Решение по дело №4947/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 661
Дата: 29 октомври 2024 г.
Съдия: Христинка Колева
Дело: 20241100204947
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христинка Колева
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Христинка Колева Частно наказателно дело №
20241100204947 по описа за 2024 година
и на основание чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи лишаване от
свобода
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Удостоверение по член 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета
от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по
наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи
лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, издадено от
Областен съд Хамбург, Република Германия по съдебно решение 638 Кs 2/23, постановено
на 22.09.2023г., влязло в сила на 30.09.2023г., с което на Д. С. Г., роден на *******. в гр.Русе,
ЕГН ********** е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и
десет месеца при първоначален строг режим.
КВАЛИФИЦИРА извършеното от Д. С. Г. като престъпление по чл.116, ал.1, т.9,
вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което осъденият е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 27.05.2022г. до 09.03.2023г.
ПРИСПАДА изтърпяното наказание „Лишаване от свобода“ на територията на
Република Германия.
1
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от днес
пред Софийски апелативен съд.
След влизане на решението в сила да бъде уведомен от Областен съд Хамбург,
Република Германия по съдебно решение 638 Кs 2/23.
След влизане на решението в сила копие от същото да се изпрати на Софийска
градска прокуратура.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви на решение по НЧД № 4947/2024г. по описа на СГС, НО, 31- ви състав

Производството е по реда на чл.12 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/.
Постъпило е Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи лишаване
от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз по съдебно решение 638
Кs 2/23, постановено на 22.09.2023г., влязло в сила на 30.09.2023г., издадено от Областен
съд Хамбург, Република Германия, с което на Д.С.Г., роден на *******, ЕГН ******* е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и десет месеца при
първоначален строг режим за престъпление по && 211, 223 алинея 1 № 5, 226 алинея 1 № 3,
22, 23 алинея 1, 27, 49, 52 от германския Наказателен кодекс (StGB).
Прокурорът изразява становище, че удостоверението следва да се признае, тъй като
съгласно чл.7, ал.2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да разгледа производството е
Софийски градски съд и е налице удостоверение, съдържащо всички изискуеми реквизити.
Пледира, че извършеното от Д.Г. деяние съответства на престъпление по чл.116, ал.1, т.9,
вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК на Република България. Поддържа, че в
удостоверението изрично е посочено, че лицето лично е участвала в съдебното заседание, по
време на което е било постановено осъдителното решение, направило е самопризнания и е
бил запознат с решението и възможността да го обжалва, поради което не са налице
основания за отлагане на признаването или за частично признаване. Представителят на СГП
поддържа, че по делото не се съдържат данни Георгиев да е осъждан на територията на
Република България за същото деяние, а престъплението за което е осъден е извършено под
юрисдикцията на Федерална Република Германия. Твърди, че изпълнението на наказанието
не е погасено по давност, както по законодателството на Федерална Република Германия,
така и по нашето законодателство. Предлага съдът да се произнесе на основание чл.12, ал.9
от ЗПИИСАННЛСМВЛС, като приспадне срокът на задържането в досъдебната фаза и
изтърпяното наказание в чужд затвор, считано от 27.05.2022г.
Защитата на осъдения моли съдът да признае и приема за изпълнение присъдата на
Областен съд Хамбург, влязла в сила на 20.09.2023г., тъй като по делото се установило, че
деянието, което е извършено съответства на престъпление по българския НК, а именно по
чл.116, ал.1, т.9, вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК. Поддържа, че в интерес на
лицето е да изтърпи остатъка от наложеното му наказание в затвор на територията на
Република България. Моли съдът да приспадне изтърпяната част от наказанието, както и
задържането за периода 27.05.2022г.- 09.03.2023г.
Съдът, след като съобрази постъпилите по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от
27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения по наказателни
дела, с които се налагат наказания „Лишаване от свобода“ или мерки, включващи лишаване
от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз е издадено от компетентен
орган, а именно от Областен съд Хамбург, на Република Германия и е придружено с превод
на български език съгласно изискването на чл.4, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. С него се
иска признаване на акта, с който на Д.С.Г. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години и десет месеца. Съдът намира, че от формална страна са налице
условията по чл.8, ал.2, т.1- т.32 от. Удостоверението е издадено за физическо лице, на което
според издателя му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и
1
десет месеца при първоначален строг режим. Съдът констатира, че удостоверението съдържа
данни за издаващият орган, такива за деянието и деецът, кога е издадено и влязло в сила.
Извършеното от дееца престъпление по НК на Република Германия представлява
престъпление и по българското законодателство, а именно такова по чл.116, ал.1, т.9,
вр.чл.115, вр.чл.20, ал.4, вр.чл.18, ал.1 от НК на Република България, за което в
санкционната част на разпоредбата законодателя е предвидил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор
без право на замяна.
Настоящият съдебен състав намира, че при съдържащи се в удостоверението данни,
за което е издадено същото, не са налице основания, при които може да се откаже
признаване и изпълнение по смисъла на чл.15, ал.1, т.1- т.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Съдът
констатира, че не е изтекла давност съгласно българското законодателство, липсват данни за
отлагане признаването на удостоверението по смисъла на чл.14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Така мотивиран и на основание чл.12, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки,
включващи лишаване от свобода, Софийски градски съд постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:.

2
Съобщи за изтекли лични данни