№ 996
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110208544 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Даринка Цанева, като разгледа
докладваното от съдията н. а. х. дело № 8544 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл.63 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на О. К. С. като законен представител на „ХХ,
ЕИК ********* срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3422784, издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя О. К. С. като
законен представител на фирма „ХХ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата от О. К. С. се релевират доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при
издаването на електронния фиш. Твърди се, че в същия не е посочено от
какъв тип е техническото средство, установило процесното нарушение, с
което е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи за
липса на виновно поведение. Претендира се за цялостна отмяна на издадения
електронен фиш.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят О. К. С., редовно уведомен, се явява лично и се представлява
от адв. ХХХ. Последният поддържа жалбата и в допълнение сочи, че в
нарушение на процесуалните правила като собственик на процесното моторно
1
превозно средство /МПС/ е посочен жалбоподателят в качеството му на
законен представител на „ХХ, вместо самото дружество. Твърди, че не се
доказва по безспорен начин жалбоподателят да е управлявал лекия автомобил
на посочените в електронния фиш време и място. Моли за отмяна на
електронния фиш и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Жалбоподателят О. С. поддържа заявеното от неговия процесуален
представител.
Въззиваемата страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Изразява становище по същество на делото в съпроводителното писмо
към административнонаказателната преписка, в което се сочи, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен начин,
както и че при издаването на атакувания електронен фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което до съда е отправена молба
да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш
като правилен и законосъобразен.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под
№ 17.09.5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1
със срок на валидност до 07.09.2027 г. Автоматизираното техническо
средство ARH CAM S1 с фабричен номер 11743С7 било преминало
изследване на техническа годност на дата 01.10.2019 г. със срок на годност
една година, за което бил съставен и протокол от проверка № 60-С-
ИСИС/01.10.2019 г.
На 26.02.2020 г. в 15:01 часа в гр. София, по бул. „Пейо К. Яворов“ до
№ 28, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Черни
връх“ се движело моторно превозно средство – лек ХХХ, собственост на „ХХ.
На бул. „Пейо К. Яворов“ до № 28 горепосочената мобилна система за
видеоконтрол ARH CAM S1 с фабричен номер 11743С7 заснела цитираното
моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а
именно 78 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3
км./ч. - 75 км./ч.), при ограничение на скоростта от 50 км./ч., валидно за
населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена на
пътен участък от бул. „Пейо К. Яворов“ до № 28, за което бил съставен
протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
2
„ХХ, представлявано от управителя О. К. С.. С оглед на това бил издаден
процесният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К № 3422784, с който
на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на
жалбоподателя О. К. С. в качеството му на законен представител на „ХХ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а
установената скорост на автомобила - 75 км./ч. (след приспадане на
максимално допустимата грешка на системата от 3 км./ч. при засичане на
скорост на движение до 100 км./ч.), т. е. допуснато било превишаване на
разрешената скорост с 25 км./ч.
В указания в електронния фиш 14-дневен срок управителят на
търговското дружество „ХХ не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП и не посочил друго лице, което да е управлявало горепосочения лек
автомобил на процесните дата и час.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 3422784, справка за собствеността на автомобила, Заповед
№ 8121з- 931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Република
България, протокол от проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г., удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от БИМ, протокол за
използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет,
както и вещественото доказателствено средство - снимков материал от АТСС.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
3
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са
основни структури на МВР и като такива притежават съответната
териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на
нарушението - гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в
процесния случай принадлежи на СДВР.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл.
от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. От съдържанието на електронния фиш се извежда, че
собственик на превозното средство е „ХХ, доколкото е изрично отбелязано,
че жалбоподателят е санкциониран в качеството на законен представител на
дружеството. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не поставя изискване за
посочване на конкретното физическо лице, което е издало електронния фиш и
датата на издаването му. Нормативно закрепеното изискване е за посочване
на териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, които обстоятелства безспорно се съдържат в
обжалвания електронен фиш. Цитираната разпоредба също така не поставя
изискване за посочване на типа на автоматизираното техническо средство или
система, поради което и липсата на такова отбелязване в електронния фиш не
представлява нарушение на процесуалните правила.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
4
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес
по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни
за първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на ЗДвП чрез издаване на електронен фиш при осъществяване на
контрол с мобилни системи за контрол било преустановено и това
рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при
който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането
и настройката на автоматизираното техническо средство. Същите установяват
нарушенията по аналогичен със стационарните средства способ. Всички
автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали
метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и
софтуерът за обработка на доказателствения материал, като са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият
орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на
софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и
в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на
действие, както на стационарните, така и на мобилните системи, е един и същ:
5
измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката
и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система.
В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство,
неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на
делото.
В разглеждания случай нарушението е установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с поставен знак за одобрен тип
№ 5126 и с фабричен номер 11743С7. От приложените по делото
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от БИМ и
протокол от проверка № 60-С-ИСИС/01.10.2019 г. се установява, че
използваното на 26.02.2020 г. АТСС е одобрен тип със срок на валидност до
07.09.2027 г., както и че е преминало последваща метрологична проверка, при
която е установено съответствие с одобрения тип и същото е било годно за
експлоатация до 01.10.2020 г., включително и към датата на установяване на
нарушението. Измерването, регистрирането и записът на нарушенията
посредством горепосочената мобилна система за видеоконтрол се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за
скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за
контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно -
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 78 км./ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км./ч., поради което правилно в електронния фиш е
отразена скорост от 75 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при
преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл
съдът констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс“, като инкриминираната скорост е намалена на 75 км./ч., т. е.
отчетено е превишаване от 25 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на
нарушителя и именно за това превишаване същият е бил санкциониран.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
6
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с АТСС -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабричен номер 11743С7 било
заснето движение на процесния лек автомобил марка „ХХХ със скорост от 78
км./ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км./ч.) при ограничение от 50 км./ч.,
валидно за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Установеното превишаване
на максимално разрешената скорост след приспадане на възможната грешка е
с 25 км./ч.
Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на
юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия
законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. От приложената
по делото справка за собствеността на автомобила, с който е било извършено
нарушението, е видно, че същият е собственост на „ХХ, чийто законен
представител е жалбоподателят О. К. С.. Доколкото в конкретния случай по
делото липсват данни жалбоподателят да се е възползвал от възможността да
подаде в законоустановения 14-дневен срок декларация, посредством която
да посочи, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час (с
оглед нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, разяснена в самия електронен фиш),
настоящият съдебен състав счита, че в случая правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя О. К. С. в
качеството му на законен представител на юридическото лице собственик на
процесното МПС.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
реализирано при пряк умисъл.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя О. К. С. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено при
констатирано превишаване на максимално допустимата скорост за движение
от 21 до 30 км./ч. в населено място – административно наказание „глоба“ в
размер на 100 /сто/ лева. На жалбоподателя О. К. С. е наложено точно такова
наказание, което е в абсолютно определен размер, поради което не подлежи
на редуциране.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Ето защо в разглеждания
казус не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
7
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и съдът не намира за необходимо да се
произнася относно направеното искане от процесуалният представител на
жалбоподател С. – адв. ХХХ от САК за присъждане на разноски на
жалбоподателя в размер на 400 /четиристотин/ лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№ 3422784, издаден от СДВР - МВР, с който на О. К. С. в качеството му на
законен представител на фирма „ХХ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.
182, ал. 1, т. 3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8