РЕШЕНИЕ
№ 36
гр.
Кнежа, 05.03.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в съдебното заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията
Кончарска Гр. дело № 754 по описа на съда за 2019 година и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс.
В
исковата си молба против ответника В.А.А. ищцата
А.М.А., чрез адв. М.Т. от САК,
твърди, че двамата са сключили граждански брак на 15.09.1999 г., от който имат родени
пет деца, а две от тях все още ненавършили пълнолетие. Твърди се, че
първоначално страните живеели добре, но постепенно отношенията им охладнели. Излагат
се твърдения, че ответникът започнал да злоупотребява с алкохол и да налага на
ищцата физически и психически тормоз, което я принудило да замине в чужбина. Ищцата
твърди, че от 12 години с ответника са разделени. Твърди, че бракът й с
ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли съда да постанови решение, с
което да прекрати с развод сключения между тях граждански брак, без да се
произнася по въпроса за вината. Не претендира за родителски права по отношение
на двете ненавършили 18-годишна възраст деца Роксана и Франческа. След прекратяване на брака желае да носи
предбрачното си фамилно име – А..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
Ищцата – редовно призована, в съдебното
заседание се явява лично и с адв. М. Т., САК, с представено по делото
пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на събраните
по делото писмени и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да постанови
решение, с което да прекрати с развод сключения между страните граждански брак,
без да се произнася по въпроса за вината, както и да постанови след развода
ищцата да носи предбрачното си фамилно име. Не се претендират разноски по
делото.
Ответникът – редовно призован, не
се явява в о.с.з. и не се представлява. Не е депозирал отговор и не изразява
становище по молбата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие
за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
Безспорно
по делото е, а се установява и от приложеното удостоверение за сключен
граждански брак /дубликат/, издадено на 05.09.2019 г. от Община Кнежа, че с акт № 0002 от дата: 15.09.1999 г. страните са сключили
валиден граждански брак в село Еница, общ. Кнежа, обл. Плевен, което определя
допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.
Видно
от представените удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх.№
АО05-152 от 05.09.2019 г. на Общ. Кнежа и 5 бр. удостоверения за раждане,
издадени от същата община, от брака си ищцата и
ответникът имат родени пет деца – Даниела Василова А., родена на *** г.;
Николай Василев А., роден на *** г.; Венцислав Василев А., роден на *** год.;
Роксана Василева А., родена на *** г. и Франческа Василева А., родена на *** г.
Правното основание на предявените
искове е чл. 49, ал. 1 от Семейния кодекс СК/ – по иска за развод, чл.
59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и
издръжката. Претенцията за разрешаване на въпроса за фамилното име е с правно
основание чл. 326 от ГПК във вр. с чл. 53 от СК.
Спорни по делото са въпросите: налице ли е дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на кого следва да се възложи упражняването на
родителските права по отношение на родените от брака две ненавършили 18-годишна
възраст деца, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на
другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.
ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ
СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:
С оглед изясняване на спорните
въпроси, по делото са събрани писмени и гласни доказателства. По искане на ищцата
е допуснат и разпитан един свидетел – Мирослав Иванов Михайлов, в родство с
ищцата по съребрена линия от ІV-та степен. От разпита на свидетеля, чийто
показания съдът кредитира с доверие, се установява, че съпрузите живеят разделени
повече от десет години и от тогава до сега не са правили опити да заживеят
отново заедно. Понастоящем ищцата живее преимуществено в чужбина. При
завръщането си в страната отсяда в жилището на брат си в с. Торос. Ищцата
работи в чужбина.
Видно от представения и приет по
делото социален доклад, от м. октомври 2014 г. ненавършилите пълнолетие деца
Роксана и Франческа Александрови са били изведени от биологичното им семейство
и настанени в приемни семейства на територията на Община Червен бряг, а именно
в с. Глава, където се намират и понастоящем. Децата са били настанени в
приемните семейства поради невъзможност бащата да се справи с отглеждането и
възпитанието им. В момента за децата се полагат адекватни грижи. През периода
на настаняването децата не са имали контакти с близки и роднини. Двете деца
имат контакти помежду си. Поради липса на достатъчни контакти не може да се
определи емоционалната близост на децата с родителите им. За периода от
настаняването в приемните семейства Роксана и Франческа са имали три срещи с
баща си.
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба доводи и събраните по
делото доказателства, и след като съобрази приложимите разпоредби на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото безспорно е установено,
че съпрузите са сключили граждански брак на 15.09.1999 г. в с. Еница. От брака си имат
родени пет деца – Даниела, В., Николай, Роксана и Франческа, последните две ненавършили
18 години. Преди повече от десет години
ищцата е напуснала семейното жилище в с. Еница и се е установила в чужбина. От тогава до сега съпрузите не са
поддържали контакти и не са правили опити да заживеят отново заедно. Към датата
на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от пет години, страните
живеят в условията на фактическа раздяла.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
По иска с правна
квалификация чл. 49, ал.1 от СК:
Съдът като взе предвид доказателствата по
делото и процесуалното поведение на ответника намира, че отношенията между съпрузите не са такива,
каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от
необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и
духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да
изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна
привързаност, уважение, доверие и разбирателство, като и при двамата липсва желание за полагане на съвместни
усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на
задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че
отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха
могли да съжителстват заедно.
Досежно вината, съдът намира следното:
Законовата уредба не дефинира
понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема
това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната
връзка. Безспорно, напускането на семейното жилище, пълната дезинтересованост и
липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред
основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен.
Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да
поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че
брачната връзка не може да бъде заздравена. С оглед липсата на направено от
страните искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака, съдът
намира, че в конкретния случай не следва се произнася по въпроса за
вината.
Предвид изложените
съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде
допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася относно
вината.
По отношение на родителските права,
режима на лични отношения и издръжката:
Съдът намира, че при
постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите
на децата. Със Семейния кодекс законодателят е определил кои точно са
правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на
съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде
изменяно по всяко време с оглед промяна на обстоятелствата, довели до
постановяването му. Съгласно чл. 59, ал.4 от СК, Съдът решава при
кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се
предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и
родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества
на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на
родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности.
По делото безспорно се установи,
че родените от брака две ненавършили към момента 18 години деца – непълнолетната
Роксана и малолетната Франческа, се отглеждат в приемни семейства в с. Глава. Установява се, че за тях се
полагат адекватни грижи, осигурени са условия за нормален живот. Ищцата работи в
чужбина и с доходите си ще успява да задоволява потребностите на двете деца. От
м. октомври 2014 г. ответникът не е полагал грижи за своите деца, а и
битово-хигиенните условия в жилището му са лоши и неподходящи за отглеждането
на децата. Ответникът не е полагал необходимите родителски грижи за нито едно
от родените от брака деца. При посещението на адреса от социалните работници
ответникът не е бил намерен в жилището си, което било полуразрушено. Събрани
били данни, че същият е заминал от няколко месеца и работя някъде, но няма
данни къде. Няма информация и за евентуално реализирани трудови доходи.
Преценявайки на кого от двамата
родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху
родените от брака две ненавършили пълнолетие деца, след като направи
сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от
законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на децата,
Съдът намира, че към момента майката разполага с по-добри възпитателски
качества, зрялост, битови и финансови възможности от бащата.
По отношение на режима на лични
отношения с бащата
съдът намира, че един режим в съответствие с установената съдебна практика не
би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ
следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота от
месеца, от 10:00 ч. до 17:00 ч., както и правото да взима децата при себе си за 10 дни през
лятото, който период да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
По отношение на издръжката за детето:
Родителят, който няма да упражнява непосредствено
родителските права дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК
предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Размерът й се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ищцата и
ответника трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на ответника е да
реализира доходи поне в размер на МРЗ за страната, която към датата на
постановяване на настоящия съдебен акт е 610 лв.
При
определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл.
142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на детето
и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от
законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт
от размера на МРЗ, а именно: 152.50 лв. Вземайки предвид
възрастта на децата Роксана и Франческа, съотв. на 16 и 13 години, Съдът
приема, че същите за задоволяване на своите потребности се нуждаят от обща
месечна издръжка в размер на около 305 лв. За да бъде даден отговор на въпроса
какво да бъде участието на всеки от двамата родители на Роксана и Франческа за
тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на
всеки от двамата да заделя средства. В тази връзка съдът намира, че бащата може
и трябва да участва в издръжката на двете деца със
152.50 лв. месечно за всяко от тях, а разликата ще се
поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на
децата, доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на
други низходящи. Издръжката, която бащата дължи, ще следва да
се заплаща от него до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване. Върху сумата се дължи и законната
лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на фамилното име на
ищцата след развода:
Съпругата
при сключване на гражданския брак е била с фамилно име А. и е продължила да
носи фамилното име А.. С оглед направеното искане от ищцата по чл. 326 от ГПК
вр. с чл. 53 от СК съдът намира, че след прекратяване на брака същата следва да
носи фамилно име – А..
По разноските:
При завеждане на исковата молба,
с разписка от 18.11.2019 г. ищцата е заплатила д.т. по сметка на Кнежански РС в
размер на 25 лв.
При този изход на делото, с оглед уважаване на иска за развод на основание чл. 6,
т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът
определя окончателна държавна такса за настоящото производството в размер на 50
лв., платими от ищцата и ответника поравно, т.е. от по 25 лв. за всеки от тях. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати и държавна такса за присъдената издръжка за двете деца в размер на 4%
върху тригодишните платежи или сумата от 439.20 лв.
При горните доводи и съображения, Кнежанският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК сключеният с АКТ № 0002 от дата 15.09.1999 година,
съставен в село Еница, общ. Кнежа, обл. Плевен, граждански брак между В.А.А. с
ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН **********, поради дълбокото му и непоправимо
разстройство, без да се произнася относно вината за разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на родените от брака ненавършили пълнолетие деца – РОКСАНА ВАСИЛЕВА А.,
родена на *** г., ЕГН ********** и ФРАНЧЕСКА ВАСИЛЕВА А., родена на *** г., ЕГН
**********, на майката А.М.А. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на децата Роксана Василева А.,
ЕГН ********** и Франческа Василева А., ЕГН ********** с бащата В.А.А. с ЕГН ********** – всяка първа и трета
събота от месеца, от 10:00 до 17:00 часа, както и да взима децата при себе си
за 10 (десет) дни през лятото, който период
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА В.А.А. с ЕГН ********** да заплаща
за родените от брака деца: РОКСАНА ВАСИЛЕВА А. с ЕГН ********** и ФРАНЧЕСКА
ВАСИЛЕВА А. с ЕГН **********, чрез тяхната майка и
законен представител А.М.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 152.50 лв. (сто и петдесет
и два лева и 50 ст.) – за всяко едно от двете деца, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на основания
за нейното изменяване или прекратяване.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването
на брака А.М.А. с
ЕГН ********** да носи си фамилно име – А..
Разноските остават в тежест на страните така, както са
направени до момента.
ОСЪЖДА А.М.А. с ЕГН **********, чрез
адв. М.Т., САК, да
заплати по сметка на РС – Кнежа окончателна
държавна такса върху иска за развод в размер на 25 (двадесет и пет) лева, както
и сумата от 5 (пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.А.А. с ЕГН **********, с адрес:
***, да
заплати по приходната сметка
на РС – Кнежа окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на
25 (двадесет и пет) лева и държавна такса за присъдената издръжка за бъдеще време в размер
на 439.20 лв. (четиристотин тридесет и девет лева и 20 ст.), както и сумата от 5
(пет) лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на
държавното вземане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: