РЕШЕНИЕ
гр. С., 24.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в, в открито заседание на седми
юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 13038 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М.Н.И., представлявана от
своята майка и законен представител Т.К.И., твърди, че в резултат на ПТП,
настъпило на 15.05.2019г. са й причинени телесни увреждания. Произшествието е
настъпило по изключителната вина на водача на МПС А.К.. Ищцата е пресичала пътя
като пешеходец, на пешеходна пътека, заедно със своята баба, когато е била
ударена от управлявания от К. лек автомобил. В резултат на описаното ПТП ищцата
е получила фрактури и на двете подбедрици. На двата
крака била поставена гипсова имобилизация. Ищцата
била напълно обездвижена, не излизала от вкъщи, чувствала се много подтисната,
плачела, вземала обезболяващи, не можела спокойно да спи. Търпяла и продължава
да търпи болки и страдания. Ищцата сочи, че увреждащият автомобил имал сключена
застраховка ГО при ответника, валидна към датата на ПТП, което ангажира
отговорността на последния за обезщетяване на причинени вследствие на ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП в размер на 70 000лв.,
ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендира за разноски.
Ответникът З. „Б.и.” АД оспорва иска
по основание и по размер. Оспорва механизма на ПТП, наличие на вина у водача на
МПС. Твърди, че вина за ПТП има изцяло ищеца. Оспорва твърдените в исковата
молба вреди, както и причинно-следствената връзка между ПТП и твърдените вреди.
Алтернативно сочи на значително съпричиняване от
страна на ищцата. Оспорва настъпването на твърдените вреди. Намира размера на
иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в страната.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
С определение от 14.10.2019г. по
НОХД № 16025/2019г. на СРС, НО, 5 с-в е одобрено споразумение , с което А.Р.К.
от гр.С. се е признал за виновен в това, че на 17.05.2019г. около 9,30ч. в гр.С.,***
с посока на движение от бул.“Проф.Марко Семов“ към ул.“Св.Киприян“
и на кръстовището , образувано с бул.“Андрей Ляпчев“
при управление на МПС, л.а. Киа Соренто с рег*******, при извършване на маневра „завиване на ляво“ в
посока към бул.“Ал.Малинов“, на пешеходна пътека, обозначена с маркировка М 8.2
от ППЗДвП, нарушил правилата за движението по
пътищата, а именно чл.119 ал.1 и чл.120 ал.1 т.2 от ЗДвП, като водачът К. не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека в посока отляво надясно спрямо
посоката на движение на управлявания от него лек автомобил пешеходка М.Н.И.,
реализирал ПТП с нея и по непредпазливост й причинил средна телесна повреда,
като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343 ал.3 пр.
последно, б.а, пр.2, вр. ал.1 б.б, пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
Водачът К. е разпитан като свидетел
по делото. Същият установява, че ищцата се е намирала на пешеходната пътека при
удара с автомобила му. И за нея и за него светофарът е бил зелен, но ищцата е
била с предимство като пешеходец. Не е видял ищцата, заради множеството
автомобили и лошата организация на движението на кръстовището.
Не се спори, че автомобилът, управляван
от св.К. е имал сключена ЗЗГО при ответника по полица № BG/02/118002794427,
покриваща 01.10.2018г.- 30.09.2019г., вкл. и датата на ПТП – 17.05.2019г.
Ищцата е предявели претенция до
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по ЗЗГО вх.№
369087/2.06.2019г. С писмо изх.№ 5265/4.07.19г. ответникът е отказал да плати
на ищцата застрахователно обезщетение, тъй като не е представила влязъл в сила
акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС.
За установяване на твърдените телесни
увреждания на ищцата, настъпили в резултат на ПТП, съдът назначи и изслуша съдебна
медицинска експертиза с вещо лице ортопед-травматолог. Експертизата установява,
че в резултат на ПТП ищцата е получила счупване на долния край на двете голямопищялни кости. Под рентгенов контрол е направено наместване
на счупванията и са поставени гипсови превръзки на
двете крачета, които ищцата е носила в продължение на
39 дни. След свалянето им е проведено раздвижване. Към настоящия момент вещото
лице установява, че ищцата е излекувана напълно. Възстановена е самостоятелната
й походка и движенията на долните крайници в пълен обем. Ищцата има болки в
местата на счупванията при влажно и студено време. В
първите 14-15 дни болките са били с голям интензитет, след което интензитетът
на болките е намалял за 30 дни. Болки с малък интензитет е имало и след
свалянето на гипсовите превръзки за около 15 дни. Ищцата е била в невъзможност
за самостоятелно придвижване.
Св. Р.И., баба на ищцата, установява, че
е била с ищцата по време на ПТП. Водела ищцата за ръка, на зелен светофар
тръгнали по пешеходната пътека, и след като навлезли на 2 метра на пътното
платно, автомобил ударил внучка й. След ПТП детето било много уплашено, сънувало
кошмари. След 45 дни гипсът бил отстранен, последвало раздвижване, което
продължило 3-4 месеца. Свидетелката носила ищцата носила на ръце, грижела се за
нея. Ищцата страдала, че не може да излиза, да играе и да тича. Свидетелката я
носела на занималня в количка. Според свидетелката единият крак на детето
останал по-тънък. Понастоящем ищцата се изморява като ходи, чувства болки при
промяна на времето.
Представен е и социален доклад за
малолетната ищца, изготвен от АСП ДСП
Младост въз основа на данни, получени от майката на ищцата по телефона.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования делинквент, като застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репарирането им. Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 от КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което
желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ. Ако застрахователят
не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. В случая ищцата,
чрез своя родител и законен представител, е предявила извънсъдебно претенцията
си към застрахователя. Последният е отказал да плати обезщетение. Предявеният
иск е допустим и следва да се разгледа по същество.
Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправно поведение
на виновния водач, 3./ претърпените неимуществени вреди и 4./ наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК
съдът приема за безспорно установено настъпилото ПТП, виновното и противоправно поведение на водача А.К., причинените на ищцата телесни увреждания,
причинно следствената връзка между тези увреждания и ПТП.
Не се установи съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата.
Между застрахователя и собственика на
МПС причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за
гражданска отговорност на автомобила за процесния ден
17.05.2019г.
От изслушаната СМЕ и събраните гласни
доказателства /показанията на св.И./, се установи, че в резултат на ПТП за ищцата
са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от получените травми от
ПТП, от тяхното лечение и възстановителен период.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от съществуващата в страната
икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от
развитието на самото общество в конкретната държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и гласни доказателства) за
преживените от ищцата болки и страдания при получаване на травмите,
последвалото лечение, продължителността на възстановителния период и
последиците от травмите, вкл. и отражението на ПТП върху психиката на малолетната
ищца, във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата
в страната към момента на ПТП и съдебната практика, постановена за подобен вид
увреждания за процесната година, съдът намира, че
справедлив размер обезщетение е такова в размер на 40 000лв. Касае се за дете
на 6 години към момента на ПТП, което е получило счупвания и на двата крака. Крачетата са били в гипс в продължение на 45 дни, като
детето е било напълно обездвижено и разчитало изцяло на своите майка и баба за
обслужване и грижи. Изпитвало е интензивни болки в първите 2 седмици, след
което болките са затихнали, но са продължили и след отстраняване на гипса поне
още 2 седмици. Ищцата продължава да изпитва болки и сега при промяна на
времето. Детето е било лишено от възможността да излиза навън, да тича, играе и
се социализира. Активната му дейност е била лишена за повече от 4 месеца. Към
настоящия момент ищцата е изцяло възстановена, съобразно заключението на вещото
лице, като счупените кости са изцяло зараснали, а движенията на двата долни
крайника са възстановени в нормален обем. Следва да се отчете и
неблагоприятното емоционално отражение на ПТП върху психиката на ищцата -
страх, притеснение, смущения в съня, установени от свидетелските показания.
Искът
за главница следва да се отхвърли за разликата до претендирания
размер от 70 000лв. Не се установиха вреди в такъв размер. Проведеното
лечение не е влючвало оперативна намеса, периодът на
интензивни болки и страдания е кратък – 2 седмици, възстановителният период е също
кратък – общо 4 месеца, налице е пълно възстановяване на ищцата, липсват последици
от причинените увреждания , налице е бързо възстановяване
поради детската възраст на ищцата. Вещото лице не е установило видима разлика в
крачетата на ищцата, за каквото споменава св. И..
В полза на ищцата следва да се присъди и
законната лихва върху главницата. Няма спор, че отговорността на застрахователя
е обусловена от тази на прекия причинител на ПТП. Безспорно е също, че по
общите правила за деликта и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД делинквентът
се счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба
дадена в чл. 429 КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора
за "Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва, се начислява от момента, посочен в ал. 3 на чл.
429 КЗ. Т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата, по силата на КЗ, се поема от
застрахователя от един по-късен момент. Нормата на чл.497 от КЗ свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В случая не са налице доказателства ищцата да е представила на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетението.
Ищцата, действаща чрез своята майка и законен представител, е отправила до
застрахователя извънсъдебна претенция на 02.06.2019 г. Срокът на застрахователя
за отговор е изтекъл на 02.09.2019 г. Поради това следва да се приеме, че
ответникът е изпаднал в забава на 03.09.2019г., от когато дължи и лихва. Акцесорната претенция на ищцата за заплащане на законоустановената лихва за забава върху главницата,
считано от датата на деликта - 17.05.2019 г. до 02.09.2019
г., следва да се отхвърли като неоснователна по изложените съображения.
По разноските.
Ищцата е освободена от заплащането на
такси и разноски. Нейният процесуален представител претендира адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС на основание чл.38 ал.2
от ЗА в размер на 2630лв.
Ответникът претендира разноски по
представен списък за 4370лв. , от които 4320лв. адвокатско възнаграждение и
50лв. разноски за свидетел. Ищцовата страна оспорва размера на претендирания
адвокатски хонорар като завишен.
На ищцата разноски не се следват, такива
не са направени от нея.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска. Възражението
на ищцовата страна за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е
основателно. Представени са 2 бр. договори за правна защита и съдействие – за
3600лв. с ДДС, който договор е приложен към исковата молба, и за 720лв. с ДДС,
който е представен в срока за допълнителен отговор на исковата молба. По делото
е проведено едно съдебно заседание. Претендираният
хонорар от общо 4320лв. е прекомерен за фактическата и правна сложност на делото.
Същият следва да се намали до 3600лв. с ДДС, толкова колкото е първоначалния
договор за правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв.Г.. Този размер е близък и до минималния размер,
предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
за иск с цена 70 000лв. е предвиден минимален размер адвокатски хонорар от
2630лв. /без ДДС/. Съобразно списъка с разноски и намаления адвокатски хонорар,
и съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се следват разноски в размер
на 1564,39лв.
Ищцата е представлявана от адв.Н. при условията на чл.38 от ЗА, което е изрично
отбелязано в договора за правна защита и съдействие, приложен към исковата
молба. Затрудненото материално състояние на ищцата и нейната майка се установява
от представената декларация по чл.83 ал.2 от ГПК, въз основа на която съдът я е
освободил от заплащането на държавната такса и разноските по делото. В този
случай искането на адв.Н. да й се присъди адвокатско
възнаграждение е основателно. Съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 2004г.
за минималните размери адвокатски възнаграждения, на адв.Н.
се следва възнаграждение в размер на 1730лв.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 1600лв. , както и разноски в размер на 171,42лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.и.”, ЕИК ********
със седалище *** и адрес на управление *** да заплати на М.Н.И., ЕГН **********,
представлявана от нейната майка и законен представител Т.К.И., ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес *** сумата от 40 000
(четиридесет хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 03.09.2019г., до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 17.05.2019г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при Застрахователна компания „Л.И.” по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № BG/02/118002794427,
период на покритие от 01.10.2018г. до 30.09.2019г., водач А.Р.К., ЕГН **********,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата до първоначално предявения размер от 70 000 лв., ведно със
законната лихва, както и иска за лихва върху присъдената главница за времето от
17.05.2019г. до 02.09.2019г., като неоснователни.
ОСЪЖДА
М.Н.И., ЕГН **********, представлявана от нейната майка и законен представител Т.К.И.,
ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и.”,
ЕИК ******** разноски по делото в размер на 1564,39лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и.”, ЕИК ********
да заплати на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на 1771,42лв.
ОСЪЖДА
З. „Б.и.”, ЕИК ******** да заплати на адв.С.К.Н.,
САК, ЕГН ********** сумата 1730лв., представляваща адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: