РЕШЕНИЕ
№123/30.06.2016г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Д.А............………………...………………..и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова……………………………………………………….…като разгледа докладваното от съдия Байнова и.адм. д. № 486 по описа на 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.Д. ***, срещу „ТЕТ – 61”ЕООД с адрес на управление гр.С. Х.В. – управител, с правно основание чл.203 ал.1 от АПК вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба се претендира да бъде осъдено горепосоченото дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер 110.00 лв - имуществени вреди и обезщетение в размер 2000.00 лв - неимуществени вреди, причинени от нищожна принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171 т.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като се иска установяване нищожността на приложената ПАМ.
В хода на производството преди приключване на съдебното дирене е поискано и допуснато увеличение на размера на предявения иск за имуществени вреди като исковата претенция се променя от 110.00 лв на 332.58 лв.
Ищецът твърди, че на 23.05.2015г. бил паркирал автомобила си пред хотел „Мелиа“ в гр.Варна, курортен комплекс “З. п.“. Автомобилът с рег.№ бил паркиран на място пред хотела, обозначено със знак „Р“. На 24.05.2015г. към 10.00ч. установил, че автомобилът му е изчезнал от паркинга. Заедно с негов колега отишли в 5-то РПУ на МВР-Варна, за да уведоми за изчезнал автомобил. При разговор с дежурния полицай разбрал, че е възможно автомобилът да е преместен от частна фирма като му било обяснено мястото на „наказателния паркинг“. Поради отказа на полицая да извърши действия по връщане на автомобила, ищецът позвънил на национален номер 112. При разговор с оператор на националния номер, му било предложено да му бъде даден телефон за връзка с частната фирма, която вероятно отнела автомобила. Разговорът бил проведен около 10.41 ч. на 24.05.2014г. Поради поведението на полицая и на оператора от националния номер 112, ищецът бил принуден да отиде до наказателния паркинг. След отиването си там, разговарял с лицето, намиращо се в кабинка на паркинга. Обяснил му фактите и посочил, че колата не била паркирана в нарушение, поради което иска да си я вземе. Лицето излязло от кабинката, грубо избутало ищеца и с обидни думи казало, че няма да освободи автомобила докато ищецът не си плати. Ищецът се почувствал застрашен и унизен, и отново се обадил на тел.112 /в 10.58ч./, откъдето поискал помощ, тъй като не знаел какво може да се случи с оглед агресивното поведение на служителя от паркинга. Операторът от тел.112 прехвърлил разговора към 5-то РПУ и ищецът пак разговарял с дежурния. През това време огледали автомобила, който бил нов /на 2 години/ и установили увреждания по предната лява врата За да не провокира увеличаване агресивното държание на служителя от наказателния паркинг, ищецът с автомобила на колегата си отишли отново до 5-то РПУ, където внесъл жалба, заведена с вх.№ **********/24.05.2015г. Полицаите казали, че единственото, което могат да направят е да заведат жалбата, а за да си вземе автомобила, ищецът следвало да си заплати глобата, независимо дали е прав, а после да си решава проблемите в съда. Ищецът се страхувал да отиде заедно с колегата си до паркинга, поради което поискал с тях да дойде и полицейски патрул, който да установи щетите по автомобила и да издаде служебна бележка. Заедно с полицейския автомобил отишли до паркинга, където мл.инспектор С.Г. установил увреждането на автомобила. Ищецът заплатил глобата като в бланката на декларация, дадена му от служителя на паркинга, записал, че е неправомерно репатриран и има увреждания по предната лява врата на автомобила. Лице от наказателния паркинг му поискало лична карта, като ищецът отказал да я предостави, поради липса на основание за това. Казал, че ще покаже личната си карта само на полицая, но не и на лицето от наказателния паркинг, непритежаващо правомощия да му иска такава. Лицето от паркинга казало, че след като не му предоставя личната си карта, няма да му върне автомобила. Ищецът заплатил на лицето от „наказателния паркинг“ исканата сума от 110.00 лева , след което свалили скобата от автомобила му и си тръгнал. Полицаите останали да си говорят приятелски с лицето от паркинга.
Ищецът счита, че преместването на автомобила му, наредено от ответника и представляващо ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП, е нищожен административен акт. Твърди, че нито полицейските служители, нито лицето от наказателния паркинг му представили документ, че ответникът има право да прилага подобна ПАМ. Ответникът не бил оправомощено лице по чл.168 от ЗДвП, а при принудителното преместване на автомобила не били налични фактите, посочени в хипотезите на б. „а“, „б“ или „в“ на т.5 от чл.171 от ЗДвП.
Ищецът твърди, че от незаконосъобразния /нищожен/ административен акт му били причинени имуществени вреди – 110.00 лв, представляващи заплатена сума, получена от ответника за принудителното преместване на автомобила и 222.58 лв , представляващи заплатена сума за ремонт на автомобила, както и неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани от 24.05.2015г. до момента на изготвяне на исковата молба притеснения и унижения, отразили се негативно върху емоционалното му здраве, които оценява на 2000.00 лв.
По изложените съображения моли след установяване нищожността на ПАМ, наложена от „ТЕТ – 61”ЕООД, да бъде осъдено ответното дружество да му заплати исканите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските.
Ответникът –„ТЕТ – 61”ЕООД – София, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове като неоснователни, а в хода по същество – и като недопустими. Сочи,че за ищеца липсва правен интерес от предявяването им, тъй като той не е сред лицата, посочени в чл.171 т.5 от ЗДвП, доколкото не е собственик на репатрирания автомобил, нито е упълномощен от собственика му да го управлява, нито на процесната дата го е управлявал и съотв. паркирал на мястото, от което е преместен. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно приложения договор за правна помощ.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище за основателност и доказаност на предявения иск за имуществени вреди. Предявеният иск за неимуществени вреди намира за частично доказан като счита, че претендираният размер от 2000 лв е прекомерно завишен.
Съдът след като обсъди доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Договор №15/30.04.2015г. Възложителят „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД със седалище гр.В. и адрес на управление к.к.“З. П.“, представлявано от С. Г. С. – прокурист, като собственик на алеите, паркингите и зелените площи на територията на к.к.“Златни пясъци“ ООД и в съответствие с чл.168 ал.1 от ЗДвП, възлага на Изпълнителя „ТЕТ – 61”ЕООД със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.”Х. Д.”, , представлявано от Ц.Х.В. – управител, да изпълнява дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата пътни превозни средства /ППС/, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари. Договорът е сключен за срок от 01.05.2015г. до 30.09.2015г. включително.
Със Заповед №05/30.04.2015г. на прокуриста на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД – Варна на основание чл.168 ал.1 от ЗДвП е възложено на „ТЕТ – 61”ЕООД като страна по сключения между дружествата договор, да извършва на територията на к.к. “З. п.“ дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и преместването на ППС, паркирани в площи, отредени за озеленяване, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, “З. п.“ АД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „София Златни пясъци“ АД и „ЕРП Златни пясъци“ АД или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, която дейност се извършва от служители на „ТЕТ – 61”ЕООД, които управляват техническо средство тип „Паяк“. Наредено е възложената дейност да се извършва за срок от 01.05.2015г. до 30.09.2015г. в съответствие с разпоредбите на ЗДвП като п ри нужда служителите на „ТЕТ – 61”ЕООД да се обръщат за съдействие към 5-то РПУ – к.к.“Златни пясъци“.
Със Заповед №06/30.04.2015г. на прокуриста на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД – Варна, т.1 е забранено паркирането на всякакъв вид МПС в площи, отредени за озеленяване, разположени на територията на к.к.“Златни пясъци“, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, “З. п.“ АД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „София Златни пясъци“ АД и „ЕРП Златни пясъци“ АД, както и върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД. В т.2 от заповедта е посочено дейността по преместването с техническо средство тип „паяк“ да се извършва и по отношение на паркираните в нарушение на т.1 превозни средства. В т.3 от същата е наредено от нарушителите да се събира такса, включваща разходите по преместването на автомобила и сума за възстановяване на нанесените върху тревната площ/тротоара щети.
Със Заповед №12/30.04.2015г. на изпълнителния директор на “З. п.“ АД-Варна е разрешено техническо средство „паяк“, марка „Мерцедес“, модел 17, с ДР №СА.., ползвано от служители на „ТЕТ – 61”ЕООД – София във връзка с дейността, възложена на дружеството по чл.168 ал.1 от ЗДвП, да преминава по Централна /Крайбрежна/ алея на к.к. “З. п.“ при необходимост за периода от 01.05.2015г. до 30.09.2015г.
Със Заповед №13/30.04.2015г. на изпълнителния директор на “З. п.“ АД-Варна, на основание чл.168 ал.1 от ЗДвП е възложено на „ТЕТ – 61”ЕООД като страна /изпълнител/ по договор, сключен с „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, да извършва на територията на к.к. “З. п.“ дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и преместването на ППС, паркирани в площи, отредени за озеленяване, собствени на “З. п.“ АД , „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „София Златни пясъци“ АД и „ЕРП Златни пясъци“ АД или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на”З. п.“ АД, която дейност се извършва от служители на „ТЕТ – 61”ЕООД, които управляват техническо средство тип „Паяк“ за срок от 01.05.2015г. до 30.09.2015г. в съответствие с разпоредбите на ЗДвП.
Със Заповед №14/30.04.2015г. на изпълнителния директор на “З. п.“ АД-Варна, т.1 е забранено паркирането на всякакъв вид МПС в площи, отредени за озеленяване, разположени на територията на к.к.“Златни пясъци“, собствени на “З. п.“ АД, „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „София Златни пясъци“ АД и „ЕРП Златни пясъци“ АД, както и върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на “З. п.“ АД. В т.2 от заповедта е посочено дейността по преместването с техническо средство тип „паяк“ да се извършва и по отношение на паркираните в нарушение на т.1 превозни средства. В т.3 от същата е наредено от нарушителите да се събира такса, включваща разходите по преместването на автомобила и сума за възстановяване на нанесените върху тревната площ щети.
Със Заповед №30/04.05.2015г. на Работодател „ТЕТ – 61”ЕООД е наредено на служителите на фирма „ТЕТ – 61”ЕООД – А.Й. и Светослав Кирпев да извършват на територията на к.к.“Златни пясъци“ дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и преместването на МПС, паркирани в площи, отредени за озеленяване, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, “З. п.“ АД, „Златни“ АД, „С-Травел“ АД, „Акваполис“ ООД, „София Златни пясъци“ АД и „ЕРП Златни пясъци“ АД или паркирани върху тротоари или пешеходни алеи, собствени на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, и да съставят фирмени протоколи за нарушение във връзка с Договор №15/30.04.2015г. Посочените в заповедта лица са запознати със същата срещу подпис. Представени са трудовите им договори с„ТЕТ – 61”ЕООД и длъжностните им характеристики, видно от които тези лица заемат длъжността „водач открита платформа с повдигащо устройство“.
Със Заповед №31-А/01.05.2015г. на Работодател „ТЕТ – 61”ЕООД е наредено репатрирането на автомобилите да се извършва по: 1. Закона за движение по пътищата; 2. Договор с „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД; 3. Заповед №05/30.04.2015г.; 4. Заповед №06/30.04.2015г.; 5.Заповед №12/30.04.2015г.; 6. Заповед №13/30.04.2015г. – всички на търговско дружество „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД и на търговско дружество„Златни“ АД и по Заповед на работодателя №30/04.05.2015г.
Представен е Фирмен констативен протокол от 23.05.2015г., видно от който на същата дата в гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“ А.С.Й. на длъжност водач на специално техническо средство тип „Паяк“ в присъствието на С.Д.К. са прегледали и установили, че МПС „Хонда“ с ДК № .... е паркирано неправилно на място определено за инвалиди до х-л „Мелия“. В протокола е посочено, че автомобилът е репатриран на основание чл.171 т. б.“б“ от ЗДвП, като е вписана забележка „Без поставена инвалидна карта на предния панорамен прозорец“.
С Жалба вх.№**********/24.05.2015г. до Началника на 5РПУ-Варна Г.Д.Д. е поискал съдействие за освобождаване на автомобила и описание на евентуалните щети по същия.
Видно от Декларация от 24.05.2015г., Г.Д.Д. е получил автомобила след заплащане на сумата от 110 лв, за което е представен фискален бон от същата дата. В декларацията Д. е записал в графата „Забележки“, че има увреждане по предна лява врата, а автомобила е неправомерно репатриран. На Г.Д.Д. е издадено Удостоверение рег.№ 460000-1233/17.06.2015г. от ОДМВР-Варна, 5-то РУП-Варна, в уверение на това, че на 23.05.2015г. е заявил, че на наказателен паркинг „Ривиера“ кк “З. п.“ при получаване на автомобил „Хонда Сивик“ с рег № № . , собственост на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е установил, че има нанесена щета /надраскване/. По случая е заведена преписка №.№460000-1043/2015г. по описа на Пето РУП “З. п.“ Варна .
Видно от представените застрахователна полица № 4704140300002001 БУЛСТРАД Каско стандарт и талон, репатрираният автомобил е собственост на „Райфайзен Лизинг България“ООД с ползвател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. На 03.06.2015г. в ЗАД“Булстрад ВИГ“ – Хасково е заведена щета 50-05050-00511/15, като заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и „Гражданска отговорност“ е подадено от Г.Д.Д., вписан като заявител на застрахователното събитие и като водач на увреденото МПС.
Видно от Фактура №**********/28.10.2015г. с издател „Акценти“ ЕООД – Хасково и получател ЗАД „Булстрад ВИГ“ – София, е извършен ремонт на автомобил с ДК № .... по щета 50-05050-00511/15, за което е заплатена сумата 222.58 лв / с ДДС/ . Съгласно Приемо-предавателен протокол от 28.10.2015г. автомобилът е приет от ремонт от Г.Д.Д. без забележки.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице размерът на причинената щета на репатрирания автомобил съгласно сключена застраховка Каско и ценовата листа на застрахователя ЗАД“Булстрад ВИГ“, е 222.58 лв.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза с предмет на обследване компактдиск, съдържащ разговори с оператор 112. Според заключението на вещото лице на диска за записани 6 файла – 3 графични тип jpg и 3 аудио файла тип wav. Вещото лице разяснява начина на формиране на файлове при обаждане на 112. Посочва, че на диска има записани три аудио файла от дата 24.05.2015г. като датата и часът на създаването им са датата и часът на свързването с оператор 112. Обажданията са съответно в 10:41:35ч., 10:58:10ч. и 10:58:53ч. Съдържанието на аудио файловете е възпроизведено на хартиен носител.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Н. Б. и В. Т. Т..
Свидетелят Бакърджиев заявява, че работи в „Булстрад“ Генерална агенция Хасково, автомобил с рег.№ № СА 95 33 ТС е единият от служебните такива. На 23.05.2015г. се провел служебно семинар в “З. п.“, в хотел „Марая“. С пристигането трябвало да помислят къде да оставят автомобилите. Видели, че срещу хотела има паркинг, където паркирали автомобилите. На свидетеля направило впечатление, че една част от паркинга била боядисана в синьо и едно от крайните места било обозначено за инвалиди. Автомобилите решили да ги спрат не на обозначените места, а на другите. На следващия ден установили, че единият автомобил липсва, при което се обърнали за съдействие и помощ към охраната на хотела. Те им дали телефона на полицейското управление, обслужващо комплекса и най-напред отишли там да изяснят нещата и евентуално да подадат сигнал, тъй като нямали идея защо единият автомобил – по-луксозният и почти нов, е изчезнал. На предявения му снимков материал / страница с 4 бр. снимки/ свидетелят посочва, че това е паркинга, на който са оставили автомобилите и че е управлявал белия на цвят автомобил, паркиран на мястото,очертано с кръгче на снимката. Заявява, че не е видял на паркинтга табела, указваща, че това е място за инвалиди. Направило му впечатление, че местата за инвалиди били в самия край на паркинга, а мястото, където бил паркиран техния автомобил бил само боядисано в синьо, което според свидетеля означавало само различен цвят. На паркинга нямало други знаци, освен табела, че е паркинг като било посочено, че при спиране след този забранителен знак, автомобилите ще бъдат вдигани. Нямал спомен какво точно пишело под тази табела. На предявения на свидетела снимков материал, находящ се на л.37 от адм.д.№2601/2015г. по описа на Административен съд – Варна, свидетеля посочва служебния автомобил, като заявява, че на мястото, на което е бил паркиран нямало обозначение за инвалиди, както съседните сини полета. След като установили, че автомобила го няма се обадили в полицейското управление, както ги посъветвали от охраната на хотела и там подали сигнал за изчезването на автомобила. Полицаите им казали преди да предприемат други мерки, да отидат до „наказателен паркинг“ и да проверят дали автомобила не е там, тъй като имало „паяк“, който вдига автомобилите. Отивайки до наказателния паркинг видели, че там е паркиран служебният им автомобил като му била сложена скоба. Попитали защо автомобилът е репатриран, на което представител на паркинга, отговорил,че бил спрян неправомерно на оцветено в синьо място, което било за инвалиди и било забранено спирането.Свидетелят сочи,че не им бил предоставен снимков материал или друг документ, с който да се докаже, че действително автомобилът е бил неправилно паркиран. Свидетелят бил изумен от грубото и даже брутално и унижаващо към тях отношение на служителите от паркинга. Не им се представил никакъв документ на какво основание са взели колата, а полемиката била единствено за това да си платят, за да бъде освободен автомобила. По впечатления на свидетеля от дейността по репатриране в гр.Хасково, на автомобилите, репатрирани в наказателен паркинг не се поставяли скоби, а в случая на техния имало скоба. Спор със служителите на паркинга имало също, защото поискали личната карта на Г.Д., а той отказал да им я представи. Докато спорели, разхождайки се около автомобила забелязали, че предна лява врата е увредена. Започнали разговор и на тази тема, но разбрали,че е излишно и поради това се върнали в полицейското управление, за да поискат съдействие и да извършат оглед на автомобила и в тяхно присъствие да констатират имали нанесена щета или не. Свидетелят сочи,че в тяхната Генерална агенция за автомобилно застраховане той отговаря за извършване на огледи на автомобилите и може би поради професионално изкривяване с годините, като паркира автомобила или преди да тръгне, винаги оглежда автомобила си и този на директора . В случая, когато вечерта оставяли автомобила на паркинга нямало никакво нарушение на боята му, още повече, че автомобилът бил паркиран нормално на въпросното паркомясто. Свидетелят бил през цялото време с Г.Д. – от изчезването на автомобила до прибирането му от наказателния паркинг. Вторият път, когато отишли до полицейското управление, Д. написал жалба. След това до наказателния паркинг с тях дошъл полицай от дежурния екип и още един цивилен служител, на когото полицаите се обадили и те присъствали на огледа на автомобила. Полицаите казали, че могат да си търсят правата, но първо трябва да си платят наказателната такса, за да бъде освободен автомобила, както и станало. При първото посещение на паркинга, поведението на служителите там било арогантно и надменно. Вторият път, когато отишли вече с техния и с полицейския автомобил, се държали по-меко. Цялата сага продължила около три и половина – четири часа. Свидетелят сочи, че за първи път има негативни чувства от посещението си във Варна и даже в момента на преразказа си си спомня негативните емоции, които са преживели и как са били посрещнати от останалите колеги в хотела. Всички били травмирани от това брутално отношение на служителите. Разбрал, че това е частна фирма, но независимо от това служителите ѝ следвало да имат някаква етика и линия на поведение. Полицейските служители не им показали никакъв акт или протокол, написан за нарушението, което се твърдяло, че са извършили. След заплащане на сумата им била дадена касова бележка и автомобилът бил освободен. Изгубили много време, нарушил се планът им на работа, нямало как да не се отложи работната среща. Свидетелят сочи, че Г.Д. е директор на Генералната агенция в Хасково. Всички негативи останали за него. Свидетелят бил достатъчно близо, за да възприеме грубото отношение на служителите и всички детайли и подробности. На въпроса как Д. е приел случилото се, по лично мнение на свидетеля, той е бил буквално репресиран. Свидетелят сочи, че не са имали първоначално намерение да стигат до съд. Счели, че след като на територията на “З. п.“ има полицейско управление, това е органът , който може да разреши спора и затова се обърнали към тях. Условието за освобождаване на колата било да си платят таксата, но те не се чувствали виновни в действията си по паркиране на автомобила. Освен това никой от служителите не им представил снимка или документ, с което да се убедят, че действително са нарушители, при което положение нямало да водят спорове, а щели да си платят и да си получат автомобила.
Свидетелят Танев заявява, че е служител към „Булстрад“, специалист общо застраховане и в тази връзка има право да управлява служебните автомобили. На 23.05.2015г. той управлявал автомобила с рег № . и съответно той го паркирал срещу хотела в “З. п.“, на който не си спомня името. На предявения му снимков материал / страница с 4 бр. снимки/ свидетелят посочва, че паркирал автомобила на мястото, очертано с черен кръг на втората снимка. Нямало знак, който да забранява паркирането. На целия паркинг нямало неподвижен знак, указващ, че това е място за инвалиди. Не е сигурен какво е пишело на табелата под знака за паркинг. На предявения му снимков материал на л.37 от адм.д.№2601/2015г. по описа на Административен съд – Варна, посочва автомобила, който е управлявал и паркирал. Посочва, че към момента на паркирането му– около 6-7 часа следобед, нямало абсолютно никакви щети по автомобила, особено в лявата част, където е вратата на водача и ако имало нещо щял да го забележи. Нямало много коли на паркинга като те били на достатъчно разстояние една от друга. Върху съседните места имало обозначения за инвалиди и това го спряло да паркира там. Липсата на колата била установена от колегите му,а той разбрал за това по-късно. Не бил с тях, когато търсели автомобила, но разбрал какво се е случило. Когато се върнали, били афектирани и страшно разочаровани от поведението на служителите от наказателния паркинг. Уточнява относно състоянието на колегите си, че афектирани било силно казано, по-скоро били страшно разочаровани. Свидетелят посочва, че Г.Д. е директор на застрахователното дружество в Хасково и като такъв отговаря за всичко. Много бил разочарован . Свидетелят разбрал, че е имало грубо отношение към колегите му, и неправомерни искания за представяне на личните им карти. Щетата видял впоследствие, като си прибрали автомобила. Категоричен е, че когато управлявал автомобила и го паркирал, такава е нямало. Цялата разправия отнела на колегите му минимум два часа, ако не и повече, не може точно да определи. От “З. п.“ си тръгнали на другия ден – на 25-ти, като той управлявал автомобила обратно към Хасково.
Въз основа на така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и са допустими.
Съдът
не споделя възражението на ответника, че за ищеца липсва правен интерес от
предявяването им. Действително от събраните по делото доказателства не се
установява ищецът да е сред визираните в разпоредбата на чл.171 т.5 от ЗДвП
лица. Последното обаче не обуславя липса на активна процесуална легитимация у
последния. Правният интерес на ищеца се
обуславя от твърдението, че от приложената ПАМ са му причинени претендираните имуществени и
неимуществени вреди, чието настъпване се обвързва с твърдения за нейната нищожност,
като се иска от съда да я установи.
Съгласно чл. 203, ал.1 и ал.2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. За да е допустим иск за обезщетение по този ред, същият следва да бъде предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. Чл. 204, ал.3 от АПК допуска, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта да се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, като в случая исковете са предявени именно в тази хипотеза.
Исковата
претенция е насочена и срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205 от АПК, тъй
като е юридическото лице, чийто представител е възложил на конкретни служители
дейността по принудително преместване на превозни средства.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че исковете са допустими, тъй като са предявени от надлежна страна, срещу надлежно легитимиран ответник и пред задължения да ги разгледа съд.
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи комулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
По отношение на предявения иск за имуществени вреди съдът счита, че в настоящия случай се установява наличието на елементите на посочения фактически състав.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца за нищожност на приложената ПАМ.
В чл.168 ал.1 от ЗДвП са определени
субектите, които са оправомощени да преместват паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене без знанието на неговия собственик или упълномощен
водач. Това са определени от министъра на вътрешните работи длъжности лица от
службите за контрол, както и длъжностни лица, определени от собствениците или
от администрацията, управляваща пътя.
Видно е, че законодателят е оправомощил не само министъра на вътрешните работи
да определя длъжностни лица, които да налагат принудителна административна
мярка преместване на пътно превозно средство, но е дал това право и на
собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един
от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат принудителната административна
мярка.
Съгласно §6, т. 1 ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци като законът приравнява към пътищата и улиците. Общоизвестно е, че курортен комплекс “З. п.“ е селищно образование с национално значение по смисъла на чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 23 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България. Като селищно образование устройственото му изграждане е подчинено на общите изисквания на Закона за устройство на територията, в т.ч. на изискванията за транспортната техническа инфраструктура по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Това означава, че на територията на комплекса съществуват земни площи или съоръжения, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци, т.е. представляващи път по смисъла на §6, т. 1 ЗДвП. Ноторно известно е също, че курортен комплекс “З. п.“ е частна собственост, в това число частна собственост е транспортната техническа инфраструктура и озеленените площи.
От представения по делото Договор №15/30.04.2015г. се установява, че дружеството „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД е собственик на алеите, паркингите и зелените площи на територията на к.к.“Златни пясъци“. Макар и частен правен субект, дружеството се явява носител на административни правомощия, възложени му по силата на чл.168 ал.1 от ЗДвП, поради което може да определи длъжностни лица, които да налагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката, те действат като административен орган.
В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че от страна на собственика на пътя - „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД, е извършено надлежно оправомощаване по чл.168 ал.1 от ЗДвП. Видно от Договор №15/30.04.2015г. и от Заповед №05/30.04.2015г. на прокуриста на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД – Варна, дейността по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата ППС, създаващи опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите участници в движението, както и на ППС, паркирани в парцели за озеленяване, по пешеходни алеи или по тротоари е възложено на ответника „ТЕТ – 61”ЕООД. Като юридическо лице ответното дружество няма качеството на длъжностно лице, за да може да бъде надлежно овластено с правомощия по чл.168 ал.1 от ЗДвП. Освен това от съдържанието на Заповед №05/30.04.2015г. на прокуриста на „Паркстрой – Златни пясъци“ ООД става ясно, че на служителите на „ТЕТ – 61”ЕООД, управляващи техническо средство „паяк“, е възложена само фактическата дейност по преместване на ППС. От друга страна конкретните физически лица, извършили действията по преместване на процесния автомобил, също не са материално компетентни да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, независимо, че са служители на „ТЕТ – 61”ЕООД. Видно от Заповед №30/04.05.2015г. на Работодател „ТЕТ – 61”ЕООД, на тези физически лица е възложено единствено да преместват ППС, за което да съставят протокол, но не и правомощието да разпореждат такова преместване чрез издаване на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, а освен това заповедта не изхожда от лице, представляващо собственика на пътя.
Предвид гореизложеното приложената на 23.05.2015г. ПАМ по отношение на автомобил с рег.№ се явява нищожна.
Установената от съда нищожност на ПАМ обосновава наличието на първата от предпоставките – част от фактическия състав на отговорността чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен акт /до степен на нищожност/, издаден по повод изпълнение на административна дейност.
Съдът счита за безспорно установено, че с прилагането на нищожната ПАМ на ищеца са причинени имуществени вреди. Последният действително, както се твърди от ответника, не е собственик на процесния автомобил. С оглед събраните по делото доказателства става ясно, че автомобилът е лизингов със собственик „Райфайзен Лизинг България“ООД и ползвател ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Независимо от последното, безспорно се установява от приложените Декларация от Г.Д.Д. от 24.05.2015г. и фискален бон от същата дата, че именно ищецът е лицето, получило автомобила при освобождаването му от наказателния паркинг и заплатило сумата от 110 лв, представляваща такса за репатриране и отговорно пазене, които обстоятелства не се оспорват от ответника.
Налице е и причинна връзка между нищожната ПАМ и настъпилият в правната сфера на ищеца вредоносен резултат, изразяващ се в заплащане на сумата от 110 лв.
При така установеното съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за основателен и доказан до размера от 110 лева.
В останалата му част над 110 лв до пълния предявен размер от 332.58 лв, искът за обезщетяване на имуществени вреди съдът намира за недоказан. По делото е представена и приета като доказателство Фактура №**********/28.10.2015г. с издател „Акценти“ ЕООД – Хасково и получател ЗАД „Булстрад ВИГ“ – София. От същата се установява, че е извършен ремонт на автомобил с ДК № .... по щета 50-05050-00511/15, за което е заплатена сумата 222.58 лв. Тази сума обаче не е заплатена от ищеца, а от ЗАД „Булстрад ВИГ“ – София – застрахователното дружество, на чието представителство /Генерална агенция/ в гр.Хасково се установява от свидетелските показания, че ищецът е директор. Предвид последното няма как да се приеме, че заплатената за ремонта на процесния автомобил сума от 222.58 лв, представлява увреждане, настъпило в правната сфера на ищеца. Ето защо искът за имуществени вреди в частта му над 110 лв до пълния предявен размер от 332.58 лв следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за обезщетяване на причинени от нищожната ПАМ неимуществени
вреди, съдът намира следното:
За понятието "неимуществена
вреда" липсва легална дефиниция. Обезщетенията за такива вреди съдът
присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие
на административния орган, като е необходимо те да бъдат установени и доказани
от ищеца.
В
настоящия случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че в резултат на нищожната ПАМ ищецът е имал негативни психически изживявания, изразяващи се в
претърпени притеснения и неудобства, последвали от принудителното преместване
на МПС. Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът кредитира с
доверие, още повече, че единият от тях – св.Бакърджиев, е бил пряк очевидец на
цялата поредица от действия, предприети от ищеца по издирване и освобождаване
на репатрирания автомобил, вкл. на проявеното непрофесионално, граничещо с
арогантност отношение на служителите от наказателния паркинг, както и пряко е
възприел емоционалното състояние на ищеца.
Твърденията
на ищеца за изпитани от него отрицателни емоции по повод репатрирането на
автомобила се подкрепят и от заключението по назначената съдебно-техническа
експертиза. От снетото на хартиен носител съдържание на аудиофайловете,
формирани от системата за запис на ЕЕН 112 и възпроизвеждащи разговорите с
оператора, ясно личи, че ищецът е бил в състояние на притеснение и стрес.
Предвид
така установеното съдът намира предявеният иск за неимуществени вреди за
основателен и доказан. По отношение на неговия размер, съдът счита, че
предявеният такъв от 2000 лв е прекомерно завишен. Обезщетяването на неимуществени
вреди следва да почива на принципа на справедливостта по аргумент от чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите, предвид обстоятелството, че ЗОДОВ не
уточнява как се определя техният размер. Понятието „справедливост” не е
абстрактно такова, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера
на обезщетението. Безспорно в конкретния случай се установява, че в резултат на
приложената ПАМ, за която съдът установи, че е нищожна, ищецът е претърпял
негативни емоции, изживявайки притеснения, стрес и неудобства. С оглед
интензитета на същите и тяхната продължителност, която според свидетелските
показания е около четири часа, съдът намира, че справедлив по смисъла на чл.52
от ЗЗД размер на претендираните неимуществени вреди би бил такъв от 500 лева. В
тази връзка следва да се посочи, че по делото не се доказа от ищеца, което е в
негова тежест, след 24.05.2015г. и до изготвяне на исковата молба на
12.08.2015г., да е претърпял страдания и неудобства, както твърди в
същата.
Предвид
гореизложеното предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 500 лв, а в
станалата му част до пълния предявен размер от 2000 лв - да се отхвърли като недоказан.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че в писмените бележки на пълномощника на ищеца за първи път се предявява акцесорно искане за присъждане на законовата лихва върху претендираните имуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба. Необходимо е да се подчертае, че нито в исковата молба, нито в уточнението към нея се съдържа подобна претенция, а предявяването ѝ след даване ход по същество на делото е недопустимо.
С оглед изхода на производството в полза на ищеца и на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковите претенции.
Според представения от пълномощника на ищеца списък на разноските, същите възлизат на 1975 лв., от които: 145 лв – внесена държавна такса, 10 лв – за два броя съдебни удостоверения, 600 лв - адвокатски хонорар за производство пред ХАС, 380 лв – възнаграждения за вещи лица и 840 лв – адвокатски хонорар за производство пред Варненски административен съд. Според представените по делото доказателства в тази връзка, съдът намира, че реално направените от ищеца разноски по делото са в размер на 1490 лв, от които : 1. 20 лв – внесена държавна такса за образуване на производство пред АС-Варна по предявените искове за имуществени и неимуществени вреди по платежно нареждане от 13.08.2015г. Съгласно чл. 2а от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за обезщетение по ЗОДОВ се събира такса от граждани в размер от 10 лв., поради което остатъкът от 130 лв по посоченото платежно нареждане е недължимо платен и подлежи на възстановяване по друг ред; 2. 10 лв – за два броя съдебни удостоверения / 5 лв, внесени с платежно нареждане от 13.08.2015г. по сметка на АС-Варна и 5 лв, внесени с платежно нареждане от 11.03.2016г. по сметка на ХАС/; 3. 600 лв - изплатено в брой адвокатско възнаграждение в производството пред ХАС; 4. 380 лв – внесени суми за възнаграждения на вещи лица; 5. 480 лв – внесена сума за адвокатско възнаграждение в производството пред АС-Варна съгласно фактура №646/14.08.2015г.
При така направените и доказани от ищеца разноски , размерът на тези, които следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковите претенции, възлиза на 389.65 лв, платими от ответника.
Следващите се на ответника разноски с оглед изплатеното адвокатско възнаграждение от 300 лв и съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, са в размер на 221.55 лв., платими от ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ТЕТ – 61”ЕООД с адрес на управление гр.С., представлявано от Ц.Х.В. – управител, да заплати Г.Д. ***, сумата от 110.00 /сто и десет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 332.58 лв ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТЕТ – 61”ЕООД с адрес на управление гр.С., представлявано от Ц.Х.В. – управител, да заплати Г.Д. ***, сумата от 500.00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 2000.00 лв ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
ОСЪЖДА ТЕТ – 61”ЕООД с адрес на управление гр.С., представлявано от Ц.Х.В. – управител, да заплати Г.Д.Д. направените по делото разноски в размер 389.65 лв / триста осемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА Г.Д.Д. с ЕГН **********, да заплати на „ТЕТ – 61”ЕООД - София направените по делото разноски в размер 221.55 лв. /двеста двадесет и един лева и петдесет и пет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: