№ 2261
гр. София, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110217332 по описа за 2021 година
Производствотое по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на МЛ. ЕН. АЙВ. от гр. София срещу наказателно постановление
(НП) № 21-4332-006948/07.04.2021 г. на началник група към Столична
дирекция на вътрешните работи (СДВР), отдел „Пътна полиция“ (О „ПП”)
при СДВР, с което на жалбоподателя е наложено следното административно
наказание: на основание чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от два месеца за нарушение по чл.103 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди,
че е издадено при съществени нарушения на материалните и процесуалните
правила, което обосновава неговата незаконосъобразно. Оспорва се
фактическата обстановка, че е бил подаван от полицаите сигнал за спиране,
имал извънредна ситуация в семейството и причината е, че е оставил малкото
си дете само в къщи, тъй като трябвало да откара жена си по спешност в
родилното, в акта, който му бил предявен имало напечатано, че няма
възражения, не било отбелязано точното място, на което се твърди
извършването на нарушението, нямало мотиви за наложените
административни санкции, които не били в минимален размер.
1
Жалбоподателят редовно призован се явява. Поддържа жалбата си и по
същество излага ситуацията, която е описал и в акта, като счита, че според
него причина за спирането му е, че не е включил късите светлини на
автомобила, метрологичните условия били слаб снеговалеж, смесен с дъжд,
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните писмени и гласни доказателства:
На 18.03.2021 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) от мл. автоконтрольор Д. Г. ИВ. при СДВР, О „ПП“-
СДВР на жалбоподателя за това, че на същата дата около 00: 42 часа в гр.
София по Околовръстен път, по бул. „Черни връх“ управлява лек автомобил
„Хонда Сивик”, с ДК № ..., с посока от МОЛ „Парадайс“ към „Околовръстен
път“ и при подаден ясен и точен сигнал със стоп – палка и със светлинен
сигнал да отбие и да спре е продължил и е спрян на Околовръстен път срещу
„Ботаническата градина“. Разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят И. излага показания изцяло в подкрепа на констатациите в
акта, относно начина по който са се опитали да спрат водача и как са успели
да го спрат, като твърди, че не си спомня кой е подал сигнала със стоп
палката. Вписаният в АУАН като очевидец С. твърди, че колегата му е подал
сигнала със стоп палката се движел по бул. „Черни връх“ посока
„Драгалевци“, Околовръстен път, като полицейския екип е на кръговото,
осветен бил участъка, където са застанали, спирали на самото островче.
Съставения АУАН на жалбоподателя е от оправомощеното въз основа на
т.1.3 от Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи длъжностно лице мл. автоконтрольор Д. Г. ИВ. при СДВР, О „ПП“-
СДВР. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е изложил възражения в АУАН, тъй като в бланката на
същия е било изначално вписано: „нямам възражения“. Депозирани са от
жалбоподателя писмени възражения, подадени на 19.03.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от оправомощено въз основа на Заповед №8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи: началник група към
СДВР, О „ПП” при СДВР длъжностно лице, като в същото се визира
2
административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Установява се, че лицето
Гергана Владимирова Борисова е встъпила в длъжност, след като й е била
издадена Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи като началник група „Административно-наказателна дейност“ на 03
сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства: заповед на министъра на
вътрешните работи, както и показанията на свидетелите И. и С., с изключение
неуточняване на конкретното място, където са осъществили твърдяното
спиране на управлявания от жалбоподателя автомобил, както и
разминаването в показанията им относно това как са се обозначили. Докато
свидетелят И. твърди, че сигналът със стоп палка е подаден с фенерче, то
свидетеля С. твърди, че са се намирали на осветено място. Като в останалата
им част същите са логични и непротиворечиви.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/,
който срок е бил относим към момента на получаване на наказателното
постановление и подаване на жалбата, преди изменението на ЗАНН, в сила от
23.12.2021 г. и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от
обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна,
поради следното:
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа акта за
установяване на административнонаказателно нарушение/АУАН/ и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, счита, че същите са незаконосъобразно съставени и при
допуснати съществени процесуални нарушения от административно-
наказващия орган.
На първо място са нарушени императивни разпоредби – чл.42, т.4,
предл.II-ро от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, предл. последно от ЗАНН, тъй като в
3
АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление липсва
посочване на обстоятелствата, при които е осъществено твърдяното
административно нарушение. Като в процесния случай нито в АУАН, нито в
НП се сочи и конкретното нарушение по изискуемия от закона начин, тъй
като разпоредбата на чл.103 от ЗДвП касае две задължения за водача при
подаден сигнал за спиране от контролните органи: да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място. Кое от двете се приема за осъществено като
нарушение не е посочено нито словесно, нито е отразена съответната
хипотеза на сочената като нарушена правна норма. С липсата на
конкретизация в словесното описание на нарушението и такова на правната
норма, която административно-наказващия орган е преценил, че е нарушена
са нарушени императивните разпоредби на чл.42, т.4, предл.I-во и т.5 от
ЗАНН и чл.57, ал.1, т.4 и т.5, предл.I-во от ЗАНН.
На следващо място липсва посочване на конкретното място, на което е
осъществено твърдяното административно нарушение. Същото е от значение
за установяване дали с оглед факта, че се касае за тъмната част на
денонощието мястото, където са били позиционирани служителите на О
„ПП“-СДВР е такова, че да е било осветено и видимо за преминаващите
покрай тях автомобили, респективно е било необходимо да се осъществяване
допълнително осветяване при подаване на знаци за спиране.
Не на последно място, атакуваното НП се явява необосновано с оглед на
наложеното наказание, тъй като в него не са изложени предвидените в закона
съображения относно налагането на санкция над минималния предвиден в
закона размер, съобразно изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление като акт по чл.58д, т.1 от ЗАНН следва да бъде отменено на
основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, независимо от факта, че по същество се
установи осъществяване на нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП,
4
а именно неподчинение на подаден сигнал за спиране от контролен орган.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на атакуваното НП
разноски следва да бъдат възложени на жалбоподателя, но същият не
претендира такива до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, то съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-006948/07.04.2021 г. на
началник група към СДВР, О „ПП” при СДВР, като незаконосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5