№ 73
гр. Момчилград, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200227 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от ******“ ЕАД-гр.София, с ЕИК- ******, представлявано от
Изпълнителният директор Х.П. срещу Наказателно постановление № Н.- 198/
02.09.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1
т.39 и ал.4 от Закона за водите, на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в ОБЩ размер на 2 000 лева /по 1 000
лева за всяко нарушение/, за неизпълнение на ДВЕ предписания по чл.190
„а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят развива доводи за незаконосъобразност,
необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата наказателно
постановление, което било издадено при неизяснена фактическа обстановка.
Състоянието на посоченият язовир и малкият брой служители не позволявали
на дружеството да дават предписания и затова не е имало и допуснато
нарушение, нямало е и повторност по смисъла на закона, случаят бил
маловажен и други доводи в насока липса на допуснато нарушение, за което
дружеството да бъде санкционирано. Предвид на това моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, дружеството- жалбоподател, редовно уведомено
1
/по тел. и/или ел.поща/, не се представлява.
Административно- наказващият орган– Председателят на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призован /уведомен
по тел. и/или ел.поща/, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище, чрез процесуален
представител, се оспорва така предявената жалба, а НП се счита за
законосъобразно, обосновано и правилно издадено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.12.2020г. е извършена проверка от св.М.К., и св.Л.Р.-
служители в РО „Н.“- Южна централна България при ДАМТН, с месторабота
в гр.Кърджали, на язовир „БИВОЛЯНЕ“, намиращ се в имот в землището на
с.БИВОЛЯНЕ, общ.МОМЧИЛГРАД, собственост на жалбоподателят ******“
ЕАД, за установяване на изпълнението на дадените предписания за
изпълнение на мерки за осигуряване на безопасна експлоатация на
язовирната стена и съоръженията към нея с Констативен протокол с
цитираните номер и дата на издаване / КП № 08-02- 179/ 27.10.2020г./, както
следва; 1. „Да се премахне караваната и мрежата върху короната
язовирната стена и да се осигури нормален достъп“; 2. „„Да се премахне
храстовидната растителност от отводняващият канал след изходната
шахта на основният изпускатеб“, с краен срок за изпълнение 14.12.2020г.-
при проверката се установило, че не били изпълнени тези предписания.
При проверката, която е реализирана чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, служителите на ДАМТН- описани
по-горе, констатирали, че състоянието на язовира- в посочените по-горе
части е същото/ респ. не са били изпълнени предписанията- горните/.
За установеното при проверката бил съставен констативен протокол
№ 08-02- 223/ 17.12.2020г. /приложен по делото/. При извършване на
проверката на място не е присъствал представител на дружеството-
жалбоподател, но самият протокол е изпратен с писмо на дружеството и респ.
е получен от него и жалбоподателят е запознат с предписанията и сроковете
за изпълнение.
Въз основа на тези констатации и след като контролните органи от
състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е
2
изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от Закона за
водите, а субект на нарушението е собственикът на проверения обект, на
09.03.2021г. е съставен от служител на АНО АУАН № 08- 040 против
дружеството-жалбоподател допуснатото нарушение /описано и по-горе в КП/-
а именно за 2 нарушения по посоченият текст от закона . Актът е съставен
в отсъствието на нарушителя, който е бил надлежно поканен с писмо за
явяване за неговото съставяне- като поканата е връчена на същият. АУАН е
редовно връчен на законен представител на дружеството на 01.07.2021г.,
като същият е посочил, че има възражения по него.
По делото не се установи да са депозирани възражения в срок.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № Н. - 198 от 02.09.2021г. от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.
чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в ОБЩ размер от 2 000 лева, за неизпълнение на ДВЕ предписания
по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите, а именно за това,
че на 15.12.2020г. ******“ ЕАД, в качеството си на собственик на посоченият
по-горе язовир, не е изпълнил дадените на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от
Закона за водите предписания с КП № 08-02- 179/ 27.10.2020г.- описани по-
горе и с посочен краен срок за изпълнение.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по
делото писмени доказателства- обсъдени по-горе, както и от показанията на
разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- актосъставителят
К., и св.И. /не е участвала в проверката/. Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите, относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната
проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези,
свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви и
логически последователни, както и са съобразени с останалите доказателства
по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановеният
срок. Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
3
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
При съставяне на АУАН и издаване на процесното наказателното
постановление съдът не констатира да са допуснати процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, налице е описание на нарушението
откъм основните му съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и
място. На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН,
във връзка със съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на
представляващия по закон жалбоподател, след като въпреки надлежно
изпратена покана за съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, не е бил изпратен представител.
Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено за целта лице е
осигурена възможност чрез него представляващият по закон жалбоподателя,
да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по
него. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са
твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по категоричен начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200 ал.1 т.39 вр. чл.190 „а“
ал.2 вр.ал.1 т.3 от ЗВ се изразява в неизпълнение на задължително
предписание на контролен орган на собствениците на язовири и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
4
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните
обекти, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Нарушението в
случая е осъществено, чрез бездействие, с особен субект – собственик на
язовир /за което има съставен акт за частна държавна собственост, приложен
по делото/, като по отношение на това качество на жалбоподателят липсва
спор.
В този смисъл, когато процесното предписание е издадено от
компетентен орган, при спазване изискванията на закона, подлежи на
изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като индивидуален
административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно-
наказателната отговорност на неговия адресат, а съответствието на това
предписание с разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при
преценка законосъобразността на процесното НП. В конкретната хипотеза
процесното предписание до жалбоподателят, е дадено с констативният
протокол- който е цитиран по-горе, и е следвало да бъде изпълнено най–
късно на датата, посочена от контролните органи, а деянието, с което е
осъществен състава на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 от
ЗВ, осъществено при бездействие продължава да се извършва, до
предприемане на съответното действие, в случая до изпълнението на същото.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по
цитираната разпоредба, както правилно деянието е квалифицирано от АНО.
Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение
на задължение за предприемане на определено действие, което е
безпротиворечиво и категорично е установено.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите
на чл.11 от ЗАНН и чл.93 т.9 от НК. Действително, в настоящият случай не се
установява да са настъпили някакви вредни последици за хората, околната
среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това само по
себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече че
законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
5
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви
вредни последици. За да се прецени приложението на чл.28
ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната
незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи
в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят
вследствие на неподдържан в добро техническо и експлоатационно състояние
язовир. В случая съдът намира, че АНО правилно е определил размерът на
санкцията, като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН,
и това е така защото са налице дадени две предписания, които не са
изпълнение- сиреч става реч за две адм.нарушения. За конкретното
нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от ЗВ, санкционната норма на чл.200 а.1 т.39
ЗВ предвижда „имуществена санкция“ в размер от 1 000 лева до 20 000 лева,
при което наложената на ******“ ЕАД „имуществена санкция“ в ОБЩ
размер на 2 000 лева се явява законосъобразно определена за всяко едно от
нарушенията на нормата на закона- както се посочи по-горе има две
неизпълнени предписания.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде потвърдено.
Не са налице предпоставките за присъждане на ю.к.възнаграждение,
т.к. в съдебно заседание не се явява представител на наказващият орган
/постъпило е само писмено становище/.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Н. – 198 от
02.09.2021г., издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на ******“ ЕАД- София, ЕИК: ******, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в ОБЩ размер
на 2 000 лева- по 1 000 лева за всяко нарушение, за ДВЕ НАРУШЕНИЯ по
чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7