№ 197
гр. Котел, 16.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодорка Ст. Цончева
при участието на секретаря Нелли Хр. Митева
и прокурора Ц. С. Ц. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Тодорка Ст. Цончева Частно
наказателно дело № 20222210200122 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За Районна прокуратура Котел, ред. призовани, се явява прокурор Ц. С.;
Лицето чието освидетелстване се иска В. Т. К., ред. призован, води се;
Сл. защитник адв. Й. К., ред. призован, явява се;
Свидетелката К. В. К., ред. призована, явява се;
Свидетелката С. П. Г., ред. призована, явява се;
Свидетелят Х. Х. К., ред. призован, явява се;
Вещото лице д-р Д. М. С., ред. призована, явява се.
По даване ход на делото:
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. К. : Да се даде ход на делото.
В. К. : Да се гледа.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на явилите се лица:
В. Т. К., български гражданин, роден на ***********, с основно
образование, неженен, неосъждан, постоянен и настоящ адрес с. Синеморец,
общ. Царево, местност Св. Пантелей № 15, ЕГН **********;
К. В. К., българска гражданка, неграмотна, работи в кметство с. Градец,
вдовица, неосъждана, живуща в ***********, ЕГН **********, майка на В.
К.;
С. П. Г., българска гражданка, неграмотна, неосъждана, постоянен
адрес ***********, ЕГН **********, без родство с В. К.;
1
Х. Х. К., български гражданин, с незавършено начално образование,
работи в кметство с. Градец, неосъждан, постоянен адрес ***********,
ЕГН**********, без родство с В. К..
Съдът РАЗЯСНЯВА на всички свидетели задължението им да говорят
само истината и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че за лъжесвидетелстване се налага
наказание лишаване от свобода до пет години на основание чл. 290 от НК и те
обещават да говорят само истината, след което ги отстрани от с. з.
Съдът СНЕ САМОЛИЧНОСТТА на вещото лице:
Д. М. С., българска гражданка, с висше медицинско образование,
неосъждана, постоянен адрес ***********, ап. 1, ЕГН **********, без
родство с В. К..
Съдът РАЗЯСНЯВА на вещото лице наказателната отговорност, която
носи по чл. 291 от НК за даване на неверни данни и то обещава да даде
заключение по знание и съвест.
Съдът РАЗЯСНИ на страните по делото правата им по чл.274 от НПК за
отводи към състава на съда, прокурора, съдебния секретар, защитника на
лицето, вещото лице и правото им да възразят срещу разпита на някои от
свидетелите.
Страните заявиха, че нямат искания по чл. 274 от НПК.
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.275 от НПК за събиране
на нови доказателства, както и за изменение в реда на съдебното следствие.
Страните заявиха, че нямат искания по чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА, като съдът разясни на страните фактическите
обстоятелства и направеното искане.
Прокурорът: Поддържам предложението.
Адв. К. : Запознат съм с предложението на РП Котел.
В. К. : Аз не знам за какво съм тук. Аз мога да чета. Не съм получил
предложението. Получих от прокурор от Сливен за някакви осемдесет лева.
Аз съм психически добре. Всеки ден съм на работа. Добивам дърва в
Синеморец. Нямам трудов договор. Ходя на работа с леля Г.. Сестрите ми
живеят в Синеморец. С тях не живеем в една къща. Не съжителствам с жена.
Нямам проблеми с местните хора и никой не се е оплаквал от мен. Когато бях
в Градец не съм се карал с майка ми, не съм я удрял. Не съм чупил мебели
2
вкъщи. Как ще правя бели, това е моята къща. Лично ми е забранено от В.Ч. –
жителка на Синеморец да разговарям с градешки цигани, защото те
постоянно се напиват, говорят нецензурни думи и правят бели. Аз съм от
десет годишен с В.Ч. и тя категорично ми забрани да разговарям с градешки
цигани. Те като се напият се дразнят и се закачат. Като излязат на улицата все
се закачат с хората. В Синеморец момчетата не правят такива работи. Само в
Градец правят така. Говорят излишни приказки, нецензурни приказки, а аз си
мълча, не им обръщам внимание и подминавам. Няма смисъл да се разправям
с тях. Те казват „Ела да пием едно кафе, ела да пием една ракия, ела да
изпием една каса бира“ и като се напият се сбиват. В Градец не знаят какво е
цивилизован живот. Не искам да живея в Градец. Преди двадесет години
баща ми купи къщата на чичо Р. в с. Градец. След това я развалихме и
направихме нова къща. Аз си идвам само на празниците, да видя мама. С
мама нямам никакви проблеми. Не съм се карал с мама. В Синеморец нямам
проблеми с никого.
Прокурорът: През юни месец беше ли в Градец?
В. К.: Не. Цяло лято си бях в Синеморец.
В. лице: Кога последно си бил в Градец?
В. К.: Последно през пролетта тази година.
В. лице: На втори август тази година не беше ли в Градец?
В. К.: На втори август тази година не съм си идвал в Градец. Като малък
си идвах в Градец на втори август. Сега от пролетта съм в Синеморец.
В. лице: Пиеш ли алкохол?
В. К.: Не пия алкохол.
В. лице : Наркотици употребяваш ли?
В. К.: Не употребявам наркотици.
В. лице: Като не си идвал, имаш ли някаква връзка с майка си? Говориш
ли с нея по телефона?
В. К.: Сестра ми й се обажда. Аз не се обаждам.
В. лице: С нервите как си?
В. К.: Добре съм.
В. Лице :С майка си имаш ли проблеми?
В. К.: Аз работя и изпращам пари на майка ми. Баща ми е починал.
Всяка сутрин ставам в шест часа, пия едно кафе и отивам да работя.
Страните нямат повече въпроси
3
Разпитаната по делото свидетелка К. К., КАЗА : Аз съм майка на В.. Той
живееше при мен. Забравих кога живееше при мен. Преди два, три месеца
беше при мен. Той постоянно живее в Синеморец. От два, три месеца не е
идвал при мен на гости. Аз дето мета в съвета и не знам, дали не ме
ревнуваше или нещо…. Бяхме си вкъщи и го попитах колко е часа. Той се
ядоса и счупи телевизора. Викна ми „Защо ме питаш за часа“. Той беше със
слушалки и телефон, и започна да ми вика. Не ме удрял. Това беше само
веднъж. Аз се оплаках и казах, че В. има проблеми.
Съдът : В. ходил ли е на лекар. Имал ли е психични проблеми?
Свидетелката: В. не е имал проблеми. Сега е в Синеморец при сестра ми
Г.. Преди малко говорих с нея по телефона. Тя ме попита за В.. Аз я попитах,
как е В.. Тя ми каза, че В. е добре, ходи на работа в гората с нея и никой няма
проблеми с него. В. работи със сестра ми. Говорим постоянно със сестра ми и
дъщерите ми по телефона и те казват, че нямат проблем с В.. Единствения ми
проблем с В. е, че счупи телевизора. Не ме е удрял.
Прокурорът: Като стана това с телевизора, избяга ли при съседката?
Свидетелката: Не. Излязох до центъра. Постоях малко и се върнах.
Прокурорът: А защо реши да се оплачеш в полицията за телевизора?
Свидетелката: Беше ме яд на В. за телевизора и затова се оплаках.
Прокурорът: Със съседите ти разбира ли се в Градец?
Свидетелката: Той не се е карал със съседите в Градец.
Адв К.: Преди това, той с теб ли живееше в къщата или отделно?
Свидетелката: Да, с мен живееше от малък.
Адв. К.: Да сте имали преди това пререкания?
Свидетелката: Не сме имали.
Съдът: Той кога отиде да живее в Синеморец?
Свидетелката: Той живее в Синеморец отдавна. Мъжът като беше жив
живеехме в Синеморец и работехме там в горското стопанство. След като
почина мъжът ми, аз се върнах в Градец, а В. и дъщерите ми останаха в
Синеморец. Аз си живея в къщата в Градец сама, а В. отиде да работи в
Синеморец.
Адв. К.: Според Вас имал ли психически причини, за това което е
станало през юни месец?
Свидетелката: Той е спокоен. Аз помислих, че като бяха слушалките в
ушите и телефона в ръцете му и като му говорих, нещо може да се е
4
издразнил.
Адв. К.: Искате да кажете, че през цялото Ви съвместно съществуване
със сина Ви, не имало други проблеми и това е единственият проблем, който
сте имали?
Свидетелката: Това е единственият проблем, който съм имала с него.
В. Лице: Значи говори нормално, не говори глупости, не пие алкохол.
Свидетелката : Да говори нормални и не пие алкохол.
Страните нямат повече въпроси.
Разпитаната по делото свидетелка С. Г., КАЗА: Аз познавам В.. Ние сме
комшии в с. Градец. Един ден аз си бях вкъщи и чух една гюрултия, едно
крещене, викане в къщата им в Градец. Не посмях да се намеся. Майка му на
В. избяга някъде в махалата. В. живее при сестра си в Синеморец. Не мога да
кажа, дали е бил в къщата и в село Градец. Не съм го виждала.
Прокурорът: Когато стана гюрултията, майка му дойде ли при теб?
Свидетелката Не. Не е идвала при мен.
Прокурорът: А тя разказвала ли ти е, тази гюрултия с кого беше?
Свидетелката: Майка му ми се е оплаквала, че синът й я тормози. Казва,
че я тормози.
Прокурорът: Бие ли я, чупи ли нещо?
Свидетелката: За бой не съм чувала. Тръшкал и чупел. Тя само един път
се е оплаквала. Аз съм на работа постоянно. Аз работя в кметството в с.
Градец и с майка му на В. сме колежки и комшии. Улиците, на които живеем
са различни, но аз живея по отгоре, е те по отдолу.
Адв. К.: Познавате ли В.?
Свидетелката: Познавам го от малък. Не мога да кажа лошо за него.
Възможно е да се е изнервил и да е направил нещо. Познавам В. от мъничък.
Още като купиха къщата го познавам. Той е добро момче. Не се дразнил с
хората и с мен не се е дразнил. Не мога да кажа лошо за него.
Страните нямат повече въпроси.
Свидетелят Х. К., КАЗА : Ние с Васко сме далечни роднини. Той беше
при майка си в с. Градец, но сега е в Синеморец. На втори август си дойде за
сбора и след десет дни се прибра в Синеморец. Аз работя с боклукчийския
камион и отговарям за жените, които чистят в селото. Като минахме с
камиона покрай къщата видях един телевизор до коша. Попитах майка му,
кой е счупил телевизора. Тя ми каза „Нашия“. Попитах я да го хвърля ли и тя
5
ми каза да го изхвърля. Момчето иска лекарства да се оправи. Не беше такъв.
Беше културен и нежен. Сега ми се струва, че е по-нервен. Не се кара с
хората. Само, ако го дразнят, отговаря. Ако не го дразнят е спокоен. Като ме
види ме черпи с цигари. Купи ми една кутия цигари и ми я даде в памет на
баща му.
Адв. К.: Какво Ви навежда на мисълта, че трябва да взема лекарства?
Свидетелят: Хапчета валидол, валериан. Той си е нормален.
Страните нямат повече въпроси.
Съдът пристъпи към изслушване на вещото лице д-р С.:
Д-р С.: Считам, че не се налага изготвянето на съдебнопсихиатрична
експертиза. Мисля, че към момента състоянието му не покрива критериите за
задължително лечение.
Страните нямат въпроси.
Съдът ПРИСЪЖДА на вещото лице възнаграждение в размер на 60,00
лева, за явяването му в днешното с. з. и пътни разноски в размер на 30,10 лв.,
които да се изплатят от бюджетната сметка на съда.
Прокурорът: Г-жо Председател, не поддържам предложението. С оглед
събраните в днешното съдебно заседание доказателства намирам, че следва
настоящото производство да бъде прекратено, тъй като лицето не страда от
психично заболяване, което да налага принудителното му лечение. Моля да
се произнесете с акт в този смисъл.
Адв. К.: Г-жо Председател, считам, че няма смисъл от
съдебнопсихиатрична експертиза. Съгласни сме с предложението на
прокуратурата да се прекрати делото.
Съдът, след като придоби лични впечатления от лицето, чието
настаняване на лечение се иска, изслуша свидетелите и взе становището на
вещото лице, съобрази, че лицето В. Т. К. няма вероятност да страда от някое
от заболяванията, изброени в чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗдр, поради което не
се налага назначаване на съдебномедицинска експертиза и производството по
делото подлежи на прекратяване. Ръководен от изложените съображения,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 159, ал. 4 от ЗЗдр. производството по ЧНД
6
№ 122/2022г. по описа на РС Котел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване може да се обжалва с частна жалба
и частен протест в тридневен срок пред ОС Сливен.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з. което приключи в 12:10 ч.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
Секретар: _______________________
7