РЕШЕНИЕ
гр. София,
08.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на осми декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 12975 по описа за 2020 г. на Софийски
градски съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 01006/12.10.2020 г. по описа на ЧСИ М.Д., с пощенско клеймо от 09.10.2020 г., подадена от З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК
******** – длъжник по изпълнително дело № 20207870400114 по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, с район на действие – СГС, срещу постановление от 06.10.2020 г., с което е отказано намаляване на
разноските по изпълнителното дело – дължимите такси по т. 1, т. 5 и т. 9 от
ТТРЗЧСИ и на адвокатското възнаграждение на взискателя от 490 лева.
Жалбоподателят твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение е завишено. Твърди, че приетото в изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и не
е отчетен факта, че не са извършени от взискателя чрез неговия процесуален
представител действия за удовлетворяване на паричното вземане. Твърди, че в
хода на изпълнителното дело, освен подадената молба за образуването му,
пълномощникът на взискателя не е извършвал други процесуални действия, свързани
с вземането – предмет на изпълението. Претендира
да бъде отменено постановлението по изпълнителното дело, с което е отказано
намаляване на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по
изпълнителното дело до размер на 200 лева съгласно минимален размер по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Претендира разноски по настоящото дело, включително
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В дадения срок взискателят П.К.не е депозирал възражение срещу подадената жалба.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 24.09.2020 г. на адв. П.К., чрез адв. А.Б., срещу длъжника З. “Б.В.И.Г.” АД, въз основа на изпълнителен лист от 23.09.2020 г., издаден по гр.д. № 4386/2015 г. по описа на Софийски градски съд, 1 състав, с който З. “Б.В.И.Г.” АД е осъдено да заплати на адв. П.К.възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на ищцата М.С.М.в размер на 4 356 лева с ДДС, както и сумата от още 2,20 лева – възнаграждение пред СГС, както и сумата от 4 250 лева – възнаграждение за въззивната инстанция, дължими се по реда на чл. 38 от ЗА. В представения към молбата договор за правна защита и съдействие е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 490 лева, като е посочено, че е внесено в брой.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 25.09.2020 г., е посочено задължението по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
Наложен е запор по сметката на длъжника в “У.К.Б.” АД със запорно съобщение, връчено на 28.09.2020 г.
Видно от представените от съдебния изпълнител мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК на 05.10.2020 г. е изпълнен запора и дължимата сума е преведена по специалната сметка на съдебния изпълнител, т.е. в срока за доброволно изпълнение.
Подадено е възражение от длъжника З. “Б.В.И.Г.” АД с вх. № 00920/29.09.2020 г. по описа на ЧСИ М.Д., изпратено по пощата, с което се претендира да бъде намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лева за образуване на изпълнителното дело съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
С обжалваното разпореждане от 06.10.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи възражението на длъжника.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника постановлението за разноски в частта за приетото за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника
относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на договора за правна защита и съдействие – 24.09.2020 г.).
В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални
действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема,
че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна
сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело е условие за нейната редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр.
с ал. 2 от ГПК, а това не представлява действия по водене на изпълнителния
процес.
В случая сумите по
изпълнителния лист са платени по сметката на съдебния изпълнител в срока за
доброволно изпълнение. Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и
изпълнителни действия не са извършвани, поради което не следва да бъде
приложена нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя
следва да бъде намалено до размера от 200 лева съгласно минималния размер по
чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и доколкото по изпълнителното
дело няма данни за регистрация по ДДС на адвоката, а за горницата над 200 лева
до 490 лева не следва да бъде уважено.
С оглед на горното съдът намира, че следва да бъде отменено постановлението на ЧСИ М.Д. от 06.10.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 200 лева.
Дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се преизчисли от съдебния изпълнител, тъй като в жалбата не се прави искане същата да бъде намалена от съда.
По разноските:
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за горницата над 50 до 100 лева не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на делото
и предвид горното съдът намира, че на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер
на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ постановление от 06.10.2020 г. на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20207870400114, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******** – длъжник по изпълнително дело № 20207870400114
по описа на ЧСИ М.Д., с рег. № 787 на КЧСИ, с район на действие – СГС, приетите
разноски по изпълнението в частта за адвокатско възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на 200 лева (двеста лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК П.Д.С.- К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Казанлък, ул. “*********офис 3, да заплати на З. “Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.