Р Е Ш Е Н И Е
Номер 198 12.12.2019 г град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети състав
На десети декември
2019 година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ЯНКА Г.
Прокурор: НИКОЛАЙ КАЗАКОВ
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 267 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІ от Административно-процесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по исковата молба на К.Г.Д.
ЕГН ********** с адрес: ***, чрез а.. Д. Д. *** със съдебен адрес:*** против ОД
на МВР – Велико Търново с адрес: гр. В.Търново, ул. „Бачо Киро“ Булстат
*********, представлявана от Д. М. – директор, за причинени имуществени вреди в размер
на 300 лв., съставляващи а.. хонорар по НАХД № 438/ 2019 г. по описа на РС –
Горна Оряховица, по което е постановено решение, с което е отменен Електронен
фиш (ЕФ) серия К № 2691151 на ОД на МВР – Велико Търново.
Искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
като ищецът претендира да получи сумата в размер на 300 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство по НАХД № 438/2019 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отменен
като незаконосъобразен ЕФ серия К № 2691151 на ОД на МВР – Велико Търново.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява, а се
представлява от а.. Д. ***, който поддържа исковата молба и пледира за разноски
в настоящото производство.
Ответникът
– ОД на МВР гр. Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. От
процесуалния му представител – гл. юрк. Г.
е получен писмен отговор с изразено становище за неоснователност на исковата
претенция.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Търговище намира иска за основателен и доказан.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С
ЕФ на 20.04.2019 г. на ищеца е наложена глоба за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за превишение на разрешената скорост за
движение извън населено място с от 21 до 30 км. ЕФ е бил обжалван от ищеца пред Районен съд – Горна
Оряховица, където е било образувано НАХД № 438/2019г. В производството пред
Районен съд – Горна Оряховица ищецът е бил
представляван от надлежно упълномощен процесуален представител – а.. Д.Д. ***. С
решение № 300/03.09.2019 г., постановено по НАХД № 438/2018
г. Районен съд – Горна Оряховица е отменил
като незаконосъобразен ЕФ серия К № 2691151 на ОД на МВР – Велико Търново, като
решението е влязло в сила на 25.09.2019 г. като необжалвано.
При така приетото за установено от фактическа страна,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Изпълнено е
условието на чл.204 ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл.205 от АПК.
Съгласно
чл.204, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във връзка с
чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на
административния акт по съответния ред. В настоящия случай се претендират
имуществени вреди от отменено НП,
издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново. По отношение на характера
на дейността по административното наказване е прието Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна,
тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява изпълнение
на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установява, че процесното НП е
отменено от компетентния съд с влязло в сила съдебно решение, предявеният иск
се явява допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на
чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна, по
следните съображения:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата
на чл.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение
на административна дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда
на Административно-процесуалния кодекс.
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две
разпоредби съответстват и доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Р.България, според която Държавата отговаря за вреди,
причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
За
да възникне право на обезщетение, в настоящото производство е необходимо да са
налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на администрацията, отменени по съответния ред; 2.
вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна
връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда е разликата между
имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако
нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване
стойността на неговото имущество.
Съобразявайки мотивите на т.1 от Тълкувателно постановление
№ 2/19.05.2015г. на Върховен касационен съд на Република България, Общо
събрание на съдиите от Гражданска колегия на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването на Наказателно
постановление е последица от изпълнение
на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл НП представлява властнически акт,
издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателно-правни
последици, то е правен резултат от санкционираща административна дейност. По делото не се спори, че посоченото НП, с
което е ангажирана административно-наказателната отговорността на ищеца, е
отменено по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение по НАХД № 438/2019 г.
на Районен съд – Горна Оряховица, което е влязло в законна сила. С оглед
изложеното, съдът намира за безспорно доказана първата от кумулативно
изискуемите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт,
издаден от административен орган – НП, отменено с влязло в сила съдебно
решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт,
както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното НП. В
случая, ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар
за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото срещу него
наказателно постановление пред РС – Горна Оряховица.
Установява се по делото, че именно във връзка с оспорване
на издаденото наказателно постановление, ищецът в настоящото производство е упълномощавал
адвокат, както и че е заплащал на същите адвокатски хонорар в размер на 300 лв.,
съобразно сключен договор за правна
защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би заплатил разноски
за такъв, ако не бе издаден незаконосъобразен ЕФ, като намаляването на неговото
имущество, поради което заплащането на адвокатско възнаграждение, е
предизвикано и е резултат именно от издаване на ЕФ. В този смисъл,
постановеният от органа акт е необходимо условие за съществуване на договора за
правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу ЕФ.
Съдът приема, че адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора и е израз на обичайната грижа
на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради което и вредите
се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт –
отмененият ЕФ. Следва да се има предвид също, че в производствата по Закона за
административните нарушения и наказания, субсидиарно намират приложение
правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на направените в
хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй като в закона
няма предвиден ред за присъждане на направените в тези производства разноски,
извършените разходи за адвокатски хонорар, за осъществяване на правна помощ и
съдействие в производство по оспорване на НП, приключило с неговата отмяна,
представляват имуществена вреда, по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е
възстановена и за която ОД на МВР гр. Велико Търново дължи обезщетение на
основание чл.4 от ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 1/15.03.2017г. по ТД №2/2016г.,
ОСС на ВАС, I и II
колегия).
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита,
че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на
основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди
в размер на 300.00 лева, представляващи платен от него разноски за адвокат по
НАХД № 438/2019 г. по описа на РС – Горна Оряховица, поради което предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че се установяват и доказват предпоставки за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е изцяло основателна и доказана, и следва да се уважи, като
ответникът се осъди да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 300.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила
решение по ЕФ серия К № 2691151 на ОД на
МВР – Велико Търново.
На
основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва ответникът да заплати на ищеца и
направените в настоящото дело разноски общо в размер на 310 лв., съставляващи внесена
държавна такса и заплатено а.. възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на К.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на изплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в производството по
НАХД № 438/2019 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново да заплати на К.Г.Д. ЕГН ********** с адрес: *** направените
по настоящото дело разноски в размер на 310.00
лв., съставляващи внесена държавна такса и а..възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Р. България, в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: