РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Русе,10.11.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V
- ти състав, в публично заседание на 12 октомври през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА докладваното от съдия ВЪРБАНОВА административно дело
№ 15 описа за 2023 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба (наименована „жалба-декларация“) от Г.Д.К. *** против Решение №
2153-17-276 от 16.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 17225288262 от 30.09.2022
г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото
разпореждане е
преизчислена от 01.10.2022 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя на основание § 7з от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР)
на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Както
в депозираната жалба, така и във всички проведени по делото открити съдебно
заседания, жалбоподателят твърди, че релевантните осигурителни периоди, които
според К. са достатъчно за отпускане на пенсия по реда на чл. 68, ал. 1 от КСО
и то с начална дата още от 30.06.2018 г., са били неправилно определени, като
не са взети предвид тези от Р П.. В жалбата е налице многократно позоваване на
„Спогодбата между Р България и Р П. за социално осигуряване от 2005 г.“, която
оспорващият счита, че е приложима по отношение на него, предвид наличието на
осигурителни периоди, придобити в Р П.. Твърди, че неправилно му е определен
размерът на пенсията, тъй като всички извършени действия и направени изводи от
пенсионния орган и от горестоящия ръководител на ТП на НОИ – Русе са изцяло
погрешни и не кореспондират с представените от него документи по пенсионната
преписка. В проведеното открито съдебно заседание по делото на 13.07.2023 г. К.
навежда твърдения за незаконосъобразност на оспореното в настоящото
производство решение, поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон,
като в тази връзка отново посочва, че административният орган неправилно е
определил базата, върху която преизчислява пенсията му, както като начална
дата, така и като размер. Уточнява, че оспорва, както размера на пенсията му,
определена в действителен размер, така и извършеното преизчисляване и размера
на вече преизчислената му пенсия.
Претендира
съдът да отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото
с него Разпореждане № 17225288262 от 30.09.2022г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Русе и да върне преписката за ново разглеждане от
ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе.
Ответникът
в производството – Директорът на ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си
представител - главен юрисконсулт Ц.Р., поддържа становище за неоснователност
на жалбата. Иска от съда жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Русе, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства,
намира за установено следното:
По фактите
Със
Заявление вх. № 2113-17-1330 от 16.08.2021 г. жалбоподателят Г.Д.К. е поискал
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е
приложил множество документи, описани в извадка от деловодната система на ТП на
НОИ – Русе; декларирал е, че има 13 месеца трудов стаж в П., във връзка с който
са част от представените документи.
Въз
основа на представените от жалбоподателя документи, на 19.08.2021г. е бил изготвен
опис на осигурителния му стаж, в който бил отразен общ стаж от 19 години, 3
месеца и 7 дни, формиран от следните периоди:
- 03.10.1972 г. – 25.09.1974 г. (1
година, 11 месеца и 23 дни) – наборна служба, удостоверена с военна книжка;
- 22.10.1980 г. – 06.02.1986 г. (5
години, 3 месеца и 14 дни) – на длъжност „Физик“ в ЗТМ – Русе, съгласно Трудова
книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.1992 г. - 31.12.1993 г. (1
година и 4 месеца) – като самоосигуряващо се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“, зачетен
по Осигурителна книжка № 1987/1991 г.;
- 01.01.1994 г. – 31.12.2001 г. (8
години) – като самоосигуряващо се лице ЕТ „Идиоген – Г.К.“, зачетен по Осигурителна
книжка № 4761/04.04.1995 г.;
- 01.08.2003 г. – 01.08.2005 г. (2
години) – на длъжност „Помощник –готвач“ в ЕТ „К. И. – Мони“, зачетен по Трудова
книжка № 46/31.10.1995 г.;
- 01.08.2005 г. – 31.03.2006 г. (8
месеца) – като безработно лице, по данни от Регистъра на осигурените лица
(РОЛ).
Под
таблицата на зачетения стаж в описа е посочено, че към датата на заявлението –
16.08.2021 г. жалбоподателят има навършена възраст 66 години, 11 месеца и 16
дни.
Направена
е предварителна преценка за придобити права и е отразено, че изискуемата
възраст по чл. 68 от КСО от 64 години и 1 месец К. е навършил на 30.09.2018 г.
Преценено е още, че той придобива право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО към
датата 30.04.2021 г. Действителният стаж на жалбоподателя е определен на 16
години, 7 месеца и 14 дни.
За
потвърждаване на осигурителния стаж на К. в П. е изпратено запитване до
полската компетентна институция, като в получения на 20.08.2021г. отговор се
посочва, че липсват осигурителни периоди
в Р П..
При
тези данни с Разпореждане № 2 от
01.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе
на К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 16.08.2021 г. пожизнено по чл. 68,
ал. 3 от КСО, по заявление, подадено на 16.08.2021 г. и навършена възраст 66
години и 11 месеца и осигурителен стаж 19
години, 3 месеца и 7 дни. Пенсията е отпусната в минимален размер, съгласно
чл. 70, ал. 13 от КСО – 255,00 лв. Изрично в разпореждането се посочва, че
пенсията се отпуска и изплаща в минимален размер до определянето на размера й
по реда на КСО.
К.
оспорил разпореждането по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ –
Русе, който с Решение № 2153-17-115 от 17.11.2021г. е отхвърлил жалбата му. Решението
било оспорено от К. *** като по жалбата му било образувано адм. дело № 750/2021
г. по описа на съда, приложено към настоящото дело. Съдът се е произнесъл с Решение
№ 3 от 11.02.2022 г. като отхвърлил оспорването на К.. Жалбоподателят е оспорил
решението на АдмС – Русе пред Върховния административен съд, където е
образувано адм. дело № 2823/2022 г., VІ о. С Решение № 9729
от 02.11.2022 г., постановено по адм. дело № 2823/2022 по описа на ВАС, VІ о., ВАС е оставил в сила
Решение № 3 от 11.02.2022 г., постановено по адм. дело № 750/2021 г. по описа
на АдмС – Русе.
Междувременно,
на 24.01.2022 г. е издадено Разпореждане № 1, с което отпуснатата на
К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена като е изчислен
размерът й по реда на КСО (извършено е
така нареченото определяне на „действителен размер“ на пенсията). К. е оспорил
и това разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе с жалба вх. №
1012-17-176 от 14.04.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Русе. С Решение №
2153-17-155 от 16.05.2022 г., Директорът на ТП на НОИ – Русе е отхвърлил
жалбата на К. като неоснователна. Решението на Директора на ТП на НОИ – Русе е
съобщено на жалбоподателя чрез изпращането му по пощата на 25.05.2022 г., след
което К. е подал жалба пред АдмС – Русе като по жалбата му било образувано адм.
дело № 250/2022 г. по описа на съда. Съдът се е произнесъл с Решение № 22 от
23.08.2022 г. като отхвърлил оспорването на К.. Жалбоподателят е оспорил
решението на АдмС – Русе пред ВАС, където е образувано адм. дело № 9848/2022
г., VІ о. С Решение № 5900
от 05.06.2023 г., постановено по адм. дело № 9848/2022 г. по описа на ВАС, VІ о., ВАС е оставил в сила
Решение № 22 от 23.08.2022 г., постановено по адм. дело № 250/2022 г. по описа
на АдмС – Русе.
Междувременно, на 30.09.2022 г. е
издадено Разпореждане № 17225288262 на Ръководителя по пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ – Русе, с което е преизчислена от 01.10.2022 г. личната пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя на основание § 7з от ПЗР на КСО като
е определен месечен размер на пенсията 396,95 лева.
За да преизчисли в този размер
пенсията на К., ръководителят по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е
посочил, че от 01.10.2022 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална
дата до 31.12.2021 г. включително, се преизчисляват при съответното прилагане
на чл. 70, 75 и 79 от КСО, като се определя размер на пенсията по реда на § 7з,
ал. 1, т. 1 от ПЗР на КСО, който се увеличава за всяка календарна година,
следваща годината на отпускането, с процент, определен съгласно § 7з, ал. 1, т.
2 от ПЗР на КСО. В разпореждането са посочени още: датата на отпускане на
пенсията – 16.08.2021 г.; общият осигурителен стаж,
превърнат към III категория труд на жалбоподателя - 19 г. 03 м. 07 дни. Разпореждането съдържа излагане на подробни
съображения за това
как ръководителят по
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе е достигнал до
определения от него размер в резултат на извършеното преизчисляване, като са
посочени всички релевантни факти и обстоятелства и са приложени съответните
формули, а именно: индивидуален коефициент, съгласно чл. 70, ал. 9, изречение
първо и второ от КСО - 0.6161; средномесечен
осигурителен доход за 08.2020 г. - 07.2021 г. – 1 132,19 лева; доход за
изчисляване размера на пенсията – 1 132,19 лв. х 0.6161 = 697,54 лева; проценти
за осигурителния стаж за определяне размера на пенсията, съгласно § 7з, ал. 1,
т. 1, изр. първо от ПЗР на КСО, както следва: 19 г. 3 м. х 1.200% = 23.10%,
Общо %: 23.10%; размер на пенсията, определен съгласно §7з, ал. 1, т. 1 от ПЗР
на КСО: 23.10% от 697,54 – 161,13 лева.
На основание § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО така полученият размер на пенсията
се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на
пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на
осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските
цени през предходната календарна година. За
2022 г. – 161,13*1.093 (9.30% за 2021 г.) – 176,12 лева. Съгласно § 7з, ал. 2 от ПЗР на КСО
полученият размер е сравнен с размера на пенсията към 30.09.2022 г.: Размер на пенсията към 30.09.2022 г. – 259,92
лв. Определен е размерът на пенсията от 01.10.2022 г. в
по-високия от двата размера – 259,92 лв. Съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО
размерът е приравнен към минималния за този вид пенсия – 396,95 лева.
К. е оспорил и това разпореждане пред
директора на ТП на НОИ – Русе с жалба вх. № 1012-17-376 от 21.11.2022 г. по
описа на ТП на НОИ – Русе. С жалбата К. възразява срещу определения му размер
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с обявеното
преизчисляване на пенсиите от 01.10.2022 г., но на практика отново излага
доводи за неправилно определена пенсия в действителен размер, считайки, че на
първо място неправилно е определена базата, върху която се преизчислява
пенсията му, а оттам и неправилно преизчисляване на същата на основание § 7з от
ПЗР на КСО.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-17-276 от 16.12.2022 г., Директорът на ТП на НОИ –
Русе е отхвърлил жалбата на К. като неоснователна.
Решението на Директора на ТП на НОИ –
Русе е съобщено на жалбоподателя чрез изпращането му по пощата и е получено
лично от него на 22.12.2022 г., след което К. е подал жалба чрез органа пред
АдмС – Русе, като жалбата е входирана при органа на 03.01.2023 г. и по нея е
образувано настоящото дело.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът
формира следните правни изводи:
Жалбата, предмет на това производство, е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, същата се явява неоснователна.
Предмет
на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 2153-17-276 от
16.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе, с което е отхвърлена жалбата на
Г.Д.К. *** и е потвърдено Разпореждане № 17225288262 от 30.09.2022 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе. С потвърденото
разпореждане е
преизчислена от 01.10.2022 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателя на основание § 7з от ПЗР на КСО.
Решението
е постановено от компетентен орган – Директора на ТП на НОИ – Русе, който
съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО е компетентен да разгледа и се
произнесе по жалба срещу разпореждане за отказ или за неправилно определяне или
изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях. Спазена
е и изискуемата писмена форма. Директорът на ТП на НОИ – Русе се е произнесъл
по жалбата на К. с мотивирано решение, каквото е изискването на чл. 117, ал. 3
от КСО. В решението са изложени мотиви по всички релевантни за случая факти, с
които е обосновано постановяването на оспорваното пред директора на ТП на НОИ –
Русе разпореждане. Съдът не констатира в хода на административното производство
да са допуснати съществени процесуални нарушения.
Относно
материалната законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане съдът съобрази следното:
1/.
Досежно направеното оспорване в настоящото производство на пенсията на
жалбоподателя, определена в действителен размер, съдът намира за необходимо да посочи
следното:
Въпросът за определена пенсия в
действителен размер е разрешен с влязло в сила решение по адм. дело № 250/2022
г. по описа на АдмС – Русе и не подлежи на пререшаване в настоящото
производство.
Във връзка с наведените от страна на
жалбоподателя възражения за незаконосъобразност на оспореното в настоящото
производство решение следва да се отбележи, че на съда прави впечатление, че и
в проведените открити съдебни заседания на 13.07.2023 г. и на 12.10.2023 г., в
хода по същество на делото, К. продължава да твърди едни и същи допуснати
нарушения при извършеното отпускане на личната му пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 16.08.2021 г. с Разпореждане № 2 от 01.09.2021 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Русе, което разпореждане представлява стабилен
административен акт на пенсионния орган, считано от 02.11.2022 г., когато е влязло в сила решение по адм. дело №
750/2021 г. по описа на АдмС – Русе, който
административен акт е породил своите правни последици досежно началната дата на
отпускане на пенсията му. Продължава да навежда доводи и досежно допуснати
нарушения при определяне на т.н. „действителен размер“ на пенсията му също със
стабилен административен акт на пенсионния орган - Разпореждане № 1 от 24.01.2022 г., считано от 05.06.2023 г., когато е влязло в сила
решение по адм. дело № 250/2022 г. по описа на АдмС – Русе, а именно, че от органите на НОИ
неправилно е бил зачетен осигурителен стаж и възраст в по-малък размер. Сочи,
че необосновано не са били прибавени осигурителни периоди в Р П., поради което
и изчисленият размер на пенсията му е по-нисък.
В проведеното открито съдебно
заседание на 13.07.2023 г. съдът е указал на жалбоподателя, че предмет на
настоящото производство е решението на директора на ТП на НОИ – Русе, с което е
потвърдено разпореждането за определен нов размер на пенсията на жалбоподателя
от 01.10.2022 г., както и че въпросът за определена пенсия в действителен
размер е разрешен с влязло в сила решение по адм. дело № 250/2022 г. по описа на
АдмС – Русе и не подлежи на пререшаване в настоящото производство. Въпреки това
жалбоподателят настоятелно продължава да прави искания за събиране на
доказателства, касаещи именно
продължителността на
осигурителния му стаж, зачетен към 30.09.2022 г., към настоящия момент вече със
стабилен административен акт.
В
производството по § 7з от ПЗР на КСО, съответно при оспорване по съдебен ред
на решение на горестоящия орган, с което се потвърждава разпореждане на
ръководителя по пенсионно осигуряване, издадено на основание §
7з от ПЗР на КСО,
не могат наново да бъдат повдигани, респ. пререшавани въпроси, разрешени с
предходни вече стабилни
актове на пенсионния орган.
В този смисъл е и Решение № 9930 от 19.10.2023 г. на ВАС,
постановено по адм. дело № 3793/2023 г., VI о.
2/. Досежно направеното оспорване на
извършеното преизчисляване и размера на вече преизчислената пенсия на жалбоподателя
с Разпореждане № 17225288262 от 30.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ – Русе, потвърдено с оспореното в настоящото
производство Решение № 2153-17-276 от 16.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Русе, съдът
приема следното:
На първо място следва да се има
предвид, че жалбоподателят не навежда абсолютно никакви конкретни доводи и
аргументи за неправилно преизчисляване на пенсията му по реда на § 7з от ПЗР на КСО. Всички негови
възражения по същността си касаят неправилно
определен действителен размер на пенсията му за осигурителен стаж и възраст,
като този въпрос, както вече многократно беше посочено в мотивите на настоящия
съдебен акт, е разрешен с влязло в сила решение по адм. дело № 250/2022 г. по
описа на АдмС – Русе.
На следващо място, според настоящия
състав на съда извършеното на основание §
7з от ПЗР на КСО преизчисляване на пенсията на К. е съобразено с относимата
нормативна уредба, като ръководителят по ПО е приложил съответните формули при
изчисляването й, прилагайки накрая и разпоредбата на чл. 70, ал. 13 от КСО,
изменяйки размера на пенсията на 396,95 лева. Правилно и напълно обосновано
горестоящият орган е потвърдил разпореждането му.
Съгласно разпоредбата на § 7з, ал. 1, т.
1 от ПЗР на КСО, ал. 1 пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до
31 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 1 октомври 2022 г. при
съответното прилагане на чл. 70, 75 и 79, като:
1. средномесечният осигурителен доход за
страната, с който е отпусната пенсията, се умножи с индивидуалния коефициент на
лицето към 30 септември 2022 г. и с продължителността на осигурителния стаж на
лицето, зачетен към 30 септември 2022 г., умножен със съответния процент за
годините и месеците осигурителен стаж, който е определен съобразно действащото
законодателство към датата на отпускане на пенсията. За пенсиите, отпуснати с
начална дата до 31 декември 2007 г. включително, се взема предвид
средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398, 17 лв. За пенсиите
за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест се вземат
предвид коефициентите по чл. 79, определени в действащото законодателство към
датата на отпускане на пенсията.
2. определеният по реда на т. 1 размер на
пенсията се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на
отпускане на пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на
нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на
потребителските цени през предходната календарна година. За пенсиите, отпуснати
с начална дата до 31 декември 2007 г. включително, размерът се увеличава с
процентите по изречение първо за всяка календарна година след тази дата.
Съгласно ал. 2, когато преизчисленият по
ал. 1 размер на пенсията и размерът й към 30 септември 2022 г. не са равни,
пенсията се определя в по-високия размер.
Т. е. преизчисляване от 1 октомври 2022
г. на пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021
г., продължителността на зачетения осигурителен стаж на пенсионера (по
последното му издадено разпореждане) да бъде отчетена към 30 септември 2022 г.
и да бъде умножена със съответния процент за годините и месеците осигурителен
стаж (т. нар. “тежест
на стажа”),
който е определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане
на пенсията. След това, така полученият (условен) размер, да бъде осъвременен с
процентите, предвидени в § 7з, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КСО и след определянето на
новия преизчислен размер на пенсията, същият се съпоставя с получавания към 30
септември 2022 г. размер на пенсията и се определя и изплаща по-високият от
двата размера.
В конкретния случай, по делото не е спорно, че личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г.Д.К. е отпусната от 16.08.2021 г. и
след тази дата не е преизчислявана с допълнителен стаж и/или доход преди и след
пенсиониране. Преизчисляването на
пенсията на К. от 01.10.2022 г. е
извършено въз основа на данните по последното разпореждане към 30.09.2022 г.,
които съвпадат с тези при отпускане на пенсията. Правилно е приложен следният алгоритъм:
1) Определен е условен размер на
пенсията към годината на отпускането й:
При начална дата 16.08.2021 г.,
средномесечният осигурителен доход за страната за 08.2020 г. - 07.2021 г. е 1 132,
19 лева. Този доход е умножен с индивидуалния коефициент към 30.09.2022 г. (0.6161)
и
продължителността на осигурителния стаж, зачетен към 30.09.2022 г. (19 г., 03
м. и 07 д., зачетен с Разпореждане № 1 от 24.01.2022 г., представляващо
стабилен административен акт, съгласно влязло в сила решение по адм. дело №
250/2022 г. по описа на АдмС – Русе), умножен със съответния процент за тях
(1,200%), който е определен съобразно действащото законодателство към датата на
отпускаме на пенсията („тежест на стажа“). В случая определеният условен размер
е 1 132, 19 х 0.6161 х (1,200% х 19 г. 03 м.) = 697,54 х 23.10%= 161,13 лева.
2) Така полученият условен размер се
увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на
пенсията, с процент, който е равен на по-високия от процента на нарастване на
осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските
цени през предходната календарна година. Преизчисленият размер на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е получен, като
условният размер е умножен по процента за 2021 г.: 161, 13 х 9.3%, което е 176,
12 лева.
Новият преизчислен от 1 октомври 2022
г. размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст (176, 12 лева) се явява
по-нисък от действителния размер на пенсията към 30 септември 2022 г. – 259, 92
лева, поради което се запазва по-благоприятният. С § 7 от ЗИДЗБДОО/2022
г. са извършени промени в чл. 10, т. 2 от ЗБДСЮ/2022 г., като считано от 01 юли
до 31 декември 2022 г. е предвидено минималният размер за този вид пенсия да е
396, 95 лева (или 85% от 467, 00 лева, съгласно чл. 70, ал. 13 от КСО). Ето защо
размерът на пенсията от 259, 92 лева на основание чл. 70 , ал. 13 от КСО е приравнен
на минимален 396, 95 лева и
именно това е размерът на пенсията за ОСВ на К., определена съгласно Разпореждане
№ 17225288262 от 30.09.2022 г. на Ръководителя на ПО
при ТП на НОИ – Русе, поради което и директорът на ТП на НОИ – Русе правилно го
е потвърдил.
Предвид горното съдът намира, че
решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалния закон и целта на закона, поради което оспорването с жалба срещу
него следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе,
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Г.Д.К. ***
против Решение № 2153-17-276 от 16.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Русе,
с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 17225288262 от
30.09.2022 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред
Върховен административен съд.
Съдия: