№ 22654
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110119922 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от т, с която срещу Ц. А. Р. са предявени
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 34,55 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от
08.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 34,51 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата в размер на 39,45 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 11,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.03.2024 г. върху главницата за цена на
извършена услуга дялово разпределение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало с
наследодателя на ответника, а впоследствие с ответника, въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като той не заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на ищеца, като дължимите от ответника суми за исковия период не били
заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
1
заявява, че претендираните суми са заплатени.
Третото лице – помагач н не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД ищецът носи доказателствената тежест, тоест процесуалното задължение да
установи пълно и главно следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
по иска за главница: възникване на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; 2) по акцесорния
иск: съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да установи възраженията си за недължимост на
претендираните суми, в т.ч. погасяване на дълга чрез плащане.
В разглеждания случай с оглед изявленията на ответника в отговора на исковата
молба и признанието на ищеца за извършените плащания, обективирано в молба от
16.10.2024 г., безспорно между страните е, че ответникът е клиент на топлинна
енергия, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между
страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот. Не се спори и относно
размера на претендираните за процесния период вземания.
По делото е безспорно, а и от представения фискален бон се установява, че в хода
на процеса – на 27.09.2024 г., ответникът е заплатил на ищцовото дружество за
погасяване на процесните задължения сума в общ размер на 184,42 лева, от които 74
лева – главница, 45,54 лева – мораторна лихва, 4,88 – законна лихва (от датата на
подаване на исковата молба до датата на плащането) и 60 лева – съдебни разноски.
Ето защо предвид извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК се
налага извод, че претендираните от ищеца суми са погасени изцяло, поради което
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването
им в хода на процеса, ответникът дължи направените и претендирани от ищеца
разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е
предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно
предявен срещу нея иск. В случая ищецът претендира такива единствено за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като дължимите разноски за платена държавна
такса и такса за издаване на съдебно удостоверение са заплатени от ответника.
Дължимото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата в
размер на 50 лева, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 Закона за
правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност и ниския
материален интерес.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК **, седалище и адрес на управление **,
срещу Ц. А. Р., с ЕГН ********** и адрес **, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 34,55 лева,
2
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от
08.04.2024 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 34,51 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2021 г. до 27.03.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена
топлинна енергия, сумата в размер на 39,45 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата в
размер на 11,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 15.04.2021 г. до 27.03.2024 г. върху главницата за цена на
извършена услуга дялово разпределение, поради погасяване на вземанията чрез
плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Ц. А. Р., с ЕГН ********** и адрес **, да заплати на т, с ЕИК **, със
седалище и адрес на управление **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
50 лева, представляваща сторени в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца т – н.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3