РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Смолян, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
при участието на секретаря Росица Атанасова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело №
20255440100453 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, вр. с чл.187
ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Образувано е по постъпила искова молба от от И. З. З., ЕГН
**********, с постоянен адрес град ***, ул. ***, с предявени осъдителни
искове срещу Регионална дирекция „***“ гр.Смолян при МВР, по които
претендира ответникът да му заплати: 1) 3000,00 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от
01.01.2020г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда —17.03.2025г. до
окончателното изплащане; 2) 300,00 лева, представляваща обезщетение за
забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата
за изчисляване е 01.02.2020г. до деня преди датата на предявяване на иска в
1
съда - 16.03.2025г.
По искане на ищеца в с.з. съдът по реда на ч.214 ГПК допусна
изменение на предявените искове под формата на увеличение на размера им,
съгласно което претенцията по главния иск е в размер на 4332,72лв., а по
аксесорния- в размер на 1187,11лв.
Ищецът твърди, че работи по служебно правоотношение по ЗМВР при
Регионална дирекция „***" град Смолян към Главна дирекция „***" при
МВР, в Граничен полицейски участък *** на длъжност „старши полицай".
Излага, че изпълнява служебните си задължения на смени, всяка от които с
продължителност от 12 часа, съгласно месечни графици при сумирано
отчитане на работното време, като полага и нощен труд във времето от 22,00
часа до 06,00 часа. За времето от 01.01.2020г. до 16.03.2025г. положил общо
2000 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143
възлиза на 2286 часа дневен труд. Разликата след превръщането на часовете
положен нощен труд в часове дневен труд представлява 286 часа положен
труд, който не твърди, че не му е заплатен.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения e и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд. Излага следното:
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица,
съгласно чл. 187 ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в
редакцията й, обн. в ДВ бр. 81/2016г., действаща за част от процесния период,
(сега ал.7 на чд.187) работата извън редовното работно време до 280 часа
годишно се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за служителите,
работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за отработени до
70 часа на отчетен период като извънредния труд според ал.6 в редакцията й
2
обн. в ДВ бр.81/2016г. (сега ал.7) се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че според чд. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. Сочи се, че по време на процесния период са действали Наредба №
8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. и Наредба № 8121з-
922/22.07.2022г„ обн. в ДВ бр.60/29.07.2022г., в сила от 22.07.2022г. и
действаща към момента, издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Преди това са действали
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г„ обн. в ДВ, бр.60/02.08.2016г„ в сила от
02.08.2016г., Наредба № 8121з592/25.05.2015г., обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г. в
сила от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,обн. в
ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г. до 02.06.2015г.). Ищецът счита,
че текстовете на чл. 3, ал. 3 от посочените по-горе наредби от 2016, 2015 и
2014г. са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Същото е
предвидено и в наредбите от 2020 г. и 2022 г.
Твърди, че в разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по
0,143, а полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период. Счита, че в последвалите тази наредба нормативни актове -
последните 4 наредби, такава изрично норма липсва. Намира, че липсата на
такава норма не да следва да се възприема като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
3
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Излага, че в случая при
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, в която в чл.9 ал.2 е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Сочи, че
при наличието на посочената непълнота в правната уредба, касаеща
служителите в МВР по чл.142 ал.1, т.1 от ЗМВР и предвид изричната
разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗВМР, предвиждаща, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд
през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и
за времето на разположение, както и препращането на чл.188 ал.2 от ЗМВР
към КТ, следва субсидиарно да се приложи КТ, и по специално чл.9 ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. че е
приложим коефициентът 1,143.
Ето защо според ищеца основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1,143 след отмяната на Наредба № 8121з-
407 от 11 август 2014 г. е нормата на субсидиарно приложимата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2. По изложените
причини счита, че положеният от него нощен труд подлежи на възмездяване
чрез преизчисляването му с коефициент 1,143 за претендирания период.
Намира, че лишаването му от тези допълнителни възнаграждения за
нощен труд би го поставило в неравностойно положение спрямо останалите
държавни служители и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл.67 ал.7 т.1 от
ЗДСл и чл.261 от КТ. Според ищеца предвиденото в заповед на министъра
заплащане от 0,25лв./1,00лв. на час нощен труд нито има характера на
допълнително трудово възнаграждение, нито съответства по какъвто и да
било начин на конституционното задължение трудовото възнаграждение да е
4
съответно на положения труд.
Излага, че изменението на разпоредбата на чл.187 ал.1 и 4 от ЗМВР,
обнародвано в ДВ бр.60/2020г., в сила от 11.07.2020г., с което е предвидено по
ал.1, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
за всеки 24-часов период, както и че според ал.4, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент 1, а не
с коефициент 1,143, както е по КТ и по ЗДСл, неравенството в третирането на
държавните служители в МВР по чл.142 ал.1 т.1, полагащи нощен труд, е
закрепено законово, като не е съобразено с Директива 2003/88 ЕО, с Хартата
на основните: права на Европейския съюз, с практиката на СЕС, както й с
разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗМВР, предвиждаща, че на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение и с разпоредбата на чл.188
ал.2 от ЗМВР, която предвижда, че държавните служители, които полагат труд
за времето между 22,00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по
Кодекса на труда. Счита, че по този начин посочените служители в МВР,
полагащи нощен труд се поставят в неравностойно положение спрямо
работещите по трудови договори по КТ и държавните служители по ЗДСл.,
полагащи нощен труд. Според ищеца както е посочено в Решението на СЕС по
дело С- 262/2020, обяснението за липсата на механизъм за преобразуване на
нощните часове труд в дневни в специалния закон със съображения от
икономически и правен порядък не могат да се приемат като аргументи и не
могат да представляват цел от общ интерес. Счита, че след като преди
отмяната на Наредба № 8121-407/11.08.2014г. тези служители са били еднакво
третирани с останалите държавни служители, полагащи нощен труд, чиито
правоотношения са уредени в ЗДСл. и с тези, работещи по трудови договори
по КТ, а впоследствие със законодателното изменение на чл.187 от ЗМВР,
обн. в ДВ бр.60/2020г. и наредбите по неговото прилагане, държавните
служители по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР са поставени в неравностойно
положение, без да е обоснована тази разлика в третирането им с обективен и
рсзумен критерий, като се приема, че бюджетните съображения не могат да
бъдат такъв критерий, то разпоредбите на чл.187 ал.1 и ал.4 от ЗМВР, които
въвеждат разлика в третирането на определената категория служители,
каквито са полицаите и пожарникарите в сравнение с другите категории
5
работници и служители, намиращи се в сходно положение, са несъвместими с
правото на Съюза и налага съдът да тълкува тези разпоредби като вземе
предвид не само текста, но и контекста и целта на съответните разпоредби от
правото на съюза, както и цялостното вътрешно право, уреждащо трудовите и
служебните правоотношения, респективно чл.179 ал.1 и чл.188 ал.2 от ЗМВР.
Ищецът счита, че задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за положен труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. Намира, че на
основание чл. 84 ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - първо
число на месеца, следващ отчетния.
От ответника Регионална дирекция “***” - Смолян при МВР е
постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, с който исковете
се оспорват изцяло като неоснователни. Излагат се доводи, че ищецът
неправилно тълкува нормативната уредба относно полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, като не отчита
последните изменения на ЗМВР за процесния период.
Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните
си задължения на 12- часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно
месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В
резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с
отрицателните разлики на отработеното време за процесния период е
формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е
заплащан на основание разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР, като
извънреден труд.
Ответникът излага, че ищецът съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е
държавен служител, а съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР статутът на
държавните служители по ал.1 т. 1 се урежда от ЗМВР, който специален закон
регламентира служебните правоотношения на тези служители. Счита, че в
подкрепа на този извод са и разпоредбите на ал.4 и ал.5 от същия закон, които
регламентират, че правата и задълженията на другите категории служители на
МВР, а именно държавните служители, които не са полицейски органи и
лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР, се регламентират
съответно в Закона за държавния служител и от Кодекса на труда. За разлика
6
от чл.140 ал.1 от Кодекса на труда, в която норма е предвидена максималната
продължителност на нощния труд за лицата, работещи по трудово
правоотношение - 7 часа, ответникът твърди, че в специалния ЗМВР е налице
изрична материално правна разпоредба, регламентираща максималната
продължителност на нощния труд за полицейските служители - часа. Счита, че
е поставен знак за равенство между максималната продължителност на
полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд 8:8. Ответникът
намира, че изцяло в духа на закона и правната регламентация за процесния
период е и обнародваното и влязло в сила изменение и допълнение на ЗМВР
от 07.07.2020г., като в създадената нова алинея 4 на чл.187 изрично е
регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Съответно в чл.22,
ал.3 от Наредба №81213-922/22.07.2022г. за реда за разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл.142, ал.1, т. I и ал.3 от ЗМВР
според него изрично е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187,
ал.4 от ЗМВР.
Разликата в нормативната уредба относно продължителността на
нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по
специалния ЗМВР в сравнение с КТ се дължи на специфичните обществени
отношение, които регламентира специалния закон, респективно на
спецификата на работа и преследваните цели по чл.2 от ЗМВР, съгласно който
- дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и др. Именно спецификите и
високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на тези
служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които
не се ползват нито лицата работещи по трудово правоотношение, нито лицата
по ЗДСл.
Ответникът сочи, че при изработването и приемането на действащия
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
7
служебните правоотношения на държавните служители в МВР и равенството
на гражданите пред закона (чл.6, ал.2 от Конституцията на Р. България) и е
предвидил редица компенсаторни механизми за постигането на равно
отношение пред закона на работниците и служителите по трудови
правоотношения от една страна и държавните служители в МВР от друга
страна и ги изброява.
Излага, че през процесния период е действала Наредба №8121з-
922/22.07.2022г. за реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал.3 ог ЗМВР, където в чл.22, ал.3 изрично е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Според ответника в чл.2, ал.3 от НСОРЗ изрично е предвидено, че
наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл
счита, че тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по
ЗДСл и ЗМВР.
Излага и следното: Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане
на нощния труд в дневен цели да установи дали в рамките на съответния
отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена
различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния
такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който
нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с
отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната
продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден
труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т.е. 8:7=1,143. Разпоредба
идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, с основание не е предвидена в
наредбата по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители
нормална продължителност на дневния и нощния труд съвпада и
коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1(едно).
8
Счита, че в ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за
нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период
на отработен нощен час и ясно е определено, как става установяването на
положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за
същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ според
него също ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и
извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на
размера им. Коефициентът, предвиден в чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщане на
нощния труд в дневен и при трудовите правоотношения няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези
(чл.9, ал.1 и ал.З от НСОРЗ) е относимо към увеличаване размера на
трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време -
към установяване полагането на извънреден труд. Превръщането съгласно
НСОРЗ на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой
отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли надвишаване
на нормата и съответно наличие на извънреден труд, а няма за цел
автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след
конвертиране на часовете нощен труд, без сумиране с действително
отработените часове за отчетния период и установяване дали и с колко се
надвишава нормата.
Ответникът сочи, че в специалната нормативна уредба - ЗМВР и
подзаконовите му актове, не е предвидено превръщането на нощните часове в
дневни, поради което отработеното време за даден отчетен период
представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд,
а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените
дневни часове. Липсата на такава разпоредба според него не съставлява
празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на
материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата
пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР,
каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за
служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият
нормативен акт - наредбите по чл.187 ал.9 от ЗМВР - няма основание да
предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са
обусловени от предвидената в чл.187 ал.1 и ал.3 от ЗМВР еднаква нормална
продължителност на часовете дневен и нощен труд. Счита, че при паралелното
9
действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират
специалните норми, които изключват действието на общите.
Ответникът намира, че доколкото не се касае до норма, следствие от
законова разпоредба, преценката на органа, комуто е делегирана
компетентност по издаване на наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР - министъра
на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на превръщане на
нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Подобна разпоредба
съществува в чл.21, ал.3 от Наредба№ 8121з-922/22.07.2022г. и посочения
коефициент е 1(едно).
В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, от негово име исковете
поддържа пълномощникът му адв.О..
Ответникът, редовно призован, в с.з. се представлява от юрисконсулт
Христова, която оспорва исковете изцяло с подробно развити доводи в
писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна
следното:
По делото е безспорно, че в периода от 01.01.2020г. до 16.03.2025г
ищецът работил по служебно правоотношение по ЗМВР при Регионална
дирекция „***" град Смолян към Главна дирекция „***" при МВР, в Граничен
полицейски участък *** на длъжност „старши полицай", че изпълнявал
служебните си задължения на смени, всяка една с продължителност от 24 часа,
съгласно утвърдени месечни графици и протоколи, както и че е полагал нощен
труд за периода 01.01.2020г. до 16.03.2025г. по утвърдени графици за
отчитане, на които са били съставени протоколи, които са били предоставени
на вещото лице и съобразени при изготвяне на експертизата.
От заключението по назначената ССчЕ, изготвено от вещото лице
Н.Ч., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено,
неоспорено от страните, се установява, че за процесния период З. е положил
общо 2582 ч. нощен труд. Положените часове нощен труд за периода не са
преизчислявани от ответника при заплащането на трудовите възнаграждения с
коефициент 1,143.Съгласно методологията по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата отработените часове нощен труд се
10
превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При
направените изчисления, положените общо 2582 часа нощен труд приравнени
към дневни часове са общо в размер на 2952 часа. Общата сума на
неначислените и неизплатените възнаграждения за положен нощен труд,
изчислена на база часова работна заплата, увеличена с 50 % надбавка за
периода от 01.01.2020 г. до 16.03.2025 г. е в размер на 4332,72 лв. Законната
лихва върху дължимата сума за извънреден труд е подробно описана в таблица
Приложение 1, като общата сума е в размер на 1187,11 лева. Съгласно чл.178
ал.1 т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според чл. 187 ал.1-5 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Нормалната продължителност на
работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е
трудът, който се полага между 22,00 и 6,00 ч. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Определянето на 24-
часова смяна е по изключение. При сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. За
държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се
установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да
изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно
време.
Разпоредбата на чл.140 ал.1 КТ урежда различна нормална
продължителност на нощния труд на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица - до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
По делото не се спори, че ищецът и полагал труд на смени с
продължителност от 24 часа, за времето от 22:00 часа до 06:00 часа, при
сумирано отчитане на работното време, съгласно утвърдени ежемесечни
графици.
Спорния въпрос по делото е за изчислението на положения нощен
11
труд от ищеца на смени по реда на ЗМВР, при липса на изрична нормативна
уредба в ЗМВР, приложим ли е чл.9, ал.2 НСОРЗ за преизчисление на нощния
труд в дневен с коефициент 1,143.
Съгласно ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.2 ал.3 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Раздел V урежда отчитане и документиране
на работното време, времето на разположение, както и на положен труд извън
редовното работно време, между 22,00 и 6,00 ч. и на официални празници.
Съгласно чл. 21 ал.1-3 работното време на държавните служители, работещи
на ненормиран работен ден, се отчита в работни дни - подневно. Часовете
положен труд извън редовното работно време се отчитат ежемесечно в часове
за месеца, в който са положени. Работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период. Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за
служители, работещи на ненормиран работен ден.
Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016
г. не уреждат преизчисляване на нощния труд в дневен, така както е бил
уреден въпросът с Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., (отм. бр. 60 от
2.08.2016 г.), в чл. 31, ал.1-2 от която се сочи, че отработеното време между
22,00 ч. и 6,00 ч. се отчита с протокол (приложение № 5). При сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Поради липса на изрична регламентация в специалния закон, ищецът
основава иска на приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвижда преизчисляване на
положения нощен труд, с коефициент 1,143.
Ищецът е държавен служител и съгласно чл.50а, ал.2 ЗДСл спрямо
12
него се предвижда приложение на Кодекса на труда само относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.
Съгласно чл. 187а ЗМВР полагането на извънреден труд се разрешава
до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно, над ограниченията по
чл.187 ал.8 при бедствия и други извънредни ситуации. По изключение се
разрешава полагане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187, ал. 8
само след изрично писмено съгласие на държавния служител за всеки
конкретен случай и при спазване на чл. 187, ал. 9. Редът за полагане,
компенсиране и отчитане на извънреден труд над ограниченията по чл. 187,
ал. 8 се регламентира с наредбата по чл. 187, ал. 10. Положеният извънреден
труд по реда на ал. 1 и 2 се компенсира с възнаграждение за извънреден труд и
се заплаща по реда на чл. 187, ал. 7. Работата извън редовното работно време
до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Предвид противоречива съдебна практика по въпроса дали е
приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 НСОРЗ при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи е постановено Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк.дело №
1/2020 г. на ОСГК на ВКС, според което: при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните
работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Относимо към казуса е решение на Съда на ЕС от 24.02.2022 г. по
дело № С262/20 по преюдициално запитване от Районен съд - гр. Луковит
относно тълкуването на чл. 12, буква а) от Директива 2003/888/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, както и на членове 20 и 31 от
Хартата на основните права на ЕС, което постановява, че член 8 и член 12,
13
буква а) от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че те не налагат да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че минималната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня и че при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или други
сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях труд. С решението Съда на ЕС постановява още, че членове
20 и 31 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената
в законодателството на държава - членка нормална продължителност на
нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага
за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т. е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.
По преюдициално запитване на Окръжен съд Смолян е образувано
дело С- 435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на
Европейския съюз дава следните отговори: Член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време и членове 20 и 31
от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната
продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група
работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по
охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Член 12, буква
а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните права
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна
национална съдебна практика, ако прилагането води до резултат, несъвместим
с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално до разлика в
третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий.
14
В решението си съдът на ЕС припомня, че принципът на предимство
на правото на Съюза, който закрепва върховенството на правото на Съюза над
правото на държавите членки, задължава всички органи на държавите членки
да осигурят пълното действие на различните норми на правото на Съюза, в
частност без националните разпоредби, в това число и конституционни, да
могат да са пречка за това (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2021 г.,
Euro Вох Promotion и др., С-357/19, С-379/19, С-547/19, С-811/19 и С-840/19,
ЕU С:2021:1034, т. 245 и 251).
Изтъква се, че принципът за съответстващо тълкуване изисква
националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат
предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното
методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната
директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от
нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-
специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да
изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на
националното право, което е несъвместимо с целите на директива.
Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че
е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в
съответствие с правото на Съюза, единствено поради факта че тази
разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл или е
прилагана по такъв начин от компетентните национални органи (решение от
24 юни 2019 г., Рoplawski, С-573/17, ЕU С:2019:530, т. 79).
Сочи се, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най- голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел.
С оглед решението на СЕС и като съобрази практиката на Окръжен
15
съд Смолян (решение №1/02.01.2025 г. по ВГД№293 по описа за 2023 г.,
решение №60/28.02.2025 г. по ВГД№330 по опса за 2023 г.), съдът намира, че в
случая за целия исков период трябва да се използва методиката на чл.9, ал.2
НСОРЗ.
Разпоредбите на чл.187, ал.1, изр.2 и ал.4 ЗМВР, Наредба № 8121з-
1353 от 15.12.2020 г. и Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР не следва да се прилагат. Не намират
приложение и разрешенията на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Те се явяват несъвместими с правото на ЕС, тъй като поставят в
различно и по-неблагоприятно, положение полицаите и пожарникарите -
държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, както спрямо държавни служители по същия чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и
спрямо полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика
в положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
допустима от закона цел.
Ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР,
а именно: „държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението“. Работи на 12-часови и 24-часови
смени, поради което и съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното му време се
изчислява сумирано за тримесечен период.
В числото на държавните служители по същата точка 1 на ал.1 от
чл.142 ЗМВР, има голям брой служители, които обаче не работят на смени и
не полагат нощен труд. За тях при предходната редакцията на чл.187 е
предвидено, че се установява ненормиран работен ден, като са длъжни при
необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на
редовното работно време; работното им време се изчислява в работни дни-
подневно. Според настоящата редакция на същия член, ал.5, за държавните
служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява
подневно отчитане на работното време. Съгласно чл.5, ал.1 от наредбата от
16
22.07.2022 г., за тях се установява работно време от 8,30 до 17,30 ч. с един час
обедна почивка.
В същото положение са и служителите към Главна дирекция „Охрана“
към Министъра на правосъдието, чиято уредба е в чл.391-394 от ЗСВ, в
Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция "Охрана",
издаден от Министъра на правосъдието, както и в ЗМВР - чл. 393, ал.2 от ЗСВ
разпорежда, че, по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана",
се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма - дванадесета от ЗМВР. В
Глава Седма са например Раздел Шести, уреждащ „Възнаграждения,
материално и социално осигуряване на служителите на МВР“ от чл.176 до
чл.186а включително, както и Раздел Седми - “Работно време и отпуски“ от
чл.187 до чл.190 от ЗМВР.
В същото положение се намират и служителите в Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и в териториалните и служби, чиято уредба е в
ЗИНЗС, в Правилника за приложението му и в ЗМВР - в чл.19, ал.2 от ЗИНЗС
е предвидено, че за държавните служители по ал. 1, т. 1/ държавни служители,
които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на
мярката за неотклонение задържане под стража/ се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в този закон не е предвидено
друго.
Придобивките по чл.178, ал.1, т.1-6, чл.179, ал.1 и ал.4, чл.181, ал.1, 2
и 3, чл.182, чл.183, ал.1 и ал.3, чл.184, ал.1, чл.185, ал.1, чл.186, чл.186а,
чл.187, ал.5, 6 и 7, чл.189, чл.190, чл.191, чл.233 и чл.234, чл.238 от ЗМВР и
чл.69 от КСО обаче се ползват от всички държавни служители по точка 1 на
чл.142, ал.1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд,
работейки на смени. Примерно изброените в ТР № 1/15.03.2023 г. придобивки:
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР/,
по-голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/ и др., се
ползват не само от работещите на смени и полагащи нощен труд полицаи и
пожарникари, а и от всички останали държавни служители по т.1 на чл.142,
ал.1 ЗМВР, включително и от онези служители по същата т.1., които не са
работили на смени и не са полагали нощен труд.
Следва да се отбележи, че в ал.5 на чл.187 ЗМВР в редакцията му
преди изменението от 11.07.2020 г. се прави известно разграничение между
17
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, които работят на смени, и
тези по същата точка, работещи на ненормиран работен ден, което обаче е по
отношение компенсирането на извънредния труд - „Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със: 1. допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени.“
Съгласно чл.142, ал.4 от ЗМВР, част от горните придобивки се
ползват и от държавните служители по т.2 на чл.142, ал.1 ЗМВР -
придобивките по чл.181, ал.3, чл.182, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.190, ал.1-
частично, както е уредено в ал.2, чл.191 и чл.233 ЗМВР, както и чл.184 ЗМВР,
а някои - от всички служители на МВР, включително работещите по трудово
правоотношение - напр. придобивките по чл.178, ал.1, т.4, 5 и 6, чл.181, ал.1 и
ал.3, чл.182, чл.184, чл.185, ал.1, чл.186а, чл.191, чл.233, чл.238.
В т.51 от Решението по дело С-262/20 е прието, че „... По- конкретно,
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да
се съобрази естеството на нощния труд.“
Описаните придобивки не могат да бъдат определени като
„компенсаторни механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла,
посочен в т.51 от решението на СЕС по същото дело С-262/20 - те не са
насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни
служители, нито пък се предоставят поради и съобразно продължителността
на труда им през нощта, „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.
Както вече се посочи, след отмяната на наредбата от 2014 г., която
позволява преобразуване на нощните часове в дневни с коефициент 1,143, не
са предвидени придобивки, които не са съществували дотогава и които
18
същевременно да са създадени именно с цел по друг начин да компенсират
полагащите нощен труд на смени полицаи и пожарникари.
От друга страна, лицата, работещи по трудово правоотношение в
частния сектор не разполагат с тези придобивки. Това обаче е по причина, че
не са натоварени да изпълняват дейности, които са от особена важност за
обществото, каквито са описаните чл.2 ЗМВР, а не защото придобивките по
ЗМВР компенсират точно нощния труд.
В обобщение, полицаите и пожарникарите по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР,
работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от
неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата точка
1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл.2 от
ЗМВР - на защитници на правата и свободите на гражданите и обществения
ред и сигурност.
Същевременно, полицаите и пожарникарите като настоящия ищец, не
могат да се възползват от методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се
ползват работещите по КТ в частния сектор, на които не се полагат
придобивките по ЗМВР, но защото не са натоварени с особените функции и
ограничения по ЗМВР.
Всъщност към момента не се открива друг начин да се овъзмезди
адекватно тежестта именно на нощния труд, полаган от ищеца и другите като
него полицаи и пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
освен прилагането на методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ, което обаче законът и
тълкувателното решение забраняват.
Прилагането на чл.9, ал.2 НСОРЗ се явява в изпълнение на
предвиденото в член 12, буква а) от директивата задължение да се
предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен
труд, и работниците на смени, да се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита.
Така, при положение, че е налице празнота в предходната редакция на
ЗМВР/чл.187, ал.1 и 3 и наредбите/; че не следва да се прилагат изречение
второ на ал. 1 и ал. 4 на чл. 187 от ЗМВР, /а също и чл.187, ал.1 и 3 ЗМВР от
предходната редакция - ако се приеме, че няма празнота и уреждат еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта/ и съответно
посочените по-горе чл. 22, ал. 3 и чл. 21, ал. 1 от наредбите от 2020 г. и 2022 г,
19
заради несъвместимостта им с правото на Съюза, националният съд следва да
приложи чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, и преизчисляването на възнаграждението за
положения от ищеца труд през нощта през целия исков период да стане с
прилагане на коефициент 1,143.
Ако се приложи ТР № 1/15.03.2023 г. на ВКС, полицаите и
пожарникарите - държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи
на смени и полагащи нощен труд биха били поставени в по-неблагоприятно
положение, както спрямо държавни служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от
ЗМВР, които не работят на смени и не полагат нощен труд, така и спрямо
полагащи нощен труд работници по КТ, без да се открива тази разлика в
положението да е обусловена от разумен и обективен критерий, т.е., от
допустима от закона цел.
Гореизложеното обосновава основателност на предявените искове.
С оглед изхода на делото на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в
размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор
за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението по чл.78, ал.5
ГПК на жалбоподателя за прекомерност на възнаграждението на ищцовия
адвокат- пълномощник. Делото се отличава с правна сложност, доколкото от
процесуалния представител на ищеца и направен анализ на редица решения
на СЕС. На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Смолян ДТ върху двата иска в
размер на 223,31 лв. и разноските за експертиза - 150лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ ГР.СМОЛЯН ПРИ
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с адрес гр.Смолян, бул.****,
да заплати на И. З. З., ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, ул. ***,
сумата 4332,72 лв. - неизплатено възнаграждение за положения от ищеца
нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 01.01.2020г. до 16.03.2025г., ведно със законната лихва от
20
17.03.2025г. до окончателното й изплащане, и сумата 1187,11лв.- обезщетение
за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, за периода
01.02.2020г. - 16.03.2025г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ ПРИ МВР ГР.СМОЛЯН да
заплати на И. З. З. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ ПРИ МВР ГР.СМОЛЯН да
заплати по сметка на РС Смолян в полза на бюджета на съдебната власт 150лв.
разноски по делото за експертиза и държавна такса по исковете в размер на
223,31 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
21