Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260608
В ИМЕТО
НА НАРОДА
19.08.2021 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четиринадесети април две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД №
7778 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
317р-16454/13.11.2020 г., издадено от директор на ОДМВР - Пловдив, с което на Н.Д.К.,
ЕГН **********, за нарушение на чл.28, ал.1, предложение 1 от Закона за
национална система за спешни повиквания с единен европейски номер 112
/ЗНССПЕЕН/ и на основание чл.37 от ЗНССПЕЕН й е наложена ГЛОБА в размер на
200/двеста/лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от
съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 317р-16454/13.11.2020
г., издадено от директор на ОДМВР - Пловдив, с което на Н.Д.К., ЕГН **********,
за нарушение на чл.28, ал.1, предложение 1 от Закона за национална система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН/ и на основание чл.37
от ЗНССПЕЕН й е наложена ГЛОБА в размер на 200/двеста/лева.
Жалбоподателят К. се явява лично в съдебно заседание, като поддържа
жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Признава вината си
като сочи, че всъщност от нейния личен телефон е било позвънявано на ЕЕН 112 не
от нея, а от синът й, който страда от „Синдром на Даун“.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно
заседание. До съда е депозирано писмено становище, с което се пледира за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно. Прави искане за намаляване размера на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок, допустима е, и
разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 28.10.2020 г. от актосъставителя П.Й.З. полицейски инспектор към 06
РУ на ОДМВР-Пловдив е съставен акт за установяване на административно нарушение
против Н.Д.К., за това, че в периода от 03.07.2020 г. до 27.07.2020 г. от личния й телефон с номер ***** синът й С.Н.К. ЕГН: ********** е ползвал единен европейски
номер 112 не по предназначение, като са били подадени общо 190 на брой сигнали
до МВР, ЦСМП или ПБЗН, на които той
говорил несвързано или мълчал. АУАН бил подписан от нея без възражения,
като й било отправено и полицейско предупреждение да не преотстъпва мобилния си
телефон на сина си, а въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П.Й.З. поддържа
констатираните в АУАН обстоятелства и в
свободен разказ излага фактическата обстановка по нарушението. Заявява, че е било
получено писмо от тел.112 за това, че за определен период са постъпили
множество сигнали от телефонен номер *****, който бил собственост на Н.Д.К., като в голяма част от
тях обаждащият се или е мълчал, или е издавал звуци и не се е разбирало какво
се иска, кой се обажда и т.н., при което искането на тел.112 било собственикът
на този телефон да бъде установен и да бъде взета административна мярка. Бил съставен
протокол за предупреждение срещу К. и същевременно акт, като тя дала обяснения,
че нейният син, който страда от „Синдром на Даун“ се е обаждал, а не тя.
Свидетелят сочи също, че за въпросните обаждания не са били ангажирани служби
от Пожарна безопасност и Бърза помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и в
съответствие с писмените доказателства събрани по делото.
Съгласно чл. 3, ал.1 от Закона за Националната система за
спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЕЕН 112/, същият се използва
при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето,
сигурността и имуществото на гражданите. Чл. 28, ал.1 от същия закон забранява ползването
на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни
устройства, с изключение на "eCall" повикванията, и пускане на
предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, като за нарушаване на забраната
предвижда и административнонаказателна отговорност за гражданите – нарушители
по вид и в размери, определени в закона /ал.2/. От събраните в настоящото
съдебно производство доказателства, за съда се наложи извода, че действително в
периода от 03.07.2020 г. до 27.07.2020 г., от мобилен телефон с номер ***** е
бил ползван единен европейски номер 112 не по предназначение, като от телефон *****
са били подадени общо 190 на брой сигнали до МВР, ЦСМП или ПБЗН, на които се e говорило несвързано или се е мълчало,
изразяващо се в заемане на линията по 112. Доказа се,
че тези сигнали не са били подавани от Н.Д.К., а от синът й С.Н.К. ЕГН: **********,
който видно от експертно решение № 3634 от 15.07.2019г. страда от умерена
умствена изостаналост, значително нарушение на поведението и тежко нарушение на
говорните функции с импулсивни прояви, което обяснява и несвързаното говорене и
мълчанието по време на позвъняванията, което се потвърждава и от самия
жалбоподател. Макар да няма изрични доказателства, то от съвкупния
доказателствен материал и най-вече експертно решение № 3634 от 15.07.2019г. се установява, че в
процесния период, в който С.Н.К. е подавал сигналите, той не е бил в състояние
да се грижи за своите работи, а съгласно чл.26, ал.3 от ЗАНН за
административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от
14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно
родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването
им. В
случая Н.Д.К.
е допуснала синът й да извърши горепосоченото нарушение, за което тя признава
вината си, но съдът
намира, че наказващият орган е бил длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи маловажния случай, който представлява нарушението от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен
случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, чиито
разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата
по налагане на административни наказания, по въпросите за отговорността. Според
посочената по-горе дефиниция, "маловажен случай" е този, при който
извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съгласно нормата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание.
Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите
данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му,
вида и стойността на предмета му, вредоносните последици, степента на
обществена опасност и т. н., при съобразяване характера и целите на
административнонаказателната отговорност. Предвид горните критерии и фактите
установени от районния съд, в настоящия случай са налице предпоставките на чл.
93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, за определяне на извършеното
административно нарушение като маловажно. Няма данни за настъпили значителни
вредни последици за когото и да било от използването не по предназначение на
Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 от страна на сина на
жалбоподателката, като най-същественото е, че за сигналите не са били
мобилизирани екипи на МВР, ЦСМП или ПБЗН, както се сочи и в самото НП.
Действително, самото деяние за което е санкциониран въззивникът, формално
осъществяват състав на нарушение, визирано в чл. 37 от ЗНССПЕЕН 112, но предвид
казаното по-горе, същото разкрива изключително ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с други деяния от същия вид. Имайки предвид това
обстоятелство, липсата на каквито и да било вредни последици от деянието, както
и липсата на данни за друго такова извършено противоправно деяние, наказващият
орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата по чл. 28 от ЗАНН,
които изключват отговорността на нарушителя. Наказващият орган е следвало да прецени тези обстоятелства и на
основание чл. 28 от ЗАНН да не налага наказание на нарушителя, а да го
предупреди устно или писмено, както и е направил, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Законът дава възможност за преценка на всеки конкретен случай с
оглед тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, преценка на всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият
орган не го е приложил, какъвто е случаят, това е основание за отмяна на
издаденото НП поради произнасянето му в противоречие със закона. В този смисъл
е и Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на НК на ВКС.
По
изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да се
отмени като незаконосъобразно.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.