Р Е Ш Е Н И Е
№ 260442 12.03.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На
десети март две
хиляди двадесет и първа година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЯН
МУТАФЧИЕВ
Секретар: Мария
Милева,
като
разгледа докладваното от съдия Мутафчиев
гр. дело № 7609 по описа на БРС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул.
Граф Игнатиев, № 2, против Н.С.Н.. Ищецът иска да бъде осъден ответникът да му
заплати сумата от 1555 лева, представляваща изплатено обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.02.2015 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С
определение от 20.01.2021 г. съдът е назначил особен представител на ответника,
който в лицето на адвокат С.М. депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди на страната сторените по
делото разноски.
В
съдебно заседание особеният представител на ответника моли съда да отхвърли
иска.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На
14.02.2015 г. около 18.00 часа в гр. Бургас, на бул. З.С., на кръстовището за
кв. Горно Езерово, ответникът, който е неправоспособен водач, управлява лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“, без регистрационен номер, и
поради неспазване на дистанция предизвиква ПТП със спиращия пред него лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган Сценик“ с рег. № ***, собственост на Б.Ю.Р..
Към датата на настъпване на ПТП по отношение управлявания от ответника
автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Собственикът
на увредения автомобил предявява пред ищеца през месец май 2016 г. претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. Видно от доказателствата по делото
обезщетението за нанесените имуществени вреди на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Меган Сценик“ с рег. № *** възлиза на 3999,80 лева, което надвишава 70 %
от действителната стойност на автомобила, която е 2100 лева. Затова по щета № 11-0433/09.05.2016
г. е определено за изплащане обезщетение в размер на 70 % от действителната
стойност на автомобила или 1470 лева и 85 лева транспорт, която
обща сума от 1555 лева е преведена на 04.07.2016 г. от ищеца по банков път на
собственика му Б.Ю.Р.. Впоследствие на 14.09.2016 г. Гаранционен фонд изпраща чрез
куриер регресна покана до ответника в 7-дневен срок от получаването й да му
заплати сумата от 1668 лева, включваща изплатено обезщетение и разходи по ликвидация.
Поканата постъпва в затвора, където ответникът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“, на 19.09.2016 г., но плащане не е осъществено.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
По доказателствената стойност на протокол за ПТП от
05.03.2015 г.:
За
самия механизъм на пътно-транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е
реализирано в присъствие на съставителя на акта. Когато обаче протоколът за ПТП е подписан от
участниците, същият
може да се ползва с материална
доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа
на страната. В настоящия случай протокол за ПТП е подписан от увреденото лице и от ответника
и с подписа си, който не е оспорен от особения представител, Н. „признава“, че
не е спазил дистанция и е станал причина за настъпване на произшествие с
автомобила, движещ се пред него. Следователно, касае се за частен
свидетелстващ документ, който важи срещу своя издател като неизгоден за него и се
ползва с материална
доказателствена сила на това основание.
При така установените факти съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ. Надлежно е въведено от особения
представител възражение за погасяване на иска по давност.
Според
разпоредбата на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени
вреди на чуждо имущество,
причинени на
територията на Република България от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Установи
се, че към момента на ПТП, настъпило в България, по отношение на управлявания
от ответника автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и това превозно средство обичайно се намира на
територията на България.
Според
чл.558, ал.7 от КЗ след изплащане на обезщетението
фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение
и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
По възражението на особения представител за погасяване на
иска по давност:
Съгласно
чл.
378, ал. 6 КЗ регресните и суброгационни искове на застрахователя по
застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел ІІ, буква
"А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на застрахователното
обезщетение на третото увредено лице. Съдът намира, че именно тази уредба е
приложима и по отношение на регресните и суброгационни искове на Гаранционен
фонд. При действие на КЗ (отм.) е формирана непротиворечива
съдебна практика, според която плащането на обезщетението е начален момент, от
който започва да тече петгодишният давностен срок за
упражняване на регресното право – в този смисъл решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. №
192/2009 г. на ВКС, решение № 173/30.10.2009 г. по т. д. №
455/2009 г. на ВКС, решение № 53/16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008
г. на
ВКС, както и Определение № 86 от 9.02.2015 г. на ВКС
по т. д. № 1259/2014 г., I т. о.
В
случая намира
приложение и т. 14 от Постановление № 7/77 год. от 04.10.1978 год. на Пленума
на ВС, съгласно която за регресните искове важи общата давност по чл. 110
от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователното обезщетение на правоимащите лица. Установи
се, че обезщетението е изплатено на 04.07.2016 г., а искът е предявен на
27.11.2020 г., т.е. по-малко от 5 години от плащането, поради което не е
погасен по давност. Същият е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото само ищецът има право на
разноски, които са в размер на 382,20 лева, съобразно списък с разноски по
чл.80 от ГПК, от които 62,20 лева държавна такса и 320 лева депозит за
възнаграждение на особения представител на ответника. Ответникът няма право на
разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.С.Н.,
ЕГН – **********, да заплати на Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф
Игнатиев, № 2, следните суми: 1555 (хиляда петстотин петдесет и пет) лева,
представляваща изплатено обезщетение по щета № 11-0433/09.05.2016 г. по описа
на Гаранционен фонд заради причинено от ответника на 14.02.2015 г. пътно-транспортно
произшествие с автомобил, за който няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба на 27.11.2020 г. до окончателното й изплащане; 382,20 лева (триста
осемдесет и два лева и двадесет стотинки), представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
съобщението.
Вярно с оригинала:
ММ