Номер 33605.11.2020 г.Град Р.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Р.Първи състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
Секретар:Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500533 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Г. при М. е обжалвала решението на Р.нския районен съд, постановено
по гр. д. № 544/2020 г. по описа на РРС, с което е осъдена да заплати на А. П.
И. сумата 1601.96 лева, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд, за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска на 31.01.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и разноските в производството. Развива оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението и иска отмяната му по
подробно развити в жалбата съображения. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата А. П. И. не е депозирал писмен отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК, но взема писмено становище по жалбата с искане за
нейното отхвърляне.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Производството по гр. д. № 544/2020 г. по описа на РРС е образувано по
предявен от А. П. И. против Г. при М. иск за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд след преобразуване на нощния към дневен такъв за
периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г.
По делото не се спори, че в процесния период страните са били в
служебно правоотношение, като ищецът изпълнявал длъжността ***** в Р.
гр. Р. – водач на специален автомобил *** в група П., при сумарно
изчисляване на работното време при режим на труд на 24-часови смени,
включващи нощен труд от 22:00 часа до 6:00 часа. За исковия период
продължителността на отработения нощен труд е 1 640 часа.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения иск за
заплащане на възнаграждение за извънреден труд, като е приел, че
действащите в процесния период Наредби на министъра на вътрешните
работи, издадени въз основа на законова делегация, не съдържат правна
норма за преобразуване на положения нощен труд с коефициент. Според съда
е налице празнота в уредбата, поради което субсидиарно е приложил нормата
на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и е уважил иска в претендирания размер, като е
съобразил и заключението от съдебно-счетоводната експертиза.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. При преценка на
неговата правилност, окръжният съд съобрази следното:
Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в
съответствие със закона. Съгласно чл. 176 от ЗМ. брутното месечно
възнаграждение на държавните служители в М. се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл.
178, ал. 1, т. 3 от с. з., е възнаграждение за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.
187, ал. 9 от министъра на вътрешните работи. В периода, за който се
претендира възнаграждението за извънреден труд в действащите Наредби №
81213-592 от 25.05.2015 г. и № 81213-776 от 29.07.2016 г. липсва норма,
аналогична на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014
2
г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При
липса на изрична законова регламентация, районният съд правилно е приел,
че следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ.
Противното разрешение би поставило в неравностойно положение
държавните служители от системата на М. спрямо останалите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и посочената в обжалваното решение
съдебна практика – решение № 311 от 08.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1144/2018 г., която се споделя и от настоящия състав. То е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от
системата на М., но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното
приложение на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМ..
Посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на
субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип за
равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от
Конституцията и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
По отношение размера на иска, съдът е съобразил установените по
делото обстоятелства относно часовете нощен труд, положени от ищеца в
процесния период и дължимото му се възнаграждение, съобразно
заключението на вещото лице.
По тези съображения и изложеното в мотивите на
първоинстанционното решение, към които въззивният съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК, обжалваният съдебен акт се явява правилен и като
такъв следва да бъде потвърден.
Разноски от ответника по жалбата не са претендирани.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 741 от 17.06.2020 г. на Р.нския районен
3
съд, постановено по гр. д. № 544/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4