Решение по дело №129/2025 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 49
Дата: 20 март 2025 г. (в сила от 20 март 2025 г.)
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20255000600129
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Пловдив, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Виктор Ас. Янков
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно
дело № 20255000600129 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 12 ал.11 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода
или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИЛишСв/.
С решение № 81 от 27.02.2025г., постановено по ЧНД № 428/2025г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив е приета за изпълнение Присъда по дело № 1 J KLs
11 Js 18079/19 jug на Окръжен съд – * във *, постановена на 01.07.2022 г. и
влязла в сила на 09.07.2022 г., с която българският гражданин С. С. А., с ЕГН
********** е признат за виновен и осъден за извършено на 19.09.2019 г. в *, *
престъпление по чл.212 ал.1 от НК на *, чл.1,3 от ЗСН на *, което
престъпление съответства на състава на престъплението по чл. 115, вр. чл. 63,
ал. 2, т. 2 от НК на Р България, като му е наложено наказание в размер на шест
години и девет месеца лишаване от свобода, остатъкът от което следва да се
изтърпи в Република България, като съгласно правото на издаващата държава
наказанието ще бъде изтърпяно изцяло към 09.08.2028 г.
На основание чл. 57 ал.1 т.2, б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим за изтърпяване на остатъка от така наложеното наказание 6 години и 9
месеца лишаване от свобода.
Приспаднат е изцяло при изпълнението на наказанието в размер на 6 години
и 9 месеца лишаване от свобода срокът на изтърпяната част от наказанието и
1
временното задържане в издаващата присъдата държава и в производството по
ЕЗА, които според посоченото в Удостоверението са 241 дни към 20.12.24г.,
като наложеното наказание според правото на издаващата държава ще се
счита за изтърпяно изцяло към 09.08.2028 г. след всички дължими
приспадания.
Решението е обжалвано от осъденото лице С. С. А. чрез служебния му
защитник адв.С. Ц. със съображения, че е неправилно и постановено в разрез
със събраните по делото доказателства, поради което моли да се отмени
изцяло.
Според прокурора от Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е
неоснователна.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните,
приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Окръжният съд е съобразил всички законови изисквания и предпоставки на
специалния закон- Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни
актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИЛишСв/ - за да приеме за изпълнение
присъдата на Окръжен съд – * във *. С присъдата по дело № 1 J KLs 11 Js
18079/19 jug на Окръжен съд – * във *, постановена на 01.07.2022 г. и влязла в
сила на 09.07.2022 г., българският гражданин С. С. А., с ЕГН ********** е
признат за виновен и осъден за извършено на 19.09.2019г. в *, * престъпление
по чл.212 ал.1 от НК на *, чл.1,3 от ЗСН на *, като му е наложено наказание в
размер на шест години и девет месеца лишаване от свобода за убийството на
брат си М. А..
По делото са надлежно приложени и придружени с превод на български език
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2008/909 ПВР от 27 ноември
2008г. и присъдата на Окръжен съд – * във *, от които се установява, че
престъплението, за което е осъден С. А. съответства на престъплението по чл.
115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК на Р България, въпреки че съгласно чл.8, ал.2,
т.14 от ЗПИЛишСв, двойна наказуемост в случая не се изисква. Правилно е
становището на съда, че не е необходимо приспособяване на наказанието по
чл.13 ал.1 от ЗПИЛишСв, тъй като наложеното на С. А. в * наказание
лишаване от свобода в размер на 6 години и 9 месеца като непълнолетен
извършител, се вмества в предвидения минимум и максимум на наказанието в
българския наказателен закон, което след редукцията по чл. 63, ал. 2, т. 2 от
НК е от две до осем години лишаване от свобода.
На следващо място съдът правилно е преценил, че не са налице основанията
на чл.15 ал.1 от ЗПИЛишСв за отказ от признаване и изпълнение присъдата на
* съд, включително за това, че е постановена спрямо непълнолетно лице /16-
години/, което е могло да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, поради което е годен субект на наказателна
отговорност и според българското законодателство. В тази насока съдът
резонно е счел, че нежеланието на лицето да търпи наказанието си в Р
2
България е ирелевантно обстоятелство доколкото са изпълнени всички
изисквания и предпоставки на специалния закон да бъде призната и приета за
изпълнение въпросната присъда и не е налице нито едно от изчерпателно
изброените в него основания- чл.15 от Закона- да се откаже екзекватура.
Окръжният съд е съобразил и изискванията на чл.12 ал.8 от Закона като в
решението си е посочил номера и датата на приетата за изпълнение присъда,
правната квалификация на престъплението, срокът на наложеното от *
съдебни власти наказание лишаване от свобода 6 години и 9 месеца, както и
първоначалният режим за изтърпяване на наказанието, а именно строг на
основание чл. 57 ал.1 т.2, б.“а“ от ЗИНЗС. Съобразно ал.9 на нормата, съдът е
приспаднал изцяло от размера на наложеното наказание от 6 години и 9
месеца лишаване от свобода срокът на изтърпяната част от наказанието, както
и временното задържане в издаващата присъдата държава и в производството
по ЕЗА, които според посоченото в Удостоверението са 241 дни към 20.12.24г.,
и се има предвид, че наложеното наказание според правото на издаващата
държава ще се счита за изтърпяно изцяло към 09.08.2028г. след всички
дължими приспадания.
Що се отнася до осъществяваните в поправителния дом в * мероприятия,
улесняващи реинтеграцията на осъдения С. А. и развитието на неговите
образователни и трудови способности, съдът резонно е отразил, че и
съобразно българското законодателство-ЗИНЗС- са предвидени редица
възможности, планове, програми и мероприятия, гарантиращи успешното и
адекватно реинтегриране и ресоциализация на осъденото лице след
излизането му на свобода.
Предвид на изложените съображения постановеното решение на Окръжен
съд- Пловдив се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,
поради което ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81 от 27.02.2025г., постановено по ЧНД №
428/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

3