№ 326
гр. Пловдив, 11.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Ат. Брусева
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Елена Й. Захова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600347 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:19 часа се явиха:
Обвиняемият А. И. И. се явява лично, доведен от А.П., заедно с
адв. Н. Г., упълномощен по делото.
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурорът И. Д..
Прокурорът – Да се даде ход на делото.
Адв. Г. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото с прочитане на частната жалба.
Адв. Г. – Поддържам жалбата.
Обв. И. – Поддържам жалбата на адвоката ми.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отводи към съдебния състав и
съдебния секретар. Нямам доказателствени искания.
Адв. Г. – Нямам доказателствени искания. Няма да правя отводи.
1
Обв. И. – Също, съгласен съм с адвоката ми.
Съдът, след съвещание, с оглед доказателствата по делото и
становищата на страните намира, че делото е изяснено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Г. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата и моля
за нейното уважаване и ви моля за отмяна на първоинстанционното
определение.
Първоинстанционният съд много правилно е започнал анализа на
доказателствата, като е коментирал, че при същия анализ същите
доказателства следва да се отнесат само към обв. И.. Дотук се съгласявам с
определението на окръжния съд. Четейки мотивите на първоинстанционния
съд след този абзац, на първо място окръжният съд обосновава така събраните
доказателства и наличието на обосновано предположение, като коментира
показанията на служителите под прикритие № 9, 11 и 12, с обясненията на
другите двама обвиняеми по въпросното дело. Никъде не се сочи въобще
името на подзащитния ми и в мен се поражда недоумение, след като и самият
съд приема от самите обяснения на другите обвиняемия и на служителите под
прикритие, възприели това, което се е случило на въпросната дата, как съдът
извежда, че има достатъчно доказателства, за да определи, че има обосновано
предположение за участие на моя подзащитен в инкриминираната дейност.
След това, от разпечатките на телефона на обв. М., за
комуникацията от вайбър, Д. от П. е записан, но не се съгласявам, че това на
петия месец от разследването е достатъчно, тъй като никакви постъпки не се
направиха за номера на моя подзащитен да се изземе, да се направи
експертиза, каквато е извършена с другите телефони на другите обвиняеми,
които са задържани. Съдът за обоснованото предположение коментира
единствено данните извлечени от тези обяснения и показанията на
служителите под прикритие, като ги отнася към моя подзащитен само като
предположения, а след 5 месеца те трябва да се подкрепят с малко по-солидни
доказателства. И съдът завършва с разпоредбата на чл. 43 НК, че не е
задължително да се познават всички от обвиняемите, тъй като никой от
другите обвиняеми не посочва моя - да, не следва, но тук никой нищо не казва
за подзащитния ми, обв. И., и по никакъв начин не се доказва неговото знание,
2
камо ли лични действия в обвиненията, които са му повдигнати. Това са ми
съображенията за обоснованото предложение.
По другите две предпоставки, за да бъде взета най-тежката мярка
за неотклонение – опасност от укрИ.е, съгласявам се, че тя не е налична,
подзащитният ми се е явил доброволно два пъти.
Опасността от реално укрИ.е – съдът отново навежда на
показанията, но не дава гласност на свидетелството за съдимост, че става дума
за 60-годишен човек, няма никакви криминални прояви, така че опасността от
извършване, реалната опасност, на други престъпления за мен също не е
налична.
Видно е, че освен че е възрастен човек, има заболявания, за които
има документи, и поради всичко гореизложено, моля да определите по-лека
мярка за неотклонение, ще оставя вие да прецените каква, 5 месеца са минали.
Самата прокуратура заяви, че се чакат само експертизите. Няма нужда това
лице да бъде задържано, и това да се явява като изтърпяване на наказанието,
защото няма да пречи на разследването, което е видно, защото е бил на
свобода 4 месеца.
Обв. И. за лична защита – Съгласен съм с адвоката ми.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете, че
жалбата е неоснователна и да потвърдите изцяло първоинстанционния
съдебен акт.
Изправени сме пред определение на първоинстанционния съд,
което е достатъчно мотивирано по повод всички описани факти и
обстоятелства и поради това, то следва да бъде потвърдено.
Не разбирам позицията на колегата относно въпроса защо
прокурорът иска на петия месец да го задържи този човек. В крайна сметка
можем да повдигнем обвинение и да поискаме мярка за неотклонение, когато
сме събрали достатъчен обем доказателства. Да, на 5-я месец е повдигнато
това обвинение, защото наблюдаващият прокурор е преценил, че тогава са
били налични необходимите доказателства относно това лице.
Ще посоча, че не съм съгласен с трактовката за наличието на
обосновано предположение за извършено престъпление в случая, защото
напълно споделям конкретния, ясен и точен анализ, който
3
първоинстанционният съд е извършил. Не е само причината за повдигане на
обвинението и исканата мярка за неотклонение, не е само комуникацията,
налична с обвиняемите с И.. Следва да се има предвид чия собственост е
бусът, къде е бил оставен, на кой са били изпращани джи пи еси за
нахождението му, как да се отвори багажника, все въпроси, които в
достатъчна пълнота са коментирани в първоинстанционното определение и
въз основа на изводите, направени върху тези доказателства,
първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице тази част от
основанието за вземане на мярка задържане под стража.
Същото се отнася и за становището на съда по повод наличието на
основателна опасност да бъде извършено друго престъпление. Липсата на
предишни осъждания в случая не е достатъчна, за да преодолее всички други
доказателства за широката мащабна престъпна деятелност, за това, че тя е
била извършена на територията на половин Б., както е казал и окръжният съд.
По отношение твърдението за недобро здравословно състояние на
обв. И., считам, че към настоящия момент нямаме реални доказателства, че
това здравословно състояние не позволява да престоява в условията на
следствения арест.
Моля да потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив в
този смисъл.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Дава последна дума на обвиняемия.
Обв. И. – Не съм съгласен с това, което чух, че съдът не може да
ме определи като болен и че здравословното ми състояние не пречи да съм в
ареста. От 4-5 години е болестта ми, не съм добре.
Искам да бъда с по-лека мярка. Доказал съм, че не съм направил
нещо, защото имах 5 месеца, ако исках да попреча на нещо, щях да го направя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, намира и приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл.64 ал.6 и сл. от НПК.
4
Образувано е по частна жалба на адв. адвокат Н. Г. - защитник на
обвиняемия А. И. И., срещу определение № 1045/05.07.2024 г. на ОС-Пловдив,
постановено по ЧНД № 1438 /2024 г. по описа на с.с., с което спрямо
обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по по
ДП № 88/2024 г. по описа на Г.М..
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното
определение. Аргументира се отсъствието на която и да е от предпоставките
по чл. 63 ал. 1 от НПК. Иска се отмяната му и определяне на по- лека по вид
мярка за неотклонение.
Пред съда жалбата се поддържа изцяло от обвиняемия и
защитника му- със същите оплаквания и същото искане.
Представителят на АП-Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Правилно окръжният съд е приел, че са налице кумулативните
изисквания на чл. 63 ал. 1 от НПК за взимане мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Обвиняемият А. И. И. е привлечен в това процесуално качество за
престъпления по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр.
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за всяко от които се предвижда наказание
лишаване от свобода в предели, определящи го като тежко умишлено по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК.
Неоснователни са възраженията за отсъствие на задължителната
предпоставка за допустимо действие на всяка мярка за процесуална принуда-
обосновано предположение за извършено престъпление. Изложените в тази
насока мотиви на първостепенния съд съдържат детайлен анализ на
доказателствата по делото, съответни са на изводимото от доказателствената
съвкупност и поради това са споделяеми. Твърдението за отсъствие на
доказателства, очертаващи обосновано предположение обвиняемият да е
реализирал процесните деяния е неоснователно. Налице са достатъчно
5
доказателства, които правилно са оценени от първостепенния съд като
формиращи основателно подозрение обв. И. да съпричастен към
разследваните престъпления. Разискваната първа предпоставка за вземане на
най-тежка мярка за неотклонение в производство, което се развива по реда на
чл. 64 НПК, не трябва да се приравнява на по-високия доказателствен
стандарт, който се изисква за постановяване на осъдителна присъда.
Правилно първостепенният съд е констатирал отсъствие на една от
двете алтернативни предпоставки за допустимо прилагане на най-тежката
мярка за неотклонение - опасност от укрИ.е.
Със споделяеми мотиви е приел наличието на другата
предпоставка- реална опасност от извършване на престъпление. Касае се за
широко мащабна престъпна деятелност, продължила известен период от време
на територията на половин Б., характеризираща се с изключително добра
организираност, потайност и упоритост за „сключване на сделката“, участие
на немалко лица, ангажирани в отделните елементи от цялостния процес,
насочен към реализиране на продажбата. Несъмнено от значение е и
количеството на наркотичното вещество, като всичко това дава основание да
се приеме, че деянията се характеризират с висока степен на обществена
опасност, което рефлектира и върху оценката за обществената опасност на
самия И.. Макар и неосъждан и с данни за трудова ангажираност, това не
повлиява до степен да неутрализира реалната опасност при по-лека мярка за
неотклонение от „Задържане под стража“ той да продължи с престъпна
деятелност. Видно съпричастността му е била разкрита в по-късен етап от
разследването, като продължава събирането на доказателства, включително
изразяващи се и в разпити на свидетели, касаещи деятелността на И.. Напълно
реално е при по-лека мярка за неотклонение същият да повлияе на
разследването в удобна за него насока.
Целите на чл. 57 от НПК могат да бъдат постигнати само с
определената от ОС-Пловдив най- тежка мярка за неотклонение.
В обобщение: към настоящия процесуален момент обвинителната
теза има достатъчна доказателствена защитеност, а опасността от извършване
на престъпление е съвсем реална. Годна да обезпечи целите, визирани в чл. 57
от НПК е единствено определената от ОС-Пловдив МНО „задържане под
стража“.
6
Ето защо Пловдивският апелативен съд в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1045/05.07.2024 г.
по ч.н.д. № 1438/2024 г. на Окръжен съд Пловдив.
Определението е окончателно.
Заседанието се закри в 11.39 часа.
Протоколът се изготви в с.з.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7