Р Е Ш Е Н И Е
№ 89
гр. Плевен, 28 февруари 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – първи състав, в
открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар
Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Дилова
административно дело № 3 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс .
Производството
по делото е образувано по жалба подадена от „Тера“ АД, чрез адв. Е. против
Решение № 178/11.11.2022г. на Директора на ТД на НАП В. Търново, с което на осн. чл. 267
ал.1 т. 6 от ДОПК е оставена без разглеждане
жалбата срещу разпореждане за отказ за спиране на принудително
изпълнение № С 2220015-026-0054923 от 28.10.2022г. издадено от Й.М., старши
публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, връчено на 31.10.2022г. и е
прекратено производството по чл. 267 от ДОПК.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно, че съдържа противоречащи си мотиви, които не
кореспондират с фактите по преписката, нито със заявеното несъгласие от страна
на дружеството с отказа за спиране на принудителното изпълнение. Излага доводи,
че не е отпаднал правния интерес поради това, че горестоящия административен
орган е приел, че публичния изпълнител е
приел, че не са налице факти и обстоятелства, които да налагат извода,
че е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 222 от ДОПК, въз
основа на която да бъде спряно производството по принудително изпълнение.
Публичния изпълнител е изложил мотиви, че към датата на произнасяне няма
налични доказателства водещи до заключението, че предяваните от взискателя
РИОСВ София наказателни постановления не
са влезли в сила, както и че са изпълнени условията за спиране на изпълнението
по чл. 222 от ДОПК. Излага доводи, че в решението е посочено, че НП №
68/28.09.2018г. и НП № 82/27.11.2019г.
издадени от Директора на РИОСВ София не са влезли в сила и не следва да бъдат
отразявани в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и не подлежат на
събиране. Твърди се, че Директорът на ТД
на НАП не е отбелязал, че още на 20.10.2022г. с искане вх.№ 18826 са
представени доказателства, че цитираните наказателни постановления са обжалвани
пред РС Ч. Бряг и са образувани НАХД
207//2022г. и 208/2022гТвърди, че Директорът на ТД на НАП е пропуснал да
отбележи, че с обжалваното разпореждане публичния изпълнител е установил, че
със съдебните протоколи било насрочено съдебно заседание на 11.01.2023г.,
поради което не били представени доказателства, че цитираните наказателни
постановления не били влезли в сила.Твърди се, че при постановяване на
решението публичния изпълнител се е основал на писмо от РИСВ от 24.10.2022г., в
което е посочено че НП са връчени на 24.10.2018г и са влезли в сила. Твърди се,
че по този начин публичния изпълнител неправилно е тълкувал волята на съда
материализирана в двете определения за даване на ход на делата срещу процесните
наказателни постановления. Твърди се, че правилно Директорът на ТД на НАП В€
Търново е приел, че след като НП са обжалвани пред съда, те не следва да
фигурират като публични задължения на
дружеството, но тъй като вече били изключени от данъчната сметка по чл. 87 от ДОПК, то интересът на дружеството бил отпаднал.Твърди, че в обжалваното решение
не е посочено, че за изключване на цитираните НП от данъчно-осигурителната
сметка, дружеството е следвало да бъде информирано, тъй като изменения размер
на публичните задължения след изключване на погасените по давност суми, дава възможност
на дружеството да се възползва от правото си по чл. 222а ал.1 от ДОПК.Твърди,
че публичния изпълнител е следвало на осн.чл. 222 ал1 т. 6 от ДОПК да спре
изпълнението, респ. най-малко за отложи на осн. чл. 222 ал.8 от ДОПК
изпълнителните действия, поради което
разпореждането за спиране на изпълнението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че оставяйки жалбата без разглеждане, Директорът на
ТД на НАП В.Търново е отказал произнасяне по
наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност на действията на
публичния изпълнител, материализирани в обжалвания пред него отказ за спиране
на принудителното изпълнение. В
заключение моли съда да отмени Решение № 178/11.11.2022г. на Директора на ТД на
НАП гр. В. Търново като неправилно и незаконосъобразно и върне преписката на ТД
на НАП гр. В.Търново за произнасяне по незаконосъобразността на Разпореждане №
С 2220015-026-0054923 от 28.10.2022г. издадено от ст. публичен изпълнител при
ТД на НАП В. Търново
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. Ст.Е., който по изложени съображения, моли съда да уважи
подадената жалба и отмени оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Представя писмени
бележки.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП –
В.Търново, чрез юрк.Г. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като
неоснователна. Подробни съображения са изложени в самото решение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и закона, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото искане /
стр.19/ рег.№ С220015-000-0494295/20.10.2022г. е, че жалбоподателят „Тера“ АД е
поискал на осн. чл. 173 от ДОПК публичния изпълнител да предприеме процесуални
действия по отписване на публични вземания, чието задължение за плащане е
настъпило до 31.12.2016г. поради изтекла погасителна давност, както и
заличаване на задълженията по НП № 68/28.09.2018г. и НП № 82/27.11.2022г. на
Директора на РИОСВ София, които не са влезли в сила, като след това бъде
прецизиран размерът на публичните задължения на дружеството и му бъде дадена възможност да сключи споразумение с
НАП за начина на тяхното погасяване и обезпечаване. Направено е искане, на осн. чл. 222 ал.1 т.6 от ДОПК да спре
изпълнителното производство до определяне на остатъка от публичните задължения
с влязъл в сила административен акт,
установяващ размера на подлежащите на събиране публични задължения,
алтернативно на осн. чл. 222 ал.8 от ДОПК да отложи насроченото изпълнително
действие, поради неуточнен размер на публичните задължения-до влизане в сила на
окончателен административен акт, установяващ размера на подлежащите на събиране
публични задължения.
Производството пред административния орган
е образувано по жалба с вх. № 22683/02.11.2022 г. по регистъра на ТД на НАП В. Търново, подадена от „Тера“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Ч. Бряг обл. Плевен, ул. „Индустриален квартал“ против
Разпореждане за отказ за спиране на
принудителното изпълнение изх.№ С 2220015-026-0054923/28.10.2022г. издадено от
Й. М., ст. публичен изпълнител при ТД на НАП В. Търново, офис Плевен, с което е отказано спиране на принудителното
изпълнение на осн. чл. 222 от ДОПК.
За да постанови разпореждането публичния
изпълнител е изложил мотиви, че с Разпореждане №
С220015-137-0009365/27.10.2022г. е налице произнасяне по искането на „Тера“ АД
, което е връчено на жалбоподателя на 27.10.2022г. По отношение на твърденията на жалбоподателя,
че два броя наказателни постановления- имуществени санкции издадени от РИОСВ
София не са влезли в сила и не подлежат на събиране е приел, че са неоснователни
тъй като съгласно писмо на РИОСВ от 24.10.2022г., посочените наказателни
постановления са влезли в сила на 11.12.2019г. и на 24.10.2018г. на осн. чл. 64
б. „б“ от ЗАНН, тъй като в законоустановения срок не са постъпили жалби срещу
тях. Приел е, че на 28.10.2022 е изпратено ново искане до РИОСВ с искане да
бъде потвърдено влизането в сила на наказателните постановления. Приел е, че
представените два бр. протоколи от РС Ч. Бряг, че административнонаказателните
преписки са приети за разглеждане и са насрочени дела за 11.01.2023г., т.е. не
са предоставени доказателства, че НП не са влезли в сила.Приел е, че не са
налице условията на чл. 222 ал.1 т.1, т. 5 и т.6 от ДОПК.По отношение искането
за отлагане на насрочено изпълнително действие на осн. чл. 222 т.8 от ДОПК е
приел, че длъжникът е уведомен за възможността за спиране на изпълнението на
осн. чл. 222 а от ДОПК, от която не се е възползвал. По теми мотиви
административния орган е отказал спиране на производството по принудително
изпълнение по изп.д.№ 15140000165/2014.
Разпореждането е връчено на 29.10.2022г.
Срещу него на 02.11.2022г. е подадена
жалба от длъжника „Тера “ АД до горестоящия административен орган- Директора на
ТД на НАП В. Търново, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на
постановения административен акт. Изложени са доводи, че неправилно публичния
изпълнител е приел, по отношение на
двете наказателни постановления издадени от РИОСВ София, че са влезли в сила,
като след като РС Ч.Бряг е приел, че НП не са включени по реда на ЗАНН, поради
което е приел че жалбите са подадени в законовия срок, следователно сумите по
тези НП следва да бъдат заличени от данъчно-осигурителната сметка водена от НАП
на осн. чл. 87 от ДОПК.Излага доводи, че по тези съображения за да се определи
основата, върху която следва да се изчисли сумата равняваща се ва 20 % от
размера на вземанията е следвало
изпълнението да бъде спряно на осн. чл. 222 т.6 , респ. се отложи на осн. чл.
222 ал.8 от ДОПК. Прави искане да се отмени обжалваното разпореждане като
неправилно и незаконосъобразно.
С Решение № 178/11.11.2022г. Директора на
ТД на НАП В. Търново е отхвърлил жалбата срещу разпореждане №
С220015-137-0009365/27.10.2022г. За да постанови обжалваното решение
административния орган е приел, че жалбата е допустима, подадена е в срока по
чл. 266 ал.1 от ДОПК и от лице с надлежна процесуална легитимация. Изложил е
мотиви, че в ТД на НАП В.Търново, офис Плевен е образувано изпълнително дело
под № 15140000165/2014г. срещу „Тера“ АД за неплатени публични вземания в общ
размер 1 682 928 лв към 07.11.2022г, в т.ч. и задълженията по НП №
68/28.09.2018г. и по НП № 82/27.11.2019г. издадени от РИОСВ в общ размер
721 216 лв.По отношение на вземанията по посочените две НП
административния орган е посочил, че НП № 68/28.09.2018г е въведено от
взискателя в системата за предявяване на изпълнителен титул за събиране от
страна на НАП, НП№ 82/27.11.2019г. е въведено от взискателя в системата на 14.01.2020г. с дата на влизане
в сила та 24.10.2018г., като това действие представлява и предявяване на
изпълнителния титул за събиране от страна на НАП. Посочено, е че на
административния орган е служебно известно, че видно от писмо с изх.№ 10177/01.11.2022г. издадено
от взискателя по изп.д РИОСВ, РС Ч. Бряг е допуснал за разглеждане жалбите
срещу посочените НП. Посочил е, че приходната администрация е получила
автоматизирано подаване на данни от публичния взискател на 08.11.2022г. Изложил
е мотиви, че по данъчно-осигурителната сметка на дружеството е отразено, че НП
68/28.09.2018г. и НП № 82/ 27.11.2019г. не са влезли в сила.Посочено е, че
съгл. чл. 162 ал.2 т.7 от ДОПК публични
са държавните и частни вземания по влезли в сила НП, поради което на
осн. чл. 165 от ДОПК посочените НП не представляват изпълнителни основания за
събиране по реда на ДОПК. Посочено е, че тези обстоятелства са обективирани в
протокол № С220015-026-02057809/09.11.2022Г. издаден от публичен изпълнител, от
който е видно че обжалваните НП не следва да фигурират в издавани удостоверения
по чл. 87 ал.6 от ДОПК и няма да
участват при извършване на разпределение на суми за погасяване на дълга на
дружеството.На това основание административния орган е приел, че правния
интерес от обжалване на разпореждане за отказ за спиране на принудителното
изпълнение по чл. 222 от ДОПК е последващо отпаднал, поради което е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил производството по жалбата.
Видно от представеното по делото
разпореждане № С-220015-137-0009365/27.10.2022г. от 27.10.2022г. е, че относно
посочените в искане С 220015-000-0494282/20.10.2022г. с искане на погасяване на
вземания поради изтекла погасителна давност публичния изпълнител е приел, че по
отношение задълженията по НП 82 и 68 и двете на РИОСВ София давността не е
прекъсната, поради което в тази част възражението за изтекла давност е оставено
без уважение.
По делото е представено/ стр. 23/ писмо от
публичния изпълнител до РИОСВ гр. София изх.№ С 220015-178-0024315/28.10.2022г
с искане да потвърди влезли ли са в сила НП 82/27.11.2019г и НП 68/28.09.2018г.
Представено е и писмо от РИСВ от 01.11.2022г./ след постановяване на оспореното
разпореждане/, от което е видно че посочените наказателни постановления са
обжалвани и производството по тях не е приключило.
По делото е представен протокол от
09.11.2022г. издаден от Й.М. –публичен изпълнител , от който е видно че с оглед
постъпилите писма от РИСВ в програмните продукти на НАП от 08.11.2022г. е
отразено и са поставени маркери „обжалване и спряно изпълнение“.По тази причина
при разпределение на суми по изпълнителното дело същите няма да погасяват
посочените постановления.Посочено, е че по тази причина няма да намерят
отражение в издаваните удостоверения за наличие или липса на задължения на осн.
чл. 87 ал.6 от ДОПК.
Видно от представената по делото
справка за задълженията, към
09.11.2022г. е, че по отношение задълженията по НП 68/28.09.2018г. и
82/27.11.2019г. е отразено, че се обжалват и
изпълнението е спряно.
При така установеното от фактическа страна
съдът формира следните правни изводи.
Решението е обжалвано от лице с правен
интерес и в предвидения за това 7-дневен срок, поради което жалбата е
допустима.
Разгледана по същество, същата е
основателна.
Административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл. 267 от ДОПК,
от материално компетентен орган по смисъла на чл. 266, ал. 1 от ДОПК и е
завършило с издаването на оспорения в настоящото производство акт по смисъла на
чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма,
при спазване на административнопроцесуалните правила.
Спорът по делото е правен и се отнася до
правилното приложение на материалния закон и се концентрира в отговора на
въпроса налице ли е правен интерес у жалбоподателя, който се явява длъжник по
изпълнително дело.Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал.1 от ДОПК, принудителното
изпълнение се спира без да се начисляват лихви за спирането с разпореждане на
публичния изпълнител,при наличие на някоя от изчерпателно изброените от т.1 до
т.5 на ал.1 законови предпоставки,както и според т.6 на ал.1 на чл. 222 от ДОПК-в други случаи,предвидени в закон.Според разпоредбата на чл. 222, ал.6 от ДОПК, възобновяването на изпълнителното производство се извършва отново с
разпореждане на публичния изпълнител,след отпадане на обстоятелствата,при които
е разпоредено спирането.
В общите разпоредби на ДОПК, в глава
седма, чл. 34, ал.1, т.2 е предвидена възможност за спиране на производството
при наличие на образувано административно,наказателно или друго съдебно
производство,което е от значение за изхода му-след представяне на удостоверение
от органа,пред когото е образувано.Според разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ДОПК
обаче преценката за наличие на основание за спиране по ал.1 и ал.2 на чл. 34 на ДОПК се прави от органа, възложил производството, а в случаите на
административно обжалване-от решаващия орган.При това производството се спира
със заповед,която се връчва на заинтересованите лица.Последната,както и отказът
за спирането,според разпоредбата на чл. 34, ал.5 от ДОПК подлежат на обжалване
в 14-дневен срок от връчване на заповедта или от изтичане на срока за
произнасяне по ал.4,чрез органа,чийто акт се обжалва пред административния съд
по седалището на териториалната дирекция, в чийто район се намира органът.
Правната норма на чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК намира приложение и
в производството по принудително изпълнение, доколкото същата се намира се в
дял І "Общи правила", глава VІІ "Спиране, възобновяване и прекратяване
на производството" на ДОПК и като се има предвид, че дял първи урежда
общите правила, отнасящи се до всички уредени в кодекса производства, в това
число и производството по събиране на публичните вземания, следва да се приеме,
че и в производството по принудително събиране принципно е възможно спиране,
ако е образувано административно, наказателно или друго съдебно производство,
което е от значение за изхода му.
В конкретния случай, както изрично е
посочено в жалбата, с която е сезиран ответникът, се оспорват действието на
публичния изпълнител във и по-конкретно
отказ на съдия изпълнителя да спре изпълнителното производство по реда на чл.
222 т.6 от ДОПК.
Оспорените от „Тера“ АД действия на публичния
изпълнител представляват несъмнено действия по принудителното изпълнение,
поради което за тях е приложим предвиденият ред за правна защита по чл. 266 и
сл. от ДОПК. Поради това за жалбоподателя, като длъжник по изпълнителното
производство, съществува правен интерес да обжалва действията на публичния
изпълнител както по административен, така и по съдебен ред и жалбата по реда на
чл. 266, ал. 1, респективно чл. 268 от ДОПК е допустима.
В
случая, горестоящия административен орган е приел, че жалбоподателят няма
правен интерес от обжалване на разпореждането на публичния изпълнител и е
оставил искането без разглеждане, като не се е произнесъл по същество на
жалбата. Както беше посочено по- горе, спиране на изпълнението се постановява с изричен
акт, на публичния изпълнител- в случая с разпореждане, а не с отразяването му в
системата на НАП. В оспореното решение, административния орган е приел, че тъй
като в системата на НАП е отразено, че двете наказателни постановления се
обжалват, с отбелязването правния интерес на жалбоподателя е отпаднал, поради
което жалбата е недопустима.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на директор на ТД на НАП, с които е оставил без разглеждане жалбата
поради липса на правен интерес. В изпратеното до жалбоподателката писмо, същият
е отговорил на направените възражения, но не е налице произнасяне по искането
за спиране на производството по принудително изпълнение на публичните
задължения по образуваното изпълнително
дело. Безспорно за жалбоподателя е налице
правен интерес от действията на публичния изпълнител относно прекратяване,
спиране и др. във връзка с образуваното изпълнително дело, доколкото същия се
явява задължено лице. Продължаващото висящо изпълнително производство и то за вземания, по невлезли в сила наказателни
постановления, които както е посочено в Решението на Териториалния директор на
НАП на осн. чл. 165 от ДОПК не представляват
годно изпълнително основание за събиране по реда на ДОПК, безспорно
обуславя правния интерес от обжалване на
постановеното разпореждане. В случая правният интерес на жалбоподателят е да се
спре производството по изпълнителното дело, до приключване с влязло в сила
решение на производството по образуваните в РС Ч. Бряг НАХД дела, с предмет
обжалване на НП 68 /28.09.2018г. и НП № 82/27.11.2019г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспореният административен акт като неправилен и незаконосъобразен следва да
бъде отменен изцяло, съответно делото като преписка се изпрати на
административния орган за разглеждане на жалбата по същество.
При този изход на спора, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 550 лв. представляваща направени по делото разноски /50
лева – ДТ и 500 лева адвокатско възнаграждение/.
На основание
чл. 268, ал. 2 от ДОПК, решението на административния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 178/11.11.2022 г. на
Директора на ТД на НАП гр. В. Търново, с което е оставена без разглеждане,
поради липса на правен интерес, жалба с вх. № 22683/02.11.2022 г. по регистъра
на ТД на НАП В Търново, подадена от „Тера“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Ч. Бряг ул. „Индустриален квартал“ подадена чрез адв. С.Е.
срещу Разпореждане № С
220015-026-0054923/ 28.10.2022г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП В.
Търново, офис Плевен и е прекратено производството по чл. 267 от ДОПК.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на ТД на
НАП – В. Търново за разглеждане по
същество на подадената от подадена от „Тера“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Ч. Бряг ул. „Индустриален квартал“ подадена чрез адв. С.Е. срещу Разпореждане № С 220015-026-0054923/
28.10.2022г. издадено от Публичен изпълнител при ТД на НАП В.Търново, офис
Плевен.
ОСЪЖДА
ТД на НАП – В. Търново, да заплати на „Тера“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Ч. Бряг ул. „Индустриален квартал“ сумата от 550 лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: