№ 171
гр. Кърджали, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200429 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 10009/01.04.2022 г., издадено от
Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България” гр.Пловдив, с което на основание
чл.56, ал.1 от ЗРА на Б. Н. Т. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 2 бр. хрилни
мрежи с обща дължина 120 м., с размер на окото 12 см., надуваема гумена лодка „**“ с
дължина 3,20 м., ширина 1,40 м., цвят бял, извънбордов двигател Honda, 4 тактов, 15 коня,
цвят сив, тегло 42 кг., номер-не се чете, както и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА и т.13 от
Приложението към чл.1 вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени
вреди на рибните ресурси, е постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси за 27 кг. риба от вида „руска есетра“ по 20 лв. за 1 кг., в размер общо на 540
лв.
Жалбоподателят Б. Н. Т. твърди, че описаните в акта обстоятелства не отговаряли на
истината. Посочено било, че лодката му е иззета с АУАН 0030207, което не отговаряло на
истината. Същата била иззета на 23.02.2022 г., без да му е връчен документ за това. В АУАН
било посочено нарушение на чл.88 от ЗРА, а наказателното постановление било за
нарушение на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. Служителите на ИАРА при изземване на лодката му не
съставили протокол за това. Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно, както и да му се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
1
защитник, който поддържа жалбата. Депозирал е и молба по делото с искане за отмяна на
атакуваното постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от юрк.А.,
която оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.
Сочи, че АУАН и обжалваното постановление съдържали всички изискуеми от ЗАНН
реквизити. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установило, че
жалбоподателят на процесната дата, час и място в яз.„Кърджали” извършил стопански
риболов, без разрешително, в тъмната част на денонощието и с помощта на 120 м. хрилна
мрежа. Процесуалният представител на наказващия орган претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАРА.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 22.02.2022 г. вечерта свидетелите С.Е., С.А. и Ф.Ш. - служители на ИАРА, отдел
„Рибарство и контрол-Южна България”-Пловдив, решили да извършат проверка за
нерегламентиран риболов на яз.„Кърджали“, в местността на с.Каменарци, общ.Кърджали.
Когато пристигнали в района, проверяващите се позиционирали на различни места на брега
на язовира и предприели наблюдение за евентуални нарушители, като за целта имали и
уреди за нощно виждане. Около 21.00 часа свидетелите С.Е. и Ф.Ш. забелязали
жалбоподателя Б.Т. да влиза с лодка в яз.„Кърджали“, откъм страната на кораб-ресторант
„Е.“. Той направил един курс до отсрещния бряг и се върнал на същото място. След това
натоварил два пълни чувала в лодката и отново потеглил към отсрещния бряг на язовира,
където бил позициониран св.С.А.. Служителите Е. и Ш. се обадили на колегата си по
радиостанциите и му съобщили за нарушителя. С.А., който бил на брега откъм с.Каменарци,
видял жалбоподателя да идва към неговата посока, след което започнал да залага хрилни
мрежи във водите на яз.„Кърджали“. По преценка на св.А. мрежите били около 100 м.
Когато нарушителят приключил залагането им, той се отправил с лодката в посока към
язовирната стена. След около 1-2 часа се върнал обратно към брега, до мястото, от където
тръгнал първоначално. Тогава свидетелите С.Е. и Ф.Ш. го осветили със служебните фенери
и с помощта на мегафон се легитимирали като служители на ИАРА. С.Е. ясно видял, че
нарушителят е Б.Т., тъй като го познавал от предишни срещи по повод на работата си.
Когато контролните органи по мегафона казали на жалбоподателя да излезе на брега за
проверка, той не се подчинил. Обърнал лодката и с пълна газ се отдалечил в язовира, след
което се изгубил в мрака, тъй като валял пороен дъжд. Поради лошите метеорологични
условия, служителите на ИАРА, които в този момент не разполагали със служебна лодка,
решили да продължат с проверката на следващия ден. На 23.02.2022 г. сутринта те
предприели последваща проверка на яз.„Кърджали“, при която установили лодката на
нарушителя в залива на с.Снежинка, откъдето я иззели. Свидетелите С.Е. и С.А. отишли и
до мястото в язовира, където жалбоподателят предната вечер заложил мрежите. Там
2
извадили хрилни мрежи с обща дължина 120 м., с размер на окото 12 см., в които имало
уловени три риби от вида „руска есетра“ с общо тегло 27 кг. Същите били върнати в садкова
база *** ЕООД в с.Каменарци. На същата дата – 23.02.2022 г., докато превозвали иззетата
лодка към служебен гараж, служителите на ИАРА били пресрещнати по пътя от
жалбоподателя Б.Т. и неговия брат св.Б.Т.. Те слезли от колата, с която пътували и
започнали да псуват и обиждат контролните органи, опитвали се да свалят лодката от
колесаря. Поведението на двете лица наложило да бъдат извикани за съдействие и
служители на РУ-Кърджали, но и в тяхно присъствие обидите продължили. Затова на място
не бил съставен акт за установеното нарушение по ЗРА. Жалбоподателят бил призован да се
яви на 04.03.2022 г. в РУ-Кърджали за съставяне на акт. На посочената дата обаче същият не
се явил и свидетелят С.Е. съставил в негово отсъствие АУАН за нарушение по чл.17, ал.1,
т.1 от ЗРА. В акта били вписани като иззети следните риболовни уреди, средства и
приспособления, с които е извършено нарушението: 2 бр. хрилни мрежи с обща дължина
120 м., с размер на окото 12 см., надуваема гумена лодка „**“ с дължина 3,20 м., ширина
1,40 м., цвят бял, извънбордов двигател Honda, 4 тактов, 15 коня, цвят сив, тегло 42 кг.,
номер-не се чете. Актът бил получен от жалбоподателя на 08.03.2022 г. с писмо с обратна
разписка. На 15.03.2022 г. той депозирал писмено възражение срещу съставения акт.
Същото не било уважено и на 01.04.2022 г. било издадено процесното наказателно
постановление, с което на Б. Н. Т., за извършено нарушение по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., на основание чл.90,
ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 2 бр. хрилни мрежи с обща
дължина 120 м., с размер на окото 12 см., надуваема гумена лодка „**“ с дължина 3,20 м.,
ширина 1,40 м., цвят бял, извънбордов двигател Honda, 4 тактов, 15 коня, цвят сив, тегло 42
кг., номер-не се чете, както и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА и т.13 от Приложението към
чл.1 вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните
ресурси, е постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси за
27 кг. риба от вида „руска есетра“ по 20 лв. за 1 кг., в размер общо на 540 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Е.,
С.А., Ф.Ш. и А.Б., които съдът кредитира изцяло като достоверни и незаинтересовани; от
показанията на свидетеля Б.Т., които съдът кредитира отчасти; от писмените доказателства
по делото – Акт за установяване на административно нарушение № В 0030207 от 04.03.2022
г.; известия за доставяне; Възражение срещу Акт от 04.03.2022 г.; Доклад от проверка на
22.02.2022 г.; Доклад от проверка на 23.02.2022 г.; Протокол за връщане на риба от
23.02.2022 г.; Писмо на РУ-Кърджали от 17.05.2022 г.; Докладна записка от 08.03.2022 г.;
Призовка, връчена на 01.03.2022 г.; Заповед № РД 09-131/16.02.2021 г. на МЗХГ и Заповед
№ РД 09-797/10.08.2021 г. на МЗХГ, установяващи материалната компетентност на
актосъставителя и издалия наказателното постановление орган.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите С.Е., С.А. и Ф.Ш., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се
и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти. Всички те са свидетели
3
очевидци на деянието и сочат, че на 22.02.2022 г. около 21.00 часа жалбоподателят е
извършвал риболов във водите на яз.„Кърджали“ с помощта на лодка и хрилни мрежи и без
да има необходимото по закон разрешително. Коментираните гласни доказателства
кореспондират напълно и с писмените доказателства и установяват по несъмнен начин
извършеното нарушение и неговия автор. Свидетелят А.Б. е полицейски служител в РУ-
Кърджали и дава сведения за обстоятелства свързани с призоваването на жалбоподателя за
действията по съставяне на АУАН и неговото неявяване на определената за това дата.
Показанията на свидетеля Б.Т. настоящата инстанция кредитира само в частта им, в която
установява, че на 23.02.2022 г. с жалбоподателя са срещнали служителите на ИАРА,
превозващи иззетата лодка, с която е извършено нарушението. Тогава имало конфликт
между тях и контролните органи, които по думите му нямали право да конфискуват лодката.
В останалата им част, показанията на Б.Т. не се възприемат с доверие, тъй като са вътрешно
противоречиви, не кореспондират и с всички приети по делото гласни и писмени
доказателства. За свидетеля Т. следва де се отбележи, че се явява и заинтересован от изхода
на делото, поради факта, че е брат на жалбоподателя и е нормално да поддържа позиция в
негова полза. Настоящата инстанция не следва да коментира показанията на свидетеля К.М.,
тъй като същият не е възприел относими към предмета на доказване факти и не дава
информация за случилото се на процесната дата и място.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, стопански риболов във водите на
Черно море и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов
и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от: 1.
физически лица, юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят Б.Т. е осъществил
нарушението по чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА, тъй като на 22.02.2022 г. на яз.„Кърджали“, в
местността на с.Каменарци, общ.Кърджали, е извършвал стопански риболов без
разрешително, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по този текст. Легалното определение на „риболов” е дадено в § 1, т.26 от ДР на
ЗРА, съгласно който риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за
улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване. От безпротиворечивите показания на свидетелите Е., А. и Ш. се установява по
несъмнен начин, че жалбоподателят е извършвал риболов като е поставял мрежи във водата
за улов на риба. Безспорно осъщественият от него риболов е стопански, предвид легалното
определение на понятието стопански риболов в § 1, т.28 от ДР на ЗРА -
„Риболов-стопански“ е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на
риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства
с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се
4
извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон
се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който
уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл.24,
ал.3 количества. В случая средството, с което е извършван риболова от жалбоподателя - 120
м. хрилни мрежи с размер на окото 12 см., без съмнение е уред, различен от посочените в
чл.24, ал.1 от ЗРА. Затова правилно и обосновано е преценено, че извършваният от
жалбоподателя улов е „стопански“ по смисъла на ЗРА. Освен това, риболовът е извършен в
яз.„Кърджали“, който воден обект е извън акваторията на разрешените по чл.17 от ЗРА.
Правилно е приложена относимата санкционна разпоредба на чл.56, ал.1 от ЗРА,
предвиждаща, че който извършва стопански риболов без разрешително или във воден обект,
различен от Черно море и река Дунав, в нарушение на чл.17, се наказва с глоба от 1 500 до 3
000 лв. Наложеното наказание е минималното по размер и съдът няма правомощия да го
намали, предвид нормата на чл.27 от ЗАНН. Законосъобразно и на основание чл.90, ал.1 от
ЗРА административнонаказващият орган е постановил отнемане на уредите и средствата, с
които е извършен риболовът – 2 бр. хрилни мрежи с обща дължина 120 м., с размер на окото
12 см., надуваема гумена лодка „**“ с дължина 3,20 м., ширина 1,40 м., цвят бял,
извънбордов двигател Honda, 4 тактов, 15 коня, цвят сив, тегло 42 кг., номер-не се чете.
Съгласно чл.90, ал.2 от ЗРА, при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се
дължи обезщетение съгласно наредбата по § 4. Това е Наредбата за размера на
обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, която в чл.2 предвижда, че при
нарушение на чл.56 от ЗРА виновните лица дължат обезщетение, чиито размери са
определени в Приложение към чл.1 от наредбата. Именно на основание т.13 от това
приложение, правилно е постановено жалбоподателят да заплати обезщетение за причинени
вреди на рибните ресурси - за 27 кг. риба от вида „руска есетра“ по 20 лв. за 1 кг., общо в
размер на 540 лв.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в
акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита
на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.
Административното нарушение се явява безспорно установено от показанията на
свидетелите С.Е., С.А. и Ф.Ш., както и от писмените доказателства. Правилна е дадената
правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по
делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от
5
ЗРА, както и санкционната такава. Не е налице твърдяното разминаване между АУАН и
наказателното постановление, тъй като и в двата акта като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.17, ал.1, т.1 от ЗРА. Предвид изложените съображения, атакуваното
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, в които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 120 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури със седалище град Бургас, именно в полза на същата в качеството
й на юридическо лице по чл.5, ал.2 от ЗРА и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
ИАРА, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 10009/01.04.2022 г., издадено от
Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България” гр.Пловдив, с което на основание
чл.56, ал.1 от ЗРА на Б. Н. Т. от ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.17,
ал.1, т.1 от ЗРА е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв., на
основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 2 бр. хрилни
мрежи с обща дължина 120 м., с размер на окото 12 см., надуваема гумена лодка „**“ с
дължина 3,20 м., ширина 1,40 м., цвят бял, извънбордов двигател Honda, 4 тактов, 15 коня,
цвят сив, тегло 42 кг., номер-не се чете, както и на основание чл.90, ал.2 от ЗРА и т.13 от
Приложението към чл.1 вр. чл.2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени
вреди на рибните ресурси, е постановено да заплати обезщетение за причинени вреди на
рибните ресурси за 27 кг. риба от вида „руска есетра“ по 20 лв. за 1 кг., в размер общо на 540
лв.
ОСЪЖДА Б. Н. Т. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури със седалище град Бургас, сумата от 120 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
6
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7