РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500892 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано e по въззивна жалба от „Фууд Деливъри Експрес“
ЕООД, ЕИК ********* против Решение № 447/17.10.2023г., постановено по
гр.д. № 327/2023г. по описа на Районен съд Асеновград. Поддържат се
оплаквания за недопустимост и неправилност на първоинстанционното
решение поради нарушение на процесуалните правила, материалния закон и
необоснованост. Твърди се, че районният съд е дал погрешна правна
квалификация на предявения иск. Сочи се, че е налице основание за
заплащане на предадените и приети плодове. Жалбоподателят иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата ОУ „О.П.“, ЕИК *** заявява становище за
неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.
Претендират се разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
1
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във връзка с
чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД
срещу ОУ „О.П.“ гр. А. за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 597,07 лв. – главница,
представляваща стойността на доставените плодове за месец октомври,
ноември и декември 2018г. и януари 2019г., ведно със законна лихва върху
главницата от 15.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
Ответникът оспорва исковете и счита същите за неоснователни.
Признава, че е заявил участие по схема „Училищен плод“ за учебните години,
посочени в исковата молба. Твърди, че по същата средствата за заплащане на
доставените плодове е следвало да бъдат от Европейския съюз и бюджета на
страната по правоотношението, възникнало между ищеца и ДФЗ. ОУ „О.П.“
гр. А. моли съда да отхвърли изцяло исковете, като претендира направените
от него разноски по делото.
С Определение № 1289/29.03.2023г. е конституиран Държавен фонд
„Земеделие“, ЕИК ********* като страна подпомагаща на ответника ОУ
„О.П.“ страна по гр.д. № 327/2023г. Третото лице-помагач ДФ „Земеделие“ не
2
заявява становище.
С постановеното по спора Решение № 447/17.10.2023г,
първостепенният съд е приел исковете за неоснователни. Мотивите на
районния съд са, че не е налице неоснователното разместване на
имуществени блага. Приел е, че съществува основание, на което са
извършени доставките на плодове, и това е правоотношението, възникнало от
подадените от страните заявки за участие в схема „Училищен плод“,
съответно като изпълнител и бенефициент, и последвалият ги
административен акт, с който са одобрени за такива.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените
от РС обстоятелства, както следва:
От приложеното ч.гр.д. № 2294/2022 г. по описа на Асеновградския РС
е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на иска, както и че срещу нея е подадено възражение от длъжника ОУ „О.П.“
гр. А..
Не е спорно между страните, а и от приетите писмени доказателства
–приемо-предавателни протоколи и фактури, е видно, че за периода от месец
октомври 2018 г. до месец януари 2019 г. ищецът е предал на ответника
плодове, описани в исковата молба по вид и количество, на обща стойност от
2 597.07 лева. Безспорно е също така, че ищцовото дружество е одобрено за
изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и
зеленчуци по смисъла на чл. 9 от „Наредба за условията и реда за прилагане
на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци на мляко и млечни
продукти в учебните заведения“ – схема „Училищен плод“ и схема
„Училищно мляко“ на учениците в учебните заведения, а ответното училище
е заявило участие в нея.
Първото релевирано във въззивната жалба възражение във връзка с
дадената правна квалификация настоящата инстанция счита за неоснователно.
Вярно е, че задължение на съда е да определи същата, изхождайки от
фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба. Именно въз основа
на тях правилната правна квалификация е чл.422 във вр. с чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът-жалбоподател е изложил
твърдения в исковата молба, отговарящи на фактическия състав на иска по
3
чл.59 ЗЗД: увеличение на имуществото на едно лице (ответника) за сметка на
имуществото на друго лице (ищеца); обедняване на друго лице, свързано със
съответното обогатяване, отсъствието на правно основание за обогатяването,
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтича от един и
същ факт или от обща група факти; да липсва друга възможност за правна
защита на обеднелия. За успешното провеждане на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
не следва да съществува валидна договорна връзка между страните, нито да е
налице възможност за ищеца да реализира правата си по друг ред. В
конкретния случай самият ищец признава, че между него и ОУ „О.П.“ не
съществува договорно правоотношение. От друга страна, не са изложени
твърдения за наличие на някой от останалите фактически състави на
неоснователното обогатяване по чл.55 ЗЗД.
На следващо място, страните по делото са заявители по смисъла на
чл.13 от „Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци на мляко и млечни продукти в учебните заведения“ –
схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“ и същата е основанието
за разменените престации. Съгласно посочената наредба, прилагането на
схемите за предоставяне на плодове и зеленчуци и мляко и млечни продукти
се финансират от европейския и държавния бюджети, като доставките се
заплащат чрез ДФ „Земеделие“ на база подадените от доставчика заявки и
само по реда и при наличието на предпоставките по тази наредба - след
одобряване на съответните заявки за плащане.
Видно от приетите писмени доказателства, ищецът е подал
съответните заявки за плащане до Държавен фонд „Земеделие“ за
извършените доставки за периода от месец октомври 2018 г. до месец януари
2019 г. От приетото по делото Уведомително писмо с изх. № 01-2600/7302 от
05.12.2019г. се установява обаче, че „Фууд Деливъри Експрес“ ЕООД е
получило от ДФ „Земеделие“ отказ за плащане на подадените от него заявки
за процесните плодове /по причини, различни от неизпълнението за
доставянето им /.
За ответното основно училище съществува законово основание -
„Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
4
плодове и зеленчуци на мляко и млечни продукти в учебните заведения“, да
получи процесните плодове от ищцовото дружество, без да дължи плащане на
цената им. Последната е за сметка на бюджета / европейско и национално
финансиране/ и се плаща чрез и от ДФ „Земеделие“. Отказът на третото
задължено за цената лице да я плати не води до отпадане на законовото
основание за получаване на доставките от бенефециента, нито поражда за
него задължение за плащането им. Правилен е изводът на районния съд, че
отношенията между ищеца и ДФ „Земеделие“ не са предмет на настоящото
производство, но също така не водят до отпадане на основанието, довело до
разместване на имуществените блага. Ето защо в случая не може да се
ангажира отговорност за ответника по чл. 59 от ЗЗД.
Поради гореизложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
Изходът на спора налага присъждане на разноски в полза на
въззиваемия в размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 447/17.10.2023г., постановено по гр.д.
№ 327/2023г. по описа на Районен съд Асеновград.
ОСЪЖДА „Фууд деливъри експрес“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ОУ „О.П.“ гр. А., ЕИК *** сторените разноски в размер от 1000
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
5
Решението е постановено при участието на Държавен фонд
„Земеделие“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Цар Борис ІІІ“ №136, представлявано от Г. Т., като трето лице-помагач на
ответника ОУ „О.П.“ гр. А., ЕИК *** с адрес ***, представлявано от ***
Л.М.Ж..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6