Р E Ш Е Н И Е
№ 151
гр.Плевен, 18.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1084
по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260091 от 15.10.2020
год., постановено по НАХД № 1477/2020 год., Районен съд – гр. Плевен потвърдил
Наказателно постановление № 2020-0048851/15.06.2019 г. на директора на РД за
областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което по отношение на „Българска
телекомуникационна компания“ АД, ЕИК ***, представлявано от А.И.Д., за
нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.210а от ЗЗП е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Против горното решение постъпила
касационна жалба „Българска телекомуникационна компания“ АД, ЕИК ***,
представлявано от А.И.Д., подадена чрез адв. А.С., в която се излагат доводи,
че първостепенният съдебен акт съдържа неправилни правни констатации, които са
извън аспекта на правния спор и същият е постановен в противоречие с
материалния, процесуалния закон, в противоречие с целта на закона и е
необоснован. Твърди се, че оспореното решение не е съобразено със събраните в
хода на съдебното производство доказателства, а санкцията е наложена за деяние,
което е несъставомерно. Сочи се, че РС- Плевен не е съобразил наличието на
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН при издаване на НП, което представлява
самостоятелно основание за отмяната му. Развиват се подробни доводи, че не е
налице извършено нарушение, подлежащо на санкциониране, тъй като не е установена
нелоялна търговска практика, а се касае за изолирана техническа грешка, която е
поправена в кратки срокове.
Алтернативно се излагат доводи за наличие
на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира се
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Постъпило е писмено становище по
касационната жалба от ответника, в което се сочи, че решението на РС – Плевен е
правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна. Твърди се, че
първостепенният съд е обсъдил всички доказателства и се е произнесъл по
доводите, наведени от страните. Излагат се подробни доводи за правилността на
изводите, до които е достигнал РС- Плевен, наличието на осъществено нарушение
по смисъла на ЗЗП и липсата на процесуални нарушения от страна на ответника при
издаване на НП. Оспорват се доводите на касатора по отношение приложението на
чл.34, ал.1 и чл.28, ал.1 от ЗАНН. В
заключение е направено искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.
Направено е възражение по отношение
размера на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение и се претендира
присъждане в полза на ответника на такова в размер на 80 лв. на основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява. За същия са постъпили писмени бележки, в които са повтарят
доводите, изложени в касационната жалба.
Ответникът също не изпраща процесуален
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС-
Плевен е правилно и законосъобразно, поради следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал извода, че е
налице доказано по несъмнен начин нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП
и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяна на оспореното
НП.
Настоящият
съдебен състав не е съгласен с мотивите на РС- Плевен, свързани с липсата на
нарушение на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно горната разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.
Първостепенният
съд е приел, че тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН за издаване на АУАН е
започнал да тече, считано от датата, на която инспектора на КЗП е уведомен за
решение по протокол № 25/03.12.2019 г. и издаване на Заповед № 560/26.07.2019 г., с която
търговската практика е обявена за нелоялна, т.е. 23.12.2019 г.
Горното е неправилно.
Настоящият съд счита, че актът за установяване на
административно нарушение срещу дружеството е съставен след изтичане на три
месеца от откриване на нарушителя. С акта за нарушение и с издаденото въз
основа на него НП, на дружеството е вменено нарушение на разпоредбите на чл68в
във връзка с чл.68г, ал.1 от Закон за защита на потребителите, съгласно които
се забраняват нелоялните търговски практики, а именно такива, които противоречат на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променят или е възможно да
променят съществено икономическото поведение на средния потребител, когото
засягат или към когото са насочени, или на средния член от групата потребители,
когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Неоснователно
първостепенният съд е приел, че предвид характера на състава на нарушение по
чл.210а от ЗЗП, който включва деяние по чл.68в от ЗЗП-използване на нелоялна
търговска практика, установяването му се
извършва по специален ред и от орган, различен от актосъставителя, поради което
това не може да стане в едно административнонаказателно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 68 "л" ал.1 от ЗЗП, когато КЗП установи, че търговската
практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането на търговската практика. Тази разпоредба действително
изисква провеждането на нарочно административно производство, различно от
административнонаказателното, но последното не може да аргументира извод, че
нарушението и нарушителят са били установени едва след издаване на цитираната
заповед. Тази заповед се издадава единствено за налагане на забрана за
преустановяване на практиката и не
представлява предпоставка за установяване на нарушението и нарушителя. В случая
същите са били установени още по време на проверката, състояла се на 21.01.2019
год., за която е бил съставен констативен протокол № К-2679374 от същата дата и при която е
установено, че дружеството използва нелоялна търговска практика по смисъла на
ЗЗП. Дори да се приеме, че обстоятелствата, свързани с нарушението и нарушителя
са установени след постъпване при адм. орган на ППД К- 0123556/15.02.2019г., с
който е прието становището на нарушителя, то АУАН е съставен на 15.01.2020
год., т.е. след изтичане на предвидения в ЗАНН тримесечен срок от откриване на
нарушителя. Следователно АУАН е съставен при неспазване на срока, предвиден в чл. 34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН за образуване на административнонаказателно
производство. Не са налице и изключенията, предвидени в същата разпоредба,
предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно
производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни
актове, изрично и изчерпателно изброени, сред които не попада ЗЗП. Дори и за
тези специални състави, срокът от 3 месеца, считано от откриване на дееца,
остава същият, променя се само срокът за съставяне на акт, считано от
извършване на деянието. Неприложима е и специалната разпоредба досежно
сроковете за образуване на производство по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. По смисъла на ЗАНН, откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно
нарушение. Това е станало още при проверката на 21.01.2019 г., приключила с
изготвянето на горепосочения констативен протокол. Не може да се приеме,че
извършителят на нарушението следва да се счита открит едва след произнасянето
на КЗП със Заповед № 560/26.07.2019 г., с която е установена нелоялна търговска
практика по смисъла на ЗЗП от страна на дружеството и след уведомяване на
инспектора на КЗП за това решение. Налице са две производства: административнонаказателна
процедура по ЗАНН и административно производство по чл. 68л във вр. с чл. 68в и чл. 68г, ал.1 от ЗЗП, но второто производство не е
преюдициално по отношение на административнонаказателното, завършило с издаване
на обжалваното наказателно постановление, а самостоятелно производство по АПК,
подлежащо на контрол за законосъобразност по друг ред. Административнонаказателната
отговорност за деяния по ЗЗП се осъществява по реда на ЗАНН, съгл. чл. 233, ал.3 от ЗЗП, като в него не съдържа специални
правила относно процедурата по установяване на нарушенията и налагането на
санкциите за тях. Дали тези факти водят до извода за налично нарушение от вида,
визиран в процесното НП, е правен спор, който се решава в административнонаказателния
процес. ЗЗП не съдържа специална разпоредба, регламентираща друг срок. Неспазването на указаните срокове за
иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги
съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за
развитието на административнонаказателно производство и води до отмяна на
постановения в едно такова производство акт. Нормата на чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН поставя определянето на тримесечния
срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителят е
открит. С откриване на нарушителя, от който и да е контролен орган, възниква административнонаказателното
правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за
първи път е открит нарушителят от действащите, съгласно нормативната уредба,
контролни органи. Без значение за този извод е дали служителите от КЗП са
оправомощени да преценяват дали е налице нелоялна търговска практика.
Неспазването на срока по чл. 34, ал.1 от ЗАНН води до незаконосъобразност на
образуваното административнонаказателно производство и е основание за отмяна на
акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност.
При тези съображения съдът намира, че следва да отмени
обжалваното решение като неправилно и да постанови отмяна на оспореното НП.
При този изход на производството в полза на касатора
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260091 от 15.10.2020
год., постановено по НАХД № 1477/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
2020-0048851/15.06.2019 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което по отношение на „Българска телекомуникационна компания“ АД, ЕИК ***,
представлявано от А.И.Д., за нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.1 от ЗЗП и на
основание чл.210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите,
РД Русе да заплати на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН в полза на „Българска
телекомуникационна компания“ АД, ЕИК ***, представлявано от А.И.Д., разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.