Решение по дело №255/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на РУ Сливо поле при ОД МВР Русе чрез надлежно упълномощен процесуален представител срещу Решение № 145/ 19.03.2025 г., постановено по АНД № 1035/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0453-000098/23.04.2024 г., издадено от касационния жалбоподател. С посоченото наказателното постановление на Н. М. Й., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 850,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – Н. М. Й., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 14 се представлява в процеса от адв. Й. Д., АК Русе, който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, представя писмено възражение и претендира адвокатско възнаграждение по представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе счита касационната жалба за основателна. Посочва, че законът задължава административнонаказващия орган да изясни авторството на деянието като положените от него в тази насока процесуални усилия не биха могли да бъдат наречени ненужни, така както го е формулирал въззивният съд. Релевира твърдение, че в хода на досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Счита, че въззивното решение е постановено при неправилно приложение на закона и като неправилно следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Русе намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Русе е образувано по жалба на Н. М. Й., против Наказателно постановление № 24-0453-000098/23.04.2024 г., издадено от началника на РУ Сливо поле при ОД МВР Русе, с което са му наложени две административни наказания - глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната на наказателното постановление на това основание – фактическите констатации, отразени в АУАН и НП се опровергават от събраните по делото доказателства.

Решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила, но по мотиви, различни от изложените.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Процесното наказателно постановление е издадено за това, че на 16.11.2023 г. около 15:32 часа, в гр. Сливо поле, на бул. „България“ до № 1Е като водач на лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], Н. М. Й. управлява собственият си лек автомобил като превишава максимално разрешената скорост за движение в населено място до 50 км/ч, като се движи със скорост 115 км/ч. Посочено е в НП, че скоростта е установена с АТСС ARH CAM SQ фабр. № 11743е4, фиксиращо дата, час и скорост, чрез заснет видеоклип № 0004164 и е приспадната максимално допустимата техническа грешка от 3%. Наложено му е наказание глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

В хода на въззивното производство е установено, че първоначално административнонаказващият орган е съставил АУАН на съпругата на Й. – М. С. Й. поради факта, че Й. е подал декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че именно тя е шофирала автомобила при установеното нарушение. Независимо от подадената декларация, по искане на административнонаказващия орган е изготвена експертна справка от служител на БНТЛ ОД МВР Русе, от която се установява, че на изследваните фотоматериали не е заснета Й.. По тази причина, административнонаказващият орган с мотивирана резолюция на основание чл. 54, ал. 1, т. 1 от ЗАНН прекратил производството по съставения АУАН спрямо Й., като същевременно била образувана нова преписка срещу Й. и съставен АУАН срещу него.

Причината за отмяната на процесното НП срещу Й. според въззивния съд е допуснати съществени нарушения при издаването на обжалваното НП по смисъла на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, като е посочено, че „издателят на НП и вложил ненужни по обем усилия да разследва всички спорни обстоятелства по делото и най-вече това – кое лице действително е управлявало процесния автомобил на процесните дата и място.“. Касационният съдебен състав счита, че никога усилията на административнонаказващия орган, вложени за установяване на действителния нарушител, не са нито ненужни, нито трябва да бъдат ограничавани по обем по причина, че подобно задължение е вменено на органа изрично именно с нормата, за която се твърди, че е нарушена в конкретния случай – чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Подобни твърдения в мотивната част на който и да е съдебен акт само водят до демотивация на съответния орган да изпълнява задълженията си. В конкретния случай обаче, положените усилия от административнонаказващия орган не са съобразени с приложимия процесуален ред – вместо експертна справка, в хода на административнонаказателното производство е било необходимо да се назначи съответната експертиза по реда на чл. 144 и сл. от НПК и тогава получените резултати щяха да имат значение за законосъобразността на обжалваното НП.

Касационният съд не е съгласен с твърдението на районната инстанция, че издателят на НП е следвало да се съобрази с подадената от Й. декларация по чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, да не прекратява производството срещу Й. и след влизане в сила на НП да уведоми за съмненията си Районна прокуратура – Русе. Не може да се приеме, че само това е процесуалния ред, тъй като тогава принципно напълно се обезсмисля експертизата като способ за доказване. Задължение на наказващия орган е да установи точно кой е нарушителя. Записаното като мотив съждение, че „Едва след влизане в сила на евентуално издаденото по този начин НП и при съмнение относно достоверността на подадената от жалбоподателя декларация от 22.12.2023 г. по реда на чл.188 от ЗДвП, от АНО е следвало да сезират РП-Русе за евентуално извършено престъпление по чл.313 от НК, а не да изземва функциите на разследващия орган, като ненужно насочи административен ресурс за разследване на спорните обстоятелства и доказателства, вследствие на което да изведе погрешни правни изводи относно авторството на извършеното нарушение от обективна и субективна страна.“ е напълно несъобразено с ангажираните по делото доказателства и преценка на действията на административнонаказващия орган.

Съдът посочва, че съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство.

На първо място, наказващият орган има законово установената възможност, в условията на оперативна самостоятелност да извърши разследване на спорните обстоятелства и както е посочено в цитираната правна норма, включително да възлага извършването на други длъжностни лица, т.е. да насочва административен ресурс.

На второ място, районната инстанция не е съобразила факта, че наказващият орган не е извършил разследване на престъпление (по смисъла на чл. 313 от НПК), а е установявал извършителя на административно нарушение, за което не е длъжен да сезира съответната прокуратура.

На трето място, наказващият орган не е извел погрешни правни изводи относно авторството на извършеното нарушение от обективна и субективна страна, а не е използвал правилния процесуален ред за установяване на авторството, което е различно. Дори без специални познания се вижда, че лицето на приложената фотография не е от женски пол. Отмяната на обжалваното наказателно постановление е единствено и само във връзка с факта, че административнонаказващият орган при определяне на нарушителя се е позовал на експертна справка, която не е годно доказателствено средство по смисъла на НПК и не може да се приравни на експертно заключение по смисъла на чл. 152 от НПК. В този смисъл релевираното в касационната жалба възражение, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради изключване от доказателствената маса на експертната справка, е неоснователно.

Съдът намира, че изложението от процесуалния представител на касационния ответник мотиви по съществото на спора в съдебно заседание се отнасят до съставения АУАН на Й., производството по който е прекратено с мотивирана резолюция и не може да окаже влияние върху изхода на настоящия казус. Друга част от изложените доводи действително са свързани с процесното наказателно постановление, като същите изразяват съгласие с мотивите на районната инстанция, за които касационният състав вече изложи мотиви.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение

По делото конклудентно е предявено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от касационния жалбоподател само чрез представяне на списък с разноски, а касационният ответник е поискал присъждане на разноски, като е представил списък за същите в съдебно заседание. Съдът, като съобрази фактическата и правната сложност на делото и решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., намира, че в полза на касационния ответник следва да бъде присъдена сума в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение 145/ 19.03.2025 г., постановено по АНД № 1035/2024 г. по описа на Районен съд – Русе.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Русе да заплати на Н. М. Й., [ЕГН]; с адрес гр. Русе, [улица], вх. 1, ет. 6, ап. 14 адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.