Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 111
15.04.2019 година Град С.В
ИМЕТО НА НАРОДА
С.Т ОКРЪЖЕН СЪД,………втори граждански състав,
на 2
април……………………………….…2019 година,
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
………Стойка Стоилова………..………………………………
Прокурор…
…………………………………………..
като
разгледа докладваното от………………………съдията В. МИШОВА
въззивно
гражданско дело номер…1103….по описа за 2019……...……...година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба, подадена от Б.К.А.,
чрез процесуалния му представител адв. Е.М., против решение от 19.12.2018 г.,
постановено по гр.д. № 4195/2018 г. на С. районен съд, с което е отхвърлена
молбата му за промяна за промяна на фамилното му име.
Във въззивната жалба е релевирано
оплакване срещу правния извод на районния съд за неоснователност и недоказаност
на молбата. Въззивникът счита, че по делото се доказало, че близките и
познатите му го знаели с фамилиятаК., а не с фамилията А.. ФамилиятаК. идвала
от дядо му по бащина линия, което било важно обстоятелство и налагало исканата
промяна. Важни обстоятелства били тези лични и обществени обстоятелства, които
биха направили името лично или обществено неудобно или неподходящо. Уважаването на молбата би довело до
преодоляване на евентуалните затруднения, свързани със словесното обозначение
на физическото лице в документите за самоличност. В конкретния случай
записаната фамилия в документите му създавала неудобство и пречки в контактите
му, защото бил известен катоК., а в документите бил записан с друго име. Не
били налице данни, че искана промяна засяга чужда правна сфера, да преследва
различни от заявените цели или да противоречи на императивна разпоредба в
закона. Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното и по
същество да се произнесе по молбата за промяна на фамилното име.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Община С..
Съдът, като съобрази доводите
на въззивника и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, а по същество - неоснователна.
Районният съд е бил
сезиран с молба, с която е поискано да постанови решение, с което да промени
фамилното на молителя. Той е твърдял, че бил записан в акта за раждане с
фамилно име А.. От съвсем малък до сега, както неговите роднини, така и всички
негови познати и приятели винаги го наричали с фамилното иметоК.. Всички го
познавали катоК., а не като А.. С тази фамилия се именувал и неговият
братовчед. Близките му никога не са допускали, че той носел фамилно име А..
Волята му била да приеме фамилното имеК., с което име бил известен сред
обществото. Тази фамилия била на дядо му по бащина линия. Исканата промяна била
особено важна за него, тъй като той вече бил познат сред неговите роднини и
близки със фамилно имеК..
Първоинстанционният съд е приел, че
молбата е неоснователна, тъй като по делото не се доказало по безспорен начин,
че са налице важни обстоятелства, които да налагат промяна във фамилното име на
молителя.
От фактическа страна по
делото е установено, че молителят е
роден на *** г. в гр. С.от майка З. Й. К. и баща К.А.К.. При раждането
си е получил като фамилно име името А.. Баща му е починал на 29.09.1990 г. и
като наследници е оставил освен молителят, и дъщеря – А. К. А.. Видно от акта
за смърт на К.А.К., негов баща се е
наричал А. К.К.. От показанията на разпитания пред съда свидетел А. Р.К. се установява,
че той е от с. Б ., близо на гр. Асеновград. Неговият баща бил брат на бащата
на Б.. Неговият баща носил фамилно имеК.. Когато се събирали, питали молителя
защо носи фамилията А.. Свидетелят Х. А. Ж.също живее в с. Б. и твърди, че го
знае с иметоК., която идвала от дядо му и от баща му.
Нормата на чл.19 от ЗГР предвижда, че промяна
на собственото, бащиното или фамилното име се допуска, когато то е осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо или когато важни обстоятелства налагат
това. Това е така, защото името представлява постоянно словесно обозначение на
дадено физическо лице, което служи за идентификацията и индивидуализацията му,
поради което законът допуска то да бъде променено само по изключение, при
наличие на важни обстоятелства. В закона не са посочени примерно какви
обстоятелства трябва да се преценяват като важни, за да са основание за промяна
на името. Изхождайки обаче от основните принципи на гражданското право и на обществения
морал, следва да се приеме, че важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР ще
са такива, които са направили лично и обществено неудобно и неподходящо
носенето на името в частта, в която се иска промяната (така в Р-256-
В случая молителят сочи като
основание да иска промяна на фамилното му име само едно обстоятелство - че бил
познат с фамилиятаК. и така се обръщали към него още в училище. В селото също
го познавали така, а не като А., и така го наричали. Фамилията била на дядо му
по бащина линия. Независимо как е познат (макар това да не е установено пряко и
пълно), това не може да бъде основание за искана промяна на фамилно име
предвид императивните изисквания на чл. 13 и 14 ЗГР (и
посочените в тях възможни отклонения) относно начина на образуване на бащиното
и фамилното име на физическото лице (Р-434-2010, ІV г.о.; Р-580-2009, ІІІ г.о.;
О-632-2013, ІV г.о.) Съгласно чл. 14, ал. 1 от
същия закон, фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата
с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните,
етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго. Затова
промяната на фамилното име на молителя по начина, по който се претендира (той
да носи фамилното име на дядо си) би била в противоречие със закона, който
императивно с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗГР
определя начина на формиране на
фамилното име на всяко лице, а именно, че фамилното име се определя от
фамилното или бащиното име на неговия баща, но не на неговия дядо. В случая е
видно, че бащата на молителят е имал за бащино име А., а за фамилия – К.,
поради което синът му няма как да носи като фамилия друго име, различно от А.
или К.. Впрочем, такава е и фамилията на сестрата на молителя.
Неоснователно е възражението във
въззивната жалба, че по делото било установено по категоричен начин, че
молителят е бил познат с фамилиятаК.. Както бе посочено по горе, по делото не е
установено пряко и пълно, че молителят е известен в обществото с това име. От
друга страна, това обстоятелство е ирелевантно поради императивния начин, по
който законодателят е уредил образуването на фамилното име. Неоснователно е и
твърдението, че фамилията, с която молителят е вписан в документите за
самоличност, се явява обществено неудобна, тъй като създава пречки при
контактите му. По делото нито се е твърдяло, нито се е доказало наличието на
такива пречки. Освен това е напълно недостоверно да се твърди, че при
комуникация с други лица, молителят си представя документите за самоличност, още
по-малко на роднините си или на приятелите си.
Неоснователно въззивникът се позовава на посочените във въззивната жалба
решения на ВКС - № 19 от 08.02.2012 г., ІІІ г.о. и № 450 от 28.11.2012 г., ІV
г.о. Действително в тези решения ВКС е приел, че от понятието „важни
обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи
определено име, особено когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци,
но това се отнася до собственото име на лицето, а не до бащиното или фамилното
му име.
С оглед на тези съображения
съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1341 от 19.12.2018 г., постановено по
гр. д. № 4195/2018 г. на С. районен съд.
Решението не подлежи на обжалване - чл. 280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: