№ 15662
гр. София, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110172550 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване, осъдителни искове, както следва: с правно
основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5523,06
лева, като събрана на отпаднало основание по
изпълнително дело № 2023***0400870 по описа на ЧСИ
В.М. и преведена на ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането,
съединен с осъдителен иск с правно основание чл. 59 от
ЗЗД, за сумата в размер на 1048,72 лева, представляваща
събрани принудително такси и разноски по изпълнително
дело № 2023***0400870, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
1
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
28.11.2016г., издаден по ч.гр.д. № 39704/2016г. по описа на
СРС, 42-ри състав е образувано изпълнително дело №
2023***0400870 по описа на ЧСИ В.М.. Твърди, че преди
изпълнително дело № 2023***0400870 по описа на ЧСИ
В.М. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изп.д. № 2017***040386 по описа на ЧСИ У.Д.. Твърди че
последното изпълнително действие по първото
изпълнително дело е наложена възбрана на 19.06.2017г.,
като след това не са предприемани други същински
изпълнителни действия годни да прекъснат давността.
Първото дело било прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,
т.2 от ГПК, като изпълнителният лист бил върнат на
ответника, като взискател. Второто изпълнително дело
било образувано едва на 21.06.2023г., до която дата
давността за събиране на вземането била изтекла.
Независимо от това по изпълнително дело №
2023***0400870 по описа на ЧСИ В.М. била събрана от
ищцата сума в размер на 6483,40 лева, от която преведена
на ответника била сума в размер на 5523,06 лева. По
изложеното моли за уважаване на исковете. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита на
първо място че претенциите са недопустими. По същността
на спора счита за неоснователно твърдението за изтекла
погасителна давност, тъй като не е съобразена правилно
2
фактическата обстановка. Сочи, че по изпълнителните дела
са предприемани изпълнителни действия, годни да
прекъснат давността. Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове. Не оспорва, че сумата от 5523,06 лева
му е преведена от ЧСИ в хода на изпълнително дело №
2023***0400870.
В съдебно заседание ищецът И.С.М., редовно призован,
не се явява лично, не се представлява. Съдът в о.с.з. е
обяснил защо счита искането на адвокат К. С. за връщане
делото в о.с.з. с оглед неспазване нормата на чл. 142,ал.2 от
ГПК за неоснователно, поради което не счита, че следва
тафтологично да преповтаря.
В съдебно заседание, ответникът *****************,
редовно призован, не изпраща представител. С молба с вх.
№ 172547/19.05.2025г. процесуалният представител на
ответника моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от
фактическа страна следното:
По иска по чл. 55, ал.1,пред.3 от ЗЗД ищецът следваще
да докаже, че процесната сума е преведена на ответника,
което обстоятелдство не е спорно в процеса, че е отпаднало
с обратна сила основанието за превеждане на сумата,
3
размера на същата. По същество ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, считано от последното
изпълнително действие по изп.д. № 2017***0400386 по
описа на ЧСИ У.Д. на 19.06.2017г. до датата на образуване
на второто, образувано въз основа на същия изпълнителен
лист изпълнително дело № 873/2023г. по описа на ЧСИ
В.М., и в хода на което е събрана процесната сума. Няма
пречка в хода на предявен осъдителен иск да се установи
фактическия състав на погасяване по давност на
процесното вземане, независимо, че не е предявен отделно
иска по чл. 439 от ГПК.
По принцип разпоредбата на чл. 439 ГПК дава
възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори
чрез иск изпълняемо право. Това право може да е
установено с влязло в сила решение, или заповед за
изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително
основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен
лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва
дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за
изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след
издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на
изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил
след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №
39704/2016г. по описа на СРС, 42-ри състав.
Изпълнителен лист от 28.11.2016г. е издаден по ч.гр.д.
№ 39704/2016г. по описа на СРС, 42-ри състав в полза на
4
***************** срещу ищеца, за сумата в размер на
2569,90 лева, представляваща главница за потребена
топлинна енергия, за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва, за периода от 18.07.2016г. до
изплащане на вземането, за сумата в размер на 201,29 лева
за мораторна лихва и за сума за разноски в размер на 382,41
лева.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на
***************** от 17.01.2017г. първоначално е
образувано изп.д. № 386/2017г. по описа на ЧСИ У.Д., с рег.
№ *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС. По
делото се установяват следните същински изпълнителни
действия: на 04.04.2017г. са наложени запори върху
банковите сметки на ищеца в ************* и
***************, както и от тази дата е налична вписана
възбрана върху имот, собственост на ищцата. На
24.04.2017г. и на 08.06.2017г. са наложени отново възбрани
върху имоти, собственост на ищцата. На 15.01.2018г.
взискателят отново е подал молба, с която е сезирал ЧСИ за
извършване на същински изпълнителни действия.
Следващата такава молба датира от 01.12.2018г. Наложен е
и запор върху трудовото правотношение на ищцата в
************************ на 01.03.2023г. С постановление
от 05.05.2023г. изпълнителното производство е прекратено в
хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като с приемно-
предавателен протокол от 30.05.2023г. изпълнителният лист
е предаден на взискателя.
5
С молба с вх. № 35925/21.06.2023г. взискателят е
образувал ново изпълнително дело - № 870/2023г. по описа
на ЧСИ В.М., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие,
районна на СГС, като на 22.06.2023г. са наложени запори
върху банковите сметки на ищцата и върху трудовото й
възнаграждение в ************************. От
27.11.2023г. датира и наложена възбрана върху имоти,
собственост на ищцата. По делото след пълно издължаване
от длъжника на вземането, които обстоятелства са
обективирани в констативни протоколи по делото от
22.04.2024г., от 30.05.2024г. и от 26.06.2024г., ЧСИ с
разпореждане от 27.06.2024г. е приключил изпълнителното
производство, поради пълно погасяване на дълга.
Съдът кредитира приетия по делото доказателствен
материал, в частност приетите по делото изп.д. № 386/2017г.
по описа на ЧСИ У.Д. и изп.д. № 870/2023г. по описа на ЧСИ
В.М., като извежда следните правни изводи:
В производството ищецът следва да установи отпадане
на основанието въз основа на което е издаден
изпълнителния лист, тоест следва да установи своите
възражения срещу вземането под формата на основания за
недължимост на твърдяното от ответника вземане.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира от правна страна, че давността е изтичане
6
на определен период от време, като според приетото ТР №
2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на
такива действия, от категорията да прекъснат давността,
като в решението тези действия са подробно
конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването
на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при
осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото
право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в
момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал.
2 ГПК, в който случай съдът служебно издава
изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да
релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред,
извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани, с което се получава ефект на
окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на
7
новата давност е всякога пет години. Неподаването на
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се
приравни по правни последици на признание на вземането
от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно
производство е да се установи дали претендираното вземане
е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж
например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. №
194/2010 г., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК. По изложените
съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД
следва да намери приложение и по отношение на вземане,
за което е налице влязла в сила заповед за изпълнение
поради неподаване на възражение от страна на длъжника в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в този смисъл са Решение №
1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 5532/2018 г.
по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен състав; Решение №
2532 от 23.04.2020 г. постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г.
по описа на СГС, ГО, III – "Б" въззивен състав; Решение №
791 от 24.04.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3948/2012 г. по
описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г. по
описа на ВКС, III ГО.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г.,
постановено по в.гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО,
8
IV – "А" въззивен състав; Решение № 577 от 26.01.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО,
II – "В" въззивен състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по
гр. д. № 2532/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – "Е" въззивен
състав и др./.
По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство са
постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие. Поради
съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство
теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение
с обратно действие или действа занапред единствено за
периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то. Тази
колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не
тече докато трае изпълнителният процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с
оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се
приеме, че на последваща промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно
9
действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са
съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex
tunc. Доколкото изпълнително дело № 386/2017г. не е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г.
следователно не е било приложимо задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, а тълкуването
дадено с тълкувателното решение от 26.06.2015 г.
Следователно давността в конкретния случай доколкото не
се установява кога заповедта по ч.гр.д. № 39704/2016г. е
влязла в сила, съдът приема, че е започнала тече от
издаването на изпълнителния лист от 17.01.2017г. и е
прекъсната с първите същински изпълнителни действия от
04.04.2017г. по налагане запор върху банковите сметки на
ищцата и по налагане на възбрана. Преди изтичане на
двугодишния срок с молба от 15.01.2018г. взискателят е
сезирал отново ЧСИ с искане за извършване на същински
изпълнителни действия. Преди тази молба датират
действия по налагане на възбрани от 24.04.2017г. и
09.06.2017г. Следващата молба на визскателя е от дата
01.12.2021г., след изтичане на двугодишния срок по чл. 433,
ал.1, т.8 от ГПК. Изп.дело № 386/2017г. е прекратено с
постановление на ЧСИ от 05.05.2023г. в хипотезата на
перемиране, поради изтичане на двугодишен срок в
рамките на който взискателят не е сезирал ЧСИ с искане за
предприемане на същински изпълнителни действия, и
което обстоятелство се установи в производството. Следва
10
да се подчертае, че перемпцията и погасителната давност са
два отделни института, с различни последици, като
перемпцията в редица случаи се разглежда и с оглед
възражението за давност. Перемпцията настъпва по силата
на закона, а постановлението на ЧСИ има само
оповестително действие. В хипотезата на перемиране на
делото давността започва да тече от последното
изпълнително действие, което в случая са наложените
възбрани от 08.06.2017г. Преди изтичане на давността обаче
взискателят е подал молба с вх. № 40216/01.12.2021г. В
практиката трайно се приема, че когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може
да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
трябва да образува новото искане в ново, отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по
право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело или не е образувал ново дело. В този
смисъл е актуалната практика на върховната съдебна
инстанция /например в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на
ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV ГО, ГК; Решение № 127
от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. дело № 2884/2021 г., III ГО,
ГК; Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
11
1722/2021 г., ІV ГО. Тази практика е утвърдена със
задължителните указания, дадени с т. 3 на Тълкувателно
решение № 2 от 4.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, съгласно които погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
От дата 01.12.2021г. до датата на образуване на второто
изпълнително дело № 870/2023г. по описа на ЧСИ В.М. не е
изтекъл предвидения в закона срок за погасяване
задължението на ищеца, като с предприемане на
действията по налагане на запори от 22.06.2023г. по изп.д.
№ 870/2023г. тя отново е прекъсната и е започнал да тече
нов давностен срок, поради което съдът намира че
процесната сума не е събрана без основание, или поради
отпаднало такова, поради което намира иска по чл. 55, ал.1,
пред.3 от ЗЗД за неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
По същите съображения следва да бъде отхвърлен и
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
Ответникът претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като следва на основание чл. 78, ал.8 от
ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ на ответника да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 250,00 лева.
12
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. К., ЕГН **********
срещу *****************, ЕИК ************** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: с
правно основание чл. 55, ал.1, пред.3 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5523,06
лева, като събрана на отпаднало основание по
изпълнително дело № 2023***0400870 по описа на ЧСИ
В.М. и преведена на ответника, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.12.2024г. до окончателно изплащане на вземането,
съответно с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за сумата в
размер на 1048,72 лева, представляваща събрани
принудително такси и разноски по изпълнително дело №
2023***0400870, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.12.2024г.
до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „С. П. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
13
*****************, ЕИК **************, сумата в размер
на 250,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14