РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300500057 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
Прокуратурата на РБългария срещу Решение № 3872 от 21.11.2022 г., пост. по гр.д. №
5223/2022 г. на РС – Пловдив в частта, с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да
заплати на Г. С. П., ЕГН – ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на
3 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 лв., причинени вследствие
незаконно повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 281 ал. 2
т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на РУ-К. и прок.
преписка № 112/2021 г. на РП-И., производството по което прекратено поради това че
извършеното от обвиняемия Г. П. е несъставомерно от субективна страна.
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на
присъдените обезщетения. Досежно неимуществените вреди не се сочи размер, досежно
имуществените се счита че те следва да бъдат репарирани до размер на 121, 80 лв. – която
сума съставлявала според въззивника минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид производство
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Иска
потвърждаване на решението и претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявени от Г. С. П., ЕГН –
********** срещу Прокуратурата на РБългария искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от
ЗОДОВ – за осъждането на ответника за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
1
000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., причинени му
вследствие незаконно повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление по
чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство № 19/2021 г. по описа на
РУ-К. и прок. преписка № 112/2021 г. на РП-И., производството по което прекратено поради
това че извършеното от обвиняемия Г. П. е несъставомерно от субективна страна.
От фактическа страна по делото е безспорно установено следното:
На 08.02.2021 г. е образувано приложеното досъдебно производство, по което на
09.02.2021 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и
т. 5 вр. ал. 1 от НК – за това че на 08.02.2021 г. около 21, 30 ч. на АМ Т. посока към С.,
преди тунела Т.в. „ , с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно подпомага
чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, като деянието е
извършено чрез използване на МПС / л.а. Шевролет Круз с ДК № *** / и по отношение на
повече от едно лица – три лица, граждани на *** както следва: С.А.Х., роден на *** г. в гр.
***, ***, М.А.М., роден на *** г. в гр. ***, *** и Я.Х.Х., роден на *** г. гр. ***, ***;
С постановлението за привличане на обвиняем на ищеца е наложена мярка за
неотклонение парична гаранция в размер от 1 000 лева със срок за внасянето й до 22.02.2021
г., иззети са като веществени доказателства намиращите се у него мобилен телефон Нокия,
мобилен телефон Моторола и лекия му автомобил Шевролет Круз с ДК № *** – *** и му е
наложена е забрана да напуска територията на РБългария;
След извършване на процесуално – следствени действия, с Постановление от
25.06.2021 г. обвинението срещу ищеца е прецизирано както следва: За това, че на
08.02.2021 г. около 21, 30 ч. на АМ Т., в посока на движение към гр. С., като извършител, с
цел да набави за себе си имотна облага в размер на 130 лв., противозаконно е подпомагал
трима чужди граждани - С.А.Х., М.А.М. и Я.Х.Х., да преминават в страната в нарушение на
закона, а именно в нарушение на § 1 т. 3 „б „ от ДР на Закона за чужденците в РБългария,
тъй като са граждани на трета държава – ***, и са се намирали на територията на РБългария
в нарушение на условията за престой и пребиваване, като деянието е извършено чрез
използване на МПС – л.а. Шевролет Круз с ДК № ***, и по отношение на повече от едно
лице - престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК;
След извършване на процесуално следствени действия, с Постановление от
12.07.2021 г. на прокурор при РП -И. наказателното преследване срещу ищеца е прекратено
на основание чл. 199, чл. 243 ал. 1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 от НПК поради това, че
извършеното от него деяние е несъставомерно от субективна страна – ищецът е изпълнявал
дейността си на ***, горепосочените трима чужди граждани са се качили в автомобила, с
който е изпълнявал тази си дейност като клиенти с искане да бъдат превозени до гр. С. и
ищецът не е имал представа, че тези лица са незаконно пребиваващи или преминаващи в
РБългария *** граждани – мигранти;
Прекратителното постановление е стабилизирано на 09.09.2021 г., като е било
връчено на процесуалния представител на ищеца на 01.09.2021 г. и на същата дата са били
върнати иззетите два мобилни телефона, лекия автомобил и стартерния ключ за него.
В исковата молба са възведени претърпени вследствие незаконното наказателно
преследване неимуществени и имуществени вреди в размери съответно 5 000 лв. и 1 000
лева. Претендираните имуществените вреди съставляват заплатеното от него на
процесуалния му представител адвокат С. П. възнаграждение за защита по досъдебното
производство. Неимуществени вреди се изразяват се в негативни психоемоционални
изживявания. Изпитвал чувства на унижения и срам, както и страх от неоснователно
осъждане, чувства на унижение и срам от лишаване от възможността да работи и да
реализира средства за издръжка, заради което едвам оцелявал и бил принуден да търси и
моли за заеми. Затворил се в себе си и спрял да излиза с приятели, като и приятелите и
2
роднините му научили за случилото се и започнали да го избягват. За целия период на
наказателното преследване бил неспокоен и потиснат.
Ответната страна е депозирала отговор, с който оспорва исковете по основание и
размер.
Относно неимуществените вреди като свидетел на ищеца е разпитан Л.Б.Л..
Депозира показания, че с Г. са приятели от 25 години. Знае за заведеното срещу него дело
през 2021 г.. За същото му било определена гаранция от 1 000 лв., която следвало да внесе в
много кратък срок, поради което бил принуден да търси пари от приятели. Така и станало –
свидетелят и други приятели на ищеца събрали тези 1 000 лв., за да не бъде задържан в
ареста. Същите хора го подпомогнали финансово и за нужните му пари за адвокат.
Събраната сума за гаранцията и адвоката общо възлизала на 1 800 лева. Разследването
според свидетеля продължило около 7 – 8 месеца, като за цялото това време бил задържан и
лекия му автомобил – ***, с които той изкарвал прехраната си. Така ищецът за казания
период бил лишен от работа, съответно и от средства, едвам преживявал и търсел заеми.
Свидетелят и други приятели му давали пари, храна и други помощи. Това му причинило
изключителен емоционален дискомфорт. След като му върнали колата започнал отново да
работи като *** и да си връща постепенно заемите. От самото обвинение бил също много
притеснен, тъй като за престъплението се предвиждало наказание лишаване от свобода до 6
години. Бил сринат емоционално и психически, имало промяна и в поведението му, като
преди това бил весел и усмихнат човек.
След съвкупната преценки на писмените доказателства и показанията на свидетеля
районният съд е приел че исковете са по основание доказани, а досежно размера са
доказани за сумата 3 000 лв. за неимуществените вреди и 800 лв. – за имуществените,
съобразно представеното писмено доказателство / разписка / за заплатено от ищеца на
адвокат П. възнаграждение за защита по наказателното производство. За разликите до
пълните предявени размери, съответно от 3 000 лв. до 5 000 лв. и от 800 лв. до 1 000 лв.
исковете са отхвърлени като неоснователни.
В отхвърлителната част решението е влязло в сила като необжалвано.
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението в осъдителните му части.
Въззивникът поддържа то да е неправилно, тъй като ищецът – при лежаща изцяло
върху него доказателствена тежест, не установил да е претърпял неимуществени вреди и
конкретно възведените такива вследствие незаконното обвинение, респ. да е установил
причинно следствената връзка. В тази насока възразява срещу извода на съда тези вреди да
са установени от свидетеля Л.Л., тъй като показанията на същия касаели само събирани от
него и други приятели на ищеца парични средства за заплащане на гаранцията. Евентуално
възразява против присъдения размер обезвреда на неимуществените вреди, като счита
същият за прекомерно завишен и несправедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. В тази насока
акцентира върху факта, че претърпените вреди са обичайните такива, които не са засегнали
физическото и психическото здраве на ищеца; разумния срок на наказателното преследване,
приключило на досъдебна фаза; взетата мярка за неотклонение парична гаранция; липсата на
масова разгласа на обвинението в обществото; липсата на негативни обществени настроения
срещу ищеца; предишни негови осъждания; икономическия стандарт в страната.
Относно имуществените вреди – съставляващи заплатения от ищеца адвокатски
хонорар за защита по наказателното производство, въззивникът поддържа да не е доказано
уговорено и реално заплатено от обвиняемия такова възнаграждение, евентуално то да е
прекомерно по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК - несъответно на фактическата и правна
сложност на делото и на обема на извършените процесуално следствени действия с
участието на упълномощения адвокат.
Въззиваемият е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа че
3
претърпените от него неимуществени вреди като вид, интензитет и продължителност са
изцяло установени от показанията на свидетеля Л.. Настоява че при определяне размера на
дължимата се за тях обезвреда са съобразени всички правно значими факти и обстоятелства,
като факта че вредите са обичайните за съответния вид незаконно наказателно преследване,
не обосновава извод за прекомерност на присъденото обезщетение. Същото е справедливо,
тъй като са съобразени още: че обвинението е за тежко умишлено престъпление,
предвиждащо наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от пет хиляди
до двадесет хиляди лева; че автомобилът, с който е работил като *** е задържан за период
от над 5 месеца – през който период не е могъл да упражнява професията си и да обезпечава
своята и на семейството си издръжка, въпреки наложената му мярка за неотклонение да е
била парична гаранция; стандарта на живот в страната за съответния период.
Имуществените вреди са също доказани - разписка за заплатен на 25.06.2021 г. адвокатски
хонорар от 800 лв. на основание Договор за правна помощ от 19.03.2021 г. за процесулно
представителство, защита и съдействие по досъдебно производство № 284 ЗМ 112/2021 г. по
описа на РУ-К..
Исковете са по основание доказани. Приложената прокурорска преписка установява
незаконно наказателно преследване срещу ищеца в хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 3, предложение
трето от ЗОДОВ - за престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 2 и т. 5 вр. ал. 1 от НК, което е тежко
умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от кодекса. Всяко незаконно преследване и в частност
процесното нарушава основни права на личността и причинява обичайните за всеки
подложен на такова преследване човек страдания, за които дори не е необходимо нарочно
доказване, но в случая те са установени и от показанията на свидетеля Л.. Противно на
твърдяното от прокуратурата този свидетел установява не само безпокойството и
притесненията на ищеца относно набавянето на парични средства за заплащане на
гаранцията и за адвокатска защита, но и неговите негативни изживявания във връзка с
повдигнатото обвинение и лишаването му от възможността да упражнява професията си и
реализира средства за издръжка. Тези неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с
повдигнатото обвинение, в пряка причинна връзка с последното е и заплатения адвокатски
хонорар за защита, който разход съставлява претърпени от ищеца имуществени вреди.
Относно размера
––––––––––––––––
Имуществените вреди са доказани по размер, възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар спрямо фактическата и правна сложност на делото е неоснователно,
тъй като не надвишава минимума по чл. 13 ал. 1 т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – ред. бр.68/2020 г..
Определянето на справедлив размер обезвреда за неимуществените вреди е свързано
с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ са личността на увредения, данни за предишни негови осъждания,
начина му на живот и социалната среда, тежестта на вмененото му обвинение,
продължителността на наказателното производство – включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му, наложените мерки на процесуална
принуда, дадена ли е разгласа и публичност на обвинението, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, стигнало ли се е до разстройство на здравето, ако да
– какви са уврежданията, с траен или не характер и каква е медицинската прогноза за
развитие на заболяванията. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при
определяне размера на обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база
тези критерии обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като
справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с
трайно установената съдебна практика.
4
В случая всички тези критерии са правилно съобразени от окръжния съд при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева.
Действително – както поддържа въззивника, наказателното преследване е приключило на
досъдебна фаза и в разумен срок, на обвинението не е дадена медийна разгласа, същото не е
причинило вреди извън обичайните негативни чувства на срам, страх и притеснения от
повдигнатото обвинение, страх от осъждане, на злепоставяне пред близки и познати и
накърняване на доброто име и достойнството, меланхолични и депресивни настроения -
като не се установяват възведените такива за негативна промяна в отношението към него и
от страна на колеги и познати, ищецът е с предишни осъждания. От друга страна обаче
обвинението е за тежко престъпление по смисъла та чл. 93 т. 7 от ДР на НК, мярката за
неотклонение е парична гаранция, чийто размер и краткия срок за внасянето й са причинили
значителни затруднения и притеснения за ищеца, като му е била наложена и забрана да
напуска пределите на РБългария –т.е. нарушено е правото му на свободно придвижване.
Освен всичко това същият е бил лишен от възможността да упражнява професията си за
срок от половин година, което се е отразило негативно на професионалния му живот и
неговото материално състояние, тъй като го е поставило в положение да не може да
упражнява професията си и така да реализира доходи за издръжката си, като е бил принуден
да търси и приема заеми и други помощи от свои приятели, за да преживява и това
несъмнено е също свързано със значителни негативни емоционални изживявания.
Минималната работна заплата в страната за 2021 г. е в размер на 650 лв. месечно.
Съобразявайки горното съдът намира че сумата от 3 000 лв. се явява справедливо по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за причинените вследствие незаконното наказателно
преследване неимуществени вреди.
Предвид изложеното въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение –
правилно, поради което се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемия се присъждат направените за
настоящата инстанция разноски в размер на 1 000 лева – възнаграждение за един адвокат за
всеки от исковете, формирано както следва: 600 лв. по иска за неимуществени вреди и 400
лв. по иска за имуществени вреди. Възражението за прекомерност на хонорара е
неоснователно, тъй като възнагражденията по всеки от предявените искове / чл. 2 ал. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / са в
установените минимуми по чл. 7 ал. 2 т.т.1 и 2 от същата.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3872 от 21.11.2022 г., пост. по гр.д. № 5223/2022 г. на РС –
Пловдив в обжалваната част - с която Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати
на Г. С. П., ЕГН – ********** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 / три
хиляди / лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 800 / осемстотин / лева,
причинени вследствие незаконно повдигнато срещу П. обвинение в извършване на
престъпление по чл. 281 ал. 2 т. 1 и т. 5 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство №
19/2021 г. по описа на РУ-К. и прокурорска преписка № 112/2021 г. на РП-И.,
производството по което прекратено поради това, че извършеното от обвиняемия Г. П.
деяние е несъставомерно от субективна страна.
Осъжда Прокуратурата на РБългария да заплати на Г. С. П., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 1 000 / хиляда / лева – възнаграждение за
един адвокат.
5
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6