№ 200
гр. Ямбол, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20222330200360 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр...., представлявано от инж. Ц.М.Б. – ... чрез пълномощника му
М. К. – юрисконсулт срещу Наказателно постановление № НЯСС-
65/10.03.2022 г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на
жалбоподателят на основание чл.83 и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с
чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложена имуществена
санкция в размер на 10 000 лв. за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за
водите. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, като се сочи, че посочена конкретна правна
норма, нарушения от жалбоподателя, което било еквивалентно на липса на
правна квалификация на нарушението. Сочи, че е нарушена разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН. Излага се, че извършеното нарушение следва да се
подведе под нормата на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител.
1
Въззиваемата страна ДАМТН, редовно призована не изпраща
представител. По делото е представено писмено становище, в което се
излагат доводи за правилността и законосъобразността на издаденото
наказателно постановление и се прави искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана. Иска се присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
С Договор за дарение № ДС-13-00004-01.11.2019 г. Община „Тунджа“ е
прехвърлила безвъзмездно на държавата правото на собственост върху
язовир, представляващ поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с.Стара река, община „Тунджа“ обл.Ямбол,
с площ 82994 км. С Акт № ... за публична държавна собственост на ДП
„Управление и стопанисване на язовири“ са предоставени права за
управление на язовира.
На 01.07.2021 г. актосъставителят Е. М. и Д. Д. - инспектори в РД НЯСС
ЮГ-Югоизточна България, офис Ямбол към ДАМТН-София извършили
проверка на язовира, находящ се в землището на с..... Установило се, че
основния изпускател има наличен спирателен кран, който е затапен на изхода,
като основания изпускател е в неизправно-неработоспособно състояние.
Преливникът е със завишен преливен ръб от насипване със земна маса.
Преливникът не може да проведе високата вълна. Проверката приключила със
съставяне на констативен протокол № ..., с който на собственика на язовира
били дадени задължителни предписания язовирът да се приведе в
съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
със срок на изпълнение 30.11.2021 г. Проверката била извършена в
присъствието на представител на ДПУСЯ - инж. Л.Х. експерт хидроинженер,
който бил запознат с дадените предписания. На 13.09.2021 г. в присъствието
на упълномощен представител на ДПУСЯ, свид. М. съставила АУАН за
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите, като в законоустановения
срок са били подадени писмени възражения. Впоследствие, на 10.03.2022 г.
при идентично фактическо и юридическо описание на нарушение е издадено
и обжалваното наказателно постановление.
2
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на актосъставителя М. и на свидетеля Д., както и на приложените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
НП е издадено от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП,
нарушението е описано прецизно, с неговите фактически признаци от
обективна страна, установени в състава на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за
водите.
Не се възприема за основателен довода за допуснато нарушение на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и подписан от свид. Д., който е и свидетел при установяване на
нарушението. Твърдението, че има налице смесване на процесуални качества
от страна на свид. Д. е неоснователно, предвид това, че свид. Д. се е подписал
в качеството на извършил проверката в констативния протокол, а в
съставения АУАН е свидетел на нарушението. Тук следва да се има предвид,
че административно-наказателното производство започва със съставяне на
АУАН. Протоколът за проверка няма самостоятелно процесуално значение, а
има характер на писмено доказателство. Авторството на този протокол не
предопределя и качеството на актосъставител.
В наказателното постановление е индивидуализиран субекта на
констатираното нарушение, описаното е и самото неизпълнение на
задължение. Според съда, по същество, наказващият орган правилно е
3
приложил материалният закон и процесуалния закон, като е квалифицирал
фактите, като неизпълнение на задължения от собственик, който стопанисва
язовир, като същият е длъжен да поддържа съоръженията в техническа
изправност. Налице е нарушение на този собственик във връзка с дейността
му, което е основание за ангажиране на имуществената отговорност. В тази
връзка в теорията и практиката, се приема, че се касае до особен вид -
безвиновна обективна отговорност, която носят юридическите лица, поради
което е ирелевантно обсъждането на наличието на виновно поведение.
Посочена е датата на констатиране на нарушението, която правилно е приета
за дата на извършване, тъй като съоръженията следва да бъдат изправни към
всеки един момент. При това точно е посочено мястото на извършване на
нарушението.
Правилна е материалната квалификация на деянието по чл.141, ал.1, т.1
от Закона за водите, като посочената нормативна разпоредба е относима и
съдържа обективните признаци на описаното нарушение.
Според съда случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и е
правилна преценката на наказващия орган за неприлагането му. Касае се за
съоръжение, при което поддържането му в неизправност представлява
предпоставка за настъпване на аварийна ситуация с опасност за настъпване на
мащабни вредни последици.
Предвиденото наказание по чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите за
юридическите лица е имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв. В
случая наказващия орган правилно е определил вида и размера на санкцията в
минимален размер, поради което не са налице основания за нейното
изменение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК, искането на представителя на наказващия орган за
присъждане на разноски се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица, които са били защитавани от юрисконсулт, както е в случая, се
4
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПП. С оглед на това и като взе предвид, че делото протече в едно
съдебно заседание, не е с фактическа и правна сложност счете, че следва да се
присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-65/10.03.2022
г., издадено от председателя на ДАМТН гр.София, с което на основание чл.83
и чл.53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.201, ал.12 и чл.200, ал.1, т.38 от Закона
за водите на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“
/ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр...., представлявано
от Ц.М.Б. – изпълнителен директор е наложена имуществена санкция в
размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за
водите.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на
язовири“ /ДПУСЯ/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.... да
заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр.София
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5