Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 18.06.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 159 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 08.09.2019
г. по гр.д. № 79946/18 г., СРС, ГО, 74
с-в е осъдил „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати на А.М.Б.,
ЕГН ********** по предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 35 000
лева, представляваща парично обезщетение за претърпени
неимуществени вреди (душевни болки и страдания), поради настъпилата спрямо сина му И.А.М., ЕГН **********
смърт на 16.05.2018 г. на основание злополука, установена след проверка, резултатите от която са
обективирани в писмен протокол № 5103-14-5 от 12.06.2018г., съставен
от петчленна комисия от служители на ТП - НОИ Плевен, по повод на което е
издадено влязлото в сила на 21.07.2018 г. разпореждане № 22131 от 28.06.2018 г.
на длъжностно лице при ТП на НОИ-София за признаване на злополуката за трудова,
ведно със законната лихва от датата на настъпването на
събитието - 16.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил исковата претенция за разликата над присъдената сума от 35 000 лева до
крайният претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователна и недоказана.
Осъдил е „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.П.Б., ЕГН ********** по предявеният
осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ сумата от 35 000
лева, представляваща
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди (душевни болки и
страдания), поради настъпилата спрямо
сина й И.А.М.,ЕГН ********** смърт на
16.05.2018 г. на основание злополука, установена след проверка, резултатите от която са
обективирани в писмен протокол № 5103-14-5 от 12.06.2018г., съставен
от петчленна комисия от служители на ТП - НОИ Плевен, по повод на което е
издадено влязлото в сила на 21.07.2018 г. разпореждане № 22131 от 28.06.2018 г.
на длъжностно лице при ТП на НОИ - София за признаване на злополуката за
трудова, ведно със законната лихва от датата на настъпването на събитието -
16.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил исковата
претенция за разликата над присъдената сума от 35 000 лева до крайният
претендиран размер от 100 000 лева, като неоснователна и недоказана. Осъдил е „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК *******да заплати по
бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 от ТПК
сумата от 3050 лева, представляваща дължимите в производството разноски за
държавна такса и за депозити за експертизи, съразмерно на уважената част на
исковите претенции. Осъдил е А.М.Б.,
ЕГН ********** да заплати по бюджетната сметка на Софийски районен съд на
основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 250 лева, представляваща дължимите в производството разноски
за депозит за експертиза, съразмерно на отхвърлената част на исковите
претенции. Осъдил е М.П.Б., ЕГН ********** да заплати по
бюджетната сметка на Софийски районен съд на основание чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 250 лева, представляваща дължимите в производството разноски за депозит за
експертиза, съразмерно на отхвърлената част на исковите претенции. Осъдил е „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в полза на
адвокат С.Д.Ж.- член на САК, ЕГН **********
сумата от 3160 лева, представляваща общ размер на дължимото адвокатско
възнаграждение за осъщественото за страните М.П.Б., ЕГН **********
и А.М.Б., ЕГН ********** в производството процесуално
представителство, съразмерно на уважената част на исковите претенции. Осъдил е А.М.Б., ЕГН ********** да заплати „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 357,50 лева, представляваща дължимата в производството сума за
разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част на исковите претенции. Осъдил е М.П.Б., ЕГН ********** да заплати „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 357,50 лева, представляваща дължимата в производството сума за
разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част на исковите претенции.
Решението
е обжалвано с две въззивни жалби:
С насрещна
въззивна жалба от ищците А.М.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат С.Ч. от САК,
представляващ АД “ Ч., П.и И.“, с адрес на кантората: гр.София, ул.“*******в
частта, в която съдът е отхвърлил исковете над присъдените за двамата ищци суми
от 35 000 лв. до сумата от по 50 000 лв., като молят съда да отмени
решението в обжалваната част и да присъди допълнително обезщетение в размер на
още по 15 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва. Сочи се, че
съдът неправилно е приел съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 65
% за пострадалото лице и 35 % за работодателя.
Приетата груба небрежност е предпоставка за компенсации на вините, но не е
критерий за определяне на съотношението на тази компенсация. Действително, загиналият
е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но от приетата СТЕ,
свидетелските показания и Протокол № 5103-14-5 от 12.06.2018 г. се установява,
че не само загиналият е допринесъл за злополуката, но и работодателят, С.С., А.А.и
Н.П.също са допуснали нарушения, довели
до настъпване на инцидента. Дежурният диспечер погрешно се е свързал с дежурния оператор на подстанция „Плевен“ 2, вместо с този на подстанция
„Плевен“ 1 за изключване и заземяване на въздушна електропроводна линия 20 kV
„Сердика“, която има еднакво
диспечерско наименование и в двете горепосочени ел. подстанции. Въпреки че
загиналият е поискал да се изключи захранването на мястото на злополуката,
работното място не е било обезопасено. Загиналият е следвало да извърши работа
по въздушни линии с напрежение над 1000 V без изключване на напрежението. Освен
това, при издаване на устно нареждане за извършване на работа
следва да бъде направен запис в
Дневника за регистриране на работите на оперативно-ремонтния персонал, съгласно
изискванията на чл. 126, т.5 и т. 5 от КТ, чл. 200, ал. 1, т. 3 на Наредба № 7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при ползване на работното оборудване; какъвто няма. При
издаване на разпореждане за изключване и обезопасяване на ел. съоръжение в
разпределителната мрежа следва внимателно и точно да бъде идентифицирано местонахождението на подлежащото на
изключване съоръжение и начина на захранването му - нарушение на чл. 126, т. 5
и т. 6 на КТ, чл. 200, ал. 1, т. 3 на Наредба № 7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на
работното оборудване; при извършването на възстановителни работи при авария
бригадата да се състои най-малко от две лица; да се осигури на работниците и
служителите непрекъсната между дневна почивка най-малко от 12 часа, съгласно
изискванията на чл. 152 от КТ. Видно е, че причините за настъпването на
злополуката представляват поредица от бездействия, за които вина не може да
бъде вменена на сина на ищците, а той е платил най-високата цена за тези чужди
нарушения. Счита се, че при преценката за положената грижа от страна на
загиналия и с оглед конкретните обстоятелства синът на ищците е допринесъл за
настъпване на инцидента 50 %, а не 65% в какъвто смисъл е първоинстанционното
решение, като неправилно е определен процента на съпричиняване.
Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени
процесното решение в частта, в която предявеният иск за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
присъдените по 35 000 лв. до сумата от
по 50 000 лв. и да бъде постановено ново, с което да бъде осъден „Ч.Р.Б.“ АД да
заплати на А.М.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, допълнително
обезщетение в размер на по 15 000 лв., ведно със законната лихва от
16.05.2018г. до окончателното им изплащане, както и сторените в
първоинстанционното производство разноски.
Въззиваемият „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Подадена
е и въззивна жалба от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, „БенчМарк
Бизнес Център“, бул.“*******, чрез пълномощника юрисконсулт Ф.Г.с мотиви,
изложени в жалбата. Решението се обжалва изцяло като неправилно и
необосновано. Сочи се,че съдът
неправилно е определил съпричиняването на събитието от 16.05.2018 г., от което
е настъпила смъртта на И.А.М., независимо от безспорно доказаната по делото
проявена от пострадалия груба небрежност. Същият е допуснал груби нарушения на
трудовата дисциплина и задължителните мерки за безопасна работа с подробни
доводи в тази насока. Прави се извод, че съпричиняването следва да бъде
определено при 75 % за пострадалия и 25 % за работодателя. Освен това, съдът не е приложил нормата на
чл.200, ал.4 КТ и не е намалил дължимото от работодателя обезщетение с
полученото от сина на пострадалия и негов наследник обезщетение от 120 960
лв., изплатено на сина му А.И.М. съгласно сключен договор №
17-578/28.12.2017 г. за задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“
между „Ч.Р.Б.“ АД и З. „У.ж.“ АД.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното като
незаконосъобразно и неправилно. Претендират се разноски.
Въззиваемите
по тази жалба А.М.Б., ЕГН **********
и М.П.Б., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, чрез
пълномощника по делото адвокат С.Ч. от САК, представляващ АД “ Ч., П.и И.“, с
адрес на кантората: гр.София, ул.“*******оспорват същата. Претендират
разноски пред настоящата инстанция.
Третото лице помагач З. „У.Ж.“ Ад , чрез процесуалния си
представител излага становище, че е
изпълнило задължението си и е заплатило на сина на пострадалия застрахователно
обезщетение, поради което не следва да се търси негова отговорност.
СГС намира, че и двете въззивни
жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ от А.М.Б., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН ********** срещу „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК *******за сумата от по 100 000
лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на смъртта на сина им И.М.
при трудова злополука на 16.05.2018 г. в гр.Плевен, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането-16.05.2018г. до окончателното изплащане.
Претендират разноски.
Ответникът в
отговора по чл. 131 от ГПК е оспорил исковете по основание и размер. Заявява,
че пострадалото лице е действало в условията на „груба небрежност" и е
съпричинило увреждането, което е предпоставка за намаляването на неговата
отговорност. Позовава се на чл.200, ал.4 от КТ.
По делото са били събрани
писмени и гласни доказателства, изслушани са СТЕ и Съдебно-психиатрична
експертизи. Настоящата инстанция препраща към фактическата обстановка, подробно
и детайлно описана от първоинстанционния съд.
За да възникне имуществена
отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез
пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща
до неблагоприятни последици - болки и страдания и 3) причинно-следствена връзка
между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да
са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието. Имуществената отговорност на работодателя
за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов
орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл..200, ал.2 КТ. Отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ е отговорност за вреди, причинени от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили на работника временна
нетрудоспособност, инвалидност или смърт. В този смисъл
отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно
поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го
обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при
умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази
форма на вината (чл.200, ал.2 КТ е използван термина "груба небрежност")
отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Спорът между страните, въведен с
въззивните жалби и по отношение на който
въззивният съд следва да се произнесе се съсредоточава върху обстоятелството
относно присъждане на обезщетение в полза на ищците, ако
да, справедливият размер на имуществената
отговорност на работодателя, респ. върху факта дали това заместващо обезщетение трябва да бъде
намалено поради съпричиняване на вредоносния резултат от работника, действащ
при груба небрежност и в какъв процент, както и по прилагането на
чл.200, ал.4 КТ във връзка с извършеното заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 120 960 лв. на сина А.М. на пострадалия, като синът не е страна по
настоящето производство.
Безспорно по делото е установено че пострадалият И.А.М. е син на ищците, че той е
работил по трудово правоотношение с ответника към датата на настъпването на
трудовата злополука на длъжността
„ел. монтьор, изграждане/поддържане/ ремонт на ел. линии и мрежи в „Дирекция:Експлоатация
и поддържане“ с място на работа ОРЗ Плевен, фактът на
настъпването на трудовата злополука, като лицето е починало на 16.05.2018 г., както и че същата е била призната за трудова с разпореждане № 22131 от 28.06.2018 г.
на ТП НОИ.
От приложените по делото писмени доказателства-писмен протокол за оглед на местопроизшествие от
16.05.2018 г. с
приложените към него снимкови материали, изготвен на основание чл.214, ал.2 вр.
ал.212, ал.2 от НПК, писмен протокол № 5103-14-5 от
12.06.2018г. във връзка с извършеното разследване от петчленна
комисия от служители на ТП - НОИ Плевен, по повод на което е издадено влязлото
в сила на 21.07.2018 г. разпореждане № 22131 от 28.06.2018 г.; показанията на свидетеля Крум
Емилов Г.за изложените от него преки и производни възприятия, заключението на
приетата по делото СТЕ, настоящата инстанция също приема за установено, че на 16.05.2018 г. И.А.М. с трима други служители на ответника „Ч.Р.Б.“
АД са имали възложената трудова дейност да работят по отстраняване на паднали
дървета върху въздушна електропроводна линия (BEJI) на 20 kV „В.“, вследствие на бурята от 15.05.2018 г., вечерта. Към 12.30 часа на
16.05.2018 г., след приключване на възстановителните дейности по (BEЛ) на 20 kV „В.“, групата се разделя, като единият от монтьорите започва да изпълнява
поставена задача по прокарване с булдозер до BЕЛ 20 kV „Сердика“, както и по BEЛ 20 кВ „Родопа“. Останалите
двама от групата се отделят от И.А.М. и продължават работа по отстраняване на
аварии по ел.мрежата ниско напрежение мачтов трафопост МТП 479. И.А.М. провежда
разговор с прекия си ръководител С.С.С. на длъжност зам.ръководител,
направление Регион „Плевен“ за възникнал проблем по BEЛ 20 kV „Сердика“, който го инструктира да се свърже с
дежурния диспечер от специализираното диспечерско звено (СДЗ) „Север“. След
проведен разговор с дежурния диспечер на СДЗ „Север - Н.П.П., И.А.М. започнал
обход на въздушният електропровод, като намира прекъсната мостова връзка на
първа фаза на отклонителен стоманорешетъчен стълб № 9 за КТП 442, разположен в
двора на бетонов възел на фирма „А.М.“. От диспечерската схема на района се
установява, че извод „Сердика“ има едно и също диспечерско наименование в
подстанции Плевен 1 и Плевен 2. Тези две ел.подстанции са собственост, като се
поддържат и експлоатират от Енергийния системен оператор ЕАД. И.А.М. е поискал от диспечера Н.П.изключване
и заземяване на BEЛ 20
кВ „Сердика“ в подстанция Плевен 1, за да може да възстанови прекъснатата
мостова връзка.
В 12.58 часа Н.П.погрешно се обажда в подстанция Плевен 2, вместо подстанция Плевен 1, като
разпорежда на дежурния си колега в подстанция Плевен 2 да изключи и заземи извод „Сердика“. Тъй като
извод „Сердика“ работи по аварийна схема и част от него е под напрежение,
дежурният приема нареждането. Възможна логична причина според вещото лице по
СТЕ и свидетеля Г.за погрешното свързване
на диспечера Н.П.с подстанция Плевен 2, вместо подстанция Плевен 1, е че
бутоните на разговорното средство за връзка с тези две подстанции са един до
друг. В 13.02 часа Н.П.обратно съобщава на И.М., че изводът е изключен и
осигурен, и че по него може да се работи при спазване на правилата по техника
на безопасност. След обратно потвърждение на И.М., че ще спазва правилата за
безопасност, И.М. се качил по отклонителния ел.стълб по опряната в него метална
стълба, нарушил е допустимите изолационни разстояния до проводниците на BEJ1
20 кВ „Сердика“ и е попаднал
под напрежение, тъй като то не е било изключено за подстанция Плевен 1, както е
било поискано. В 13.06 часа диспечера Н.П.получава обаждане от подстанция
Плевен 1 за успешно автоматично повторно изключване по извод „Сердика“, заедно
е изключване и на други изводи. След като разбира, че е станала грешка, Н.П.нарежда
в 13.07 часа на дежурния оператор на подстанция Плевен 1 да изключи и заземи
повторно извод 20 кВ „Сердика“.
Това е
фактическата обстановка преди настъпилата смърт. От горепосочените писмени и
гласни доказателства се установява, че пострадалият И.А.М. е извършил редица
нарушения на безопасните условия на труд-бил е сам на местопроизшествието, при
условие, че е следвало да бъдат двама, че и като сам не е извършил предварителна
проверка в строгата последователност на описаните от вещото лице Балев действия
като използва наличната в багажника на служебния автомобил на ответното
дружество с per. № ******* фазоуказателната щанга
за измерване на ел.напрежение и да постави заземители
около и на ел.стълб, с оглед предотвратяване на опасността ел.напрежение да
се появи и от друг възможен източник
- геренатор или фотоволтаик като вид модерна инсталация. Безспорно е налице
грешка на служителя на ответника „Ч.Р.Б.“ АД-Н.П.в качеството му на дежурен
диспечер да изключи правилната подстанция Плевен 1, мислейки, че е изключил
тази. В 13,02 часа дежурният диспечер Н.П.е потвърдил обратно на пострадалия И.А.М.,
че изводът и осигурен по отношение на подстанция Плевен 1 е изключен и че по
него може да се работи при спазване на
правилата по техника на безопасност. Дори
и въпреки неправилно съобщаване от диспечера Н.П.по отношение на И.А.М.,*** 1 е
изключена, което реално това не е така, спрямо последният е било отправено
предупреждение и указание да спази необходимите правила за безопасни условия на
труд. Въпреки това указание, И.А.М.,
притежаващ 23 годишен професионален опит и стаж по специалността си
„ел.обзавеждане на промишлени предприятия“ и около девет годишен стаж на изпълняваната
при ответника длъжност „ел.монтьор, изграждане/поддържане/ремонт
на ел.линии и мрежи“ в „Дирекция: Експлоатация и поддържане“, въпреки признатата му квалификация с писмен протокол
№ НТ-72.13/ 07.08.2017 г. относно издържан тест за втора квалификационна група на
знания и квалификационни умения за работа и съгласно писмен протокол № ПБ-72.13
07.08.2017 г. за издържан друг тест за пета квалификационна група на
знания и квалификационни умения за работа по Правилника за безопасност и здраве
при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), е нарушил при груба небрежност своя трудов договор № ТД
6-400/28.12.2009 г. по отношение на задълженията за използване на безопасни
условия на труд и проведения му периодичен инструктаж за безопасни условия на
труд, за което е бил вписан под номер 6 в инструктажна книга за безопасност и
здраве при работа; както и на задълженията от длъжностната си характеристика от
2010 г., касаещи изискванията да извършва измервания на
параметрите на електроразпределителната мрежа/ електрически товари, напрежения
и др. и да спазва и контролира спазването от членовете на бригадата на
нормативните изисквания по безопасност и здраве при работа и техническа
експлоатация на ел.уредби и съоръжения; установените
в Правилника за
безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) императивни
правила и норми за безопасни условия труд, както и на декларираните от него в писмената
декларация от 02.07.2015 г., преди датата на трудовата злополука от 16.05.2018
г. изисквания да спазва организационните мерки за безопасност, техническите
мерки за безопасност на работа - изключване на
напрежението от всички страни, откъдето това е възможно, обратно подаване на
такова; поставяне на табели и ограждения; проверка за отсъствие на напрежение, поставяне на
заземления в непосредствена близост или на самото работно място.
Както е посочил и районният съд, всички тези бездействия от страна на И.М.
по осигуряване на безопасни
условия на труд в гр.Плевен, Западна индустриална зона, отклонителен
стоманорешетъчен стълб № 9 за КТП 442 от въздушната електропроводна линия 20 kV
„Сердика“, които са останали
непредприети в обективната действителност имат предопределящо значение за
настъпването на трудовата злополука с него по повод на смъртта му на 16.05.2018
г., тъй като ако биха били извършени посочените в последователност действия,
дори и служителят да е бил сам, то същият би предотвратил възможността да
допринесе за настъпването на смъртта си в значителна степен, дори и неправилно
да е бил получил потвърждение от служителя Н.П.(дежурния диспечер), че
подстанция Плевен 1 е изключена, докато реално е била изключена другата
подстанция Плевен 2. Налице е съпричиняване на злополуката от страна на
починалия, призната като трудова от компетентния административен орган,
проявено при форма на вина в нейния граждански смисъл-груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.1 КТ. В този случай законодателят е предвидил правната възможност имуществената
отговорност на работодателя да се намали, но не и да отпадне. Груба небрежност е налице, когато работникът или служителят е
съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната
възможност да бъде причинено увреждането, но е смятал, че е способен да ги
предотврати. В това се изразява неговата груба небрежност, самонадеяното му
поведение, неговата нереална субективна представа за обективната
действителност. Следователно, грубата небрежност е приравнена на съзнавана
непредпазливост по смисъла на наказателно-правната теория и законодателство. В
настоящия казус се установява, че
пострадалият работник е подценил реалната опасност от травматично увреждане, а
същевременно е надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск.
Въззивната инстанция намира, че процента съпричиняване от 65 % за починалия
и 35 % за работодателя правилно е бил определен от съда. Отчетено е, че с
действията и бездействията си И.М. е предизвикал фаталния си край и те имат
значително по-голяма тежест от действията и бездействията на служителя на
ответника „Ч.Р.Б.“ АД, материализирани в
потвърждаването от страна на дежурния диспечер Николай П., че подстанция Плевен
1 е била изключена, докато реално е била изключена другата подстанция Плевен 2.
Освен това, както бе посочено по-горе, ответното дружество не може да се
освободи напълно от отговорност по чл.200, ал.1 от КТ, тъй като същата е
обективна и има гаранционен характер, т.е. отговорността на работодателя може
да бъде само намалена, при установена форма на вина груба небрежност на
починалия работник, каквато е доказана в настоящето производство по отношение
на И.А.М.. Ето защо не могат да бъдат приети извършените във въззивната жалба
на ответника оспорвания изцяло на предявените от ищците искове по чл.200 КТ.
Отделно от това, по делото е установено от показанията на свидетелите Р.Д.С.и
Б.Д.П., както и от приетите две съдебно-психиатрични експертизи, претърпените
неимуществени вреди по повод смъртта на сина на ищците. Същите са изпитали остър емоционален стрес, изразяващ
се в обърканост, напрежение, тревожност, неувереност, изненада от загуба на
детето им, зашеметеност, загуба, сърцебиене, безизходност от внезапно и остро
настъпилата за тях психотравмираща ситуация, отнела живота на сина им И.А.М., с изява на витална застрашеност. За тях е
възникнало посттравматичното стресово разстройство. Към 21.03.2019 г., момента
на прегледа, е установено спрямо тях наличие на повишено ниво на тревожност, загуба на увереност, засилена
психологическа потребност от усещане за подкрепа на близките си и защита от
неблагоприятни сцени. Изживявани са непрекъснати
сцени от миналото, опасения от повторяемост на друга психотравмираща травма,
поради което се градят защитни механизми и се отчита стремеж към адаптиране. Внезапната
загуба на техния син е нарушила нормалното им ежедневие,
като същите повторяемо изживявали и изживяват като „филм“ трагичната му смърт, което емоционално
състояние е породено от виждането на сина им в ковчег.
При определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди съдът има предвид нормата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението-т.2
от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС. От своя
страна размерът му не следва
да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки, страдания и психическо напрежение и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има компенсаторен
характер. При определяне размера на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, след
съобразяване с принципа на справедливост съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки причинените на ищците неимуществени вреди от
трудовата злополука, довела до смъртта на сина им, болката по загубата на
когото остава за цял живот и не може да бъде преодоляна, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, възрастта на починалия/един
сравнително млад човек на 45 години /, гореизброените доказателства, всички
фактори, свързани със справедливата преценка на съда, както и конкретните
икономически условия и дадености към момента на възникване на злополуката,
приема, че общият справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищците вреди
възлиза на сумата от по 100 000 лв. за всеки един от тях поотделно, както
я е определил и първоинстанционният съд, като при отчитане процеса на
съпричиняване се получават посочените от него суми.
Следва да бъде даден отговор на въпроса дали в конкретния
казус намира приложение нормата на чл.200, ал.4 от КТ, както се твърди във
въззивната жалба на ответника. Според нормата на чл.200, ал(4) (Нова - ДВ, бр. 83 от 2005
г.) Дължимото обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите. Според ал.(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят дължи обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Възизвникът/ ответник се позовава на практика на ВКС, включително и
решение от 227 от 25.10.2016 г. по гр.д. № 1405/16 г. , ІV г.о. на ВКС, която е
неотносима към настоящия казус.
По делото е безспорно, че на А.И.М., син на пострадалия и негов наследник е било изплатено обезщетение от
120 960 лв., съгласно сключен договор № 17-578/28.12.2017 г. за
задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“ между „Ч.Р.Б.“ АД и З. „У.ж.“ АД, че синът на пострадалия не
е участник в настоящето производство, по което ищци са възходящите на
пострадалия, т.е. неговите родители. Според
задължителните указания, дадени в раздел III т. 2. на ППВС № 4/25.05.1961 г. кръгът на лицата, които имат право на
обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане е строго
ограничен. По низходяща линия това са само децата.
По възходяща- родителите. Право на
обезщетение е дадено и на съпруга на починалото лице. В конкретния казус, ищците
са родители на пострадалия, т.е. същите са от кръга на лицата, които имат право
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, но не
са наследници на починалия, тъй като единствен законен наследник се явява
неговия син-А.И.М..
Отговор на въпроса може ли съдът да приложи разпоредбата на чл.200, ал.4 КТ спрямо обезщетенията определени на възходящите на починалия при трудова злополука работник или
служител, когато те не са негови наследници като намалява обезщетенията с
получени суми по сключени договори за застраховане на работниците и служителите дава определение № 1077 от 04.11.2013
г. по гр.д. № 3435/2013 г., Г.К., ІІІ ГО на ВКС. В него е посочено, че заплатеното застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Злополука” сключена между работодателя
и застрахователния институт се получава от законните наследници на починалото
при злополуката лице - съпруг и неговите низходящи (деца) и се приспада от
обезщетението определено от съда. Когато се присъждат обезщетения на възходящите на починалия лица - негови родители, съдът определя размера на обезщетение за всеки
един, което не може да бъде намалявано
със застрахователното обезщетение получено от законните наследници на
починалия - съпруг и деца. Само при наличие на установено съпричиняване на вредата от пострадалото лице, обезщетението им се
намалява със съответно определения от съда процент.
При този изход на спора и на двете страни не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.09.2019 г. по гр.д. № 79946/2018г.
на СРС, ГО, 74 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.