№ 522
гр. Пещера, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240101169 по описа за 2021 година
Предявени са искове от М. П. Б., с ЕГН: **********, , с постоянен адрес: обл.
Пазарджик, общ. Пещера, *** чрез адв. В.В. В., вписана в САК, с адрес за
кореспонденция: гр. София, п.к. 1612, ул. "Дойран" №15, вх. А, ет. 7, каб. 2, срещу
АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***, вх. Б, ет. 3, an. 17, по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 109 от ЗС, чл. 537, ал. 2 от ГПК
В исковата си молба твърди ищцата, че предмет на настоящата претенция е
правото на собственост върху урегулиран поземлен имот - УПИ, находящ се в обл.
Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, ул. „** с площ от 186 кв. м, стар номер 3453,
квартал 122А, представляващ съгласно описание по нотариален акт УПИ - празно
дворно място с площ от 170 кв.м., по плана на гр. Пещера, план. №3453,
представляващ УПИ с идентификатор 56277.502.1111, съгласно кадастралната карта и
кадастралния план на гр. Пещера .
За собственик на въпросния имот е посочен ответника АЛ. ЯНК. ЯН., видно от
направената справка в Служба по вписванията - Имотен регистър, като същият се
легитимира като собственик въз основа на следните документи:
С Констативен нотариален акт № 178, том II, дело № 328, р. 3562/2002 г., вписан
в Служба по вписванията - Пещера с акт №160, том 2 от 2002 г., вх.рег.№ 1020,
дв.вх.рег. № 749 от 16.08.2002 г., който е издаден по документи, за собственици на
посочения недвижим имот са вписани лицата М.Г., с ЕГН: **********, Н.Г. с ЕГН:
**********, и Х.Г., с ЕГН: **********.
С Нотариален акт за покупко-продажба № 40, том 6 от 2015 г., вх.рег. № 1547,
дв.вх.рег. № 1547 от 02.09.2015 г., вписан в Служба по вписванията -Пещера,
продавачите Н.Г. с ЕГН: **********, и К.Г., с ЕГН: **********, са продали на
купувача АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, 1/3 идеални части от посочения недвижим
имот.
С Нотариален акт №90, том 4 от 2016 г., вх.рег. №999, дв.вх.рег.№999 от
13.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията - Пещера, продавачите Н.Г. с ЕГН:
1
**********, и И.Г., с ЕГН: ********** са продали на купувача АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН:
**********, 1/3 идеални части от посочения недвижим имот.
С Нотариален акт №13, том 5 от 2020 г., вх.рег. №1124, дв.вх.рег. №1117 от
26.08.2020 г., вписан в Служба по вписванията - Пещера, продавачите А.Г., с ЕГН:
**********, и Венета А.а Г., с ЕГН: **********, са продали на купувача АЛ. ЯНК.
ЯН., с ЕГН: **********, 1/3 идеални части от недвижимия имот.
С Нотариален акт №160, том 4 от 2021 г., вх.рег. №1020, дв.вх.рег. № 1010 от
04.06.2021 г., вписан в Служба по вписванията - Пещера, продавачът В.Б., с ЕГН:
**********, е продала на купувача АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, 1/6 идеални
части от посочения недвижим имот.
Съгласно така извършените прехвърляния на идеални части от недвижимия
имот, към настоящия момент приобретател на правото на собственост върху всички
идеални части от недвижимия имот е именно лицето АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН:
**********.
Ищцата Б. оспорва това обстоятелство, като счита, че още първоначалните
констатации в Констативен нотариален акт №160, том 2 от 2002 г. относно
собствениците на посочения недвижим имот, след извършена обстоятелствена
проверка от страна на нотариуса, са погрешни и неточни, като същите противоречат на
обективната действителност. Изначално, собственик на процесния недвижим имот е
била А.К., (прабаба на ищеца) която е починала през 1964 г. Същата е оставила
наследници Н.Г. (наследодател на лицата, посочени като собственици в Констативния
нотариален акт от 2002 г.) и К.К. (дядо на ищеца на М.Б.). От своя страна след смъртта
си К.К. е оставил наследници П.П. (баща на ищцата М.Б.) и С.П. (чичо на ищцата),
които са починали. С оглед на изложените обстоятелства, към настоящия момент
ищцата М.Б. представлява наследник по бащина линия на първоначалния собственик
на недвижимия имот А.К., като ищцата е придобила посредством наследяване по закон
собствеността върху 1/8 (една осма) идеални части от посочения по-горе недвижим
имот.
В съставения през 2002 г. констативен нотариален акт като собственици на
имота са посочени единствено наследниците на А.К. от нейната дъщеря Н.Г.. Видно от
съставения нотариален акт, за собственици на недвижимия имот са приети М.А. Я.а
(Г.), Н.Г. и Х.Г. - наследници на Н.Г.. От констативния нотариален акт към момента на
съставянето му са изключени наследниците П.П. (притежаващ 1/4 идеални части) и
С.П. (притежаващ 1/4 идеални части), като наследници на К.К. - син на първоначалния
собственик А.К. (притежаващ 1/2 идеални части).
Твърди че съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН децата (в случая Н.Г. и К.К.) наследяват
починалия (А.К.) поравно, т.е. в случая всеки от двамата наследници е наследил по
идеални части от наследството на А.К. включително и от процесния недвижим имот.
Наследодателят А.К. не е оставяла завещания, поради което следва да се приеме
законовата презумпция, че нейните деца и наследници са придобили по наследство
равни части от имуществото на починалата си майка.
Твърди ищцата още и че доскоро УПИ не е стопанисван от посочените в
констативния нотариален акт собственици, не са полагали грижи по отношение на
имота, нито техните наследници или последващи приобретатели. Едва със започване
на строителни дейности в имота ищцата е установила и разбрала за първи път, че по
отношение на имота очевидно са налице претендирани права от страна на трети лица.
Лицата, посочени в Констативния нотариален акт от 2002 г. като собственици, не са
обективирали по какъвто и да било начин претенциите си по отношение на
недвижимия имот спрямо ищеца, нейната сестра или други наследници на К.К.. След
смъртта на наследодателите Н.Г. и К.К., наследниците на Н. Г. не са демонстрирали
2
спрямо наследниците на К.К., че владеят посочения недвижим имот като единствени
собственици на същия. Нещо повече, същите не са показвали каквото и да било
отношение към същия. Сочи практика - Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. д. № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Подобни действия от страна на наследниците
на Н.Г., включително и от страна на ответника по спора АЛ. ЯНК. ЯН., не са били
предприемани, като същите не са свели до знанието на наследниците на К.К.
намерението си че третират недвижимия имот като свой.
Наред с това, ищцата е установила, че към настоящия момент в посоченото
УПИ се извършват строителни дейности. Налице са изкопни дейности, струпване на
строителна техника, както и на строителни работници. Видно от тези обстоятелства е
вероятно да се заключи, че именно ответникът АЛ. ЯНК. ЯН., предвид извършените
придобивания на идеални части през предходните години, е възложител и/или
изпълнител на извършваното в УПИ строителство. Счита, че ако строителството
продължи и същото бъде реализирано в пълна степен, то правата й на съсобственик на
имота ще бъдат силно ограничени и на практика нарушени. При така създалата се
ситуация упражняването на правото й на собственост върху 1/8 идеални части от
недвижимия имот е възпрепятствано предвид извършваното строителство в имота.С
оглед на това, моли на основание чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) да се задължи
ответника АЛ. ЯНК. ЯН. да преустанови незабавно извършваните в процесния имот
строителни дейности, тъй като същите нарушават упражняването на правото й на
собственост върху 1/8 идеални части от същия.
С оглед на горните констатации, счита, че посоченият Констативен нотариален
акт от 2002 г. следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, алтернативно,
същият следва да бъде изменен, като в акта ищецът М. П. Б. бъде включена като
собственик на 1/8 идеални части от недвижимия имот. Твърди че констатациите в
нотариалния акт са погрешни и същите не могат да се ползват с материална
доказателствена сила. В производството по съставяне на констативен нотариален акт
за собственост, издаването на същия е предшествано от проверка дали молителите са
собственици на имота, каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на
нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК. В производството по издаване на
Констативен нотариален акт от 2002 г. нотариусът погрешно е приел за единствени
собственици на недвижимия имот единствено наследниците на Н.Г., като е изключил
от обхвата на нотариалния акт наследниците на К.К..
Моли да ги призове съда с ответника АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, като се
признае за установено по отношение на същия, че ищцата е собственик и притежава
1/8 идеални части от УПИ с идентификатор 56277.502.1111, находящ се в обл.
Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, ул. „** с площ от 186 кв. м, стар номер 3453,
квартал 122А, представляващ съгласно описание по нотариален акт УПИ - празно
дворно място с площ от 170 кв.м., по плана на гр. Пещера, план. №3453.
Моли, на основание чл. 109 от ЗС да се осъдите ответника да преустанови
извършваните в УПИ строителни дейности, представляващи неоснователно
въздействие, включително по отношение на собствените й 1/8 идеални части от
посочения УПИ.
Моли, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени издадения Констативен
нотариален акт № 178, том II, дело № 328, р. 3562/2002 г., на Нотариус с peг. №387 на
НК, вписан в Служба по вписванията - Пещера с акт №160, том 2 от 2002 г., вх.рег.№
1020, дв.вх.рег. № 749 от 16.08.2002 г., по отношение на собствените й 1/8 идеални
части от посочения УПИ.Алтернативно, моли да измени същия, като в Констативния
нотариален акт ищецът М. П. Б. бъде включена като съсобственик с притежаваните от
нея 1 /8 идеални части.
3
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника А.Я., чрез адв. Ч.Ч.. Оспорва
иска по основание. Твърди че ответника АЛ. ЯНК. ЯН., е собственик по силата на
покупко- продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №110, том II,
дело №308/2015г., нотариален акт за покупко -продажба №98, дело №295/2020 г., и
нотариален акт за покупко -продажба №43,дело №239/2021г., на 5/6 идеални части от
процесния поземлен имот с идентификатор 56277.502.1111 по КККР па гр.Пещера , а
по наследство, оставено му от майка му М.А. Я.а, починала на 28.02.2013г. на 1/6
идеална част от същия.Така пo настоящем се явява едноличен собственик на целия
процесен имот.
Твърди ответника, че майка му - М.А. Я.а и наследодателите на неговите
праводатели -Н.Г. и Х.Г., са придобили имота по давностно владение оставено им
приживе от тяхната майка Н.Г., ЕГН ********** починала на 18.05.1979г. Така те
установили фактическа власт изключително зa себе си, като продължили заедно да
съвладеят целият процесен имот , при равни права непрекъснато, явно и несъмнено. На
това обстоятелство същите че приживе са се позовали, като са се снабдили с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот , придобит по давност №178, том
II, дело №328 р. 3562/2002г.
Твърди още ответникът, че владението са получили oт своята майка - Н.Г., още
преди същата да почине. А своето владение върху целия процесен имот същата е
получила още през 1950г., от своята майка А.П.К. починала на 25.03.1964г.
В тачи връзка владелци и собственици на процесния имот са М.А. Я.а, Н.Г. и
Х.Г., които са предявили иск с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ като
наследници на Н.Г. срещу Община Пещера, по който е образувано гр.д.№132/2001г.,
по описа на PC-Пещера. По което има постановено и влязло в в сила решение, с което е
прието за установено по отношение па Община Пещера, че същите през годините не са
губили владението на процесния имот и са собственици па същия.
В последствие това владение било продължено от ищеца и неговите
праводатели, а по настоящем единствен владелец и собственик е ответника АЛ. ЯНК.
ЯН., който изцяло е застроил имота. През всичките тези години никой, дори и ищцата
не е оспорвал собствеността на ответника, през всичките тези години са декларирали
имоти на тяхно име, плащали данъци за същия. Стопанисвали са го и са извършвали
действие на разпореждане с него, което обстоятелство е известно на всички в град
Пещера, включително и на ищцата.
Оспорва твърденията изложени в исковата молба, че А.К. починала на
25.03.1964г. е била собственик на процесния имот. Твърди, че единственото вярно
обстоятелство е, че същата към 1950г. е упражнявала фактическа власт върху имота и в
тази връзка, просто е била записана по разписния лист за процесния имот, който към
онзи момент е представлявал имот с планоснимачен номер 987 по плана от 1959г., но
същата никога, не се е позовавала на придобивна давност върху същия.
Наследодателите на ищцата нито са владяли, нито са ползвали процесния имот. В тази
връзка няма как по наследство ищцата да е станала собственик на 1/8 ид. част от
процесния имот. От 1950г. тази фактическа власт е предадена от самата А. на дъщеря й
- Н.Г., която единствено е останала да се грижи за майка си и до смъртта си е живяла в
този имот, заедно с децата си, като е извършила и подобрения в имота.
Оспорва твърдениятa в исковата молба, че ищеца с нотариален акт за покупко -
продажба е придобил припадащите им се идеални части от Н. Х. Г. и И.Г.. Техните
идеални части, като наследници на - Х.Г., са придобити от брат им- А.Г., който
впоследствие е прехвърлил своя на наследствена и придобитa част от имота на
ответника с цитирания по-горе -нотариален акт за покупко -продажба №98, том 2, дело
4
№295/2020г..
С оглед изложеното при условията на евентуалност прави възражение зa изтекла
в негова полза придобивна давност, по отношение на целия процесен имот
посредством пресъединяване на владението на праводателите по -нотариален акт за
покупко -продажба №110, дело №308/2015г нотариален акт за покупко -продажба
№98, дело №295/2020 г и нотариален акт за покупко -продажба №43, дело №239/2021г.
и на своя наследодател М.А. Я.а. Прави доказателствени искания и претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и
при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното :
От приетите по делото Нотариален акт за покупко-продажба № 40, том 6 от 2015
г., Нотариален акт №90, том 4 от 2016 г., Нотариален акт №13, том 5 от 2020 г.,
Нотариален акт №160, том 4 от 2021 г. се установява, че ответника АЛ. ЯНК. ЯН., с
ЕГН: **********, се легитимира като собственик на имот с идентификатор
56277.502.1111, съгласно кадастралната карта и кадастралния план на гр. Пещера.
От приетия по делото нотариален акт №178 за собственост придобит по давност
от 16.08.2002 година, се установява че М.А. Я.а, Н.Г. и Х.Г., са придобили по давност
– УПИ незастроен недвижим имот- празно дворно място с площ от 170 кв.м. с план.
№3453, който заедно с имоти №1890,1891 образуват парцел УПИ IV -3453,1890,1891 в
кв. 122 А при граници и съседи- Г.Д., парцел XII-2859 и от две страни улици в кв. 122
А по ПУП на гр. Пещера.
От приобщеното по делото гражданско дело №132/2001 година по описа на РС
Пещера, се установява, че с влязло в сила решение №306/06.07.2001г. е признато за
установено на основание чл. 97 ал. 1 от ГПК /отм./ против Община Пещера, че М.А.
Я.а, Н.Г. и Х.Г., са собственици на имот с площ от 170 кв.м. попадащ в Парцел-IV-
общински 1890, 1891 и в кв.122а по действащия план за Пещера от 1985 година, при
съседи -парцел XII- 2859 , останалата част на парцел Парцел-IV-общински 1890, 1891
И улици, който бивш имот пл. № 987 в кв. 36 по обезсиления план за гр. Пещера от
1959 г. с площ от 248 кв.м., от които 170 кв.м. са попадали в отредения по плана за гр.
Пещера парцел I- Баня м св. 36 , а останалите 78 кв.м. са били отредени за улици, а по
обезсиления план от 1968 г. имот пл.№ 987 е попадал в неотреден парцел в кв. 35,
записан на името на А.К.. В материалите по делото и в самото решение е посочено, че
по ЗРП на гр. Пещера от 1968 обезсилен, имот с пл. № 987 попада в неотреден
парцел в кв. 35 , като същия е записан на наследници на А.К..
От приетия по делото разписен лист към плана от 1959 година се установява, че
имот пл. № 987 е записан на А.К..
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че А. К. е
починала на 25.03.1964 година, а дъщеря й Н. Г. е починала на 18.05.1979 година.
От приетата по делото СТЕ се установява, че имот с пл.№ 987, включен в
отреден Парцел-I-Баня в кв.36 от обезсиленият КРП на гр.Пещера от 1959г. с площ от
248 м.кв., Парцел-IV-общ., 1890, 1891 в кв.122а по сега действащият регулационен
план и обезсилен кадастър на гр.Пещера от 1985г., нов пл. номер — 3453, съгласно
скицата от Акт за непълноти и грешки от 09.10.2001г. по одобрен кадастрален план и
Поземлен имот с идентификатор 56277. 502.1111 , област Пазарджик, община
Пещера, гр. Пещера, п.к. 4550, ул. ** № 18, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско
застрояване (до 10 m) с площ от 186 кв. м, стар номер 3453, квартал 122А, съгласно
5
Заповед за одобрение на КККР № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК са идентични
до площта от 186 м.кв. В разписния лист към плана на гр.Пещера от 1959г. имот с пл.
№ 987 е записан на А.К., без да е посочено основанието за записването в графата
отразяваща номера и датата на документа за собственост. На място в имота е
построена Сграда с идентификатор 56277. 502. 1111.1, с функционално предназначение
Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, със застроена площ 92 кв. м., а по
одобрен инвестиционен проект от 02.08.2021г. със застроена площ от 95,10м.кв. и
разгъната застроена площ от 200,50м.кв.Сградата е построена съгласно Разрешение за
строеж № 43 от 02.08.2021г. и Протокол за откриване на строителна площадка и за
определяне на строителна линия и ниво на строежа от 01.10.2021г. с възложител АЛ.
ЯНК. ЯН.. Експертизата е приета в съдебно заседание.
По делото са разпитани четирима свидетели :
Св. А.М. депозира показания, че помни къщата на баба Г., знае за имота бил до
банята, ходили в често в тази къща, която била малка и схлупена. До 1970 година,
след това всичко било срутено и разчистено, било една голя поляна. През 90-те години
имало Лунапаркове. Нямало постройки, дълго време било гола поляна. Не знае баба Г.
откъде го имала имота.
Св. М.Ф. депозира показания, че знае имота до банята , на баба Г. имота, къщите
били малки, градската баня била също тук, после къщите паднали една по една .
Твърди че бащата на ищцата - П.К. е раждан и израснал в имота до Банята, казвали му
„Петьо Банята“. К. -дядото и П.- бащата са раждани във въпросната къща. От Мая и от
съпруга си знае , че там са живели на този имот до Банята, в на баба Г. имота. Не е
чувала от П. след като е напуснал имота, той да е бил прехвърлян. Около 1977-1978 г.
нямало вече никакви къщи там, пустеело. П. го познава от 1960-та година. Тогава той
вече бил в горната къща, срещу училището. Дядо К. си купил това място и си направил
друга къща.
Св. Б.Д. депозира показания, че знае баба А. и дъщеря й Н. / Д./. До последно
живели в тази къща. Тази къща била на края на редицата, двора им бил ограден с
дъски, свидетеля живеел до тях, а на края на редицата бил банята. Бил израснал там.
Там живеели баба Г. , Н. и мъжа й бай С.. Махнали се година преди 1967 г. Мястото
на А. и това на свидетеля били на Г.К.. К. е собственика на мелницата, построил е
ЖП линията до Пещера. Твърди че А. е работила при него , както и дядовците му. Те
живеели там докато починала баба Г., и докато си направили новата къща, след което
се преместили Н. с мъжа й и децата им - Христо, Кольо и М.и К.. Къщите са се
срутили някъде около 1970 г. Отчуждаването е станало 1962-1964 година. На Н. брат й
бил бай К., живеел към училището. Договора за наем за цирка се случил след като
паднали сградите, и когато малките циркове търсили места. Договори не е имало,
всичко било устно.
Св. Ангел А. депозира показания,че познава А. и Н. Г.. Къщата на баба Г. е
близо до съда. Тази къща баба Г. я има от К.. Той я е подарил на нея, работила е при
него и тя е останала да живее там. В този имот освен баба Г. и Н., живеели на Н. децата
– М.,Х.,К.. След тяхната смърт този имот бил на С., на ответника А.Я.. Този имот сега
е застроен. М.Б. и сестра й ги познава. Техния баща не го е виждал там. Те не са
живели там. След 1964 г. отчуждили къщите от съвета. Като отчуждили къщите, така
си стояли, рушили се, разрушили се банята, къщата, където живеели Н. и А.. След
1966 г. нямало нищо останало там. След като отчуждили имотите от съвета нищо не е
правено там, така си останало. След като паднала постройката на А. идвали циркове
там. К. бил бащата на М. и К. като те живеели в друга къща.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и взаимно свързани.
Въз основа на събраните по делото доказателства се достигна до следните
6
изводи :
Съдът е сезиран с иск с обективно съединени искове с правна квалификация по
чл. 124 ал. 1 от ГПК, чл. 109 от ЗС и акцесорен иск по чл. 537 от ГПК.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 298 ал. 1 от ГПК
гласи , че „решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на
същото основание.Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на
страните, както и за техните правоприемници.“ В случая с решението по гр.д.
№132/2001г. на ПРС е формирана сила на присъдено нещо между праводателите на
ответника и община Пещера. Поради което същото няма сила на присъдено нещо
спрямо настоящите страни. Наред с това съдът в мотивите си не се е произнесъл и по
преюдициален въпрос, който да има отношение към настоящия спор.
По отношение на положителния установителен иск –ищцата твърди да е
собственик по силата на наследствено правоприемство на 1/8 ид.ч. от имот с
идентификатор 56277.502.1111 находящ се в град Пещера.
Ответникът противопоставя възражение за изтекла придобивна давност в полза
на Н. Г./ дъщеря на А. К./ и се позовава на присъединяване на владението последната
към това на нейните деца- М.и К. Г., Н.Г. и Х.Г.. Ответникът не конкретизира
периодите на владение, но твърди че било предадено през 1950 година, което по силата
на чл. 69 от ЗС да го легитимират като собственик .
В случая следва да се посочи, че по отношение на А. К. липсва титул за
собственост, нейното име обаче е посочено в разписния лист по плана от 1959 година
и от 1968 година. От свидетелските показания се установя, че това място е дадено на А.
К. от трето лице. Същата е живяла там до смъртта си. Всички са знаели че това място е
на А.К. къщата на баба Г., двора ограден с дъски. Следва да се посочи и че след
отнемането на имота с Указ от 1959 година след 194-1966г. , имота не се е ползвал,
къщата там се е саморазрушила. Впоследствие там са се помещавали циркове и
лунапаркове, до 2001 година когато М.и К. Г., Н.Г. и Х.Г. са предявили иск против
общината, за да се установи че са собственици на това дворно място като наследници
на Н. Г.. Къщите са се срутили в периода около 1966 - 1970 г. А. К. е починала на
25.03.1964 година.
В практиката на ВКС се приема че презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС, се
прилага когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание, то според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че
упражняващият фактическата власт държи имота за себе си, т. е. има качеството на
владелец. Който докаже, че е владял в различни времена, предполага се, че е владял и в
промеждутъка, ако не се докаже противното.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи че А. К. е
владяла повече от 10 години процесния имот. Владението на А. К. е продължило до
нейната смърт 1964
година. В разписните листове от 1959 година и 1968 година тя и в последствие нейни
наследници са посочени за собственици. Св. А. депозира показания, че е роден 1940
година и е живеел там , съсед на А. К. до 1964 година когато отчуждили къщите. Св.
М. Ф. се установява че дядото и бащата на ищцата са родени в този имот/ 1907г. и
1933г./.
В случая не се установи наличие на давностно владение от страна на
наследодателя на ответника – Н. Г., нито като период , нито като намерение за своене.
От събраните гласни доказателства се установи, че след 1966 година никой не е живял
в имота, къщата се е разрушила , чак до 2001 година когато е предявен иск за
собственост. Не се установи по какъв начин А. К. през 1950 година е предала
7
владението на дъщеря си Н. Г.. Никой от свидетелите няма конкретни и
непосредствени впечатления за изразена такава воля от страна на общия наследодател
А.. От тези показания се установява единствено ,че Н. Г. живяла заедно със
семейството си в имота и то за период от време , неизяснен по делото, като тези
дейности не могат да бъдат възприети като демонстрация на намерение да се свои
имота. Още по-малко пък може да се говори за такива действия по характер ,чрез които
да е отблъснато владението на останалите наследници от страна на К.К..
Позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на
давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Възможно е да бъде
придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от лице,
което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права да се признаят
на неговите наследници в съдебен процес по спор за собственост./ТР № 4 от 17.12.2012
г. на ВКС /.
Касае се за наследствен имот , при което всеки от сънаследниците се явява
владелец са своите части и държател за притежаваните от останалите съсобственици
идеални части. За да докаже промяната на намерението си и да се превърне от
държател във владелец на частите от имота на останалите наследници ,той следва да
докаже ,че е отблъснал владението им. По делото няма каквито и да било доказателства
в този смисъл. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху
недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10
години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата
власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои. В чл. 69 ЗС е установена
презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, но ако имотът е съсобствен и
съсобствеността е възникнала по пътя на наследяването, за да придобие някой от
сънаследниците по давност правото на собственост върху целия имот, следва да
противопостави на останалите намерението си да владее целия имот за себе си, тъй
като всеки един от наследниците, който упражнява фактическата власт върху
наследствените имоти, владее своята придобита по наследство идеална част от имота, а
по отношение на частите на останалите наследници упражнява фактическата власт
като държател. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да
намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да показват на
сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната. Дори декларирането на
имота в данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права.
Настоящия състав намира за неоснователно възражението за изтекла придобивна
давност в полза на ответника. Дали един от наследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, следва да
се вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за
предаване на владението . Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде
владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството
негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване
на собствеността. В този смисъл е по реда на чл. 290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по
гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на ВКС, в което е прието, че когато владението е
установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или
чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа
презумпцията на чл. 69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца
за себе си и без прекъсване. В настоящия казус няма такива данни , не се установи
такава уговорка.
8
Предвид на което настоящия състав намира, че ищцата е собственик по силата
на наследствено правоприемство на 1/8 ид.част от имота останал в наследство от А. К..
В тази връзка следва да се отмени констативния нотариален акт от 2002 до
размера от 1/8 ид.ч. от посочения имот.
По отношение на иска по чл. 109 от ЗС, то ищцата следваше да докаже, че
ответника извършва неоснователни действия, с които й пречи да упражнява правото си
на собственост. В писмената защита иска не се поддържа. В хода на съдебното дирене
не се събраха доказателства, които да установяват, че действията на ответника пречат
на ищцата да упражнява правото си на собственост, създават й пречки по-големи от
обичайните. Н се установи и към момента на приключване на устните състезания да се
извършват конкретни строителни дейности. Установи, се че е извършено строителство
въз основа на разрешение за строеж от 2021 година и има изградена жилищна сграда на
два етажа , тоест строителство, разрешено съобразно правилата, което е приключило .
В този смисъл т. 3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК- не
всяко въздействие върху имота, може да обоснове основателност на предявеният по
чл. 109 ЗС иск, а само онова въздействие което засяга неоснователно обекта и
посредством, което обективно се създават пречки за упражняване на установения
правен тежим на ползване на имота, като по този начин се накърняват правата на
собственика и се създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен
обем. Ето защо този иск се явява не доказан и като такъв следва да се отхвърли.
По разноските :
В полза на ищцата следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от
исковете, възражението за прекомерност и доказаните разходи, в размер на 890 лева.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената
част от исковете, възражението за прекомерност и доказаните разходи, в размер на
366,66 лева.
Мотивиран от горното , Пещерския районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***, вх. Б, ет. 3, an. 17, че М. П. Б., с ЕГН:
**********, , с постоянен адрес: обл. Пазарджик, общ. Пещера, *** е собственик на
1/8 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.502.1111, находящ се в обл.
Пазарджик, общ. Пещера, гр. Пещера, ул. „** с площ от 186 кв. м, стар номер 3453 в
квартал 122А.
ОТМЕНЯВА на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт №178, том II, дело
№ 328 р . 3562/2002г. за собственост върху недвижим имот придобит по давност от
16.08.2002 година, на Г. Карамитрев- Пещерски нотариус, до размера на
наследствените права на М. П. Б., с ЕГН: **********, а именно – 1/8 ид. част.
Отхвърля иска да се осъди ответника на АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Пещера, ул. „***, вх. Б, ет. 3, aп. 17да преустанови строителните дейности в
поземлен имот с идентификатор 56277.502.1111, съгласно кадастралната карта и
кадастралния план на гр. Пещера, находящ се в гр. Пещера, ул. „**“ с площ от 186 кв.
м; стар номер 3453, квартал 122А.
Осъжда АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „***, вх. Б,
ет. 3, aп. 17, да заплати на М. П. Б., с ЕГН: **********, , с постоянен адрес: обл.
Пазарджик, общ. Пещера, *** разноски в размер на 890 лева.
9
Осъжда на М. П. Б., с ЕГН: **********, , с постоянен адрес: обл. Пазарджик,
общ. Пещера, *** да заплати на АЛ. ЯНК. ЯН., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера,
ул. „***, вх. Б, ет. 3, aп. 17, разноски в размер на 366,66 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пазарджишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10