Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 65/19.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 222 по описа за 2008 г. на същия съд е отхвърлена молбата на Румен Шенков Боюклиев от гр.Кърджали за спиране на изпълнението по изп.д. № 29/2008 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Хриса Пурнарова, рег. № 741, с район на действие ОС – Кърджали, с взискатели Станислав Велев, Десислава Велева и Ана Панова и тримата от с.Папрат, общ.Джебел и длъжници Румен Райчев Димитров и Катя Иванова Райчева и двамата от гр.Джебел, за въвод във владение на недвижим имот, като неоснователна. Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният жалбодател Румен Шенков Боюклиев от гр.Момчилград, който чрез своя процесуален представител го обжалва, като необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се сочи, че ЧСИ Хриса Пурнарова отложила принудителното изпълнение с аргумента, че спрямо присъдения имот били налице права, които изключват правата на взискателите. Длъжниците притежавали в съседство недвижим имот и нямало как да не разберат, че в имота му се извършвали някакви действия. Пред първата инстанция бил направил искания за събиране на доказателства, които не били уважени, но това не било отразено в протокола от съдебното заседание. Твърди, че придобил имота от Албена Руменова Боюклиева, която следва да бъде ответник по претенцията на взискателите защото тя била собственик на имота от 2002 г. Исковата молба не била вписана по надлежния ред, което било нарушение на закона. Председателят на съдебния състав била заинтересована от изхода на делото, тъй като заявила в съдебно заседание, че била разгледала исковата претенция и се произнесла в полза на взискателите. Придобиването на имота от негова страна било законосъобразно, като било приложено удостоверение за липса на тежести. Сочи, че имотът не бил придобит от длъжниците по изпълнителното дело и не знаел, че срещу тях се водели дела. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд като върне делото за разглеждане от друг състав на съда и да бъде уважена молбата му за спиране на изпълнителното дело. Ответниците по частната жалба Станислав Йосифов Велев, Десислава Емилова Велева и Ана Михайлова Панова, представлявани от своя процесуален представител са представили отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, в който сочат, че частната жалба е неоснователна и необоснована, а определението на Момчилградския районен съд правилно, законосъобразно и обосновано. Твърдят, че молителят придобил собствеността върху процесния имот на 04.08.2008 г., а призовките за доброволно изпълнение били връчени на длъжниците на 14.07.2008 г. Сочи се, че съдия изпълнителя не следвало да дава възможност на молителя – трето лице да прави искане за спиране на изпълнителното производство на основание чл.523, ал.2 от ГПК, а следвало да въведе взискателите във владение на имота. Молят съда да остави без уважение жалбата против определението на Момчилградския районен съд. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.523, ал.1 и 2 от ГПК, ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако това трето лице заявява самостоятелни права върху присъдения имот, които изключват правата на взискателя, той отлага изпълнение и дава тридневен срок на третото лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Т.е., за да бъде спряно принудителното изпълнение, следва третото лице да докаже, че владее имота. От доказателствата по делото не се установява, молителят да е владял присъдения недвижим имот. Така, видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот с дата 15.08.2008 г., молителят не е намерен в процесния имот, като единствено длъжниците заявяват, че имота се владее от трето лице, на когото дъщеря им го продала. Жалбодателят не е ангажирал доказателства, с които да установи владението си върху процесния имот, като в тази връзка са неоснователни доводите, изложени в жалбата, че били направени искания пред първоинстанционния съд. Ако такива искания са били направени и това не е отразено в протокола на съдебното заседание, то жалбодателят е следвало да иска допълване на протокола по реда на чл.151 от ГПК. Освен това Румен Боюклиев е придобил процесния имот на 04.08.2008 г., видно от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 90, том ІV, рег. № 4994, дело № 690/2008 г. по описа на Нотариус Григор Григоров, рег. № 459 по регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Момчилград, а изпълнителното дело е образувано на 09.07.2008 г. Впрочем, наличието на нотариален акт не установява, че жалбодателят владее имота, а това следва да бъде доказано с предвидените от закона доказателства, каквото доказване не е било проведено успешно. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение частната жалба на Румен Шенков Боюклиев против определение № 65/19.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 222 по описа за 2008 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.278, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Румен Шенков Боюклиев от гр.Момчилград, ул.”Отец Паисий” № 8, с ЕГН ********** против определение № 65/19.12.2008 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 222 по описа за 2008 г. на същия съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в седемдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове:1. 2.
|