Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
гр. Троян,
29.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен
съд, четвърти състав, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
при
секретаря М. Станчева и в присъствието на прокурора
……………………… като разгледа докладваното от съдията - Ютерова гр. дело №
877 по описа за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:
И.С.К.
*** е предявил срещу Х.Й.В. *** обективно съединени иска с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД чл. 26, ал. 2, изр.
1, предл. посл. от ЗЗД, 30,
ал. 1 от ЗН, чл. 34 от ЗС.
Ищеца излага, че е наследник на М.Х.М-К.,
починала на 18.08.2018 г., която през
В процеса
ищеца се явява лично и е представляван от адв. К.Д.
от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло така предявените искове. Представени са
писмени и гласни доказателства.
На
ответника Х.В. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В предвидения месечен
срок по реда на чл. 131 от ГПК същия е представил писмен отговор чрез
пълномощника си адв. Г.И. от ЛАК, с който изцяло се
оспорва исковата претенция.
От приложените по делото писмени
доказателства: заверен препис от решение от 17.01.2986 г., постановено по гр.д.
№ 45/1986 г. по описа на РС Троян, заверен препис от Удостоверение за раждане
от *** ***, въз основа на акт за раждане
№ 34/03.02.1986 г., заверен препис от препис-извлечение от акт за смърт,
издаден въз основа на акт за смърт № 219 от 20.08.2018 г. на Община Троян,
заверен препис от Удостоверение за наследници изх. № 02041003/30.08.2018 г.,
издадено от Община Троян, заверен препис от Удостоверение изх. №
2020/31.08.2018 г., издадено от Троянски районен съд, заверен препис от
протокол за извършен опис на наследство от 19.09.2018 г., съставен от Държавен
съдебен изпълнител при ТРС, удостоверение за наследници изх. №
02-04-1024/10.09.2018 г., издадено от Община гр.Троян, заверен препис от
Нотариален акт № 156, т. V, рег. № 4971, д. № 627/2014 г. на Нотариус Борис
Кожухаров, заверен препис от Нотариален акт № 149, т.ІV, рег. № 5263, д. №
581/2013 г. на Нотариус Борис Кожухаров, заверен препис от Нотариален акт №
086, т. ІІ, рег. № 1904, д. № 323/2018 г. на нотариус Борис Кожухаров, заверен
препис на Нотариален акт № 105, т. І, рег. № 979, д. № 90 от
И.С.К.
е единствен наследник по закон на М.Х.М-К., б. ж. на гр. Троян, починала на
18.08.2018 г., видно от представеното удостоверение за наследници на Община
Троян.
С
решение от 17.01.1986 г. на ТРС по гр. дело № 45/86 г., съда е допуснал пълно
осиновяване на ищеца от М. М. –К..
Относно
твърденията на ищеца, че отношенията му с К. през последните години са били
твърде обтегнати, съда е допуснал гласни доказателства. За тези обстоятелства
са разпитани свидетелите И.М., с която И.К. живее на семейни начала от
Свидетелката
М.на Д. излага, че дъщеря й и ищеца са имали брак 12 години и са живели в
апартамента на ул. „Д.”. Отношенията между ищеца и родителите му винаги са били
сложни. К. винаги е бил притискан и са му били поставяни условия. Когато са
предвиждали да имат дете, с цел да се подсигурят с жилище, И.К. е поискал от
родителите си да му прехвърлят собствеността върху апартамента, но това така и
не е станало. Свидетелката също излага, че М.К. много често е казвала, че ще лиши
ищеца от наследство, ако не се държи подобаващо с нея.
Видно от представения нот. акт № 156, т.
V, н. дело № 627/2014 г. на Нотариус Борис Кожухаров, И.К. е продал на М.К.,
собствената си ¼ ид. част от процесния апартамент - САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с
идентификатор на обекта 73198.501.30.3.15 по КККР на гр. Троян, одобрени със
Заповед РД-18-11/20.04.2007 г. на АГКК, адрес на имота: гр. Троян, ул. „Д. № ..,
вх. В, ет. 4, ап. 15, като самостоятелният обект се намира на IV етаж в сграда
№ 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 73198.501.30, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище-Апартамент, състоящ се от една стая, хол,
кухня, баня и тоалетна, три тераси; брой нива на обекта - 1, площ на
самостоятелния обект: 95.74 квадратни метра; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж 73198.501.30.3.16, под обекта: 73198.501.30.3.12, над
обекта: няма; заедно с Избено помещение № 8, находящо се в същата сграда, с
площ 23.38 квадратни метра, при граници: отстрани-улица, коридор, избено
помещение на Н.Т.и избено помещение на П.П., отдолу -
земя, отгоре - апартамент на И.К., както и Таванско помещение № 5, с площ от
18.52 квадратни метра, при граници: отстрани-улица, коридор, апартамент № 15,
таванско помещение на Р.Г., отдолу - апартамент на В.А., отгоре - покрив, както
и прилежащите към апартамента 2.38% идеални части от общите части на сграда
73198.501.30.3 и отстъпеното право на строеж върху Поземлен имот с идентификатор
73198.501.30 за сумата от 7 000 лева.
С
договор за покупко-продажба от 14.03.2018 г., материализирана с нот. акт № 105, т. І, нот. дело №
90 от
На
13.11.2013 г. М. М. –К. и сестра й Г.Й., която е майка на ответника В.,
са му дарили следния собствен недвижим имот - ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 910 квадратни метра, находящ се в с.В., общ. Троян, с адрес:
улица „Ц." № 9, с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
Същия
този имот е продаден на 23.04.2018 г. отново от М.Х.М-К. и Г.Х.Й. на Х.Й.В.,
видно от нот. акт № 86, т. ІІ, нот.
дело № 232/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров.
На 31.08.2018 г. И.К. е приел
наследството по опис - ЧГД № 821/2018 г. на ТРС, като за извършване на описа е
образувано изп. д. № 148/2018 г. по описа на СИС –
ТРС. Описът е извършен на 19.09.2018 г.
Ответника намира
предявените искове за недопустими, тъй като счита приемането на наследство по
опис за незаконосъобразно.
Установи
се в процеса, че М.К. е притежавал лек автомобил „Форд фокус”, ДКН .........,
както и придобити по наследство от С.М.К., починал на 29.01.1977 г. идеални
части от гори и земи от горския фонд от землището на с.В.. В. твърди, че
въпреки че ищеца е знаел за това имущество, не е посочил в описа притежаваните
от него идеални части от него, поради което и приемането на наследството по
опис е недействително.
Х.В. твърди, че е собственик на процесния апартамент и имот, находящ
се в с.В., излага, че изцяло той се е грижел за своята леля през последните
години, когато тя е била вече болна. В тази връзка са разпитани другата група
свидетели В.В., С.Т.и майката на ответника Г.Й..
Свидетелите излагат, че през последните десетина години М.К. е живеела в с.В.,
била е болна, като единствено помощ са й оказвали сестра й и най-вече
племенника й Х., който я карал на медицински прегледи, доставял й е лекарства,
храна, грижел се е за нея. Св.В.знае, че М.К. е взела пари от него на заем, за
да изкупи дела на ищеца от апартамента. После се е притеснявала и е искала да
продаде този апартамент за да върне заема на ответника. И.К. не е ходил при
нея. След смъртта на баща си е отишъл един път, за да бракуват колата му. М.К.
е имала собствен автомобил, който е бил паркиран пред дома й, но през
последните години, когато вече е била болна не го е управлявала.
Във
връзка с формирането и оценката на наследствената маса, съда е изслушал и приел
три технически експертизи. Вещото лице Г.М. е оценил процесния
автомобил „Форд фокус” за сумата 2 089 лева. Оценката на установените три
горски имота с идентификатори 12108.309.48; 12108.317.48 и 12108.333.19 от
землището на с.В. са с пазарни стойности, както следва 1 138 лева;
7 457 лева; 2 404 лева. Техническата експертиза с вещо лице инж. Е.М.
е оценила процесния апартамент в гр. Троян на стойност 51 200 лева и
имота в с.В. на стойност 11 200 лева.
При така изложените факти от правна страна решаващия съд извежда
следното: На първо място следва да бъде обсъдено възражението на ответника, че
приемането на наследство по опис е недействително, което възражение съда намира
за неправилно. В тази връзка ищеца, чрез своя пълномощник адв.
К.Д., е изложил подробен анализ и аргументи, които съда намира за правилни. В
случая ищеца И.К. е единствен наследник на М.К. и се явява легитимирано лице
при приемането на
наследството по опис, пред компетентния съд, в изискуемата от закона форма и е
вписано по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН.
Основното възражение на ответната страна по допустимостта на исковете
е, че трите имота в горска територия и лекият автомобил не са включени в описа
на наследството.
Според чл. 64 от ЗН, наследникът е длъжен да посочи на районния съдия
всички известни нему наследствени имоти, за да се
впишат в описа.
Известността - наличието на знание за определени имоти у наследника към
момента на заявлението за приемане на наследство по опис, е обективен факт.
Единственото задължение на наследника е да заяви пред районния съдия това,
което знае. За наследника не съществува задължение да извършва каквито и да е
проверки в административни органи или
обследване на имущественото състояние
на наследодателя. Без правно значение е дали наследникът е могъл да
научи за съществуването на права и задължения в наследството при направа на
справки в публични регистри (Решение № 75 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д.
№7467/2013 г., II ГО).
В процеса са събрани следните доказателства, относими
към знанието/незнанието за наличието на процесиите автомобил и горски имоти в
наследството: представени заверен препис от Решение от 17.01.1986
г.,постановено по гр. д. № 45/1986 г. по описа на PC -
Троян и заверен препис от Удостоверение зараждане от 03.02.1986 г., издадено от
Община Троян, от които се установява, че И.К. е осиновен от наследодателката
М.К.. За него не е налице биологична родствена връзка с роднините на К.; с
представено удостоверение за наследници от 26.10.2018 г. на Община Троян се
установява, че С.М.К. - дядо и наследодател на М.К., е починал на 29.01.1977
г., ответника е представил с отговора си свидетелство за регистрация на лек
автомобил „Форд Фокус", ДКН ......., Част I и Част II.
С тези документи се установява, че като единствен собственик на процесния автомобил фигурира само М. К. и датата на
първоначална регистрация на автомобила в Република България е 03.05.2000 г. По
делото се установи, че и самия автомобил в момента се намира у ответника.
В процеса Х.В. е представил и Решение № 07/28.08.2001г. на ОСЗ гр.
Троян, с което се установява, че процесиите имоти в горска територия се
възстановяват на наследници на С.М.К.. В подкрепа на тезата на ищеца са събрани
и гласни доказателства, които съда е изложил при описание на фактическата
обстановка по делото.
Със събраните гласни доказателства се установява, че съпрузите М. и С. К.
са имали светъл лек автомобил, който след смъртта на С. К. е бракуван със
съвместните действия на неговите наследници М. и И. К.
Освен това по делото не бяха представени никакви доказателства кога и как М.К. е придобила собствеността върху автомобила. В Свидетелство за регистрация
на лек автомобил Част I и Част II не се вписват последващи сделки след
първоначалната регистрация. Не е приложен договор или фактура, от които да се
види датата на придобиване - преди или след прекратяване на брака на М.К. със С.
К., поради неговата смърт. Не се установява дали автомобилът е придобит
възмездно или безвъзмездно и кога, за да се направи преценка дали същият е в
режим на СИО. Факт е, че към момента на откриване на наследството, процесният лек автомобил е бил собствен на М.К. и поради
това следва да бъде част от наследствената маса. Не се доказаха твърденията на
ответната страна, че същият е бил съсобствен между
ищеца иК. на основание наследяване. За доказване на
знанието не е достатъчно обстоятелството, че автомобилът е стоял пред дома на М.К.
и че тя го е управлявала.
Относно наследственитие имоти наК. в горска
територия
от нейния дядо. Както вече се установи, родствената връзка между ищеца иК. се основава на осиновяване, т. е. липсва биологична
връзка между К. и роднините на М.К.. Не са налице никакви данни по делото, че
ищеца е познавал роднините и, че е поддържал връзка с тях. Наследодателя наК. е починал през
Не е необходимо описът на имотите да бъде обективно изчерпателен, като
условие за неговата законосъобразност. Той трябва да бъде изчерпателен само
съобразно субективното знание на наследника. Предвиденото от закона изгубване
на изгодите от приемане на наследството по опис е санкция за умишлено укриване
на имоти, за които наследникът обективно знае. Такова действие обикновено е
вредоносно за другите лица, които имат интереси в наследството - наследници, заветници, кредитори.
В подкрепа на това становището е Тълкувателно решение № 3 от
19.12.2013г. по т. д. № 3/2013 г. на ОСГК. В т. 4 от същото е отразено, че
приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране
правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване.
В т. 5. ОСГК тълкува възможността за заявяване на възражение срещу описа -
ползващите се от завещателното разпореждане или
дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от
наследството по чл. 30 от ЗН да направят възражение за неспазването на
предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок за приемане на наследството по опис. Те не
участват в охранителното производство и до този момент не могат да заявят това
възражение.
По съдържанието на описа не могат да възразяват, освен ако се твърди,
че наследникът умишлено е укрил имущество, за което знае.
При
тези изводи съда намира, че приемането на наследството по опис от ищеца
е извършено законосъобразно и е изпълнена материалната предпоставка за
завеждане на иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН. Не са налице никакви доказателства за
неизпълнение на задължението по чл. 64 от ЗН.
При установените факти по настоящия казус – ако предметът на дарението
изчерпва масата по чл. 31 от ЗН, възстановяването на запазената част се
извършва в проста дроб (Решение № 25 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4215/2013 г. І ГО, ГК).
Искът по чл. 30 ал. 1 от ЗН може да се съединява с иска за делба и по
този начин да се постигнат две цели - възстановяване на запазената част с
последващо ликвидиране на възникналата съсобственост. Следва да се отбележи, че
всеки от първоначално съединените искове е самостоятелен и съдът дължи
произнасяне по всеки от тях отделно, в това число по тяхната допустимост.
Първоначално при завеждане на исковата молба И.К. претендира, че двете
оспорени дарения представляват цялото наследство - запазена и разполагаема
част, които са равни, съобразно нормата на чл. 29 ал. 1 от ЗН. Това е заявено и
от него при приемането на наследството по опис. По реда на последователността -
атакуване на сделките, искания за прилагане на правилата за действителните
сделки, искане за възстановяване на запазената част, иск за допускане и извършване
на делба, с цел спорът да бъде разрешен докрай.
В хода на производството в делото се приобщиха нови за ищеца и съда
факти и обстоятелства.
Ответникът, срещу когото е направено искане за намаляване на дарение и
възстановяване на запазена част, следва да докаже цялото имущество на
наследодателя, тоест дали наследството се изчерпва с разпоредените имоти, или
към момента на смъртта на наследодателя е имало и други наследствени имоти (
Решение №3ф96 от 11.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 200/2008 г., III ГО). Ищецът
доказва степента на родство, ответникът - съставът на наследствената маса.
На следващ етап, преценката на проблематиката в иска по чл. 30 ал. 1 от ЗН наложи остойностяване на всички процесии имущества.
Нормите на чл. 31 и чл. 36 от ЗН са императивни. При наличието на двете
предпоставки - наследството да не се изчерпва с дарените имоти и дарените имоти
да не могат да се поделят удобно за възстановяване и допълване на запазената
част, приложение намира императивната норма на чл. 36 от ЗН. И при това
положение делба на наследството не може да се допусне, защото съсобствеността
се ликвидира на базата и по реда на специална правна норма - чл. 36 от ЗН; и
възстановяването на запазената част не може да се извърши в проста дроб, а се
преценява дали съответният имот остава в или извън наследството и какви суми се
дължат между страните.
Но отказът от иск за делба е недопустим (Решение № 797 от 29.08.2011г.
на ВКС по гр. д. № 1919/2009 г., I ГО). Предвид на изложеното, предявения иск
за делба следва да бъде изцяло отхвърлен.
Определящо е наличието на искане по чл. 30 ал. 1 от ЗН и
основателността на това искане. И в случая на недопускане на делбата и
прилагане на чл. 36 ЗН, съдът служебно се произнася кой имот остава в
наследството и присъжда съответната сума на наследника или на бенефициера. Не е необходимо, която и от страните да е
поискала парична равностойност на запазената част. По този въпрос съдът се
произнася служебно, защото присъждането на сумата е законна последица от
основателността на искането по чл. 30 ал. 1 от ЗН и приложението на чл. 36 от ЗН (Решение № 34 от 12.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №3542/2013 г., I ГО).
Относно
останалите искове: за прогласяване на нищожността на
покупко-продажбата на имота в с.В., обективирана в
Нотариален акт № 86, т. ІІ, н. д. №232/2018 г. на Нотариус Борис Кожухаров.
Съда намира посочената сделка за нищожна – първо видно от Нотариален акт № 149,
t. IV,
н. д. № 581/2013 г. на Нотариус Борис Кожухаров от 13.11.2013 г., М.К. и нейната сестра Г.Й. са дарили процесния
имот с идентификатор 12108.501.1036 и построените в него сгради на ответника.
Видно от Нотариален акт № 86, т.ІІ, н. д. № 232/2018 г. на Нотариус
Борис Кожухаров от 23.04.2018 г. между същите страни е сключен договор за
покупко-продажба със същия предмет.
От доказателствата се налага извода, че на 13.11.2013 г. ответникът е
станал собственик на имота, по силата на сключения договор за дарение и след
тази датаК. иЙ. не са
собственици на имота с всички законови последици от това.
Сделката е действителна и няма доказателства дарението да е било
отменено по законоустановения ред.
Обаче данъчно задължени лица продължили да бъдатК.
иЙ. и така са се снабдили с данъчна оценка на имота.
Видно от Скица на поземлен имот №15-641083 от 07.09.2018 г., представена с
исковата молба, в КККР имотът все още е записан като собственост на Х. М.Х.-
баща на К. иЙ., а като документ за собственост е
посочен нотариален акт от
Всички описани обстоятелства са дали възможност наК.,Й.
и ответника да сключат последващата сделка.
Не са налице и никакви доказателства за това при втората сделка да е
била налице парична престация. Св.Й., страна по
сделката, дава показания, че сестра й е пожелала сделката да бъде повторена
като покупко-продажба, но не излага факти, че тя или сестра й са получили
насрещна престация в пари.
Безспорно собственикът на недвижим имот не може да придобие правото на
собственост върху същия имот на друго основание, след като вече го е придобил
(Решение № 3 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2009г., I ГО). Законът
забранява извършването на предвидени в закона действия, но със забранена цел - увреда на правата на друго лице. Може да се предположи и то
основателно /предвид влошените отношения на ищеца и М.К./, че целта на
повторната сделка - да се отнеме възможността на К. да придобие по наследство
имота и да иска възстановяване на запазената си част. Освен това повторната
сделка е и привидна. Тя прикрива дарение, което вече е извършено и няма
доказана насрещна парична престация. Макар и участник
в сделката св.Й., тя признава обстоятелства във вреда на ответника - нейния
син, относно повтарянето на сделката и не заявява твърдения за получаване на
парична престация.
- Относно иска по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД спрямо привидната сделка,
материализирана в Нотариален акт № 86, т. ІІ, н. д. № 232/2018 г. на Нотариус
Борис Кожухаров:
Искът е евентуален и произнасянето на съда по него зависи от
основанието за нищожност на сделката, което съдът в случая намира за
основателен и доказан и следва да уважи.
- Относно иска по чл. 26 ал. 2 изр. 1, предл.
посл. от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката
като привидна, предмет на Нотариален акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на
Нотариус Маргарита Гладкова.
Симулативният договор е нищожен, когато
прикрива друга сделка (относителна симулация). Трети лица и наследници не са
ограничени във вида на доказателствените средства за доказване на симулацията,
когато сделката е насочена срещу тях (Решение № 492 от 12.07.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1904/2009 г., I ГО).
Изводът дали е налице симулация се прави от съвкупността на косвените
доказателства в процеса, особено ако доказването се извършва от трето спрямо симулативната сделка лице. Съдебната практика приема, че
косвените доказателства са относими, когато третират
следните обстоятелства: - родствената връзка между страните по сделката;
-отношенията между страните по сделката и между тях и оспорващото лице;
-наличието на други симулативни действия; - намерение
за увреда чрез сделка; -цената на сделката; -наличие
и обективно преминаване на насрещната престация -
цената на договора. Конкретните факти в процеса:
К. е син на наследодателката К. по реда на
осиновяването и между тях няма биологично родство.
Ответникът е племенник на наследодателката К.,
син на нейната сестра св. Г.Й..
С всички събрани гласни доказателства се установява, че ищеца и майка
му трайно и продължително във времето са били във влошени лични отношения,
почти напълно прекъснати след смъртта на С. К. - съпруг на К. и биологичен баща
на ищеца. Доведените от ответника свидетели излагат, чеК.
и ответникът са били в добри отношения, проявявали са внимание и грижа един към
друг. По делото се установяват по безспорен начин други аналогични симулативни действия наК. и
ответника, които целят да увредят ищеца, доказани с официални документи, а именно:
Нотариален акт № 149, t. IV, д. №581/2013г. на Нотариус Борис Кожухаров
от 13.11.2013 г., и Нотариален акт № 86, т. ІІ, д. № 232/2018 г. на Нотариус
Борис Кожухаров от 14.03.2018г.
Налице са доказателства за намерение у М.К. да накърни наследствените
права на сина си /от свидетелските показния коментирани горе/.
Показателни за симулацията и намерението за обезнаследяване са и цените
на двете покупко - продажби от
Цената, заявена в нотариалния акт е видимо несправедлива и несъответна
на придобитото право на собственост.
Не са представени никакви доказателства за обективното наличие на
посочената сума в притежание на ответника и за фактическото преминаване на
сумата в патримониума наК..
Недостатъчно за доказване на липсата на симулация е изявлението на страните по
сделката, записано в нотариалния акт, че цената е платена предварително и в
брой.
Установено е с гласни доказателства, че в периода след сделките до
смъртта си, М.К. е живяла в с.В., здравословното й състояние е било влошено и
ответникът е пазарувал за нея храна и лекарства. След смъртта на К. ответникът
държи имотите, които тя е разпоредила в негова полза. Същият не е съобщил на
наследника за каквито и да е суми в брой, открити в дома на К.. Данни за
налични суми не се установиха и при събиране на доказателствата в процеса.
Такива суми не се установиха и от информацията от банковата сметка на К..
Следователно сделката е безпарична и нищожна като привидна, извършена в
условията на относителна симулация и прикрива действителната сделка - дарение.
Съдебната практика приема, че тежестта на доказване на симулацията е на
ищеца и той не е ограничен във вида на доказателствата. Основната част на
доказването обаче, се формира около плащането на сумата по сделката. По
основателността на този иск съдилищата се произнасят на база на това, има ли
някакви други доказателства за плащането. Освен изявленията наК.
и ответника, записани в нотариалния акт, няма никакви доказателства за това
плащане, дори свидетелите на ответника не изказаха никакви факти в тази посока
(Решение № 1 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 162/2008 г., IV ГО.
Искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
- иска по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, спрямо привидната сделка,
материализирана в Нотариален акт № 105, т. І, д. № 90/2018г. на Нотариус
Маргарита Гладкова:
Искът е основателен, поради основателност на главния иск - сделката е
привидна и за ищеца възниква правото да поиска прилагането на правилата за
прикритата сделка - дарение, включително правото му да иска неговото намаляване
за възстановяване/допълване на запазената му част от наследството.
- Относно иска на основание
чл. 30 ал.
1 от ЗН: Основателността на иска се
определя от наличието на накърнена
запазена част за наследника с това право и дарствени
разпореждания, чрез които е извършено това накърняване.
Запазената част на К. на основание чл. 29 ал. 1 и чл. 5 ал. 2 от ЗН,
изчислена по реда на чл. 31 от ЗН е 30 361.09 лева. Стойността на полученото от
него наследство (свободно имущество) е 3 922.17 лева. Запазената част е
накърнена със 26 438.92 лева.
При приемане на наследството по опис К. е заявил известните нему имоти
от наследствената маса и опис на същите е извършен.
В хода на производството се събраха доказателства, че в наследствената
маса следва да се включат и други недвижими имоти и лек автомобил.
Така формираната наследствена маса беше остойностена.
Събрани са необходимите доказателства - документи за собственост и
експертни заключения за съответните стойности, чрез които в производството са
изпълнени изискванията на чл. 31 от ЗН.
Масата от всички имоти, които са принадлежали
на наследодателя към момента на смъртта му включва:
- лек автомобил „Форд фокус", рег. № ОВ0296 АТ, целият на стойност
2 089.00 лева, и съответно относимата стойност към
наследствената маса - 2 089.00 лева. Тази сума се формира
след доказването на собствеността върху автомобила, датата на придобиване и
наследственото правоприемство. По делото не са налице
доказателства, че автомобилът е придобит от М.К. по време на брака й със С. К..
По делото не са налице каквито и да е
доказателства, че автомобилът е бил в режим на СИО, като придобит с възмездна
сделка по време на брака.
- 1/6 идеална част от недвижими имоти в горска територия, както следва:
- ПИ с идентификатор
12108.309.48, целият на стойност 1138.00 лева,, а относимата
стойност към наследствената маса е 189.67 лева;
- ПИ с идентификатор
12108.317.48, целият на стойност 7457.00 лева, а относимата
стойност към наследствената маса е 1242.83 лева;
- ПИ с идентификатор
12108.333.29, целият на стойност 2404.00 лева,, а относимата
стойност към наследствената маса е 400.67 лева.
От посочените имоти горска територия наследството обхваща 1/6 идеална
част, доколкото те са наследствени имоти на самата М.К. от нейния дядо С.М.К..
Видно от представеното от ответника Удостоверение за наследници изх.№
ГС-05-104/26.10.2018г., наследяването на С.М.К. е по коляно - по 1/3 идеална част
за всяко от трите му деца. Синът на К. - Х. М.Х.е наследил 1/3 идеална част от
тези имоти, преминали също по реда на неследяването
към двете му дъщери М.К. и Г.Й. при равни права. Припадащата се част на М.К. е
съответно 1/6 идеална част и е част от наследствената маса, останала от нея.
С това се изчерпва свободното имущество, представляващо цялата
наследствена маса към момента на смъртта на М.К.. Общата му стойност е 3 922.17 лева.
На основание чл. 5 ал. 2 от ЗН, И.К. е единствен призован към
наследяване наследник от първи ред на М.К. и по тази причина получава цялото
описано по-горе наследство, на обща стойност 3 922.17 лева.
На второ
място от стойността на наследствената маса следва да се извадят увеличенията на
наследството по чл. 12 ал. 2 от ЗН и задълженията на наследството:
Увеличения на наследството по чл. 12 ал. 2 от ЗН не са налице.
Ответникът претендира, че наследодателката К.
е имала към него парично задължение в размер на 4 500 лева, произтичащо от
договор за паричен заем. Това обстоятелство не се доказа в процеса.
Това обстоятелство подлежи на доказване от страната, която се позовава
на него, в условията на пълно и главно доказване. Съдебната практика по този
въпрос е трайна.
Относно искането, в случай на прогласяване на нищожността на сделката,
материализирана в Нотариален акт № 105, т. І, д. № 90/2018 г. на Нотариус
Маргарита Гладкова от 23.04.2018 г., да се признае
настъпването на двустранната реституция и наследството да бъде задължено със
сумата 9 500.00 лева – съда приема сделката покупко-продажба като нищожна,
поради това, че е извършена в условията на относителна симулация и прикрива
дарение. Сделката е безпарична, дарствена, и по тази
причина няма какво да бъде реституирано на ответника, респ. да бъде формирано
задължение на наследството, с което то да бъде намалено.
Налага се извода, че общата стойност на наследството - 3 922.17 лева, не подлежи на намаляване.
На трето място следва да се съпостави стойността на запазената част,
която би се формирала, в случай, че М.К. не беше разпоредила безвъзмездно част
от имуществото си приживе, с така установената стойност, която наследникът по
закон получава, за да се направи извод дали разпорежданията са накърнили тази
част, с други думи, следва към наследствената маса да се добавят даренията:
- без разпоредителните сделки, оспорени в настоящото производство,
наследствената маса би била формирана по следния начин:
-лек автомобил „Форд фокус", рег.№
........., целият на стойност 2 089 лева, и относимата
стойност към наследствената маса е 2 089.00 лева
-1/6 идеална част от недвижими имоти в горска територия, както следва:
-ПИ
с идентификатор 12108.309.48, целият на стойност 1 138.00 лева, а относимата стойност към наследствената маса е 189.67 лева;
- ПИ с
идентификатор 12108.317.48, целият на стойност 7 457.00 лева, а относимата стойност към наследствената маса е 1242.83
лева;
-ПИ с идентификатор 12108.333.29,
целият на стойност 2 404.00 лева, а относимата
стойност към наследствената маса е 400.67 лева.
-Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
73198.501.30.3.15, целият на стойност 51 200.00 лева, а относимата
стойност към наследствената маса е 51 200.00
лева;
-1/2 идеална част от Поземлен имот, с идентификатор 12108.501.1036,
целият на стойност 11 200.00 лева, а относимата
стойност към наследствената маса е 5600.00 лева.
Без извършване на безвъзмездните разпоредителни сделки, наследствената
маса щеше да бъде на обща стойност 60 722.17
лева, а стойността на запазената и
разполагаемата част е равна - по 30 361.09 лева.
Съпоставката се изразява в разликата между запазената част, формирана в
хипотезата, когато няма безвъзмездни разпоредителни сделки и действително
получената стойност от наследника по закон от свободното имущество:
30 361.09 лева (запазена част без
разпорежданията) - 3 922.17 лева (обща стойност на полученото от доверителя ми
свободно имущество) = 26 438.92 лева
Формираната по реда на чл. 31, във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл.5 , ал. 2 ЗН
положителна разлика от 26 438.92 лева показва, че запазената част на ищеца е
накърнена и в какъв размер.
В случай, че искът по чл. 30 ал. 1 от ЗН бъде уважен, съдът следва
служебно да приложи чл. 36 от ЗН и да присъди визираните от него суми (така и
Решение № 34 от 12.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 3542/2013 г., I ГО, ГК, Решение
№ 1177 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5033/2007 г., II г. о., ГК)
Решението по спор с правно основание чл. 30 от ЗН с прилагане на чл. 36, ал. 1 от ЗН е с конститутивно
действие, защото по силата на такова решение настъпва промяна в
правоотношенията между наследниците, а присъждането на дължимото възмездяване е
последица от това конститутивно действие на
решението, която настъпва по силата на закона (така и Решение № 1143 от 15.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 239/2008 г., III г. о., ГК).
Посочената норма визира сумите като определяеми на база конкретни
стойности, установени по делото.
Налице е искане по чл. 34 ЗН, което следва да бъде уважено.
Стойностите на запазената и разполагаемата част от наследството са
равни - по 30 361.09 лева.
Размерът на накърняването на запазената част е 26 438.92 лева.
Стойността на дарението, извършено от М.К. на имота в с.В., се отнася за 1/2 идеална
част и е 5600.00 лева.
Стойността на дарението, извършено от М.К. на имота в гр. Троян, се
отнася за целия имот - апартамент и е 51 200 лева. Нормата на чл. 36 ЗН гласи:
„Когато предмет на завета или
дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни
запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността
на завещания или подарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с
повече от 1/4 разполагаемата част, имотът остава изгряло в наследството, а заветникът или надареният получават стойността на
разполагаемата част. Ако не е надвишена 1/4, заветникът
ши надареният може да задържи целия имот и да възмезди наследника с пари според
цената по време на намаляването
(2) Когато заветникът ши надареният е
наследник със запазена част, той може да задържи целия имот само ако стойността
му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно.
(3) Заветникът ши надареният са длъжни да
върнат плодовете от имотите, които надминават разполагаемата част, от деня на
смъртта на наследодателя, ако искът за това е предявен в едногодишен срок от
същата дата, а в противен случай - от датата на исковата молба.
Обстоятелства по ал. 2 и ал. 3 в настоящия случай не са налице.
Съобразно направения от ответника избор, приложението на правилата следва
да започне от процесния имот в с.В..
Частта, с която следва да се намали последното по време разпореждане се
равнява на частта, която е изчислена спрямо размера на всички притежавани от
наследодателя имущества, включени в наследствената маса (30 361.09 лева), а не
само като пропорционален размер спрямо конкретното разпореждане (така и Решение
№ 205 от 20.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 545/2001 г., I ГО)
Стойността на дарението за ½ идеална част от този имот е
5600 лева и не надвишава разполагаемата част в размер на 30 361.09 лева.
Ответникът не е заявил дали желае да задържи целия имот, но тъй като същият е
собственик на другата ½ идеална част от този имот, за ликвидиране на
съсобствеността без допускане на делба, би следвало да задържи имота и да
възмезди доверителя ми със сумата 5600 лева.
Намаляването на дарението е недостатъчно за допълване на запазената
част.
Дарението на апартамента е на стойност 51 200 лева.
Една четвърт от разполагаемата част е 7 590.27 лева. Заедно с
разполагаемата част сумата е 37 951.36 лева.
Стойността на дареният апартамент надвишава сумата на разполагаемата
част с повече от една четвърт, поради което имотът следва да остане изцяло в
наследството, а ответникът да получи размера на разполагаемата част.
Според правилата на чл. 36 от ЗН възникват две взаимни
парични задължения между страните. Ответникът дължи на ищеца 5600 лева, а ищеца
дължи на ответника 30 361.09 лева.
Няма
пречка в случая да бъде приложена компенсация, като
за И.К. остане задължението да заплати на Х.В. сумата 24 761.09 лева.
При този
изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 2 688.64 лева, сторени съдебно-деловодни
разноски /списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.К.,
ЕГН **********,*** против Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно
основание чл. 34 от ЗС – делба на съсобствени имоти.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД прогласява нищожността на
покупко-продажбата на 1/2 идеална част от Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ
се в с.В., общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес: улица „Ц."
№ 9, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до
НА ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД прогласява
нищожността на привидната сделка - покупко-продажбата на 1/2 идеална част от
Поземлен имот с площ 910 квадратни метра, находящ се
в с.В., общ. Троян, обл. Ловеч, с адрес: улица „Ц."
№ 9, с трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до
НА ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. посл. от ЗЗД прогласява
нищожността на привидната сделка - покупко-продажба на Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор на обекта по КККР на гр. Троян, одобрени със Заповед
РД-18-11/20.04.2007 г., адрес на имота: гр. Троян, общ. Троян, обл. Ловешка, ул."Д. № .., вх. В, ет. 4, ап. 15, като
самостоятелният обект се намира на IV етаж в сграда № 3, разположена в поземлен
имот с идентификатор 73198.501.30, с предназначение на самостоятелния обект:
Жилище-Апартамент, състоящ се от една стая, хол, кухня, баня и тоалетна, три
тераси; брой нива на обекта - 1, площ на самостоятелния обект: 95.74 квадратни
метра; съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 73198.501.30.3.12 над обекта: няма; заедно с Избено
помещение № 8, находящо се в същата сграда, с площ 23.38 квадратни метра, при
граници: отстрани-улица, коридор, избено помещение на Н.Т.и избено помещение на
П.П., отдолу-земя, отгоре - апартамент на И.К., както
и Таванско помещение №5, с площ от 18.52 квадратни метра, при граници:
отстрани-улица, коридор, апартамент №15, таванско помещение на Р.Г., отдолу
-апартамент на В.А., отгоре - покрив, както и прилежащите към апартамента 2.38%
идеални части от общите части на сграда 73198.501.30.3 и отстъпеното право на
строеж върху Поземлен имот с идентификатор 73198.501.30, извършена с Нотариален
акт № 105, т. І, н. д. № 90/2018 г. на Нотариус Маргарита Гладкова,
между наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********,
бивш жител ***, починала на 18.08.2018г. и ответника Х.Й.В., ЕГН **********, с
горните данни, като на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, спрямо привидната
сделка, материализирана в Нотариален акт № 105, т. І, д. № 90/2018 г. на
Нотариус Маргарита Гладкова се прилагат правилата,
предвидени от закона за прикритата сделка, а именно - дарение.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 30, ал. 1 от Закона за
наследството, дарствените разпореждания, извършени от
наследодателката М. Х. М.-К., ЕГН **********, бивш
жител ***, починала на 18.08.2018 г. намалява до размера на запазената част на
ищеца И.С.К., ЕГН **********, адрес: *** и на основание чл. 36 от Закона за
наследството, като постановява ответникът Х.Й.В., ЕГН **********, с горните
данни да задържи целия дарен имот, както следва: Поземлен имот с площ 910
квадратни метра, находящ се в с.В., с адрес: улица „Ц."
№ 9, с трайно предназначение на територията -урбанизирана и начин на трайно
ползване - ниско застрояване (до
ОСЪЖДА Х.Й.В., ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на И.С.К., ЕГН **********,*** сумата 2 688.64 –
две хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и 64 стотинки, сторени
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: