Определение по дело №44429/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 31502
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110144429
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 август 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31502
гр. София, 21.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110144429 по описа за 2022 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 171270/16.08.2022г. на СРС, подадена от М.
П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. срещу Д. Б. М..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на:
Дата: 31 януари 2023г.
Час: 14:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищците М. П. А., П. Д. А., А. Д. А. и Т. И. Ш. чрез адв. К. Б. - АК-София, са предявили
срещу ответника Д. Б. М. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищците са собственици на недвижим имот - поземлен имот с
идентификатор 68134.707.708 по кадастралните карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 383 кв.м. (без частта
от имота, попадаща в улица), находящ се в град София, кв. Христо Ботев, ул. "Георги
Спасов" № 33, представляващ УПИ ХІІІ-708, кв. 69 по плана на град София, м. "Христо
Ботев".
Ищците твърдят, че през 1951г. Делчо Иванов Ангелов закупил недвижим имот с площ от
300,00 кв.м. През 1965 г. Делчо Иванов Ангелов продал на сина си Иван Делчев Ангелов
1
собствените си 103/601,2 идеални части от парцел І-1,2, кв. 40 по плана на град София, м.
"Христо Ботев", целият от 630,00 кв.м., образуван чрез сливането на неурегулирани имоти с
пл. № 1 и пл. № 2, от които имот пл. № 1 бил на Делчо Ангелов, като всеки от
собствениците на неурегулираните имоти ставал собственик на съответни идеални части от
новообразувания парцел. По действащия регулационен план имотът на Делчо Ангелов,
съответно на Иван Делчев Ангелов, представлявал УПИ ХІІІ-718, кв. 69 и с площ от 311
кв.м., а площта по кадастрална карта на имота с идентификатор 68134.707.708 била 383 кв.м.
Иван Делчев Ангелов Починал през 1985г., като оставил за наследници съпругата си Петра
Николова А. и две деца - Делчо Иванов Ангелов и Т. И. Ш.. Петра А. живяла в процесния
имот до смъртта си през 2013г., като непрекъснато, явно и необезпокоявано упражнявала
фактическа власт върху него, без правото на собственост да бъде оспорвано от трети лица.
Наследници на Петра А. били Делчо Ангелов и Т. Ш.. След смъртта си Делчо Ангелов бил
наследен от съпругата си М. П. А. и дъщерите си П. Д. А. и А. Д. А.. От справка в Службата
по вписванията в град София ставало ясно, че на 16.06.2022г. ответникът се снабдил с
нотариален акт, по силата на който той бил признат за собственост на спорния имот въз
основа на придобивна давност. Той нямало как да придобие имота по този начин, тъй като
нито го бил владял, нито бил наследник на някого от предишните му собственици. Молят
съставеният в полза на ответника нотариален акт да бъде отменен по реда на чл. 537, ал. 2
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. Б. Минчев чрез адв. М. Г. - АК-София, е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 241953/09.11.2022г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Твърди, че ищците трайно са се дезинтересирали от имота и
повече от 10 години не са посещавали същия, като не са доказали да са имали върху него
трайно и непрекъснато владение. От 2010г. имотът бил ползван от Бойко Минчев - баща на
ответника, а след това - от ответника като единствен негов наследник. В хода на
извършената за съставянето на нотариалния акт обстоятелствена проверка не се установило
някой от ищците да е декларирал същия като своя собственост. Имотът бил безстопанствен,
като Бойко Минчев го оградил и отглеждал животни в него - това било известно на всички в
квартала. Никой не е оспорвал владението, което продължило явно и непрекъснато в
продължение на десет години. Подробно обосновава наличието на реализиран фактически
състав на придобиването на имота по давност.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по предявените искове
е за ищците. Същите следва да установят, че в патримониума им е възникнало на годно
правно основание право на собственост върху процесния имот. В тежест на ответника е да
докаже, че в неговия патримониум е налице право, изключващо правата на ищците, ако
такива се установят. Всяка от страните следва да докаже реализацията на фактическия
състав на твърдяното от нея придобивно основание. Извън това в тежест на всяка от
страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.
2
По доказателствата:
ДОПУСКА представените от ищците писмени доказателства като относими допустими
и необходими за решаване на правния спор.
ДОПУСКА по инициатива на ищците разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на владението върху процесния имот.
ДОПУСКА по инициатива на ответника разпит на двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на владението върху процесния имот.
ДА СЕ ИЗИСКА от Нотариус № 003 - Жернанд Бехар, на основание чл. 192 ГПК, в
седмодневен срок от съобщението да представи заверен препис от нотариално дело №
76/2022г. /съставяне на нотариален акт за признаване право на собственост в полза на Д. Б.
М./. При липса на данни/документи съдът да бъде уведомен в указания срок.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото
или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния
регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си
и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия
3
иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като им
указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото му
разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад, да се
връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и предназначеният за
нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4