Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.04.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети март
през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №14768
по описа за 2018 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.07.2018
год., постановено по гр.дело №36263/2016 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, е признато
за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Т.М.
и В.М.Р. искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЗД и
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца при
условията на разделност /т.е. по 1/2 част/ следните суми: 1 524.89 лв. /24.02 лв., от които цена на услугата
дялово разпределение/ – главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 год. до 30.04.2015 год. в топлоснабден имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №15449/2016 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в – 21.03.2016 год. до
окончателното изплащане и сумата от 65.09 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 год. до
17.02.2016 год., като исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са били отхвърлени за разликата
от 1.49 лв. – представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение и ответниците са осъдени да заплатят
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото и в
заповедното производство в общ размер на 979.08 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която са уважени предявените искове, е допадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Д.Т.М. и В.М.Р.. Жалбоподателите
поддържат, че в края на 2017 год. и началото на 2018 год. ищецът представил
нови доказателства , които се отнасяли до процесния период. СРП образувала
досъдебно производство за самоуправство срещу ищеца, което понастоящем било
висящо. Преди повече от 6 години служител на ищеца бил прекъснал
топлоподаването в жилището чрез повреда на мрежата. Отоплението в имота било
нарушено и пред процесния период нямало топлоподаване. Изчисленията на
задълженията били направени на база на входящата енергия в абонатната станция и
разделени между няколко имота, ползващи услугата. Ето защо молят решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Третото
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответниците са съсобственици на
процесния апартамент №21, при равни права – по 1/2 ид.ч., поради което същите
се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, респ. имат качеството на битови
клиенти по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в
сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е
предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в
един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока
по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения
по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/
и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Реално
потребената от ответниците топлоенергия в определено количество за исковия
период, както и нейната стойност, в т.ч. стойността на услугата дялово
разпределение, са установени въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото – документ за главен отчет и индивидуална справка за отопление
и топла вода, изготвена от „Т.С.“ ЕООД и на заключенията по допуснатите и
изслушани в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК
подлежат на кредитиране.
Представеният документ
за главен отчет е подписан от ответницата Д.М. и обективират извънсъдебните й
признания за изправност на уредите и конкретно отчетените от тях данни, в т.ч.
за наличието на топлоподаване в процесното жилище, които при преценката им по
реда на чл. 175 ГПК с оглед всички обстоятелства по делото въззивният съд
приема, че отговарят на истината.
Въз основа на
заключението по съдебно-техническата експертиза въззивният съд приема за установено,
че в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела с 4 бр. монтирани
топлоразпределители, като се ползвала топла вода, но липсвал водомер, че делът
на ответниците за отопление на имота и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба, като ищецът приспадал технологични разходи, а общият
топломер в абонатната станция бил преминал през първоначална и последващи
метрологични проверки. Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването,
изразходваното количество гореща вода от отделните клиенти се определя по
водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане – при норма за разход на гореща вода 140 л. на обитател за едно
денонощие на потребление.
В подкрепа на
възражението си, че отоплителната инсталация не функционира, жалбоподателите не
са ангажирали каквито и да било доказателства, а отделно от това следва да се посочи,
че според действащата през исковия период нормативната уредба отоплителните
тела и средствата за дялово разпределение – индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, са собственост на потребителите –
чл. 140, ал. 4 ЗЕ. А щом е така, то
следва да се приеме, че потребителите са длъжни да поддържат тези средства в
подходящо за експлоатация състояния.
Настоящият
съдебен състав приема, че всички дейности и
обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са регулирани от секторното
законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и особеностите на
възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ,
бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие
или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите
към топлопреносното предприятие, а след това –
от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето
по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се
уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.
Съгласно чл. 36,
ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за
процесния имот е била изготвена изравнителна сметка от третото лице-помагач
след края на съответния отоплителен период. Въз основа на съвкупната преценка
на доказателствата по делото въззивният съд приема, че услугата дялово
разпределение е била реално осъществена.
На следващо
място, установено е въз основа на заключението по съдебно-счетоводната
експертиза, че стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2014 год. до 30.04.2015 год. възлиза на 1 500.87 лв., стойността на услугата дялово разпределение –
на 24.02 лв., а обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 год. до 17.02.2016 год.
– на 65.09 лв. /във въззивното производство не се спори, че ответниците са в
забава по отношение на задължението за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия/, до които и размери релевираните претенции законосъобразно са
били уважени от първоинстанционния съд, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено, като правилно.
На основание чл. 280,
ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.07.2018 год., постановено по
гр.дело №36263/2016 год. по описа на СРС, ГО, 36 с-в, в обжалваната му част.
Решението е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/