не е била въведена в заблуждение, нито да се е
чувствала ощетена или имуществено увредена.
Това съмнение не може да бъде
преодоляно с индициите, които незавидното финансово положение на обвиняемия,
съдебното му минало и обективните му действия пораждат.
С наличните доказателства/ а
други няма и вече не могат да се съберат / е невъзможно да се докаже,
съществува ли : невярна представа за действителността у лицето, автор на
опороченото волеизявление, умисъл при въвеждането в заблуждение от страна на
автора на измамата, сключване на сделката именно заради причиненото умишлено
въвеждане в заблуждение, както и намерението за извличане на имотна облага,
заедно с това, за причиняване на вреди на измамената.
За причината, поради която
безспорна яснота за действителното положение липсва, съдът не бива да се произнася
в това производство, но не може да премълчи, че ако своевременно бяха изпълнени
дадените указания по приложението на закона, вместо да се преподнасят
лайтмотива за липсата на престъпление и свободните интерпретации на тема
гражданско правни отношения, то би могло да се стигне и до различен правен
извод.
Прокурорът, бидейки господар
на досъдебна фаза на наказателното производство, не може да бъде принуден да
разпореди извършването на едно или друго следствено действие, да обвини някого
или да внесе обвинителен акт срещу него.
На съдебен контрол, както бе
посочено, подлежат единствено обосноваността на направените констатации и
законосъобразността на изведения в следствие на това извод.
Потвърждаването на
първоинстанционното определение би довело до следващо по ред постановление за
прекратяване на производството. И тъй като всяко едно производство следва да
има определени времеви граници, а началото на настоящото е поставено преди осем
години, и за да се прекрати пренебрежението към изразено становище от
последващи първоинстанционни или въззивни състави, /които впрочем вече са на
приключване/ и заради това, че прокурорът не може да бъде принуден да събира
нови доказателства, а от събраните не следва категоричен извод за доказаността
на обвинението, настоящият състав е принуден да се съгласи, че наказателното
производство водено срещу П.по
повдигнатото му обвинение следва да се прекрати.
Производство срещу него, за
това дали не са въведени в заблуждение други лица или дали не е причинена
имотна вреда и другиму, не е водено.
Несъгласие обаче, съставът
изразява с изтъкнатото основание. В настоящия случай, според преценката му, не
е безспорно, че деянието не е престъпно, просто прокуратурата не е доказала
обвинението срещу П..
Ето защо и на основание чл.
243 ал. 6 т. 2 от НПК, като намира за практически неприложими възможностите по
чл. 243 ал. 6 т. 3 от НПК, настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя определение № 1733/
2019 г. на РС В.
Изменява основанието за
прекратяване на производството в такова по чл. 243 ал. 1 т. 2 от НПК
Определението е окончателно.
Копия да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :