№ 2447
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20221110202547 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД, ЕИК **, срещу Наказателно постановление
№ 2 от 13.01.2022 г., издадено от директор на дирекция „Контролна и превантивна
дейност“, упълномощена да изпълнява правомощията на директор на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с което за нарушение на
чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на климата (ЗОИК), на дружеството-
жалбоподател е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в
размер на 1 736 000 лева на основание чл.76, ал.1 от ЗОИК.
В жалбата се твърдят допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Оспорва
се авторството на издаденото НП, твърди се неясно описание на деянието, липса на
обективна и субективна съставомерност на нарушението. Претендира се и маловажност
на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Пледира се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея основания за отмяна на
атакуваното НП или за намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Счита, че била налице непропорционалност между размера на санкцията и тежестта на
деянието. Претендира минимално адвокатско възнаграждение.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли за потвърждаване
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че
1
нарушението било доказано по категоричен начин, не било маловажно, а наложената
имуществена санкция била във фиксиран размер, поради което не можело да бъде
изменяна. Не претендира разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и
производството е редовно образувано пред РС-София. Предвид на това съдът намира
жалбата за процесуално допустима.
Софийският районен съд, след съвкупен и поотделен анализ на всички
събрани по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател „**“ АД е оператор на Разрешително за емисии на
парникови газове (РЕПГ) № 5-Н1/2012 г., актуализирано с Решение № 5-Н1-И0-
А1/2013 г. и притежава открита партида за квоти на оператор в Националния регистър
за търговия с квоти за емисии на парникови газове (НРТКЕПГ). Предвид на това,
операторите на инсталации, които притежават разрешително за емисии на парникови
газове, са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за
емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година,
който в срок до 31 март на текущата година представят на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) за проверка и публикуване. Освен това
операторите са длъжни до 30 април всяка година да предават определен брой квоти,
равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през
предходната година.
От постъпило в РИОСВ - София писмо с вх. № 10950/02.06.2021 г. от
изпълнителния директор на ИАОС ставало ясно, че бил проверен и одобрен
верифицираният годишен доклад за емисии на парникови газове на „**“ АД, с
верифицирани емисии - 9 727 tCO2e (тонове еквивалент на въглероден диоксид). В
същото писмо било посочено, че верифицираните емисии били отразени по
операторската партида, както и че „**“ АД не е изпълнило задълженият си по чл.48,
ал.1 от ЗОИК. Посочено било, че дружеството е упълномощило изпълнителния
директор на ИАОС, в качеството му на администратор на НРТКЕПГ да предаде
количеството от 1047 квоти, налични по партидата му. Предаването било извършено
на 30.04.2021 г., като не било извършено предаване на оставащите квоти в размер на
8680 броя.
Предвид на това срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № 137
от 16.07.2021 г. за нарушение на чл.48, ал.1, вр. чл.76, ал.1 от ЗОИК. Актът бил
подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което препис от него бил връчен
на представляващ дружеството-нарушител, който го подписал с отбелязване, че ще
представи възражения в законоустановения срок.
2
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа
на него издал обжалваното понастоящем Наказателно постановление № 2 от 13.01.2022
г., с което за нарушение на чл.48, ал.1 от Закона за ограничаване изменението на
климата (ЗОИК), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1 736 000 лева на основание чл.76,
ал.1 от ЗОИК.
По делото беше разпитана свидетелката Р.В., като показанията на същата са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондират изцяло с констатациите,
обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелката разказа за
извършената проверка и констатациите от нея, а именно, че „**“ АД не е изпълнило
задължението си в срок до 30.04.2021 г., включително, да предаде общо 9727 квоти,
равняващи се на общото количество емисии, отделени от инсталацията през
предходната година, като били предадени само 1047 квоти, а непредадените квоти
били 8680.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз
основа на гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката В., както и
от приложените по делото писмени доказателства, които също изцяло кореспондират
на изложеното от свидетелката.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на дружеството-жалбоподател, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи
следното от правна страна:
АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано,
като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови
текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на
юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието
му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване,
отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за
редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички
фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Във връзка с възраженията в жалбата, то относно компетентността на
3
актосъставителя в чл.83, ал.1 от ЗОИК е посочено, че актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от длъжностни лица, оправомощени от
министъра на околната среда и водите съобразно тяхната компетентност. От
представената по делото Заповед № РД-622 от 30.07.2020 г. на министъра на околната
среда и водите е видно, че актосъставителката Р.В. е била надлежно упълномощена да
съставя актове за процесното нарушение. Според чл.83, ал.2 от ЗОИК, наказателните
постановления по ал.1 се издават от министъра на околната среда и водите или
оправомощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-589 от 13.08.2015 г.
министърът на околната среда и водите е упълномощил надлежно директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София да издава
наказателни постановления за процесното нарушение. Със Заповед № РД-97 от
24.09.2021 г. директорът на РИОСВ – София е упълномощил директора на дирекция
„Контролна и превантивна дейност“ Р.Б.П. - М. да изпълнява правомощията на
директор на РИОСВ – София в случай на отсъствие. Следователно АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
Относно оспорването на авторството на издаденото НП, то съдът допусна
изготвянето на съдебно-графическа експертиза, като вещото лице изготвило
заключението беше категорично, че процесното НП е подписано именно от лицето
Р.Б.П. - М., тоест налице е истински официален документ, а не неистински такъв по
смисъла на чл.93, т.6 от НК, каквито бяха възраженията на жалбоподателя.
Актът е съставен на 16.07.2021 г., тоест по-малко от три месеца след
извършването на нарушението на 05.05.2021 г., поради което са спазени сроковете по
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено на 13.01.2022 г.,
тоест в предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.
Неоснователно е възражението, че не била посочена точната дата на проверката,
тъй като в издаденото НП е описано, че с писмо с вх. № 10950/02.06.2021 г. РИОСВ -
София била уведомена за обстоятелствата, касаещи извършеното нарушение. Освен
това в случая важното е тази проверка да е била извършена и актът да е бил съставен
преди изтичане на сроковете, посочени в чл.34, ал.1 от ЗАНН, а това е било сторено.
Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗОИК, операторите на инсталации,
които притежават разрешително за емисии на парникови газове, са длъжни да изготвят
годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга за емисиите на парникови газове,
отделени от инсталацията през предходната година. Този доклад трябва да бъде
представен на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда
(ИАОС) за проверка и публикуване в срок до 31 март на текущата година. Според
чл.48, ал.1 от ЗОИК, операторите на инсталации, притежаващи разрешително за
емисии на парникови газове, и авиационните оператори са длъжни до 30 април всяка
година да предадат определен брой квоти, равняващи се на общото количество емисии,
4
отделени от инсталацията или в резултат на авиационните дейности през предходната
година. По делото категорично се доказа от обективна страна, че е бил проверен и
одобрен верифицираният годишен доклад за емисии на парникови газове на „**“ АД, с
верифицирани емисии - 9 727 tCO2e (тонове еквивалент на въглероден диоксид).
Следователно дружеството е било длъжно до 30.04.2021 г. да предаде 9727 квоти,
които се равняват на общото количество емисии, отделени от инсталацията през
предходната година, но на 30.04.2021 г. са били предадени само 1047 квоти, като не е
било извършено предаване на оставащите 8680 квоти. Предвид на това от обективна
страна е налице нарушение на чл.48, ал.1 от ЗОИК.
Правилно е определена датата на нарушението, тъй като задължението за
предаване на квотите е било до 30.04.2021 г. включително, тоест нарушението се явява
извършено в първия работен ден след тази дата, а това е бил 05.05.2021 г. (сряда),
предвид Великденските празници и почивните 1, 2, 3 и 4 май.
Правилно е определено и мястото на извършване на нарушението – гр. София,
тъй като задължението за предаване на квотите е трябвало да бъде изпълнено по
местонахождение на Изпълнителна агенция по околната среда, която се намира в град
София.
Доколкото се касае за отговорност на юридическо лице, която е обективна и
безвиновна, то съдът не следва да обсъжда въпроса за субективната страна на деянието,
към която освен вината, също така спадат причините и мотивите за извършване на
нарушението. Достатъчно е да е има съставомерно деяние от обективна страна, а
такова е налице.
Правилно отговорността на дружеството-жалбоподател е била ангажирана на
основание чл.76, ал.1 от ЗОИК. Съгласно цитираната разпоредба, за неизпълнение на
изискванията на чл.48, ал.1 на оператора на инсталацията или на авиационния
оператор – юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция
200 лв. за всеки тон еквивалент въглероден диоксид, за който операторът не е предал
квоти. В случая операторът не е предал 8680 квоти, което умножено по 200 лева прави
точно 1 736 000 лева. Наложената имуществена санкция е във фиксиран размер, поради
което съдът не може да я изменя и няма как да бъде уважено искането на
жалбоподателя в тази насока.
Настоящият състав не приема твърденията за маловажност на нарушението по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В случая се касае за непредаване на огромно количество
квоти – 8680 броя, тоест сама по себе си тази бройка няма как да доведе до извода за
маловажност, тъй като не се касае за някакво пренебрежимо малко неизпълнение.
Реално са били предадени само 10 % от дължимите квоти, поради което се касае за
неизпълнение на задължението в размер на 90 % и това няма как да е маловажно.
Законодателят е предвидил само 200 лева санкция за всяка квота - еквивалентна на
5
един тон въглероден диоксид и ако дружеството беше изпълнило по-голямата част от
това свое задължение или заводът отделяше по-малко количество въглероден диоксид,
то нямаше да се стигне и до толкова високо наказание, тъй като то съответства на
размера на непредадените квоти. С оглед на това няма как да се приеме и
непропорционалност между размера на наказанието и извършеното нарушение, защото
този размер е съобразен с броя на непредадените квоти. Ако непредадената квота беше
само една, то наказанието щеше да е 200 лева, но след като заводът отделя такова
голямо количество - 9727 тона въглероден диоксид за една година, то следва да
предаде и дължимите квоти съобразно това количество замърсяване, а след като не го е
сторило, трябва да понесе наказание за това си бездействие. Касае се за отделяне на
сериозно количество емисии, за които не са били предадени дължимите квоти, а това
намира пряко отражение върху климата и околната среда и няма как да се приеме, че
случаят е маловажен. Става въпрос за формално нарушение, поради което не е
необходимо настъпването на някакви съставомерни вредни последици и липсата на
такива не може да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство. Засягат се
обществени отношения със значим не само национален, но и световен интерес, свързан
с ограничаване изменението на климата. Освен това изложените по-горе съображения
говорят, че конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, която да мотивира
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че атакуваното наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и след като наказателното постановление се
потвърждава, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, а от своя страна
представителят на наказващия орган не е претендирал разноски, поради което не
следва да бъдат присъждани такива за процесуално представителство.
Относно разноските за изготвената експертиза, то съгласно чл.84 от ЗАНН,
доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и
съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на
свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Според чл.189, ал.3 от
НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото. В тази връзка и след като наказателното постановление се
потвърждава, то дружеството-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СРС сторените от бюджета на съда разноски за изготвянето на съдебно-
графическата експертиза в размер на 255,60 лева, заплатени на вещото лице М.Е..
6
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2 от 13.01.2022 г., издадено от
директор на дирекция „Контролна и превантивна дейност“, упълномощена да
изпълнява правомощията на директор на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ) – София, с което за нарушение на чл.48, ал.1 от Закона за
ограничаване изменението на климата (ЗОИК), на „***“ АД, ЕИК ** е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 1 736 000 /един
милион седемстотин тридесет и шест хиляди/ лева на основание чл.76, ал.1 от ЗОИК.
ОСЪЖДА дружеството-жалбоподател „***“ АД, ЕИК ** да заплати по сметка
на РС-София сумата от 255,60 /двеста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева,
представляваща сторени разноски по делото за възнаграждение на вещото лице.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7