Р Е Ш Е Н И Е
17.02.2017 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2017 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 17 (седемнадесети) януари Година 2017
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Стоян Момов
Секретар М.В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия С. Момов
гражданско дело номер 224 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК и чл. 149
от СК.
В
исковата си молба ищецът Х.А.Х. твърди, че с ответницата Й.А.С. са родители на
децата А., роден на *** г., Д., роден на *** г. и М., роден на *** година. Страните
съжителствали до
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответницата подава отговор на исковата молба. Същата признава претенцията по чл. 127, ал. 2 от СК, но оспорва претендирания размер на издръжката по нея. Счита, че искът за издръжка за минало време е неоснователен, тъй като предоставила на ищеца сума, възлизаща на 2256,00 евро. Моли за постановяване на решение в този смисъл, като й бъдат присъдени разноските по делото, тъй като с поведението си не е дала повод за образуването му. В съдебно заседание, пълномощникът й прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за присъждане на по-нисък размер на разноските на ищеца, представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно
от приложените по делото удостоверения за раждане от *** г., изд. въз основа на
актове за раждане №№ 1221/24.10.2005 г., 1196/11.09.2009 г., съставени от
длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен и № 1/15.01.2013 г.,
съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в Община Смядово е, че Й.А.С.
и Х.А.Х. са родители на децата А. Х.А., род. на *** г., на Д. Х.А., род. на ***
г. и на М., род. на *** година. Съдът констатира от приложеното гр.д. №
163/2015 г. по описа на ВПРС, че с решение № 41/18.03.2016 г. по делото, влязло
в сила на 05.10.2016 г., родителските права по отношение на децата Д. и М. били
предоставени на ищеца, като било определено местоживеенето им да бъде при него
на адрес гр. Смядово, ул. „Христо Смирненски“ № 13. На Й.С. бил определен режим
на лични отношение с децата всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00
часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през
лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск и същата била осъдена да
плаща издръжка на своите две ненавършили пълнолетие деца в размер на по 105,00
лв. месечно. По делото е представено удостоверение № 126/26.04.2016 г., изд. от
„Рока България“ АД гр. Каспичан, в което се сочи, че през периода мес. октомври
В изискания социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е отразено, че непосредствените грижи по отглеждането на трите деца на страните се полагат от ответника и неговите родители. Семейството обитавало къща, находяща се в гр. Смядово при много добри битови условия, като понастоящем там бил извършван ремонт. Детето А. обитавало самостоятелна стая. През учебната 2015/2016 г. завършил с отличие четвърти клас, като и понастоящем продължавал редовно да посещава учебни занятия.
Разпитаните като свидетели И.М. и В.Х. излагат, че страните съжителствали в разбирателство около десет години, като през последните години пребивавали в Германия. По време на престоя им в чужбина, детето А. не е напускало страната, а било отглеждано от своята баба по бащина линия в гр. Смядово. След раздялата между родителите му, грижите по отглеждането и възпитанието на трите деца, включително и А., били поети изцяло от ищеца, активно подпомаган от своята майка. Ответницата им изпращала подаръци, а вече започнала да плаща и издръжка за другите две деца, но не и за А.. Семейството на Х. било подпомагано финансово и от неговата баба, която полагала наемен труд в Република Гърция.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира от правна страна следното:
Досежно
искането с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК:
Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще едно от трите деца на страните и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им, независимо от предявяването на искания за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето А. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени единствено от ищеца.
Установи се по делото, че
родителите на детето не са сключвали
граждански брак и са разделени отпреди повече от две години. От
При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.
При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество: възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето А. притежава в пълнота родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Съдът приема, че ответницата не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод на първо място е установеното поведение на същата – фактическото разделяне с трите малолетни деца по нейна инициатива. Желанието на родителите – изявена е готовност от страна единствено от бащата да отглежда и възпитава детето А.; полът и възрастта на детето – А. е момче на 11 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима при установената в конкретния случай подкрепа от роднинския кръг на ответника; социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето А. е социалната среда в дома на ищеца и родителите му – при неговите братя, близки и роднини, с чието присъствие е свикнал. При обсъждане на бъдещото социално обкръжение на детето следва да бъде съобразено обстоятелството, че понастоящем и трите деца на страните са отглеждани в едно домакинство, като евентуалното разделяне на децата безспорно би се отразило крайно негативно върху развитието им. Жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на родителите на ищеца са осигурени много добри битови условия, докато за жилището, обитавано от ответницата е налице доказателство, че същото понастоящем не е включено в патримониума й.
След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалния работник, изготвил социалния доклад по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето А. да живее при своя баща – Х.Х., който ще упражнява родителските права по отношение на същото. Независимо, че съдът не е задължен да определя адреса, на който ще живее детето, предвид сравнително ниската му възраст, наличието на създадена социална среда, осигуряваща условия за неговото нормално физическо, интелектуално и социално развитие, съдът намира, че детето следва да живее в жилището на своя баща, по регистрирания от последния постоянен адрес ***.
В доклада по делото, направен в първото по делото заседание е обявено, че от ответницата е налице признание на правото на ищеца да упражнява родителските права по отношение на детето А. и свързания с това въпрос за местоживеенето на същото.
С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, както и съобразявайки вече определения по гр.д. № 163/2015 г. режим на лични отношения с другите две деца, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето А. както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
Досежно
определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2, вр. чл. 143, ал. 2 от СК:
Установи се по делото, че след настъпилата раздяла между страните, детето А. било отглеждано, възпитавано и издържано от баща си, активно подпомаган от своите родители. При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ищецът претендира месечна издръжка в размер на 200,00 лева. Съгласно нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, понастоящем минималният размер на дължимата от родител издръжка на ненавършилото пълнолетие дете възлиза на 115,00 лева. След извършване на тези преценки, съдът определя обща месечна издръжка за детето А. в размер на 210,00 лв., от които майката следва да заплаща по 130,00 лв. месечно, а останалите 80 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата. В тази насока, съдът взе предвид и наличието на алиментни задължения на С. и спрямо другите две деца, поради което определяне на по-висок размер на месечната издръжка, дължима на детето А. би накърнило собствената й такава.
Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Досежно претенцията с правно основание чл. 149 от СК: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, както и установеното по делото, че родителите на детето са във фактическа раздяла от началото на 2015 г., съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Предвид горното, С. следва да бъде осъдена да заплати и издръжка за минало време за времето от 28.04.2015 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 27.04.2016 г., включително. Съдът, като съобрази установените по-горе обстоятелства относно доходите на родителите, определя обща месечна издръжка за този период за детето А. в размер на 190 лв., от които майката следва да заплати по 115 лв. месечно. Искът за издръжка за минало време, в останалата му част до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По събирането на
държавната такса по исковата молба, в частта й относно присъдените издръжки:
С оглед този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от ТДТ по ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с
правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 187,20
лева.
На
основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса и върху размера на присъдената
издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 55,20 лева.
По разпределението на
разноските по делото:
Всяка от насрещните страни прави искане за присъждане на направените по делото разноски, като предоставя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По искането на ответницата с правно
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради
прекомерност на разноските, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение
за адвокат:
Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК,
съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат,
ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото. Според чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая, предмет
на делото са два обективно и субективно съединени иска. Поради това, в
съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2, т. 4 от Наредбата,
минималният размер на възнаграждението на пълномощника на ищеца възлиза на 600,00
лв., като уговореният и платен от ищеца на пълномощника му адвокат – 600,00
лева. Съдът, след преценка на
правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че заплатеното от
ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в
първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните
състезания, вкл. за изготвяне на исковата молба, не е прекомерно съобразно
сложността на делото и не следва да се присъжда в по-нисък размер, още повече,
уговорения общ размер на възнаграждението се равнява на минимално предвиденото
такова в цитираната наредба. Изложените съображения обуславят извода за
неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника. Ето защо, при
решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи
платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани в
пълния им уговорен и заплатен размер от 600,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер 496,13 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по делото в размер на 85,00 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето А. Х.А. с ЕГН ********** да живее при родителя си Х.А.Х. с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. Х.А. с ЕГН ********** на бащата Х.А.Х. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Й.А.С. с ЕГН **********,*** с детето А. всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А. Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 28.04.2016 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Й.А.С. с ЕГН **********, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете А. Х.А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Х.А.Х. с ЕГН **********, издръжка за периода от 28.04.2015 г., до 27.04.2016 г., вкл., в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева) месечно, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от името на малолетния А. Х.А., представляван
от родителя си Х.Х., иск с правно основание чл. 149 от СК в останалата му част
над 115,00 лв. до пълния предявен размер от 200,00 лева месечно, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, в размер на 187,20 лв. (сто осемдесет и седем лева и 20 стотинки).
ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВПРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка по чл. 149 от СК, в размер на 55,20 лв. (петдесет и пет лева и 20 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати на Х.А.Х. направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 496,13 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и 13 стотинки).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Х.А.Х. да заплати на Й.А.С. направените разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 85,00 лв. (осемдесет и пет лева).
Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: